Да споделя и аз с Вас

как добре ви разбирам...такава болна тема ми засегнахте...
аз живях на "пресекулки", ту тук, ту в къ6ти...все си мислех, 4е у дома си е най хубаво. докато "у дома" не се промени географски 
не знам кога 6те се върна, все о6те правя планове. все си казвах ами ако детето ми не свикне къде 6те гоня дивото в 4ужбина. оба4е дивото се оказа по питомно от на6ето си 
знам, 4е има много не6та в България, които истински ми липсват. колкото и красоти да видях по света, Родопите са ми най хубави и мои  приятелите ми (о6те имам истински там, обратно), и те ми липсват...семейството ми (спомнете си The big fat greek wedding  , от този вид сме, макар и ве4е най близките ми да си отиват от този живот...)
манталитета (на6ия, който все плуем, вси4ки, вклу4ително и аз) го има НАВСЯКЪДЕ. и тук го видях, и сред приятелите си 4ужденци...не те поснавам, Пела, но си позволявам да ти дам съвет, който полу4их от една вра4ка  , по повод моя характер: да не съдя другите твърде много, всеки е гре6ен, много са жалките ду6ици, особено като е труден животът им, ама и те си носят някъде скрито хубавото, 4ове6кото.
и сега да кажа в заклу4ение: вси4ко, което си изброила и мен побърква. и няма да се връ6там о6те 

предизвика ме с тази тема, а и ми се иска6е мъни4ко само да те окуража...а ина4е, свикне6 ли с уреденото, трудно се връ6та6 обратно...(а всъ6тност можех да ти разкажа и за моите бив6и 6ефове, които след 15 годи6ен престой в Германия ре6иха да се върнат, да направят медицински център, да се борят с вси4ки ужасии, бурокра6тини, и 4ове6ка злоба и завист в най 4ист вид...ама дали 6тях да ти помогна  )

обаче тук си много права , имаше една много интересна статия в пресата  - защо сме бедни ( т.е ние българите ) или нещо такова са казваше и имаше изброени разни причини ..
и едната от точките беше - религията
 имаше разбивка - най-богати са протестантските страни , после католическите , и най-накрая - православните ,
бе обяснено и разликите в религиите - примерно при православните е лошо да си богат - тогава си неугоден богу ( или нещо такова ) , докато протестантите нямат нищо против мат. блага  и богатите ...
и за труда също бе подчертано , колко е важен в протестантската религия  ...

Мила,Пела,ти беше първата доброжелателно настоена към мен във форума,за което съм ти много благодарна!   Носиш изкл/чителна душа!Аз не знам защо се върнахте в Б-я?Даже бях пуснала тема къде си,защото явно съм пропуснала заминаването ти  Няма ли начин да се върнете?Напълно ти съчувствам,защото ние имаме големи проблеми тук относно пребиваването,но и дума не обелваме да се прибираме в България и не мислим,освен ако ни изгонят,не дай си боже 
Нашето пребиваване в момента е почти нелегално,но стоим,щото в България(В.Търново) ще си бачкам сервит/рка за 180 лева на месец  Няма да имам пари да си завърша и образованието 
Не се предавай,а се бори!Щом не можете там,драпай със зъби и нокти да се върнете в Америка,пък може и другаде...кой знае?
Прегръщам те и те целувам!  

момичета, може би съм малко ОФФ, ама тук има нещо, което си струва да се прочете според мен.

http://ide.li/article873.html

С толкова мъка чета това  обаче така или иначе с Миро СМЕ РЕШИЛИ ДА СЕ ВЪРНЕМ...в Родината...догодина или следващата....за хубаво или лошо.
Ще започнем от начало....всичко.Поне така сме го замислили...няма да си затваряме пътя за насам и ще си оставим една вратичка...

