Как да отблокирам действие на хомеопатично лекарство?

temida ,сигурно имаш предвид Валентин Вълков, 

и описанието изобщо не отговаря на хомеопата,на който дори не знаеш името предвид,че Вълков е изключително фин човек,който преди всичко говори тихо,стегнато и без излишни "плюнки",лично аз като негов пациент ( не от "преди озвездяването на величията"),  никога не съм го чувала да повишава тон,нито ми е отказвал  отговори на зададените от мен въпроси.
Не съм му адвокат,но и не съм съгласна с обидните ти твърдения.

Здравей vkas,

Очевидно си много стресирана и наистина си загубила вяра в хомеопата, ако изобщо някога си я имала. Разбирам те напълно и съм съгласна, че лекар не бива в никакъв случай да повишава тон на пациент - дали не се е опитал да надвика плачещото ти дете? Не го познавам, не желая да му ставам адвокат - лекари всякакви има, вероятно - и всякакви хомеопати.

Друго, обаче ми направи впечатление. На няколко пъти ти дадоха отговор на въпроса, какво антидотира хомеопатичните лекарства, т.е. спира въздействието им - кафе, черен чай, мента, силно миришещи ароматни масла - но ти сякаш не забелязваш тези отговори. Спомням си ясно, че когато преминавах през хомеопатично лечение, трябваше да спра кафето, черния и зеления чай, както и зъбни пасти с мента, за да не антидотирам лекарството. Щом пиеш кафе, има вероятност лекарството да не се е антидотирало вече...

След това - говориш за "лекарство в организма ти". Не зная дали си наясно, че хомеопатичните лекарства всъщност имат лечебно вещество в едни много нищожни количества - разреждането е много, многократно. Това, което предизвиква лечебното въздействие, е почти само информацията за лечебното вещество, която е в разтвора. Обратно на алопатията, т.е. традиционната медицина - не е вярно, че лекарство, което е по-концентрирано, т.е. в по-голяма доза - има по-силен лечебен ефект.

В хомеопатията лечението е на друга основа - лекарството, което всъщност е много, ама много малко количество вещество, т.е. информацията за това вещество най-вече - въздейства на организма - който сам трябва да се справи със заболяването или състоянието. В процеса на това "справяне" са типични т.н. лечебни кризи - т.е. всяко състояние, което пациентът така или иначе има, преминава през фаза на влошаване. Това е широко известно и очаквано. Помня, че когато аз преминавах през хомеопатично лечение, ми беше обяснено, че симптомите на "влошаване" на отделните ми "болежки" ще бъдат в обратен ред по време - т.е. първо ще се усетят тези, с които съм се сдобила последно, а най-накрая ще се обадят най-първите, от по-ранните ми години. Наистина така и стана.

Може би при теб става дума за лечебна криза. Съжалявам, че се чувстваш така и ми се струва, че е много важно да се успокоиш - защото само така ще помогнеш на организма си да върви по пътеката на подобрението. Стресът само ще направи работата му по-трудна.

И друго - хомеопатът не предписва лекарство за заболяване Х или У. Лекарството отразява твоя тип, т.е. то се подбира обикновено според това, какъв тип тяло-психика си ти самата. Дори и диагностиката на това, кой тип си ти - грешката не може да е много голяма, та чак фатална. Спомням си, колко изумена бях, когато моята хомеопатка ми обясни, че от каквото и да се разболея, трябва да приема мъничко от моето си лекарство - грип, простуда и т.н. и ако имам съмнения - просто да й се обадя по телефона. По-късно разбрах, че в такива ситуации "моето си" лекарство подбутва моя организъм да се справи сам - без допълнителни лекарствени намеси.

Ако искаш повече информация - виж тук - струва ми се, че простичко е обяснено. Има и много други подобни източници в интернет. Не загубвай вяра, че ще се оправиш. Спри да говориш за "трайно влошаване" и започни да говориш за това, как сега започваш да вървиш стабилно към подобрение. Смени "историята", която разказваш - убеди първо себе си, че се оправяш, за да може и тялото ти да те послуша и да се оправи. Вярвай.

Успех ти пожелавам много искрено. Всичко, което ти написах, го написах от личния си опит като успешна пациентка. Вярвам, че и при теб нещата ще се развият по най-добрия за теб начин. 

