А бебешки пубертет на 1г.?!

  • 2 954
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1 475
      Дъщеря ми от един месец страшно много се промени - от онова спокойно бебе, което рядко плачеше няма и помен вече. Опитва се да се налага с рев за всичко- на площадките за играчките на децата, преследва децата, които са по-големи от нея и те съответно бягат, като я видят, че  иска  да им вземе играчките -не ги ли получи се започва с  канския рев, тръшкане и извиване на мост, в някои случаи и повръща от рев, и не може да бъде успокоена с нищо, докато не получи въпросната играчка, за която реве. Не дава да и се слага памперс, мисия невъзможна и пак пищи, не дава да се облича или да се съблича! Не иска да се храни, като види манджа почва пак да се тръшка и да вика Не, не, не- за един месец, счупи три чинии вече, като замахне с ръка , въпреки, че я държа, защото го прави изненадващо и чинията изхвърчава! Не иска да се вози в количката, нито да я нося, а да върви до мен бутайки една играчка, а тя не може още да ходи стабилно и трябва и да я водя за ръка/не всеки път е това, но се случва/!

     С играчки вече не иска да играе, освен ако не е нещо за бутане и да скача и да се катери по всичко, по което може! Сядам до нея за да се опитам да и задържа вниманието с нещо, но интереса е 2 мин и пак тръгва нанякъде! Знае на колко годинки е, познава някои животинки на книжката, но много рядко ми ги показва т.е само когато тя иска и в повечето случаи на други хора! Може би някъде бъркам с нея незнам, защото с баба си  и с баща е на-доброто дете на света, не плаче и не се налага- навън не изпада в истерии за играчки.

     Та се чудя всичко това нормално ли е за тази възраст, знаех, че по-късно започва  бебешкия пубертет, а тя все пак е само на 1г.?

Последна редакция: сб, 19 юни 2010, 12:28 от somebody

# 1
  • Мнения: 212
Вие го изкарахте пубертета цял живот.
Нормално е бебетата да се променят-кротките да стават буйни,буйните да кротясват.
Твоето е почнало да проявява характер.А ти му го позволяваш. За това с баща си и баба си няма проблем,докато ти си явно Меката Мара и си те разиграва както й дойде.

# 2
  • Мнения: 46 557
Трябва да се научиш да разбираш детето си. То няма как по друг начин да ти каже "Искам играчката", "Не съм гладно", "Не искам дрехи". Значи то казва НЕ, а ти държиш да яде? Ами няма да стане. Остави го и пробвай по-късно. Стъкло и порцелан не съм си и помисляла да има около нея, ползвах само пластмасова пусуда и нямаме нищо счупено, въпреки, че доста са летяли точно както го описваш, особено шишето с вода, ненавиждаше го Rolling Eyes
За дрехите - що не иска, нека не се облича, моето до 3 г. ходеше голо вкъщи, навън, ако се облече, излизаме, ако не ще, не излизаме.
За играчките е по-сложно, за мен дете на 1 г. не разбира, че не може всички да са негови. Знам, че според някои майки, то разбира, колкото голям човек, но аз не вярвам. Там действаш според ситуацията, ако другото дете е склонно да даде, замени с ваша, с която другото да играе, ако не я даде и не можеш да овладееш ситуацията, прибиране. Ако имаш възможност през подобни периоди я събирай само с 1-2 деца, които познава и за които играчките са общи, носи ваши, за да има с какво да играят и другите.

... А ти му го позволяваш. За това с баща си и баба си няма проблем,докато ти си явно Меката Мара и си те разиграва както й дойде.[/b][/i]

Или обратното, те му позволяват всичко и затова то си трае, а тя не, затова получава рев.

# 3
  • София
  • Мнения: 18 679
Твоето е почнало да проявява характер.А ти му го позволяваш.
А не бива Naughty Сма4кай я малката гад, извади му душицата, да се нау4и то кон боб яде ли Laughing
Проявата на характер е лошо, лошо нещо...
Инак не харесваме ов4едушни жени и мъже-мухльовци, но децата....Децата са друга работа Wink

somebody, мога да те посъветвам само едно нещо. Купи си литература за детска психология, 4ети, ще видиш, 4е не е 4ак толкова страшно.

