Я кажете, мами, вашите двуезични деца бъркат ли родовете?
С моя син мога да си проведа съвсем нормален разговор- случвало се е и да прави изречения от по 8 думи, но прави едни съвсем елементарни грешки, които като че ли не му правят впечатление. прим "Ето го червената влак", "Къде е Лала, ааа ето гооо" Мамо, сложи тука сола" (солта)."Ето го мама, ето го тате", "Ето я балонааа. (Множественото число, обаче, го уцелва винаги "Къде са ти обувките? Ето ги.)
Майка ми работи в детска ясла и каза, че децата там дори и да не могат да приказват, да правят изречения от по 2-3 думи- но не бъркат мъжки и женски род.
С моя син мога да си проведа съвсем нормален разговор- случвало се е и да прави изречения от по 8 думи, но прави едни съвсем елементарни грешки, които като че ли не му правят впечатление. прим "Ето го червената влак", "Къде е Лала, ааа ето гооо" Мамо, сложи тука сола" (солта)."Ето го мама, ето го тате", "Ето я балонааа. (Множественото число, обаче, го уцелва винаги "Къде са ти обувките? Ето ги.)
Майка ми работи в детска ясла и каза, че децата там дори и да не могат да приказват, да правят изречения от по 2-3 думи- но не бъркат мъжки и женски род.
- като "таваната" например. бъркат и словоред, бъркат и времена, въобще цялата им граматиката е доста объркана. 
, но си мисля че това е нормално и с времето ще се оправи.И при нас е така,ако и кажа и две думи на немски почва веднага да се сърди.Мама си говори на български и това е.
ние сме така. Аз обаче не му правя забележки. От известно време започнах да не разбирам какво ми говори 
и му се налага да набляга на българския. Пък и баба му сега е тук, няма избор 
), но същото го прави и съпругът ми. Не използваме жаргон, не употребяваме мръсни думи, изобщо опитваме се да разговаряме "културно" - така сме свикнали. Това хубаво, но все пак, за мен английският не е роден език и колкото и добре да го зная, първо може да допускам грешки, които да не забелязвам аз самата, втори имам си акцент, който си е само мой; трето, както вече споменах, изразявам се малко претенциозно, защото през по-голямата част от живота си съм ползвала езика в ситуации, изискващи такъв начин на изразяване и сигурно в разговор с малко дете е смешно. Както и да е, давам си сметка, че не съм идеална, но детето научи английски предимно от мен. Освен грешките с неправилните глаголи (спазва правилата дори и за тях), както и невъзможността и да изговори някои думи, друго не съм забелязала. Ако живеете в страната, чийто език говориш, то няма да го научи грешно, защото дори и ти да сгрешиш, детето ще се коригира от опита си с другите деца, от медиите, от училище и т.н. Изабела все-още се доверява повече на мен, отколкото на другите за научаване на езика, защото все-още казва "томато", но сигурно след месец-два вече ще стане "томейто". Това е! 
