Как срещнахте Мъжа след БНД ви

Случайно, на улицата... лъжа, това е официалната ни версия.
В заведение се запознахме. И след това всички се случи толкова логично, спокойно и нормално, все едно просто е било въпрос на време да се видим. А може и да е било, не ми изглежда като нещо, за което мога да благодаря на случайността

Ще откриеш правилният човек. Просто не се вкопчвай в идеята за него. Клиширано или не - все се появява, когато не го търсиш.
Но пък е важно да знаеш какво искаш.
Успех!

Благодаря за бързия отговор..точно четях твоята тема и искам да ти пожелая много щастие и смело да направиш това което ти казва сърцето!

Вече мисля, че и ние трабвя да сме готови за това. За да си готов за нещо ново трябва да се отърсиш от миналото. Трябва да се заличат неприятностите и да се проумее, че не всички хора са еднакви и това че някой е постъпил гадно не означава, че и друг така ще постъпи. Не знам. Много хора се срещат в интернет, други в заведение, на работа, на всякъде може да се срешне човека, но е трудно защото след неуспешен опит вече се стрехуваш. Поне за мен е така.

След повече от една година живот в пълна самота осъзнах, че БНД никога няма да стане такъв, какъвто мислех, че може и да стане и съответно реших да спра със среднощните плачове. Прехвърлих се от задочна в редовна форма на обучение и още в първите дни от изминалата учебна година в двора на СУ открих човекът, когото цял живот търсех - не е съвършен, но е всичко, от което имам нужда. Вярвах, че приказките никога не се сбъдват, че мечтите остават само в съзнанието ни, но явно не е така - открих моя принц, щастлива съм, детето ми е обичано. Няма какво повече да искам, защото имам всичко.
Пожелавам на всички ви да намерите сили за нов живот, защото и след БНД има щастие.   

 ....Аз пък го срещнах в нета    - една година след развода ми.

мила galiushana, надеждата е в самата теб. няма как ние да ти я дадем. не се вкопчвай в мисълта за това че си сама, погледни го от хубавата му страна. отдели време за себе си, достави сама на себе си някакви удоволствия. започни да правиш нещо ново - да рисуваш с децата, да посещаваш курс по шев и кройка, или курс за масажи, или градинарство, или танци, или да изчетеш всички произведения на един автор, или да учиш език - каквото ти се е искало да правиш някога, и не си могла - направи го сега. Както ger4o9088 е написала - започнала е нещо ново, и е срещнала човека.
Другият съвет, който може би ще ти помогне е - никога не си мисли, че си 'сама с децата'. не го внушавй и на тях. и аз преди време мислех така и това страшно ме потискаше, но разбрах, че самотата е невъзможна, когато имаш толкова слънчеви лъчи около себе си. и това трябва да е достатъчно, за да си щастлив. а когато си щастлив от това, което имаш, при теб идват със страшна сила и другите неща, без да ги търсиш.
вчера прочетох една книга за три часа. прочети я, много ще ти помогне.
там се говори за 'половинките' - В "Да се обичаме с отворени очи" авторът пише: "Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка."
така че - започни да се чувстваш пълноценна с нещо друго, и целия човек, когото тръсиш, ще се появи, няма как да не го разбереш.   
аз срещнах моята любов преди две години на едно парти, виждали сме се преди 13 г., но съдбата тогава не ни е отредила да сме заедно. сега съм много щастлива. не живея с него, но всичко останало, което правя с него, е прекрасно. 

миламама - много хубаво си го казала, благодаря и за препоръката за книгата обожавам такива книги непременно ще я намеря.
Иначе първата част на съвета беше изпълнена още две седмици след раздялата записах се на латино танци е няма такъв кеф, обожавам да ходя там (не става за запознанства мъжете са кът и винаги с половинките си, да не споменам и какъв набор са).
Не губя надежда, просто още не съм почнала да търся, но е вярно че трябва да се отърся първо от миналото и тогава неочакваното може и да се случи.
За това ми беше интересно да прочета вашите истории.

Как къде - на морето! Приятел е на мъжа на сестра ми и понеже нямаше кой да ни закара до морето сестра ми го помолилиха да ни закара той и така се запознахме, ама само до там. До една много пиянска вечер, когато бях изпила невъобразими количества бира и нещо ме беше ударил хормона, та той го отнесе като най-близко седящ подходящ субект.    Не съм търсила сериозна връзка, точно обратното, просто ми беше весело и исках да се позабавлявам, пък то какво излезе!   
 Най-важното, за да започнеш една нова връзка е да си се отърсила от старата и да нямаш никакви чувства към бившия - нито омраза, нито обич, нито нищо. И да си се научила да обичаш себе си, да се грижиш за себе си, да се глезиш и да се чувстваш прекрасно в собствената си кожа.  Няма как да градиш нещо ново, ако все още не си оставила старото зад гърба си! 
П.П. Тук говоря за сериозна връзка и мъжа с главно М, а иначе мъже колкото щеш!  Усетиш ли се по-добре, по-жива, не се затваряй в черупката си, а си живей живота без да се притесняваш, той, твоят Мъж, ще те намери и без да го търсиш!

Аз честно казано не знам от коя страна съм - търсещите надежда или даващите надежда. Без мъж съм, но пък се чувствам доста добре в кожата си, та в тоя дух на мисли не знам вече кой кум, кой сват.

Мъжът след БНД познавах отпреди - познати, нищо повече. След като се разделих с БНД той ми се обади по някакъв повод, излязохме на кафе, той сподели, че се е разделил с приятелката си, аз с БНД, после ме покани на едно парти, изпонапихме се юнашки и така тръгнаха нещата. При нас обаче няма щастлив край - категорично не бях готова за друга връзка, той пък изчерпа търпението си да чака и се разделихме. Не съжалявам! Имах нужда от доста повече време да се окопитя, отколкото смятах първоначално, той пък искаше семейство и деца, разминахме се...

Бяхме колеги. В добри отношения.
След раздялата с БНД от време на време излизахме след работа на кафе.
И...... така се започна. Влюбихме се, не можехме идин без друг
Сега си имаме малка сладурана на 7 м. А и синът ми си е с нас. Двамата се разбират прекрасно.
Не съжалявам нито за минута за раздялата с бившия.
Сега съм щастлива

Абсолютно вярно!
Седмица или две, след като се почувствах така - и той се появи. Познавахме се отдавна, но само служебно ( и всеки път си мятахме "белтъци").  Една вечер бях по работа в Сф, излизаше ми се - пуснах му един смс, той реагира веднага..и в следващите 5 дни бяхме неразделни.
Излезе упорит - уж за един път, пък то какво излезе..
Не е Той в класическият смисъл на думата, но за мен е нещо много специално, уникално и любимо..Времето ще покаже.

Включвам се само за да подкрепя отбора на lilivid . За съжеление не винаги има щастлив край, но това не бива да ни пречи да ходим с високо вдигната глава.
Моя съвет е да гледаш себе си, да живееш твоя живот, а ако е писано той ще пресече твоята линия, някога, някъде...

намери начин да се чувстваш пълноценен и щастлив човек и сама ( без мъж ). не се вкопчвай в идеята за Мъжа. щастието идва първо от теб самата и чак след това от мъжа до теб.
Ще го срещнеш точно когато най - малко очакваш и в момента, в който не го търсиш умишлено... повечето хубави неща обикновено така се случват.

"Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност."

По темата не отговарям, понеже още не съм срещал мъж, а и не си падам. Жена също.