за едно мамино синче

  • 13 037
  • 123
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
naiiiiia ,винаги ли е било така или от известно време?

# 16
  • Мнения: 753
И за мен е интересно защо избягва да ходи при майка си с вас с детето...

# 17
  • София
  • Мнения: 7 242
Няма да го промениш. Или се примири, или "надвий" над нея, като приемеш ситуацията и станеш част от нея. Ако ти обгрижваш маминка наравно с мъжа си, тогава той може и да оцени подобаващо семейния живот с теб и да си отвори очите за някои нейни недостатъци и абсурдността на ситуацията.

# 18
  • UK
  • Мнения: 1 351
 Че ако имат проблем що пък да бяга, не е ли редно да се реши проблема а не да бяга. Аз не бих търпяла такова отношение, изпитала съм го и нямам намерение да се съобразявам с мама. Ако не му понася да се изнася... след като при мама му е по добре да си ходи при нея. Съжалявам но много търпиш...

# 19
  • Мнения: 5 710
Знам, че вероятно е писано ....., че да му купува и слипове?...Темата не е пързалка - става дума за мъж на близо 40 години.

Аз като се омъжих, съпругът ми беше на 42 и до този момент беше всичко, което влиза в понятието 'мамино синче'. Всмисъл, тя идваше у нас за да оправя леглото му сутрин и да му прибере прането ... Освен това, тъй като сме съседи той обядваше и вечеряше там. Така че съм напълно наясно в 'какво се забърквам', от първият си ден.

Как реших 'проблема" - ами не му се противопоставях.
Контакта с майка му  съм го поощрявала и в това се състояха идеалните ми отношения със свекърва ми, която накрая ме наричаше 'моят ангел'.
Тя не ме приемаше за заплаха, нямаше и за момент чувство, че й е отнет сина, а това е 99.9% чувство, което обзема всяка майка, сигурна съм.

Та:) Когато мъжът ми отиваше там, аз никога не ходих с него - имаха си своите разговори, споделяния в които при никакви положения не се бърках.
Да не говорим, че си спестих доста моменти и теми, които не ме интересуват. Тя разбра, че аз не съм заплаха за тяхното общуване на майка-син, а той разбра, че аз не съм човекът, който 'разрешава' или 'забранява' това общуване.  Имало е дни, в които не е искал да ходи , и аз нарочно съм го 'бутала' натам " Ходи ли днес при майка си", "Няма ли да ходиш днес" ... Освен това на мен ми беше яснп, че ТОЙ има нужда от това общуване. Той има нужда от майка си, тя е негова майка, тя е негов подслон, крило, там е душевният му home - нямам никаква претенция аз да заемам това кътче в сърцето му, напротив - аз искам моите деца да имат този пристан именно в мое лице и то завинаги. Аз заемам достатъчно други емоционални пространства за него, за да искам всичко.

Друг 'коз', който съм държала пред нея винаги е бил начинът по който се отнасям към парите му. Аз бях ревнива към тях, майка му разбра, че не съм някаква пройдоха , успокои се много от това. Много точки съм спечелила пред нея , много. Къде умишлено, къде не, но винаги съм мислила преди да кажа, да действам ...

Така че те съветвам да не водиш глупави битки.
Той идва настроен, защото тя знае, че ти си против.

ПС: Между другото, моята 'политика' продължава и сега, когато свекърва ми я няма вече между нас.
Аз съм тази, която дърпа към гробищата. Кога ще отидем, не сме ходили при майка ти от еди кога си, да занесем еди-какви си цветя, че обичаше и т.н. Аз искам тая връзка да я има и сега. Да отидем, да поплаче, да си кажем, колко сме щастливи, как тя ни помага и от отвъдното и така .... Грижа се, нейното място в неговото сърце да е вечно пълно с нея.

Последна редакция: вт, 29 юни 2010, 00:43 от 10 c's

# 20
  • Мнения: 23
 Shocked На такъв мъж му бия шута!

# 21
  • Мнения: 149
Звучи и ужасно и тъжно.Наред ли е всичко между вас?Какъв е сексуалният ви живот?Защо смятащ,че ходи той там?Какво му липсва или какво търси там?От кога сте заедно и винаги ли е било така?Преди това той с майка си ли е живял?Как се отнася бабата към внучето си?А баща му?Не се опитвам да ровя в личния ти живот и в болката ти просто искам да събера повече инфо ,за да ти кажа какво мисля.

# 22
  • Мнения: 122
Знам, че вероятно е писано ....., че да му купува и слипове?...Темата не е пързалка - става дума за мъж на близо 40 години.

