Истината за осиновените деца - характери, проблеми и още нещо.

  • 37 524
  • 194
  •   1
Отговори
# 165
  • на път
  • Мнения: 2 804
Мартин е учил в петък на немски откъде се раждат децата, и като дошъл неговият ред казал, че не се е родил от корема на неговата майка. Немкинята се притеснила, щото и светнала лампичката със закъснение и минала бързо-бързо към следващото дете без да задълбава. В къщи говорихме по темата подробно. Той беше обиден, че децата му се смяли - решили че бърка при отговора и ме питаше как да постъпи. Казах му, че ако смята че е необходимо да им обясни и той се съгласи.

А иначе личният кошмар на годината ми е предучилищната. Всяка вечер проверявам под формата на игра какво е учил и затвърждаваме в къщи. Не ще да отговаря в училище, защото го е страх да не каже нещо грешно и да се изложи а знае всичко. Стана несигурен в себе си милият и май сме за психолог. И се чудя дали да не го преместя в българско училище.
Знае, може, а се притеснява. С българския и математиката всичко е наред - пише всички български букви, знае азбуката, срича ... и с немските които е учил дотук е така.
Много сложни неща обаче учи на немски (които не знае и на български - за което определено ние сме виновни  Embarassed).

Последна редакция: пн, 21 мар 2011, 11:30 от Д_Ива

# 166
  • София
  • Мнения: 9 517
аз лично стигам до извода, че много е важно, на какъв клас ще попадне детето... ако не го възприемат, ако има проблем с другите деца и му се подиграват... тогава самото дете отказва да учи  Peace

за разказването - аз пък му казах повече да не казва... защото децата намират за ненормално положението му, а моичкия си ръси наляво и надясна, а наскоро разбрах, че ходел из групата и си повтарял - аз съм мургавелчо... а после се чудя защо го гонят с думите "махни се, ти си циганин"  ooooh! Та накрая се събрахме с баща му и му казахме, че това са неща от семейството и за сега не трябва да ги споделя с никого, както не трябва да разказва кога кой пръцнал (извинете за което, но той само за това говори)  Peace

# 167
  • на път
  • Мнения: 2 804
... Фоксче той хич не се притеснява от факта, че е осиновен. Боли го и страда че другите си мислят, че не знае и не може да отговори правилно.
Относно избора на училище и колектив - божа работа май  newsm78.

А това с пръцкането ... Мая не може за друго да говори - ръси глупости и си се смее все едно ни е разказала някой виц. Ние се правим вече че не я чуваме, защото като и направим забележка е много довола, че е забелязана.

# 168
  • София
  • Мнения: 9 517
... Фоксче той хич не се притеснява от факта, че е осиновен. Боли го и страда че другите си мислят, че не знае и не може да отговори правилно.
точно това се опитвам да ти обясня - и моя не го притеснява осиновяването и си го разказва наляво и на дясно, боли го от това, че другите деца не могат да осъзнаят, какво аджеба е това осиновяване и как може една жена да те роди, пък друга да те гледа, вкл. му се обяснява, че няма начин да съм му майка, след като не съм го родила  Peace

# 169
  • Мнения: 3 715

А това с пръцкането ... Мая не може за друго да говори - ръси глупости и си се смее все едно ни е разказала някой виц. Ние се правим вече че не я чуваме, защото като и направим забележка е много довола, че е забелязана.

Това в момента е хит в градината им. Споко.

# 170
  • Мнения: 367
Когато осиновявахме Павел, Никола подробно беше обяснил в градината цялата процедура и какво точно е осиновяването. Какво е говорил в подробности не знам, но доста деца беше зарибил да си осиновяват братчета и сестричета.  Засега е много самоуверен и оправен, но как ще е догодина в първи клас, когато попадне сред нови деца, не знам.