Постоянно чета от лоши по лоши неща за България и сърцето ми се свива и плача ли плача....но пак сърцето ме влече натам.Може да ме помислите за луда, но си е така...Все си мисля, че ако живеехме в Европа щеше да е по добре, по честичко щяхме да си ходим и нямаше да я има тази носталгия в мен.

Ох, много ми е сложно и още повече ми става тъжно и мрачно когато чета всичко това...даже понякога нарочно преглеждам всички грубости, убийства и какво ли още не за България само и само да не искам да се връщаме Там
Уви, не ми минава..плача ли плача и искам да си отида в къщи 
Тъпо е, но е истина....не ме обвинявайте, моля ВИ
Извинявам се за несвързаността

Пела, толкова добре те разбирам. както каза и Хонда с хубавото и с подредения начин на живот бързо се свиква. и когато се върнеш в БГ се оказва, че много неща ти правят впечатление. неща, които преди /живеейки в БГ/ не си забелязвал.
за себе си и за семейството си мога да кажа, че засега на този етап сме взели решение и няма да се прибираме в БГ. тук се чувстваме на мястото си, тук се чувстваме добре, тук си гледаме спокойно детето и въобще ни е спокойно. не казвам, че никога няма да се върнем, защото човек не знае как ще го завърти живота. но засега оставаме и дори и за миг не сме се замисляли да се връщаме в БГ. тук създадохме дом, дете, устроихме се малко или много /разбира се има още какво да се желае, но лека-полека/. и един ден ще ни е страшно трудно да вземем решението да се връщаме в БГ. ще трябва всичко да зарежем тук. всичко, което със собствени сили и труд сме постигнали и да отидем в Бг , за да започнем пак от нулата. а не сме на по 18-20 години да започваме всичко отначало  и тепърва. така че едва ли ще дойде деня, в който да вземем решение да се върнем окончателно в БГ. мъчно ми е за родителите ми, много....много сме привързани един към друг, много е силна връзката помежду ни/  с мама особено/ и така ми липсват, че понякога ми се реве. не мога да кажа, че ме тресе яка носталгия. не, няма такова нещо. но има хора в БГ, които винаги ще ми липсват, колкото и години да съм тук. и заради тях винаги ще се връщам с радост в БГ, за да ги видя. но след това......след това пак ме тегли насам, защото чувствам, че тук е моя дом. а и не искам да живея в сегашната България. дано скоро се промени нещо там, но едва ли. вече като че ли не вярвам. имам чувството, че трябва да се смени цяло едно поколение, за да потръгнат поне малко нещата. да дойде поколение с друго мислене. макар че нашия си манталитет май няма изкореняване. много се разписах и може би стана несвързано. извинявам се за което.
дано успеете да заминете отново за Щатите. щом желанието ви е голямо ще стане. сигурна съм.

До скоро си мечтаех, че АКО спечеля от лотарията ВЕДНАГА се връщам в България. Ха-ха-ха!

Вече разбрах колко съм заблудена или напълно претръпнах (10г), но сега пак си мечтая да спечеля от лотарията, но не се виждам да се върна да ЖИВЕЯ в България.

Не ми се навлиза в подробности, за да не бъда груба, но само ще кажа, че манталитетът български е скапващ. Вярно е, че и аз съм българка, но какво от това? Старала съм се с всички сили да не бъда с този манталитет, не ми е коствало усилия, ама никакви , затова вече не ми се ще да се примирявам с него.

А думата Родина за мен отдавна не съществува.
Както и думата роднина, но вече навлизаме в лични води, за мой не-късмет.

Кой знае, горното най-вероятно спомага за настоящото ми отношение към живеене в Бг.

Пела, спомням си като тръгнахте за БГ. Аз тогава бях доста нова във форума, затова не знам точно причините ви за прибирането. Съжалявам за разочарованието.
Единствено мога да кажа да не сравняваш България с Щатите, само ще се дразниш и подавайте за зелена карта, дано да имате късмет. Доста мои познати спечелиха.