Аз като се омъжих, съпругът ми беше на 42 и до този момент беше всичко, което влиза в понятието 'мамино синче'. Всмисъл, тя идваше у нас за да оправя леглото му сутрин и да му прибере прането ... Освен това, тъй като сме съседи той обядваше и вечеряше там. Така че съм напълно наясно в 'какво се забърквам', от първият си ден.

Как реших 'проблема" - ами не му се противопоставях.
Контакта с майка му  съм го поощрявала и в това се състояха идеалните ми отношения със свекърва ми, която накрая ме наричаше 'моят ангел'.
Тя не ме приемаше за заплаха, нямаше и за момент чувство, че й е отнет сина, а това е 99.9% чувство, което обзема всяка майка, сигурна съм.

Та:) Когато мъжът ми отиваше там, аз никога не ходих с него - имаха си своите разговори, споделяния в които при никакви положения не се бърках.
Да не говорим, че си спестих доста моменти и теми, които не ме интересуват. Тя разбра, че аз не съм заплаха за тяхното общуване на майка-син, а той разбра, че аз не съм човекът, който 'разрешава' или 'забранява' това общуване.  Имало е дни, в които не е искал да ходи , и аз нарочно съм го 'бутала' натам " Ходи ли днес при майка си", "Няма ли да ходиш днес" ... Освен това на мен ми беше яснп, че ТОЙ има нужда от това общуване. Той има нужда от майка си, тя е негова майка, тя е негов подслон, крило, там е душевният му home - нямам никаква претенция аз да заемам това кътче в сърцето му, напротив - аз искам моите деца да имат този пристан именно в мое лице и то завинаги. Аз заемам достатъчно други емоционални пространства за него, за да искам всичко.

Друг 'коз', който съм държала пред нея винаги е бил начинът по който се отнасям към парите му. Аз бях ревнива към тях, майка му разбра, че не съм някаква пройдоха , успокои се много от това. Много точки съм спечелила пред нея , много. Къде умишлено, къде не, но винаги съм мислила преди да кажа, да действам ...

Така че те съветвам да не водиш глупави битки.
Той идва настроен, защото тя знае, че ти си против.

ПС: Между другото, моята 'политика' продължава и сега, когато свекърва ми я няма вече между нас.
Аз съм тази, която дърпа към гробищата. Кога ще отидем, не сме ходили при майка ти от еди кога си, да занесем еди-какви си цветя, че обичаше и т.н. Аз искам тая връзка да я има и сега. Да отидем, да поплаче, да си кажем, колко сме щастливи, как тя ни помага и от отвъдното и така .... Грижа се, нейното място в неговото сърце да е вечно пълно с нея.

Sick
Господи! Колко е противно всичко това, което си написала!Дано го осъзнаваш Close

# 23
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Ejika , защо да е противно. Имама много истина в думите на 10c's  Peace .  СТига всяко нещо да е с мярка, да има баланс и хармония, да не пречи на никой и всички участници да са доволни, какъв е проблема. Тя е разбрала нещо много важно - на 42 години , връзката майка син много трудно ще бъде скъсана, дори тя да успее да го направи, ще нанесе поражения в душата му, които определено едва ли ще са в нейна полза. Ако му даде достатъчно свобода, да не се чувства окован, притиснат и манипулиран, ще се връща с радост и нетърпение при семейството си, майка му няма да бъде пристан и спасение. Проблема ни в повечето случаи е, че искаме всичко и веднага. Нямаме грам търпение да градим и надграждаме. Не е приятно на никой чуждото вмешателство, но когато се влюбим в един мъж, тези неща не ни правят впечатление в началото или сме склонни да си затваряме очите за тях. После започват да ни пречат и тръгваме да късаме нишки. Ако не можете да приемете майката на мъжа, в койт сте влюбена, пречат ви отношенията, които имат, бягайте оттам, не се опитвайте да го превъзпитате, още по-малко свекърва си. Превъзпитанието се получава много рядко, отнема много време, коства много усилия, а и  е плод на добра тактика. Ако не ги можете тия неща, търсете си мъж, който не е момчето на мама. Поне проблема свеки няма да го имате. Peace
 Към авторката - опитай се да извлечеш дивиденти от цялата история. Разговорите са полезни, но не виданги имат успех. Peace

# 24
  • Мнения: 5 370
Shocked На такъв мъж му бия шута!
Ма сИриозно ли? Laughing

Тук, понеже всичките шутове раздавате, та...всяка втора тема е "Ох, бОли ме, сЪрби ме, да си тръгна ли или не, ох, не, не мога да си тръгна, той ме обича..".

