Публикувана: 23 юли 2010, 13:56 ч.
Последно мнение: 26 юли 2010, 15:31 ч.

Пълно отрицание на единия родител

3 104
19
1

23 юли 2010, 13:56 ч.

София
Мнения: 1 335

Понеже на 2ри такъв случай ставам свидетел, исках да разбера колко често или рядко срещано явление е детето не просто да предпочита единия родител, а тотално да отказва контакт с другия (ако присъстват и двамата, ако не - няма проблем). Примерно да започне да крещи и да се дърпа при опит да бъде гушнато от непредпочитания човек, да бъде разходено, поиграно и т.н.
Разбрахте ли каква е причината за това? Ако сте попадали в такава ситуация - на каква възраст беше детето ви и колко време продължи това? Какво помогна за преодоляването на проблема?

Държа да уточня - в нито един от двата случая, които визирам няма и намек за насилие над детето!

# 1 23 юли 2010, 14:07 ч.

Мнения: X

Според мен има такива етапи и те отминават.

Дъщеря ми например докато стана на 2 и половина не признаваше никой друг ако аз съм наоколо. "Само мама" беше най-използваната от нея фраза. Сега, напоследък, започна да търси основно баща си и когато сме тримата се гушка в него, търси го за игра и дори понякога ме гони от стаята. Не мога да отрека, че ми е неприятно, опитвам се да туширам подобни ситуации доколкото мога, но бях подготвена от моя приятелка-психоложка, че и такъв период ще дойде.

Не знам какво имаш предвид под "пълно отрицание" обаче Thinking

# 2 23 юли 2010, 15:55 ч.

Мнения: 24 467

Не мисля, че е точно въпрос на етап, по- скоро е до начин на отглеждане на детето. Когато участието в отглеждането е било преимуществено /почти изцяло или изцяло/ осъществявано само от единия родител, то това би могло да се сметне за нормална развръзка. Примери- родител, който пътува много и за дълго, работи в друго населено място или друга държава или който прибирайки се вкъщи сяда, храни се и не намира време за лични контакти с бебето от мъничко.
Ако и двамата родители участват, от възможно най- ранна възраст, честно казано такова "отрицание" лично аз не се сещам да съм виждала. Вярно, че по време на майчинството единият родител е преимуществено с детето, но другият задължително следва да участва и да е близък от най- ранна бебешка възраст в свободното си от работа време- къпане, разходка вечерна или през почивните дни, хранене, приспиване, четене на книжки, игра, разговори- всичко. Но това да е от първия му ден в дома и да продължава постоянно.
Тук говоря за т.нар. "пълно отрицание" /дърпане и крещене/, а не за простото и естествено "предпочитание" към родителя, който е по- дълго време с детето.

# 3 23 юли 2010, 16:05 ч.

Мнения: 4 555

При нас имаше нещо подобно. Мъжът ми полагаше огромни усилия да задържи вниманието на детето, измисляше й невероятни игри и забавления, но тя пощуряваше, ако трябваше да стоим в две отделни стаи. Беше целеустремена като овен, готов с глава да разбие вратата, за да дойде при мен.
Не можех да си почина и една секунда, защото мъжът ми не всеки ден беше готов на кански подвизи, за да ми осигури спокойствие.
След като стана на две години, започна да се заиграва с него и по собствено желание, а след 2.5 пита за него, тъжно й е като го няма и му се радва като се прибере. Преди това, въпреки всичките му усилия да й обръща внимание, да играе с нея и да прекарват някакво време заедно, тя се дърпаше неистово.

# 4 23 юли 2010, 16:29 ч.

Мнения: 46 553

Цитат на: Stelfy в пт, 23 юли 2010, 13:56

... детето не просто да предпочита единия родител, а тотално да отказва контакт с другия (ако присъстват и двамата, ако не - няма проблем). Примерно да започне да крещи и да се дърпа при опит да бъде гушнато от непредпочитания човек, да бъде разходено, поиграно и т.н.
Разбрахте ли каква е причината за това? Ако сте попадали в такава ситуация - на каква възраст беше детето ви и колко време продължи това? Какво помогна за преодоляването на проблема? ...

Песничката "Мила моя мамо", дъщеря ми я пееше: "Мила моя мамо, тати, колко те обичам" Crazy

Започна на около 2 г., болезненият период беше около 1 г., след това започна да отшумява и сега на почти 6 г. възраст не се усеща, с малки изключения. Не разбрах каква е причината, отдадох го на "романтичния" период към родителя с противоположен пол. Нищо не помогна, освен израстването.
Пускала съм тема с подробностите, ако ти е интересно, ето я http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=274345

Цитат на: Judy в пт, 23 юли 2010, 15:55

Не знам, но при нас се случи. Аз бях по майчинство, мъжът ми на работа, иначе за грижите, от раждането се грижим двамата, за абсолютно всичко сме взаимозаменими. Но се пристрасти не към мен, а към него.

