Дъщеря ми от един месец страшно много се промени - от онова спокойно бебе, което рядко плачеше няма и помен вече. Опитва се да се налага с рев за всичко- на площадките за играчките на децата, преследва децата, които са по-големи от нея и те съответно бягат, като я видят, че иска да им вземе играчките -не ги ли получи се започва с канския рев, тръшкане и извиване на мост, в някои случаи и повръща от рев, и не може да бъде успокоена с нищо, докато не получи въпросната играчка, за която реве. Не дава да и се слага памперс, мисия невъзможна и пак пищи, не дава да се облича или да се съблича! Не иска да се храни, като види манджа почва пак да се тръшка и да вика Не, не, не- за един месец, счупи три чинии вече, като замахне с ръка , въпреки, че я държа, защото го прави изненадващо и чинията изхвърчава! Не иска да се вози в количката, нито да я нося, а да върви до мен бутайки една играчка, а тя не може още да ходи стабилно и трябва и да я водя за ръка/не всеки път е това, но се случва/!
С играчки вече не иска да играе, освен ако не е нещо за бутане и да скача и да се катери по всичко, по което може! Сядам до нея за да се опитам да и задържа вниманието с нещо, но интереса е 2 мин и пак тръгва нанякъде! Знае на колко годинки е, познава някои животинки на книжката, но много рядко ми ги показва т.е само когато тя иска и в повечето случаи на други хора! Може би някъде бъркам с нея незнам, защото с баба си и с баща е на-доброто дете на света, не плаче и не се налага- навън не изпада в истерии за играчки.
Та се чудя всичко това нормално ли е за тази възраст, знаех, че по-късно започва бебешкия пубертет, а тя все пак е само на 1г.?
С играчки вече не иска да играе, освен ако не е нещо за бутане и да скача и да се катери по всичко, по което може! Сядам до нея за да се опитам да и задържа вниманието с нещо, но интереса е 2 мин и пак тръгва нанякъде! Знае на колко годинки е, познава някои животинки на книжката, но много рядко ми ги показва т.е само когато тя иска и в повечето случаи на други хора! Може би някъде бъркам с нея незнам, защото с баба си и с баща е на-доброто дете на света, не плаче и не се налага- навън не изпада в истерии за играчки.
Та се чудя всичко това нормално ли е за тази възраст, знаех, че по-късно започва бебешкия пубертет, а тя все пак е само на 1г.?
Сма4кай я малката гад, извади му душицата, да се нау4и то кон боб яде ли 
Нашият син го изпращахме в другата стая или на няколко метра разстояние и не му обръщахме внимание при подобни прояви, а той се връщаше обикновено усмихнат и в добро настроение. И не е никак смачкан в момента, а с едно лъвско самочувствие. 