# 4
  • София
  • Мнения: 12 341
          Та се чудя всичко това нормално ли е за тази възраст, знаех, че по-късно започва  бебешкия пубертет, а тя все пак е само на 1г.?
Това не е бебешкия пубертет. Това е просто бебе, което става дете. не го мачкай, не искай от него прекалено много, но сега е времето да поставиш кротко разумните ограничения. Сега можеш да я преместиш от мястото, на което прави нещо опасно, да я разсееш по- лесно, да смениш обстановката и да запазиш спокойствие. Действай спокойно и без агресия, но с твърдост. Не страхувай, че ще те изложи, че ще се разплаче и ще продължи да плаче час. И си почивай, колкото можеш, защото измореният родител е катализатор на капризни и неприятни настроения. Децата виждат пробойната в непоклатимия родител и се пробват до къде могат да стигнат.

ПП Не можеш да очакваш с детето да си четете книжки с часове на тази възраст. Та то сега е проходило и може само да стигне до където си поиска. Ясно е, че няма да спира да се движи, да изучава света, да изучава начина, по който може да го завоюва. Хубавата страна е, че през следващата година няма да ти се налага да ходиш на фитнес. Grinning

# 5
  • Мнения: 6 713
И дъщеря ми беше точно както го описваш - много рев, неспане, будене рано сутрин, естествено недоспала, кисела, тръшкане, захласване Whistling Tired
Какво да ти кажа - период е, ще отмине - здрави нерви. Аз определено не успявах да се сдържам винаги и виках, ами доста съм викала. Файда - никаква, и спрях естествено. Thinking

Много много реване по тротоарите ,не иска в количката, завиждах на хората, чиито деца се возят в количките просто. Но така ще се научи бързо да ходи стабилно! Погледни и от добрата страна. Сега ми е по-лесно, но знам как се чувстваш повярвай ми. Просто детето сега се учи, сега иска да е самостоятелно, сега открива света.

Не мисля, че бъркаш нещо с нея. И аз бях така - при мен се почваха невероятни сценки, докато с бабите - съвсем друго. То не можех да я нахраня като хората, само бабите можеха да й дават. Че започна от 11 месечна да иска да яде сама. #Crazy

# 6
  • Мнения: 5 940
За мен доста по-притеснително би било дете да не е проявявало никога желание да се противопостави, да поиска нещо различно от предложеното от родителите и от други хора, отколкото описаното поведение. Съвсем естествено е всичко, което разказваш да се случва в един момент от порастването. Не мога да дам кой знае какви различни съвети от вече дадените и категорично да не се съглася с това

Твоето е почнало да проявява характер.А ти му го позволяваш. За това с баща си и баба си няма проблем,докато ти си явно Меката Мара и си те разиграва както й дойде.

Възможно е наистина бащата или бабата да разпознават по-добре нуждите на детето. Но има и друг вариант- детето обикновено се чувства най-свободно да изрази емоциите си при този, който усеща най-близък.
Не бих оставяла продължително дете да реве с възпитателна цел. Пробвай да я успокоиш, да поговорите. Ако има нужда да пореве, остави я, но ако има нужда от подкрепа, не я отказавай, защото после и тя не би се вслушвала в това, което й обясняваш.
След като не иска да яде, не яде. Ще огладнее.   Може би е време да махнете памперса. С играчките действаш спораед случая.
Не бих държала дете, което иска да ходи вързано в количка.
Умението да изразяваш чувствата по приемлив начин се възпитава. То първо започва с назоваването им -детето трябва да знае що е радост, гняв, яд, нервност, кое ги прездизвиква. Да говорите за това.