# 5 23 юли 2010, 17:08 ч.

Мнения: 463

Дъщеря ми за известно време предпочиташе мен, докъм две годишна, макар че грижите ни са били винаги взаимозаменяеми. Понеже тя много отрано говори съвсем ясно успях да изтръгна признание, че "тати не говори като нас" - тоест говори с дебел глас. Всъщност тя и досега е по-мнителна с мъже, явно нещо в по ниския и дебел глас не и се нрави. Да не би и в тези случаи да става въпрос за нещо подобно- тоест гласът на човека да ги стряска, или просто да им е неприятен, а те да не подозират. .

# 6 23 юли 2010, 17:49 ч.

Мнения: 199

Големият ми син е много привързан към мен и когато сме двамата с мъжа ми не признава тати. Абсурд е аз да бъда в другата стая. Горе-долу откакто стана на 2 годинки обаче благоволява да обърне внимание и на баща си. Между другото баща му му измисля страхотни игри, тогава забравя за мен, забавлява се искрено, обаче когато дойде момента за къпане,за пишкане или за лягане пак "мамо" (с редки изключения, когато баща му му е влязъл много под кожата Whistling

). Вечер го моли да му чете приказки и след като свърши го гони от стаята и пак мама да е при него докато заспи ooooh!

. Кърмен е до година и 7 месеца и предполагам, че и това има нещо общо, защото заспиваше само със сукане, т.е. мъжът ми не можеше да ме замени, всъщност не можеше да ме замени не само с приспиването, ами аз не можех да мръдна никъде заради пристрастеното си кърмаче. Така си и остана, после дойде малкия и аз "се вързах" и с него, та вече не ми пукаше особено дали големият ще ме пусне да изляза Crazy

. Осъзнавам че трябва да поработим повечко в тази посока, особено мъжът ми Wink

. Иначе по цял ден каквото и да направи все обяснява, че ще се похвали на тати, чака го трепетно да се върне от работа, много го обича, но като сме двамата все аз трябва да върша "черната работа" Mr. Green

# 7 23 юли 2010, 18:07 ч.

София
Мнения: 1 335

Не се сърди, човече, вие сте били открили нови измерения в понятието "силна привързаност към единия родител" Rolling Eyes

Радвам се, че излизате от тези състояния, но бая време е отнело... надявам се, че не при всички трае толкова дълго..
Прочетох темата ти - и там хората най-често казват "период", не посочват евентуална причина, нито съзнателно действие, което да ги е извело от ситуацията...

Judy, и в двете семейства няма дълго отсъстващ родител. И в двете семейства грижите са (около) 50/50 от самото начало. Едното семейство сме ние Simple Smile

При нас аз се занимавам повече с детето (целия ден сме заедно), само аз го храня, къпя и приспивам, но пък мъжът ми се занимава максимално с него сутрин и вечер (или поне всячески се старае), през уикенда сутрин са сами навън, а следобед сме вкупом. И въпреки това картинката е едно към едно с описаното от Ескарина.

При другото семейство (много близки приятели) бащата има сякаш маааалко превес в гледането (минимално) и е мааалко по-доброто ченге. Обаче детето просто не отразява майка си, не дава да го пипне просто и тя респективно се поболява.

Iris, не съм забелязала индикации за връзка с гласа, нещо отвъд това ще да е Simple Smile

Не знам дали съм права, но си мисля, че само безкрайно търпение му е майката, никаква принуда и настояване, а дискретно присъствие, само даване и даване (на обич, жестове и грижа) без да очакваш нищо в замяна и така, докато детето не разбере, че насреща си има приятел Rolling Eyes

# 8 23 юли 2010, 18:37 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Stelfy в пт, 23 юли 2010, 18:07

Не знам дали съм права, но си мисля, че само безкрайно търпение му е майката, никаква принуда и настояване...

Не знам принудата дали може да влоши нещата, в нашия случай като че ли не ги влоши. Имаше един период, в който работех до много късно нощем (понеже денем гледах детето) и сутрин исках да поспя до късно. Калина ставаше много рано и имах три часа да спя, преди мъжът ми да трябва да тръгва за работа. Съответно той като я вземаше в другата стая, следваха ревове и съпротиви, все едно я отвличат. Но с времето свикна и започна доброволно да тръгва и почти без протести. След като в режима й се включи това задължително време, в което са само двамата, тя постепено започна по-лесно да го приема и допуска. Нищо, че той се строполяваше на дивана и й пускаше да гледа филмчета, докато аз стана Crazy

Едва тогава започна да го възприема като част от живота си. Не знам дали е било от възрастта или от нещо друго.