Най-умният постинг от цялата простотия е на 10 центс. НЕ сте хитри, не сте умни, после свекървите виновни и синовете им.
Към авторката - като си го знаела какво цвете е въпросният, що се залови на хорото с него?

Любовницата може и да е до време, но майката ще Е винаги.

# 25
  • Мнения: 4 420
10 c's  постъпила си много правилно и си си спестила много нерви и ядове. Аз, когато се събрахме с мъжа ми много се ядосвах на майка му. Ей, при всеки зададен от нея въпрос, било то и най-невинния, аз ставах кълбо от нерви. Все си мислех, че ме контролила, иска да се бърка в нашите работи. В същото време всеки ден се чувах с моята майка,  говорехме по около половин час по телефона, вечер на скайпа също. А звъннеше ли майка му  #Cussing out #Cussing out #Cussing out
След време като се замислих, видях, че ние дори не сме си дали шанс да се опознаем. Е вече сме много по-близки от преди, чувам се и с нея, споделяме, абе има контакт и тя е много щастлива. Тя не е така досадна както аз си мислех.
Та съвета ми към авторката е да се замисли, каква е причината. Една птичка пролет не прави, може и тя да има вина, че мъжа й бяга при мама.

# 26
  • Мнения: 21
Благодаря на всички писали в темата. Знам, че историята е много измъчена и всичко зависи предимно от мен...или приемам положението...или продължавам напред сама с детето. Хората не се променят, а аз искам май точно това - да променя нещата и да имаме наш си живот събота и неделя...наше си семейство. Явно искам прекалено много...или просто това не е човекът, който може да ми го даде...

# 27
  • Мнения: 4 068
Е какъв е този избор-или премаш положението или продължаваш сама? Други варианти няма ли? На мен лично ми е много интересно защо ти не ходиш там? Защо детето ви не ходи при баба си? Защо изобщо воювате двете преди да сте се опитали да бъдете близки? В крайна сметка и двете обичате един и същи мъж. Струва ми се, че нито една от двете ви не се замисля, че вашите отношения и войни правят този мъж нещастен и изнервен. Защо го поставяш пред този избор? Мисля, че 10 c"s е дала много добър и мъдър пример как нещата могат да бъдат хармонични. Чудя се защо винаги младите булки тръгват с презумцията, че свекървата е някакво изчадие адово и не зослужава и бегъл опит за опознаване и добри отношения? Моята свеки също понякога купува бельо на мъж ми, но не правя велика драма от това.

# 28
  • Мнения: 5 710
..

 Sick
Господи! Колко е противно всичко това, което си написала!Дано го осъзнаваш Close

Ами виж, its my way, моят опит.  Аз никога не съм имала проблеми със свекърва ми, отношенията не са ни били, като на първи приятелки, но сме били уважаващи се и спокойни между нас, съпругът ми също така не е бил никога м/у  чука и наковалнята и в общи линии сме имали напълно безпроблемни години. На мен още преди да се оженим ми беше ясна ситуацията и какво искам и как го искам. Исках да нямам проблеми с нея и нямах проблеми с нея.  Но и тя беше и интелигентен индивид, от това също много зависи как стоят нещата, дори може би е определящо. Сега в интерес на истината много ни липсва и на двамата.


Проблема ни в повечето случаи е, че искаме всичко и веднага. Нямаме грам търпение да градим и надграждаме.

Точно. Аз дори имам 'мантра' за това. Една приятелка ми беше казала "търпение, всичко ще имаш" и това ми се заби в хард диска, казвам си го по разни поводи, това ми помага да се успокоя пред желанието за веднагическост, слагам си главата, мисля и така.  Няма нещо, което да съм искала и да не съм го получила ( не става дума само за материални неща). Просто семейният живот не е сблъсък, ако не искаш да е сблъсък.  Но трябва да си наясно, че не можеш да се ожениш за един зрял мъж с живот, работа, имоти и прочие и да хванеш мечето да му боядисваш къщата от първия ден ...

Последна редакция: вт, 29 юни 2010, 09:10 от 10 c's

# 29
  • ES
  • Мнения: 2 172
..

 Sick
Господи! Колко е противно всичко това, което си написала!Дано го осъзнаваш Close

......Исках да нямам проблеми с нея и нямах проблеми с нея.  Но и тя беше и интелигентен индивид, от това също много зависи как стоят нещата, дори може би е определящо. ......

Ето това е истината в цялата работа. Ако е било само едностранно, само от твоя страна, надали щеше да пишеш колко добре си подходила и овладяла положението. До човек си е, двама души ако искат да се разберат, се разбират.

Общи условия

Активация на акаунт