Здравей,мила,

Много ти благодаря за споделеното мнение и за съветите.При този хомеопат ходя вече 3 години и някак през цялото време ми се е струвало точно това - че той не ме познава мен като личност - чисто психологически. Опитах да почета за хомеопатията и да продискутирам това с него, но всякакви опити да има диалог будят у този лекар нерви и напрежение.Ако това се беше случило веднъж щях да реша, че това е моментно състояние или че може би аз не съм подходила правилно.Но не би...това е стил на работа...Това бяха първите сигнали,които ме накараха да се замисля дали наистина е толкова добър специалист. При него всичко е оки, ако не задаваш въпроси и му се доверяваш безпрекословно. Незнам дали това е удачния вариант обаче. Или по-скоро лично за себе си-да това може и някога с някой лекар да го постигна, но изисква време и изградено доверие между лекар и пациент. С времето между мен и този лекар такова уви не можа да се изгради и по-скоро у мен има натрупано притеснение относно лечението,което той прилага.Добавяйки и опита ми,че когато стане "дебело" не можеш по никакъв начин да се свържеш с него/опита с болното ми детенце - остави ни с 41 градуса да си търсим личната да ни лекува,защото идваха почивни дни,в които той почива/събота и неделя/, след като цяла седмица беше сменял хомеопатични лекарства - всеки ден различно.
По отношение на "изчистване от клетките" и "лекарство в организма" - това са точно термини заимствани от малкото обяснения дадени ми от този лекар.
И накрая за антидотирането - да опитах вече да се намажа с камфоров спирт, както и смуках бонбони от мента и евкалипт.
Вчера бях отново на ендокринолог...не ми даде никакви надежди за подобряване на състоянието...жлезата постепенно спира да работи, като само преди 3 мсеца е работила сама добре. Въпреки всичко засилвам спорта, ще пия в жегите космическа доза хормони, от които не мога да спя и няма да се откажа от идеята поне да си върна старото състояние на жлезата.Но дали ще стане времето ще покаже.


 

ahasver, всичко, което съм написала е плод на личните ми впечатления. Разказвала съм подробно отвратителното му поведение по време на варицелата на малката ми дъщеря. Повишаването на тон е най-малкото, което си е позволявал спрямо мен.
Друго искам да подчертая обаче:
1. Първоначалното интервю и за двете ми деца траеше по 15 минути. 10 от тях бяха посветени на въпроси за адресите и телефоните ни. В другите 5 минути се опитах да разкажа възможно повече неща за децата. Какво е записал не знам. Другите прегледи траеха по 5 минути.

Самият Ханеман да излезе от гроба, няма да може да определи подходящото лекарство при такива прегледи!!!

2. НЕуважаемият г-н Вълков няма нищо общо с класическата хомеопатия. Той изписва поне по 2 лекарства едновременно. Три дена да пие еди-какво си, и после 2 дена еди-какво си. Това е пълен абсурд! И винаги те праща на аптеката за гранулки. Дали са му известни по-високите потенции не знам.

3. Манията за величие е обзела както г-н Вълков, така и другите бургаски величия. Никой от тях не желае да му бъдат задавани въпроси. А честолюбието и обидчивостта им са пословични. Дали лекуват самите себе си от тази патология ми се ще да разбера.

Подкрепям temida че наистина,когато майката е най-притеснена и крещи/като на следващия път ми беше казано,нещо което аз изтълкувах като извинение - че така се е държал тъй като много съм се "шашкала" и искал да се стегна/.Нямаше как да не се "шашкам" след като 7ми ден детето ми беше с 40-41 градуса температура, а той сменяше лекарствата всеки ден и детето не се повлияваше. Може би нямаше да имам толкова горчивина и недоверие, ако все пак до края беше останал с нас,но не би.Дойде петък и ние трябваше д атърсим личната педиатърка,която да "оправи" състоянието.Е пихме силен антибиотик и се оправихме, но и до ден днешен си истава въпроса у мен - Защо виждайки, че не може да помогне не ни насочи по-рано да пием антибиотик?Ами чака до последно и ни "заряза" без да поеме никаква отговорност.
И в случая с моето състояние...няма да отида повече...той дори не допуска мисълта, че може да греши.И кой страда от това състояние - пациента.
Аз също съм си задавала въпроса - как може да казваш на пациент постоянно"да се успокои" и сам да преценяваш, че крясъци го успокояват.
Не искам да звуча грубо, но с мен беше и свекърва ми, която и до ден днешен мисли за него че му липсват първите 7 години...и може би е права.

И още нещо да ви кажа - Макар да няма време да прочете писмените интервюта на пациентите си, друга видна бургаска хомеопатка редовно намира време да чете в този форум какво пишем за нея.
Не е страшно да лекуваш 2 г. един човек, без да си прочел в интервюто му, че има еди-каква си операция, и да го лекуваш така, че да стигне до болница, но е супер страшно да прочеш в нета коментари за хонорарите, които прибираш....

Здравей отново,
Наистина съжалявам, че при теб така се е получило. Затова се обръщам към теб и други момичета с подобни проблеми - момичета, не си губете времето с лекари, към които нямате доверие. Казвам го от собствен опит. Аз попаднах на хомеопат, който ми изглежда "златен", на фона на всичко това, което чета тук.

Вярно е, че отидох до София (живеех в Пловдив тогава), за да я намеря - доц. Станка Михалкова - има много материал за нея в интернет, който се интересува - и беше преди години, не зная дали тя има още частна практика, но тогава ходех в началото веднъж месечно, после вече не се налагаше толкова често.

