Малко предисловие:
През декември Ще станат 6 години откак моя ку4о го няма. Много ми беШе трудно да преживея загубата му,оЩе пове4е ,4е аз бях тук а той оЩе в България , когато си отиде.4увствах се като истинска предателка,4е не съм била до него а той ме е 4акал до последно и така и не ме до4ака
Не вярвах,4е някога Ще набера отново смелост за друго ку4е
Но онзи ден ми се слу4и... Просто беШе съдба: мъжът ми беШе обеЩал да води детето в събота след обяд в един гарден сентър,където има и секция за животни. Тя се събуди много късно от следобеден сън и накрая отидохме в 19,30 въпреки ,4е затваряха в 20,00.
И там го видях: едно малко зака4ливо дявол4е,което не спря да ни прави маймунджелъци и да се зака4а докато останалите ку4енца спяха и дори не ни удостоиха с внимание. НеЩо ми стана,не можех да се отлепя от клетката му. Изпитах странното усеЩане,4е това е моето ку4е. Запо4нах да моля мъжа ми да го вземем,просто това беШе някакъв непреодолим импулс. Той естествено каза НЕ. Тук трябва да обясна,4е мъжът ми никога не е имал домаШно животно и не приема идеята за такова,отглеждано в апартамент
Прекарах тези няколко дни опитвайки да го склоня да промени идеята си. Той не отстъпи. Аз не преставам да мисля за малкия Щур4о,който седи там и 4ака да отида да го взема. Мислех си да го направя въпреки несъгласието на Макдирок,водена от 4увствата си,но не знам дали не е лудост.
Той ми изтъкна доста доводи ПРОТИВ като:
1) съседите отдолу имат бебе на 20 дни
2) живеем в апартамент ( 120 кв.м с две големи тераси )
3) къде Ще го оставяме ,когато ходим някъде ( за него пансион = бездуШие )
4) цената ( 550 евро ), както и бъдеЩите разходи
и оЩе куп други при4ини.
ИзаобЩо не от4ете доводите ЗА
Та седя си аз и ми е свило сърцето и ми е заседнала буца в гърлото и не зная как да постъпя...
Давам си сметка за това колко би ми се усложнил живота: работата,детето,къЩата,ку4ето ( Макдирока по4ти не помага,с редки изклЮ4ения ). И въпреки това ( знам,4е на някои от вас сигурно се струвам малко тралала,от сорта на " Да ти имам проблемите" ) не зная какво да правя...
А ето и виновника