Последна редакция: нд, 20 юни 2010, 08:38 от valerie

# 7
  • Мнения: 413
в период на откриване на собственото си "аз" е и това става обикновено с отрицание и подобни прояви. Вярно, че при повечето деца се случва на около 1,4 - 1,7 месеца, но има и деца, при които по-рано се случва - така беше и с нашия син. Ако имате ясни правила на общуване, всичко ще размине по-леко. Нека детето разбере, че с тръшкане и истерия няма нищо да получава и ще открие други методи на влияние... Simple Smile Нашият син го изпращахме в другата стая или на няколко метра разстояние и не му обръщахме внимание при подобни прояви, а той се връщаше обикновено усмихнат и в добро настроение. И не е никак смачкан в момента, а с едно лъвско самочувствие.

# 8
  • София
  • Мнения: 12 341
Че започна от 11 месечна да иска да яде сама. #Crazy
Защо такъв шок от това желание? Моят син също имаше такова желание и му дадохме да опита. Така се научи да се храни сам скоро след това. Вярно е, че в началото се мажеше много, но поне хванахме момента и не се наложи да го учим, когато това занимание не му е интересно.

# 9
  • Мнения: 5 940
Бояна, Лурдес в доста теми е споделяла, че не обича цапането с храна Grinning, може би затова.

# 10
  • Мнения: 989
И аз не смятам, че е бебешки пубертет. Просто детето е в такава възраст, в която хем всичко му е любопитно, хем не може да изрази с думи емоциите си.

# 11
  • София
  • Мнения: 12 341
Бояна, Лурдес в доста теми е споделяла, че не обича цапането с храна Grinning, може би затова.
То кой го обича. Laughing От друга страна и аз познавам хора, за които и едно леке е кошмарно преживяване. /Не съм иронична, а наистина разбирам. Всеки си има особености/

Само да допълня по темата. В този период е полезно енергията и емоциите да се впрегнат в нещо градивно като усвояването на ново умение. Упражняването на умението доста омекотява краските на ситуацията. Към година и нещо моето момче откри гърнето и по цял ден сам се тренираше. При такива интересни неща как да го занимава някаква играчка? Полезни са онези играчки, които също научават детето на нещо. Има едни къщички, в които се поставят форми и се отключват с разноцветни ключове, но не знам дали не са по- подходящи за момче.

# 12
  • Мнения: 6 713
 Laughing
Вярно страшно мразя като си изсипваше пюретата в пазвата, но намерих цаката де - едни големи лигавници, като блузони, с ръкави, шушлякови.  Party
По-скоро това, което ме побъркваше, беше че тя не даваше на никой друг да й дава да яде! Имам чувството, че изкара миналото лято на мляко - от шише и кисело. Тя просто се "хранеше" сама доколкото може, много рядко склоняваше да й се дава храна...  

Това със сигурност е индивидуалност, че иска да прави почти всичко сама. Например вече се обува сама - обувки, чорапи, панталони, и то от 3-4 месеца и все по-добра става.  Crazy

# 13
  • Мнения: 9 814
Почте не съм срещала дете, което на около годинка да не иска да взема чужди играчки, да не плаче като не му ги дават и да не се тръшка като го преместиш от обекта на неговите въжделения.
Една баба нараче моето тръшкащо се за люспи от семки "нервно".
Аз действам с отклоняване на вниманието и с неводенето на детето на места, на които вероятността да срещне дразнители и голяма.
Малко крайно звучи, но действа. Например избягвам пренаселената детска площадка, на която е пълно с играчки, които тя иска да пипа, дърпа, носи. Сега тренира качване на пързалката и щом я пусна от количката, право там отива.

Лурдес, безкрайно добре те разбирам за храната. Все едно описваш голямото ми дете.  Hug

Бояна, не, не са по-подходящи за момчета тези играчки, унисекс са.  Laughing Малката вече ги "откри" и прекарва по минимум 40 минути в игра с тях.

# 14
  • Мнения: 543
Ние май сме го пропуснали.....

# 15
  • Мнения: 1 546
Ние май сме го пропуснали.....

Аааами като гледам възрастта - не се знае. Whistling Grinning

# 16
  • Мнения: 22 471
Поведението на детето е нормално според мен.
Просто сега осъзнава по-ясно желанията си, може да ги демонстрира и съответно да се опитва да ги наложи.
Въоръжаваш се с търпение и започваш стъпка по стъпка. )

1. За храненето - махаш всякакви порцеланови, стъклени и др. подобни чинии и въвеждаш пластмасови. И да удари нещо, няма да се счупи.
Не я храниш ако не иска. След 1час опитваш пак, когато е гладна, сама ще покаже и ще започне да яде.