Между другото, мъжът ми също не участваше в обгрижването на детето. Да я е къпал три пъти до сега. Искал е предимно да си играе с нея. А според мен децата се привързват към този, който се грижи за тях, който ги къпе, облича, приспива, храни и т.н. Така си мисля просто, може и да не съм права.

# 9 23 юли 2010, 18:58 ч.

Мнения: 46 553

Цитат на: Stelfy в пт, 23 юли 2010, 18:07

Не се сърди, човече, вие сте били открили нови измерения в понятието "силна привързаност към единия родител" Rolling Eyes

Така го водят психолозите, аз не съм такъв, за да откривам нещо Laughing

Иначе не - няма причина, нито конкретен съвет за излизането, протича при всички деца, но с различна сила, затова при някои не се усеща Peace

# 10 23 юли 2010, 19:02 ч.

Мнения: 24 467

А от кога е така? От самото начало?
И има ли разлика според теб между това, което посочих в първия си пост "Тук говоря за т.нар. "пълно отрицание" /дърпане и крещене/, а не за простото и естествено "предпочитание" към родителя, който е по- дълго време с детето."- т.е. какво е "пълното отрицание" при вас?
Понеже за "предпочитанието" е ясно- нормално е да го има.

# 11 23 юли 2010, 19:19 ч.

София
Мнения: 1 335

Не е от самото начало - от около 2 седмици е при нас, слабо изразено беше, но от няколко дни буквално не дава да го докосне баща му. Усмихва му се като се прибере, но понечи ли да го гушне - веднага се извърта и си завира главата в мен, ако се опита да го докосне - дърпа се, бута го и скимти. А ако се опита да го вземе настава кански рев, дране нечовешко, с протегнати ръце към мен, рита, огъва се и се опитва всячески да се изскубне. Не е същото като просто да ме предпочита.
Сутрин например баща му се опитва доколкото му е възможно да си играе с него, но детето усети ли, че ме няма с рев хуква да ме търси, ако съм зад затворена врата почва да се опитва да я взломира и рева се засилва.

На свекърва ми днес се оказа, че също не и дава да има вземане/даване с него, ако аз също присъствам в стаята/апартамента.
А ако ме няма се занимава и с двамата (заедно или поотделно) все едно нищо не е било Simple Smile

На майка ми пък се хвърля на врата още от вратата и забравя за мен... но не ѝ позволява да го храни или да го държи навън. Навън тенденциозно ѝ бута ръката, идва, хваща моята и ме повлича нанякъде.

При другото семейство също не е от начало (а от около 6 месеца, сега детето е на 1,5 години) и също не е просто предпочитание, а изпада почти в истерия ако баща му е там и майка му се опита да го гушне.

# 12 23 юли 2010, 19:35 ч.

Мнения: 1 547

Аз мисля, че единственият човек, който може да съдейства за решаване на подобен проблем, е майката. В началото детето естествено усеща по-голяма близост с нея, едно заради пренаталния контакт и второ, по чисто битови причини. Тя е тази, която трябва да се дистанцира и да подтиква детето към другия родител /дори и в случаите, когато той не ще Mr. Green

/. Тоест вместо да се разтапя от щастие, че е така търсена и предпочитана, и да поглежда виновно към "нехаресвания" си мъж /описвам реална ситуация/, добре е да полага целенасочени усилия към изграждане на връзката татко-дете. Има безброй начини, но най-важното е да не приема с отворени обятия явните предпочитания на детето и да не ги подстрекава. С други думи, когато детето блъска по вратата на банята, да излезе и да му се скара. Да създаде ритуали, запазена територия само за мъжа /вечерното къпане например/ и да изтъква дейности, които само той може да прави /пускането на музикалното влакче/. Бащите страдат от подобно отношение, макар и рядко да си проличава.

# 13 23 юли 2010, 22:06 ч.

Мнения: 426

Тук съм абсолютно съгласна с crazy chick.
Да ви кажа нещо куриозно - моето дете до 1г.и 2-3 месеца казваше "мама" и на мен и на баща си Crazy

. През деня много обичаше да разглежда аблуми с наши снимки и като видеше баща си, посочваше с пръстче и казваше "мама". После показва ту мен ту него и казва "мама -мама". След време я научих, че той е тати, а аз съм мама, но отне време да го проумее Grinning

Та така, но моят мъж участва на 100% в отглеждането на детето ни, дори ви казвам, че като си идва от работа тя подскача от радост, мята му се на врата и направо забравя за мене Simple Smile

. Събота и недяля сутрин като се събуди, я взимаме в нашето легло да се погушкаме тримата, но тя ме бута от леглото и се настанява на моето място, прегръщайки го Confused