Смях по границите

на мен смешки не са ми се случвали. но все ме питат мои ли са децата  . някой път яхам метлата на такъв въпрос, друг път културно почвам да вадя , обръщам и разлиствам документация с доказателствено съдържание, чинно пронумерована и прошнурована, че децата са мои.

пази боже да влача едното или двете кучета с мен. сигурно като в книгата на джералд даръл , ще ме запишат - цирк и придружаващ го персонал.

тази година не знам какво ме чака - малкият ми син ще влачи буркан с гъсеници, на път да станат пеперуди, и иска единия заек с нас. като гледам, май ще пътувам в багажното на самолета.

а, да, сещам се за нещо смешно - миналата година тръгвам с двете деца с уиз еър от дортмунд. големият влачи външен хард диск. вадим диска на чекинга и една митничарка ме привиква настрани и ми казва, госпожо, трябва да ви тестваме вас и диска за следи от марихуана  .
ами тества ни. нямаше. аз цигара през живота си не съм хващала, набедиха ме за трафикант на мариахуана 

Хаха,много хубава тема ,дано се вклю4ат пове4е мами да разкажат  .
Моите "смеШки"са пове4ето от пьтуванията преди да влезнем в ЕС.По границите винаги имаШе екшьни .
Влизаме в Мароко(от Испания) един ден по рано от датата на визата,никой даже не забеляза,докато бяхме там решихме ,4е сте останем един ден пове4е(от предвиденото вьв визата),на илизане митни4аря много сериозно ме погледна и каза"Вие имате ли Шенгенски визи ?"Аз пьк в шока си от абсурдиният вьпрос го попитах как Ще стигнем ина4е до Мароко ,щом влизаме през ИСпания,той мисли мисли ...пьк реши 4е имало логика .Оба4е отново не забеляза ,4е визата ни е изтекла един ден по рано.

На срьбската граница,аз на 16 години,обрала вси4ки вьзможни некермани кьде какво видяла ,нося един сак пьлен сьс списания.Митни4аря решава ,4е ще прегледа сака ,аз предупреждавам 4е тежи...той...няма проблеми.....като го дрьпна да го свали,щяхме да убием 4овека .Явно после му стана интересно,4е даже едното списание го разглежда сигурно 5 минути .

Един скорошен слу4ай,когато си правих паспорта бях с 4ервена коса и с има /няма 40 кг пове4е от сега.Та на границата представям аз документа ,онзи 4овек отсреща гледа,гледа.....обади се на друг ,дойде още един.... "Ли4на карта имате ли?" .Рабрахме се 4е сьм аз.
Подавам паспорта на детето,който е от когато то беше на 1 годинка,бебе с два зьба и без коса...в момента на действието на 5 годинки и половина ....Като видяха и неговият паспорт настьпи
смях....обадиха се на още един митни4ар .След сигурно около 10 минути разглеждайки двата паспорта стигнаха до извода ,4е следващият пьт на нас трябвало да ни взимат отпе4атьци за да са сигурни ,4е сме ние

Набързо се сещам за нещо разказано ми от моята комшийка туркиня. Така съм се смяла ( ама е трагично, де).

Пътуват те миналата година за Турция. На българската граница стои стройна, красива българк а и почва да ги проверява. Взима паспортите им и почва: " Чидем тук? Да. Чанлар тук? Да. Мустафа тук? Да? 10 евро тук? " 

Сmехът е за сmетка на свекърите, дано не четат 

Слизат те на аmериканско лети6те, където сmе уредили свекъра да го закарат с инв. количка до изхода за следва6тия полет. Питат те по6траквайки с пръсти mелскиканеца дето иm тика количката колко 6те струва, а той иm казал some money , т.е 6те се разбереm като стигнеm (типичен отговор на на6те таксиджии не лети6тето от близкото mинало). Свекърва mи обаче понеже го дава франкофонка, разбира, че услугата е 'sans money' (sans на френски значи 'без'). Та стигат те до изхода 'И тенкЮ, тенкЮ', аmа човекът не си тръгва...разбрали се те накрая, аmа е било със съгурност по-сmеШно да се види, отколкото да се опиШе...

След 10-те евро на Калинка се сетих за един лаф, на колега от mитницата на лети6тето, бай Д. Mинава значи един пътник и си купил човека 2 бутилки уиски (приmерно), а иmат право саmо на 1л. твърд алкохол. Та носи се човека с чантичката къm mитницата и бай Д. го пресре6та пред скенера и го пита с набрежен тон (и ръката в джоба) ''какво иmа бе баджанак в торбичката?'', човекът си признава, че носи 2 бутилки уиски, при което бай Д. го забива с лафа  ''Добре де, а за теб 6то не си взе една???''
Ох като се сетя 