2. На площадките, щом е толкова емоционална, гледайте да стоите по-надалеч от останалите деца и техните играчки. Взимай повече играчки от вас и да се занимава с тях като и ги изваждаш една по една. Сменяй всеки ден играчките, за да не ги запомня.

3. Щом не иска да се вози в количка, правете кратки разходки и я води за ръчичка. Изморяват се сравнително бързо, тогава може да реши да си седне в количката.

4. Ако не дава да се слага памперс, започни да я учиш на гърне. Хем няма да е с пампер, хем ще свикне по-рано с гърнето.
За дрехите малко по-трудно, но не е невъзможно да се облечете. )
Сега и без това се облича една тениска и панталонки и готово.

# 17
  • Мнения: 212
Твоето е почнало да проявява характер.А ти му го позволяваш.
А не бива Naughty Сма4кай я малката гад, извади му душицата, да се нау4и то кон боб яде ли Laughing
Проявата на характер е лошо, лошо нещо...
Инак не харесваме ов4едушни жени и мъже-мухльовци, но децата....Децата са друга работа Wink

somebody, мога да те посъветвам само едно нещо. Купи си литература за детска психология, 4ети, ще видиш, 4е не е 4ак толкова страшно.
Никога не съм казвала това нещо.
Въпроса е,че след като майките се избиват да се хвалят чие дете се е научило да я слуша,както и доста умелото контролиране на децата,не може всъщност да не знаят как. Характера е хубаво нещо,но не и когато оставяш детето си да ти се качва на главата. Но не съм казала да го мачка,да му извади душицата и да не му позволява да има своя индивидуалност.

# 18
  • Мнения: 1 475
Много благодаря на всички за изчерпателните и добре обосновани отговори - по-добре написано и от книгите! Hug Ще се опитам да приложа съветите ви/ и вече се опитвам да прилагам/, къде успешно, къде не. Определено не мисля, че ще ми е лесно, защото се очертава да е доста инатливо и обичащо да се налага дете! Но с търпение, постоянство  и здрави нерви би трябвало да успеем и двете да се справим!

Още веднъж благодарности за разкошните отговори от толкова мъдри мами!  bouquet

 Препоръчайте ми книги свързани с детската психология, защото освен учебник по Детска психология, друго не намирам?!

# 19
  • Мнения: 6 713
Ето от психоложката от съседния подфорум:

Засега нека книжките са шест:
1. "101 бързи начина за релаксация"
2. Хаим Гинът "Децата и ние"
3. Томас Харис "Аз съм добър, ти си добър"-транзакционен анализ
4.Марсел Рюфо "Да позволим на детето да порасне без травми, стрес и неврози"
5. Райнмар дю Боа "Детските страхове"
6. Жирина Прекоп "Малкият тиранин"

От тази тема - Някои от вас искаха препоръчителни книги 

Аз имам д-р Спок, както и още една "Аз отглеждам детето". Чета от време на време, и от форума се ориентирам. Simple Smile

# 20
  • София
  • Мнения: 12 341
Не мисля, че истински психологически книги са нужни на една майка. Напротив, даже намирам, че могат много да попречат, защото не специалистите тълкуват съветите от тези книги превратно, а понякога се объркват и не могат да отсеят полезното от вредното в дадена книга. Това е все едно да четеш популярни списания за медицина и да се лекуваш по тях. Полезно е да знаеш повече за общата картина, защото при малките деца всичко е много тясно свързано и най- често има чисто физиологични и/ или физически причини за много наглед психологически проблеми.

 Има много полезни книги, които не взимат страна по психологическите въпроси, но дават добри решения и обяснения на повечето явления в различните възрасти. Една такава е "Какво те чака през втората и третата година на детето"  http://www.book.store.bg/p2467/kakvo-te-chaka-prez-vtorata-i-tre … na-na-deteto.html

Общи условия

Активация на акаунт