Обаче първия ми преглед беше 2 часа и половина, в който тя не само ме разпита за всичко на света, така ми се струваше тогава - но и отговори на абсолютно всичките ми въпроси - а аз тогава не знаех много. Самият разговор с нея беше терапевтичен - и нищо чудно, жената е психолог много преди да се заеме с хомеопатия. Въпреки че тогава работеше в частен кабинет, в Софийския Университет  и беше много ангажирана, винаги ми казваше - ако се почувствате недобре  - приемате си лекарството - или ми се обадете по телефона да поговорим и да решим.

Спомням си, че бях уплашена и малко притеснена, как така по време на хомеопатичното лечение няма да приемам никакви други лекарства (не съм имала остри състояния или някакво сериозно заболяване, което иска лекарствена терапия) -и много настоявах дали няма да ми разреши да пия поне витамини, за да си засилвам имунната система и да намаля риска от простуди и т.н. Тя отначало ми обясняваше, че няма да има нужда, защото ако се храня така, както се храня (бях подробно разпитана за това), нямам нужда от допълнителни добавки от синтетични витамини. Но после, когато я попитах още веднъж - ми каза - виждам, че приемането на витамини ще ви накара да се почувствате по-добре и по-сигурна в здравето си - тогава ги приемайте. Т.е. тя прецени, че ако спазвам нейните заръки, но съм неуверена и притеснена, шансовете ми да съм добре няма да са по-големи.

Разказвам всичко това, за да кажа пак - не си губете времето с никакви лекари, хомеопати, зъболекари и т.н., които ви карат да се чувствате неудобно, притеснено, унизено и т.н. Просто няма смисъл. То няма смисъл изобщо да се общува с такива хора, но когато трябва да избирате партньор в лечението си - изберете правилния! Слушайте сърцето си.

Хомеопатията при мен подейства в много направления - не само що се отнася до физическото ми здраве - по мое мнение, тогава се ускори много и развитието ми в духовен план и освобождаването от много неполезни за мен мнения, схващания, ако щете, комплекси и т.н.

В твоя случай, пак да кажа - е много важно с каква настройка тръгваш към подобрението на състоянието си.  Чудесно е, че имаш воля да се подобриш! Ако позволиш, един непоискан съвет - вземи повечко от отговорността за здравето си в свои ръце - и ще имаш повече контрол и успех.  Какво имам предвид - от писаното звучи, че все още обвиняваш хомеопата за влошаването на състоянието ти. От моя опит - по-продуктивно е да приемем, че всичко ни се случва, защото по някакъв начин сме го привлекли в живота си. Т.е. в подобни ситуации най-продуктивно е да обърнем гръб на случилото се, да се освободим както от вина за миналите си постъпки, така и от обвиняване на трети лица за това, което е в живота ни - и да сме позитивни. Да си представяме ясно как ще се оправим - и да сме много наясно, че организмът ни има много повече възможности за подобрение, отколкото дори лекарите смятат. Имала съм няколко случая лично в моя живот, когато лекари са ми казвали "Това не може да оздравее, ще го влачиш докрая" и са се оказвали толкова неправи. Дали това или онова може да оздравее няма значение - важно е да знаем, че можем да сме здрави - защото здравето е естественото състояние на организма. И ако не му пречим, а му помагаме - той знае най-правилния начин да стигне дотам. Затова - отново да кажа - да слушаме себе си повече при избора на дадено лечение, диета и т.н. Да намерим "сътрудник"-лекар, хомеопат и т.н., който да ни помага, а не да ни натоварва повече. Борби по този път са излишни - те отнемат енергия, която ни е необходима да се възстановим.

Успех ти желая още веднъж!  

Хомеопатията има много мояно действие и трябва много да се внимава с нея. Знаете, че има един и съя препарат, който има различен ефект според потенцията. Така, докато кърмех всимах Bryonia за стимулиране на кърмата. Моето GP ми каза да увелича потенцията и аз го послушах - кърмата ми спря за 2 дни. После хомеопатката ми каза, че високата потенция има тъкмо обратния ефект. Иначе, за неутрализиране, пийте чай от мента една седмиза по няколко чая на ден. И варвете на добър хомеопат. И още не очаквайте TAT и MAT да се повлияят. Това е автоимунен процес, от който няма връщане назад. Сега трябва да си поддържате TSH до 2-2,5 с екзогенен хормон.

Благодаря много на Мила за хубавия постинг.Абсолютно съм съгласна с всичко написано от нея. Опитвам да продължа точно така - продължавайки с традиционната медицина и вярвайки, че ще успея пак да "вкарам" скоро хормоните си в норма, макар и вече за съжаление с няколко пъти по-висока доза.

Мога да кажа същото и за себе си. Слава Богу намерих моя лекар хомеопат в Бургас, на който да се доверя за моето здраве и за това на семейството.

Момичета да се отчета.Преди месец антидотирах хомеопатичното лекарство,което ми беше дадено за намаляване на антителата на щитовидната жлеза.За радост хормоните ми веднага влязоха в граници.За нещастие вече с 3 пъти по-воисока доза хормони.  времето ще се отчитам дали състоянието ми се подобрява.
Още веднъж благодарности на всички отзовали се!