Съботна късна, да споделим за зълвите

Ей,недейте така,ще откажете някоя девойка от сватбата само щото ще си има зълва.
Аз от позицията на зълвичка ще се включа,дано темата не  е само за снахи.
Всичко си е до човека.Смея да твърдя,че с моята снаха,която е омъжена за брат ми от 9години,се разбираме чудесно.Е,живеем в различни градове-тя в къщата на родителите ми,аз на 100км от там.Но се чуваме с нея почти всеки ден.С брат ми-много рядко.С децата ми изкарахме юни месец при нея,по цял ден бяхме заедно и смея да твърдя,че си изкарахме чудесно.А сме толкова различни като характер,като светоглед с нея.Дори се е случвало да правя забележки и да се карам на брат ми за неща,за които виждам ,че не е прав спрямо нея.Може би това наричате намеса в чуждия живот.
Но,естественно такива добри зълви като мен са рядкост .
Да допълня само,че почти всекидневно се шегуваме по тази тема-за ЗЪЛЛЛЛвичките.
Дори когато сме имали някакви спорове,сме ги разрешавали говорейки си и изказвайки мнението си,а не зад гърбовете си.В това е фатката на добрите взаимоотношения,мисля аз.

Така е, когато имаш насреща си нормален човек. Но когато човекът е самотен и обременен, сам си е опора и лъжата му идва на езика по-бързо от "добър ден" нищо не става.

Така е,съгласна съм. Затова и по-горе написах,че всичко си е до човек.А не до зълви,етърви,снахи.И етърва имам,и с нея се разбираме добре.Не мога да кажа,че сме първи приятелки,но поддържаме нормални роднински отношения.
А иначе всички си имаме трески за дялане-като започна от себе си,през снахи,девери,етърви,свекъри и родители....Просто за мен семейството е много важна част.Винаги ме е било страх от роднински караници,особенно такива,свързани с имоти.Искренно се надявам никога да не съм част от такива.
Иначе аз съм израсла в голям дом,в който живеехме заедно две семейства-нашето и на чичо ми.Тоест две етърви под един покрив.Чудесно детство имах,родителите ми се разбираха много добре с чичо ми и неговото семейство и мога да кажа,че братовчедите ми и до ден днешен ги имам като мои брат и сестра.

Много точно. И когато това важи в отношенията с всички - зълви, снахи, свекърви, тъщи, етърви, братовчеди и тем подобни роднини, струва ми се , че хората дори и да са с различен мироглед и интереси, се запазват поне уважението един към друг. Може да не си пиеш кафето редовно с някой, но пак го уважаваш и мислиш за него. Обсъждането зад гърба, често спомага за синдрома "развален телефон". Думите се преиначават, дори не нарочно и става една  . Когато човек пък търси "под вола теле"- завиждат ли ни, родителите повече ли им помагат, различно ли е отношението към внуците и тем подобни, обикновено ще го намери (телето под вола), дори и да не е така. Но в крайна сметка вгорчава преди всичко собствения си живот , ако се връзва на подобни неща.
Мисля си , че това е причината да нямам проблеми с никакви мои и на съпруга роднини. Или просто съм голяма късметлийка.

понякога от такива зълви и свекъри и в Канада да мигрираш няма лесно отърване. Има хора с които и в директен, и в недиректен и в какъвто и да е разговор... не можеш се разбра

гледам не съм единственната с такива проблеми, готино е да срещнеш хора с подобни изживявания, поне знаеш че разбират за какво става на въпрос 

Абе, то аз наистина мислех да емигрирам, но не заради зълва. И не точно в Канада, а вие се смеете.

Аз зълва нямам, но затова пък съм зълва. Поне според мен, надявам се и снахата да мисли така  , се разбираме добре и се уважаваме. Нашето е малко по роднински, че тя е братовчедка на мъжът ми и с брат ми се запознаха на нашата сватба, но отношенията ни са много добри. Детето ми много ги обича, както брат ми, така и нея и те й отвръщат със същото. Аз също много обичам тяхното и разлики не правим, нито сравняваме кои какво дал и какво получил. Единствено понякога се притеснявам, че физически родителите ми прекарват повече време с моето дете, отколкото с тяхното, но това е защото живеем и работим в чужбина, както ние така и родителите ми. Етърва си имам от скоро, и с нея се разбираме, но много рядко се виждаме, да не кажа че сме се виждали 3 пъти. Но пък като всеки си гледа семейството и не се меси в чуждото всичко е наред. Само си пожелавам все така да се разбираме по роднински, че никога не е късно да станем за резил.

Аз ще съм бъдеща зъл/зла /зълва    дано да съм добра 
Харесвам много приятелката на брат ми, скоро май, дай боже, да се оженят. Тя е мило момиче, на мухата прави път, дано така да останат отношенията ни, каквито са и до днес.

Към авторката - към такива използвачи, просто избягвайте всякакви отношения, не ходете на събирания с тях, примерно казвате, че сте болни или че имате други ангажименти....Това чувство, че трябва да черпя и да плащам сметките на други ми е до болка познато...
съчувствам ти, дано скоро гушнеш твоето малбо бебче.