Разбирам те отлично. За себе си знам, че в никакъв случай неискам да се върна. Но ти винаги би могла да промениш това положение...Никога не е късно да напуснеш България, защото когато и да го направиш, все е добре (аз така ги виждам нещата) - особено ако си сигурна в това, което искаш, както е станало виждам при теб. Много късмет ти желая!

Дидка, все едно си изказала моите мисли. Само дето моя мъж не ще да мръдне от тук. Като съм в Канада, страдам за България и нашите, Като съм си в България, страдам за една малка част от живота ни тук. Тялом съм тук, но духом у Дома, при нашите.
Пела, разбирам колко ужасно се чувстваш. Дано намерите начин и се върнете насам!

И аз съм с вас,момичета...
След 4 месеца,прекарани в България, мнението ми не се е променило.Дори сякаш желанието ми е по-силно...Това,което най-много ме нарани там,бяха загубите на близки хора и приятели,които си отидоха от живота,но това се случва навсякъде по света...
Аз също зная,че трябва да се върна в родината за по-дълго,може би пък тогава ще оценя това,което съм имала тук...

Ако знаеш как добре те разбирам! След по-малко от 3 седмици и ние се завръщаме в Бг, а аз от няколко месеца живея с мисълта, че там няма да ми хареса; че всяка неуредица ще ме дразни  И се чувствам виновна заради тези мои страхове...Не бих могла да ги обясня на близките си, които броят дните до завръщането ни. Но ме крепи мисълта, че винаги можем да намерим начин да се върнем тук или да отидем някъде на друго място, защото смятам че стига човек да знае какво точно иска, може да го постигне!
Все пак си мисля, че има и хубави стани живота в Бг. Сигурно има неща, които те правят щастлива там. Надявам се да е така!
Желая ти много късмет и удовлетворение от живота, в каквато и посока да продължите

Пела, едва ли някой по-добре от нас те разбира какво ти тежи. Аз се прибирам за по 2 седмици и съвсем не се сблъсквам с всичко, през което вие минавате и пак започвам да се дразня от някои неща в БГ.

Но пък щом не се чувствате комфортно, просто търсете начин отново да излезнете в чужбина. Дерзайте и ще стане. Лично аз не познавам нито 1 човек който да е решил да емигрира и да не е успял. Начини има, просто трябва да намерите кой за вас е най-добрият. И ако не става за САЩ, има още много други места по света където се живее прекрасно. А и понякога правата линия не е най-краткия път.  Посто не се отказвайте! Успех!

Мър, а ти не го мисли отсега, може пък и да ти хареса като се върнеш в БГ. А ако не, ще търсите други възможности. И не се тревожи за близките си. Всеки живее собствения си живот. Тези които те обичат искат само да си щастлива и ще те разберат.

И съпругът ми е на отговорна позиция като на Деметра и аз имам работа отстрани може да ни завиди човек, но ние страдаме тук.
Продължаваме да живеем тук, не защото го искаме, а защото нямаме друг избор.
Ако ни се отвори възможност да заминем че го направим веднага, само с два куфара с дрехи и АЛИ се мятаме на самолета, за да сложим край на агонията.
Тук си купихме земя, планираме да купим и още една и да си строим къща, но ако спечелим з.карти, зарязваме всичко и се връщаме обратно. Без грам съжаление за тук.
Искам АЛИ да живее в цивилизовано общество, а не в мръсотията.
Преди няколко дни минавам по улицата и виждам две момченца как се обиждат и псуват грозно и жестоко /няма да цитирам/. Бяха на не повече от 7-9 годинки. АЛИ ги гледаше втренчено и с голям интерес. Замислих се, че само след месеци ще ми се наложи да и обяснявам какво и защо са си казали и ми стана грозно, а тях навярно ги възспитават страхотни родители.

ДА!Само, ако спечелим зелени карти!
Иначе може каъто туристи, но за малко. Не сме нарушавали законодателството им. Напротив съвсем законно си удължавахме престоя, чрез властите и чрез заплащане.