Избухлив татко!

каПанец-от капан идва Другата версия за името е-тъй като във шевиците по ризите и носията преобладават капките,оттам капанци.
Ами скандалжия си е човека и на мен ми е хубоУ като извъртя скандал,където си заслужават,де

Буря и нежност, не съм ти отговорил не защото не искам, а защото е трудно.
Все едно някой пустиняк от северозапад да ти обясни. Пустиняк може да бъде употребено и ласкаво, приятелски, като израз на добри чувства. Или шоп да ми обясни какво е шоп.
Капанците не са етническа група, а етнографски обособена група. Има разлика.
В диалекта се забелязва мързеливост в говора, трудните съгласни се изговарят като лесни, или направо се изпускат. Иди за ляп, затури портичкътъ, дън улези някуе животну. Ний утювъми дъ бирем гълъбе у Мандишуу трап. /Това второто у, е като у кратко. Както има й. У, набило спирачка./ Дъждо спря, ше излязът улеце.
Щъ ръгна у бабата, ше ми уцапаш ножу - това означава, че е максимално раздразнен.
Все едно мод да ти каже - Сниши са! Спри се веднага! Щъ банна!
Не си носех ножа, докато една сутрин едни кучета не ме сгащиха на надлеза над Ларгото. Лягаш, и си слагаш ножа с канията под възглавницата. ставаш, опасваш си гащите, и ножа на кръста.
Буря и нежност, на рафта да има една цена, а на касата четеца да ти чука друга, макар и с една стотинка по-висока, е подъл византийски номер, вопиюща несправедливост. Това не се трае.
Ако лелите зяпат сериал, а детето ми е напишкано, са си за убиване. Да се вържат за косите за опашката на коньъ и да се влачат!

Това все едно мъжа ми го е писал  - много избухлив,неговото е ген,ама казва, сутрин ако няма чинии в мивката, и повечко секс ако правим, няма да имаш никакви проблеми с мен    ,ама с тез двете малките деца в къщи не винаги мога да изпълня тези два критерия  . 

Лелее, Вълк...колко години казваш те трае жена ти  
Надявам се повечето от нещата, които описваш от вашия бит, да са преувеличени или поне смекчени към днешна дата  

Аааа...това село го знаем от "Такъв е животът". Там се ожениха Марк и Кара. Някъв много архаичен народ със странни традиции са тези капанци.

Баща ми не е капанец, ама е македонец и е избухлив за 100 капанци.
Пали от четвърт оборот.
Ами майка ми го търпи вече 34 години.

Апропо аз съм му достойна щерка. Мъжът ми ме търпи 6 години.

Не е въпросът да мълчиш, но не е и начинът да викаш, когато той вика. Обикновено избухванията са кратки и яростни  След две минути барутът изгаря и положението позволява да се направи забележката, която е нужна.

Не понасям хора които не си владеят нервите. И особено ако ги избива на агресия отрязвам категорично. Да живееш с такъв човек значи да си унищожиш собствения живот.

Така както го описваш не ми прилича нито да е безобидно, нито да е провокирано от ситуациите. Аз допускам, че се касае за усвоен семеен модел на поведение (наблюдаваш ли подобен тип поведение и при баща му и дори в други мъже от роднинското му обкръжение)!?
  Вие не сте от много време семейство и си мисля, че мъжът ти влиза в естествения си стил на поведение и задгърбва усилията да се представи в социално приемлив образ. Ако предположенията ми са верни няма да е лесно да се справите - изисква се желание и двупосочно усилие да се разбере какво се случва, защо и как да се преотдолее...
 Бих те посъветвала да потърсиш помощта на семеен консултант (ако в града Ви има такива професионалисти) или в краен случай двамата да посетите психолог, което не е лесно, защото българинът е склонен да заклеймява: " При мен всичко си е наред- иди ти!".
 Не бих насърчила тактиката на премълчаването - според мен това ще утвърди този унижаващ човешкото ти достойнство стил на поведение.

Ти пък, капанец на психоаналитик   - няма такъв вариянт 

Аз мислех, че темата е за избухливите мъже, защо не си е казано, че е за някакви капанци, въобще нямаше да се обаждам по нея

Авторката, а не си ли се замисляла, че може да има здравословен проблем, който да прикрива от теб. Това би могло да го изнерви и то не малко...