Тема за ЗЪЛвите Моята ще надцака вашите
На 30 г.е,не е обвързана,без деца,кариера и собствено жилище.Живеехме заедно.Скоро си би камшика за чужбина
До моента  в който разбра,че съм бременна всичко беше ок.После се почна едно ''ама кога ще го махнете?Кой чакате?Ама после ще е късно... и това зад гърба ми.Минахме и през период  на ''Ама той твоя мъж е едикакъв си'',''Ама на тая са какво и пречи да сте си в тая стая'' и тем подобни наши си проблеми(на мен и мъж ми) които не я засягат.Естествено всичко зад гърба ми.После дойде бебето и нейния категоричен отказ поне малко да се съобразява с него.Влизаше в детската с обувки.Като подметнех,че новородено се взима с измити ръце се започваше цупене,че не си давам съкровището на никой Помолих в хола да не се пуши за да мога спокойно да го водя там-и това ми се отказа.После аз пак не си показвам златцето...И накрая аз наистина вече не го давах...каквото повикало,такова се обадило
Започнаха се караниците и обидите от нейна страна.Аз си траех.(Защо ли ).Настройваше мъжа ми против мен и детето.Буквално живееше за да ни скрара и раздели.Набиваше на моя,че си имам любовник И ей такива глупости.Стигна се до там,че тя ми посегна :Ама аз не и се дадох
Това накратко.Доста неща спестих.Романи мога да напиша.Просто не мога да я дишам.Не искам да я виждам.И със синът ми не искам да общува,защото я знам какви ще ги надроби и тогава по-лошо...
Аз си знам как съумях да си запазя семейството.Откакто я няма да ни се меси сме повече от щастливи

Чета ви проблемите и ме хваща главобол/за някой става дума, но няма да конкретизирам/. Как може да прекъсвате връзка с роднини за простотии   Казала, направила, догадило. Делите си мъжете от семействата по този начин. Никога няма да си позволя да го отделя от брат му или майка му. Дори да са ме дразнили на моменти. Нормално е. Хора сме. Имали сме проблеми, но говоренето за тях помага. Не винаги има желание, но пък винаги има и друг начин. Хората са го отгледали мъжа и са в пълно право да му се радват. Брат му е живял с него 20 години. Коя съм аз, че да им резна контакта поради някаква моя причина? Имате усти и мозък - ползвайте ги. Говорете, намерете начин. Най - лесно е да лепнеш по една плюнка във форума. Е това никак не говори хубаво. Силно се надявам когато брат ми се ожени, жена му да е достатъчно възпитана ако не и хареса нещо да ми каже. Ще направя всичко, за да изгладя проблема и ако се наложи да променя нещата. Защото обичам брат си. И щом обичам него, ще обичам и нея.
Дали не е възможно просто да си я разбрала на криво?
Защо очакваме, че тези отношения са едностранни?
Още по - грозно е да лисвате по форумите кой какво е постигнал. За хората живота се измерва различно.

Моите уважения, но голям залък лапни, голяма дума не казвай. 

Имам си две зълви и аз самата съм зълва.... всички сме в прекрасни отношения...

Лесно и уважително е да кажеш "Ще обичам и нея", добре, ама теб като не те обичат?
Към авторката - задължително мъжът ти да вземе отношение, не бива да те тормози тая.
Мъчно ми става като чета за такива отношения, наскоро пак имаше тема за подобни простаци.

Добре де, аз ли само виждам, че проблема не е в зълвата, а в свекърите.
Въпросната зълва и съпругът на авторката са деца на едни хора, дето на нея й се падат свекъри. Те как са възпитали децата си ? Защо се подразбира, че сина им е пренебрегван за сметка на дъщеря им
Свекърите са виновни, те са отглеждали децата си с мисълта, че синът им ще бъде откраднат от някаква си там, дето ще им стане снаха, децата им ще бъда и нейни деца, и поради това недолюбвани. Докато дъщерята - тя ще доведе зет, който ще е същият търтей като нея, ще ги хранят и гледат и тях и детето им и т.н.
Всичко тръгва от старите, за съжаление...
Не е в зълвата проблема. И мен ако имаше кой да ме глези така, да ми плаща сметките в ресторанта, лошо ли щеше да ми е 

ПП Не разбирам защо се събирате с тях  Мъжа ти не се разбира с тях, тогава ? Звънвате по един телефон за празник да честитите, по някой подарък за детето, и толкоз.
Също да кажа за идеята на Делюжън за пълното откровение - наистина е добра, но се подготви, че пред теб нищо няма да говорят, но зад гърба ти ще се скъсат, и всички познати и непознати ще знаят за проблема. Добра идея е това, което ти е предложил мъжа ти, да кажеш, че причината е в него, щом него не ги притеснява, намекни, че има вероятност да е така, да видиш как ще оклюмат /родата се е изложила  /, знам че не ти се щеда лъжеш, но може да го намекнеш, те сами ще доразвият намека.