Сега ми се срува, че всеки втори, катогорично ще каже:
-Не, в никакъв случай!
Но, сблъсквайки се с ежедневието, аз мисля, че волно-или не волно, всички го правим.
Една такава притча, не е ли достатъчна да се осъзнаем, и отърсим от хорското мнение?
Баща и син, отиват на пазар:
Бащата и синът вървели пеша, магарето - до тях. По едно време срещнали една група хора, които започнали да им се присмиват:
-Еее, какви са глупаци па тия - те вървят пеша, а магарето - до тях. По- умно би било, поне единия да язди магарето...
Бащата се почувствал неловко, и казал на сина си да се качи на магарето, а той продължил пеш. След малко срещнали друга група хора, които пак им се присмели...
-Ееее, срамота!!! Сина язди, баща му ходи пеш....
Пак се почувствали неудобно и тогава синът слязъл от магарето, качил се баща му. След още малко срещат друга група хора:
-Еееееее гледай!!! Ужас! Какъв е тоя баща - качил се на магарето и се вози, а детето - пеш. Толкова ли не може и двамата да се качат на магарето....!??!!??"
И нашите - така и сторили... качил се и сина отгоре, а след малко-още една група хора: -Лелееееее, що за безчувствени и коравосърдечни същества!!! Да мъчат така горкото животно..... и двамата се покатерили!!! УУУжас!!! Горкото животинче!
И така, те най-накрая пуснали магарето и си продължили пътя сами....
Ако е имало такава или подобна тема, моля да ме извините. От скоро съм тук.