Не знам моят случай дали е за смях, ама аз щях да получа инфаркт на бг. границата. Сигурно някой друг се е посмял за моя сметка
След тригодишно чакане сме се изтипосали на летището в София рано сутринта и се нареждаме на гишето. Там една гледаща сърдито служителка ми иска декларация от бащата , за да изведа децата зад граница. Може да ви звучи странно и да си кажете - гледай я тая колко е проста- ама въобще не съм се сетила, че ще ми трябва такава декларация. Бях подготвила сумати документи, но не и това А и си мислех, че щом имат задгранични паспорти с визи, при положение че баща им е пратил пълномощно за направата им, за какво ми е друг документ
Обяснявам всичко това на жената, но тя беше толкова категорична - не
И ми казва - ще ви задържим багажа тук долу, а вие се качете горе и ако ви пуснат да минете, ще освободим багажа, ако ли не - бай-бай
Като ми каза това и само дето не се сринах долу - като си помислих какво ни костваше доката стигнем дотук- и сега да се върнем обратно
Но както и да е - всичко завърши щастливо! След много уговорки, след разговори с таткото в Торонто, след говорене с децата (а те са тинейджъри), след сълзи от моя страна- окей- може да минете
Качихме се на самолета и двата часа до Прага не ги усетих кога са минали. После в другия самолет цапардосах една водка и вече се отпуснах, наистина повярвах че вече съм в самолета и никой не може да ме свали
Та такива са моите "смешки" по границата

На стария ми паспорт снимката беше много странна и почти не си приличах (бях и с друг цвят коса, друга дължина и прическа на всичкото отгоре). Доста пъти ми се случваше да гледат съсредоточено снимката, после мен, снимката, после мен, снимката, после мен ...  Но накрая винаги са ме пускали 

Пътуваме с кола ( порядъчно пълна). Спираме на българската граница, 10 вечерта и се надава едно бойно : "Мараба, комшу. "  Аз отговарям: "Е, не сме комшии. Отивам си вкъщи. " Граничарят се смее и вика: " Ами, от една седмица само турци с холандски номера виждам. Вече ги сънувам. " 

Супр тема,
най-мразя сръбско-унгарската граница, но друг път ще пиша, че сега нямам време

най ми е неприятно на летище София, скенера да изсвири и винаги се налага да си свалям обувките и да минавам отново. В цяла европа си имат едни уредчета и не ме карат да се събувам

аз пътувам всеки месец до софия, никога не съм видяла уредчета. нито в амстердам, нито в айндховен . или моите обувки са дефектни и свирят навсякъде тогава.

 това беше яко 

Всъщност на доста европейски летища те карат да сваляш обувките даже и преди да си минал през скенера ... В някои обувки има доста метал и активират сирените. Ботушите особено, иначе сандалите не са ми правили проблем. Но както обясни един учтив служител на летището във Франкфурт: Не се знае какво криеш в токовете на ботушите 

Много хубава тема!
Последната ми случка е отпреди месец и половина. Летим от Париж за Дъблин, тъкмо след като отвориха летищата след исландския вулкан. Свикнали сме, че в нашето семейство Роцев звъни по скенерите. Човекът предвидливо сваля обувки, колан, часовник, вади монетите от джоба и минава. Камбанката изприпква след него без проблеми. Минавам аз. Скенерът се разпищя. Върнаха ме да се събуя (обикновени обувки) и да си махна шнолата от косата. Минавам пак. Пак скенерът свири. Една яка кака ме привика настрани и почва да ме препипва. След 2-3 минути щателно търсене  не откри нищо и прекара ръчния си скенер през мен. Скенерът засвири на нивото на бюста ми (бях забравила, че съм със сутиен с банели). Каката ме поогледа, позахили се и ме пусна да си ходя по живо по здраво. То вярно, че както казват французите, "имам народ на балкона", ама не нося пък чак толкоз желязо в "корсетЯ", та да атакувам пилота 

Точно така на летище Брюксел ме накараха да се събуя, детето също. Ама с молби успях да му вкарам едното сокче в самолета.

Прибирам се аз  в България и си нося холандския паспорт- там съм и с българска фамилия. Митничарят разглежда, разглежда и ме пита:
"Това нещо лесно ли се взима?"

Много готина тема  

Сещам се за две по-паметни случки. Значи, аз съм зелено студентче първи курс, и за втори път в живота си се качвам на самолет, на път за вкъщи зимната ваканция. Уж си претърсих ръчната чанта, но явно съм забравила да проверя едно забутано джобче. Проверява ме митничаря на летището в Бостън, и намира във въпросното джобче някакво ножче за хартия. Ауу, какво е това бе, мойто дете? - пита ме чичкото, а аз, вцепенена от ужас, мънкам нещо че не съм го видяла. На всичкото отгоре съм метър и половина, тогава с дядо-коледовска шапка на главата   Взе да ме будалка, щял да ме пусне ако му подаря ножчето. Аз пък се запънах - "ама аз си го харесвам!"   Поглежда той в чантата ми, там и две ябълки се търкалят, и вика "я, какви хубави ябълки. Дай ми едната, и ножчето, и те пускам." Бях с един приятел (също българин) който набързо ме срита да се осъзная, та минахме... После само дето не ми хвърли един бой. Шматка.

Друг случай, пак с въпросния приятел. Кацаме в Бостън след лятна ваканция в България. Пускат куфарите през скенера, операторът на скенера (американец) се позахилква и ни пита "абе вие българи ли сте?" (без да ни е гледал паспортите). Ние учудени викаме да, как позна. Той: "ами вие българите без лютеница не можете"   Ами да, имахме няколко бурканчета в куфарите... Как пък ги видя.