Живеем спокойно, задружно и кротко.
Моят мъж не вдига скандали по ресторанти, кафета, кина и т.н. Владее се, но това не значи, че не му е в кръвта. Аз мисля, че имам известна заслуга за това, тъй като му давам спокойствието и подкрепата, от които има нужда.
Като са капанци, не са ли хора?
Аз мисля, че мъжът на авторката има някакви странични проблеми, който отключват избухливостта в характера му и с малко помощ ситуацията може да се овладее.

От опит пиша  - имала съм немалко случаи в които съм се чувствала неудобно,например семейна вечеря с родата,мъжа ми избухва,защото се сеща,че като пресичал с децата,не му дали предимство,почва да повишава гласа,как нямало легнали полицаи,как хората не се съобразявали..през това време ние му казваме,по-спокойно,не се ядосвай,намали децибелите,баща му  ( и той същия де,ама поолегнал с годините и с двата си неуспешни брака) казва,тръгвам си ако не престанеш да викаш,но той докато не си го каже,не може да се спре.След това имаме разговор,обяснявам му,че това не е хубаво,докато вечеряме,разваляме си настроението и т.н.  Уж вдява,ама почти всеки път има по нещо такова.Както той сам ми е обяснявал,много го дразни човешкото недообмисляне,простотията, и тогава избухва.Както и някой по-горе писа,наистина имат някакво чувство за справедливост,и ако се случи нещо нечестно, запалват мотора.Ами как се връща след събрание на блока - ужас! Забраних му да ходи,ще получи някой инфаркт. Та този темперамент няма да се промени,но се опитвам да го убеждавам,че е слабост да си показваш така всичкото,което ти идва от вътре (макар че като се замисля е по-добре за нервите,от колкото да го таиш) ,че трябва малко повече сдържаност,че показва лошо възпитание и подобни. Показвам му аз как се чувствам като направи така. Като се прибере от работа си разказваме кой как му е минал деня докато вечеряме .Той се сеща за нещо ,което го е изкарало от равновесие,разказвайки ми го пак се наежва,мен ми се свива стомаха и ми минава мерака за ядене.Казах му - почне ли да вика на масата, спирам да вечерям,защото ще получа някоя язва.Спрях да се храня няколко вечери и тогава той наистина разбра,че това което прави ми въздейства негативно и внимава кога вика.И така. Много мога да пиша на темата за ситуации и за мой подход към тях.Но да се правиш,че не забелязваш или че не ти пречи не е правилно.Към авторката, показвай му ти как се чувстваш след такъв негов изблик.Не да му казваш,ти все викаш,ти все ме изглагаш, а кажи Аз се чувствам неудобно като почнеш така,това ме наранява,обижда, дори че предпочиташ без него да ходиш на такива места.Така евентуално ще си даде сметка.

Не е нужно да има някакви проблеми, за да избухва от най-малкото нещо. Някои са си такива - все да викат, да се карат, да са на контра независимо на кого. Но дето има една приказка - гневът е оръжието на слабия. Като не знае как да се справи с нещо, насочва отрицателните си емоции към останалите, дори и към най-близките си. Това е недопустимо. Никой няма вина за нечии проблеми, за да се налага да търпи нечий гняв. Не виждам защо чепатият характер на някого трябва да се оправдава с етническа принадлежност, етнографски групи и т.н. Да поработи върху характера си и да се опита да го омекоти. Не може всички да са криви, все той прав. Компромисите са хубаво нещо, но не и когато се правят само от едната страна, а другата си продължава постарому. И аз имам македонска жилка, лесно кипвам, но преди да се развилнея, се научих да броя до десет. Резултатът е положителен за всички и най-вече за мен, защото това ми помогна да разбера, че викането по останалите не само че не помага за нищо, но и този гняв вреди преди всичко на мен самата.

хаха, Разград и семеен консултант. Хаха, Разград и психолог. Всъщност, има един, детски. Работи в дома за деца.

Още по унижаващ човешкото достойнство стил е да те правят на балък в магазина, в детската ясла или където и да е. Да не си гледат работата, но ти да си мълчиш благовъзпитано, защото това го изисква доброто възпитание.