# 171
  • Мнения: 1
Корнишонко някъде назад по страниците мисля 2 стр прочетох историята ти и честно казано все едно описваш мен когато бях на 14 - 15 г  а аз не съм осиновена но бях толкова дива и буйна колкото твоето дете така че не съм съгласна че осиновените деца са по различни те са кото всички останали на 15  но като мине тази трудна възраст нещата ще се променят

# 172
  • Мнения: 702
бях решила да не взимам отношение тук или някъде в други теми но явно ще се наложи да напиша някои неща - първо синът ми е на17 години - да бита съм от него и то не един път - в момента е все още със завършен седми клас и започнат но заради 200 неизвинени отсъствия няма да може да го завърши а и е категоричен че ученето му е до тук - по цял ден седи пред компютъра и не желае нито да учи нито да работи нито да свърши нещо в къщи - е аз съм лошата и тормозеща майка която имала омчаквания за нещо ама то се оказало друго и защо - пак аз съм виновна защото много очаквам - е от цялата си душа и сърце ви пожелавам скъпи съфорумки и вие да го преживеете това нещо с децата си че дори и по съдилищата да ви викат - да с две дела е до момента и не му пука   bouquet

Да ти кажа има и много биологични деца, които бият родителите си.
Понеже на мен нали все ми казват, че има биологични родители, които тормозят децата си, та и аз така.
Не знам що така се е случило с твоя син, но съм убедена, че ти и само ти и никакви гени имаш вина затова.
И недей да кълнеш тук-списващите, защото за разлика от теб, те се стараят поне да разбират децата си и знаят, че децата им имат по-особени проблеми от биологичните деца, а ти съм сигурна, че изобщо не си се и опитала да подходиш по - по различен начин към сина си. Той си е такъв с такива гени и край.
И по отношението ти към тукашните майки и клетвите и пожеланията, само доказваш думите ми - че изобщо си една дребна, злобна женица, която е очаквала да си отгледа някое благодарно хранениче, ама не е станало баш точно тъй и му е изпуснала края.
Що не го разсиновиш тоз твоя син и да се свършва с взаимната ви мъка. Хем той няма д аима право да седи у вас, хем ти ще си спокойна и свободна от тази ужасна генетична грешка!

Извинявам се на всички останали за словесната диария   bouquet Не мога да се сдържа просто, когато я чета тази жена.

# 173
  • Мнения: 4 138
алеле, отде я изкопахте таз тема след година...
не си образувай нерви, чеврако Wink
и моето дете рита баща си Joy ама мен не смее, щото аз раздавам шамари по задника за ритници и побой. по яка съм, в мен ножът, в мен хлябът. тва е положението, минке.
на баща и му е забранено да раздава шамари, щото аз съм лошото ченге, а той доброто. нека си го рита Mr. Green уж се карам, ама вътрешно се хиля. нека му.
гени, мени, няма да го връщам детето я. пет и кусур години го раня, тамън порасна да мога да я пращам за бира. някаква полза все пак да има.
е и другарката Фуска да каже. човек ражда, осиновява и има деца с една единствена цел. някой ден да могат да отидат да купят на родителя една бира и той да не се мъчи да ходи до магазина.
може и две или три бири, примерно.

Последна редакция: пт, 04 май 2012, 09:54 от matakosmata

# 174
  • Мнения: 2 123

е и другарката Фуска да каже. човек ражда, осиновява и има деца с една единствена цел. някой ден да могат да отидат да купят на родителя една бира и той да не се мъчи да ходи до магазина.
може и две или три бири, примерно.

МНОГО ЯСНО!!!
Не забравяй цигарите и твърдия алкохол  Mr. Green

Последна редакция: пт, 04 май 2012, 14:13 от Fussii

# 175
  • Западен парк
  • Мнения: 395
О, Мата, толкова се радвам да те прочета! Питах преди време за теб, но никой не отговори и реших, че не е за форум. Искрено се радвам да те срещна тук с обичайния ти словоред.

И за да не е само спам: Боян вчера играе на площадка, след градина. Едно непознато дете го пита:
- Ти какъв си?
- Японец.
- А защо майка ти не е?
- Ами щото съм осиновен. Ама като дойдох и им оправих вълшебството и сега имам и сестра. Вече съм батко!
  Това е есенцията от всички разговори водени между нас. Сам е направил изводите и е свързал няколко различни аспекти на осиновяването. За сега притеснение няма, ще видим на какъв клас ще попадне след две години... 

# 176
  • Мнения: 1 418
Боби си е умник и сладур.

# 177
  • Мнения: 185
Това за бирата най ми хареса , и да добавя дистанционното  Laughing

Не че има значение какво мисля , но аз все пак съм от другата страна, подкрепяйте ги тези деца хора , дори когато вършат глупости , няма начин да не се греши взето , твое едно и също е .
Има нещо вярно в това за гена , не е истина как ми се учи за лаборант , но подкрепата е най важна , децата особено осиновените имат огромна нужда да го чуват постоянно , може да ви додея понякога, но го правете, ако ще по инерция.

Според нашите аз имах ужасен , кошмарен пубертет , как ми се ще да ви прочетат от някъде , да видят че е нормално да имаш гадже на 17 години и  да не ми се налага да излизам през прозореца за да отида на дискотека на 20 години , защото искаха да се прибера в 12 часа  Shocked Shocked Laughing
Две висши завърших и пак милост никаква към мен Laughing
Е кво да се прави много гаджета имах , ама е това ще е до гена вече сигурно  Twisted Evil

Шегата на страна да подхвъркне малкия , планувам една принцеса да имаме и третото ще е по вашият път пък да видим какво ще се падне  Hug

# 178
  • Мнения: 702
Спокойно Даринче, аз нямаше как и през прозореца да се измъквам. Вечерният ми час беше 9 10 часа доста дълго време, абе направо докато си завърша и се махна от тиранина, наречен майка. То дебнене, то следене, абе голям филм. Не ми се сеща изобщо.
Хубаво е да има контрол, но всичко трябва да е с мярка, такива откачени следенки и гестаповски неща не ми се нравят.
А относно ученето - аз съм с афинитет към езиците и хуманитарните науки. ама все ми се учи. Мине не мине време и ми се доучи нещо. Ей, тъй да съм в такава среда, да се срещам с такива хора..Майка ми е мед.сестра, татко беше строителен техник. Никакви допирни точки.
Никой не ми е помагал за домашни, за теми, за подготовка никога. Първата си дума на латински написах на 4ри - FIBA. Не мога да  я забравя  Mr. Green Учила съм руски, немски, френска гимназич и английски откакто се помня. Знам малко румънски, разбирам италиански от френския, разбирам турски и мога да се оправя..абе общо взето влекат ме езиците  Whistling Laughing
Не знам колко родители четат тук, но повечето, които споделчт опита си, са доста не добре приети сред мнозинството от останалите, които имат или искат да имат деца чрез осиновяване.
Трудна работа е да надскочиш себе си и собственото си ЕГО. По-лесно е да се хвърли вината на гените и с това да се приключи.
 Hug

# 179
  • Мнения: 185
Хм, значи не е било само с мен така  Shocked вярно голямо дебнене беше , ужас просто .Още се крия че пуша ако щеш ми вярвай , защото ми казаха , че ще ги уморя , и че хората говорели че ме видели да пия алкохол и да пуша в едно кафене , бях на 20 години #Crazy #Crazy
   Хубавото е че и двете се сещаме с полуносталгия по тези времена , но не беше леко изобщо тогава Heart Eyes
       А за гените , не е съвсем така както са писали , винаги съм искала да пия кафе и да пуша в къщи при майка , а не в някое барче да ми виси ръката под масата, да пия ракия със салата с баща ми без да ми брои глътките , да разкажа , защо ме е зарязало гаджето без да чувам в отговор  - ти умряла ли си за мъж , да мога да си отпусна душата пред мама както всяко дете може , без после да се споделя с баща ми и той да ми мълчи със седмици. Абе минало , кво го мисля и аз  Thinking
Знам , че е трудно , аз имам мое детенце и въпреки че е мое още си напасваме характерите , а ако е първо и единствено  взето с надежда , а не се окаже това което трябва е трудно предполагам .
      Най хубавото предстои  Flutter Flutter Flutter периодите минават и се израстяват това мога да кажа от скромния си опит , търпение му е майката

Общи условия

Активация на акаунт