бебе и работа

Е не е леко, понякога дотежава, но защо да не се справиш? Ако има кой да ти помага за бебето, няма непреодолими неща. Аз трябваше да се върна на работа, когато малкия беше на 4,5месеца.

Ако имаш кой да ти помага, докато правиш отскоци до работата, ще е много добре. Но ако няма както аз бях, незнам какво да ти кажа. Много бих искала ти да имаш такъв човек!!!
То почти винаги има недоспиване и въртележки, при малко дете, дори и да не ходиш на работа. Но пак повтарям, ако имаш човек до себе си, ще се справиш. Не съм ходила на работа докато беше бебе сина, но ходех да уча. Да са ми живи и здрави съседите и на една жена на която плащах за да го гледа. Притеснено си беше, ама избутах. А учех, редовно.

Аз лично съм сигурна че не бих се справила. Имам приятелка която има голямо момче , наскоро роди второ и дори за миг не се отказа да работи /от вкъщи / Тя самата казва , че не й е трудно и добре се оправя. Може би е въпрос на организация.

аз работя от вкъщи и на две седмици ходя до офиса

трудно е , защото непрекъснато ме притесняват по телефона
малката плаче, че е гладна, а аз трябва спешно да свърша нещо

добре че е сега топло та не излизам през деня

но моята е и доста кротка

а иначе в офиса все още не бих се върнала
няма по хубаво от това да си с детето ти и да виждаш как всеки ден нещо ново прави

Истината е че е трудно. Но ако се направи добра организация и има кой да гледа детето докато си в офиса ще се справиш. Особенно ако нямаш друг избор  . Аз лично предпочитам да работя вечер късно, сутрин се наспивам, а през деня съм само за малчо. Случва се да има изнервени ситуации, когато нещото трябва да се свърши на момента и не търпи отлагане, а малкия реве за неговото си, но те са по-скоро изключение, а не правило. И каката и малкия съм ги мъкнала по какви ли не институции и учреждения.
Успех!

Според мен зависи главно от детето.Моят имаше зверски колики до 5-ят месец,количка не признаваше,когато беше буден искаше цялото ми внимание(то и до сега си е почити така де),носене и т.н.Когато спеше се чудех какво по напред да направя-да почивам с него или да вьрша домашна работа,която край нямаше.Но детето,ако е кротко сигурно е сьвсем различно.
Зависи много и дали има кой да помага,ако трябва всичко да правиш сама си е трудно.

Здравей,  nadezhda isabel,

Аз също работя от вкъщи, много рядко се налага да ходя в офиса на фирмата. Започнах да работя, когато дребен стана на четири месеца - така се бяхме договорили, за да може да преминат първите месеци, в които свикваме заедно и си изградим някакъв режим на спане, хранене и будуване.
Наистина има и трудни дни, когато човек си казва "Ей, няма смогване", но смятам, че при добра организация и степенуване на задълженията нещата се получават. Няма начин да няма начин
Аз работя в следобедните часове, докато дребен спи и по няколко часа късно вечер / нощем, когато къщата утихне. Справям се добре сама, ползвам баба/ дядо само ако се налага да излизам и трябва някой да го пази, докато спи.

Успех и не се плаши, ще се справиш  

Трудно е, но не е невъзможно, стига да имаш отмяна за по някой друг час и по-добра организация 

През какво ли не сме минали бих казала.Моето бебе нямаше и 6 м.когато се върнах на работа.Понякога съм съжалявала но в повечето пъти съм била сигурна в решението си.Вярно е че не е лесно да мислиш как е, какво ли прави, дали е яло, дали е акало, дали спи, да не плаче и да усеща липсата ти......Децата са умни, разбират и усещат всичко но не помнят.Според мен ако след години му се обясни че"да мама започна да работи рано, но го направи защото имаше кой да помага а и паричките не достигаха.За да не лишаваме бебето от нищо и да живеем по спокоен живот"Детето ще разбере че то не е било изоставено(както го обясняват много хора)а е било гледано и погрижвано и от.......(който го гледа).Аз се чувствах много странно първите дни когато започнах работа но до 1-2 седмици всичко си влезе в релсите.Свикваш с динамиката и на работа и в къщи.Излизаш от сивото ежедневие което тресе всяка жена с бебе(сяда на кафе и обяснява по минути всяка своя, на мъжа си и детето стъпка).Срещаш се с много и различни хора, чиято тема на разговор е различна от шишета и памперси.Удоволствието да се прибереш в края на месеца с пълни с дрехи и играчки торби,изкарани от собствената заплата, е огромно.Има своите отрицателни страни като всяко едно нещо, но моето дете умира за мен и не ме е забравило за това че ходя на работа.То всяка вечер заспива и се събужда до мен.Не е лишено от нищо.Винаги е облякано и нахранено.Обгрижва се от 2 човека и може би получава повече внимание от колкото ако го бях гледала сама.Не е лесно но е сладко.........

знам и много криво ми беше в началото, но аз нямах много голям избор.

Всичко зависи от теб. Ти сама знаеш най-добре своя хал. Колко си организирана, имаш ли евентуална помощ (ако се наложи), сантименталности и пр. Ти се познаваш най-добре и би следвало да знаеш отговора. Другите мами няма да ти го дадат.  

аз планирам да ме няма от работа нещо като две седмици, като през това време да поглеждам мейли все пак. а след това постепенно да стоя по няколко часа седмично.
имам майка, която е супернавита да помага и условия да го прави.
надявам се, че самото бебе и моето състояние ще ми помогнат да се справя със задачата... иначе единственото, от което се страхувам е недоспиването.
за грижите и вниманието - според мен ако аз съм щастлива и то ще е щастливо...

И аз работя вкъщи през цялото време, но не много. Имам време за детето, но съм благодарна на свеки че я взема. Винаги е хубаво някой да помогне.

За съжаление моята работа не ми позволява да я върша от къщи, така че аз прекъснах майчинството и се върнах на работа преди има-няма  три седмици. Т.е. бебка беше на 7 месеца и половина. Какво да кажа...?! Програмата ни е тежка. Ставане в 6,30 хранене, тоалет иии... беба в колата, тА при леля ми, а аз на работа. Вечер в 17,00 часа обратната процедура... Не е лесно, но нямам избор. Разчитам само на себе си. Добре, че малката вечер заспива в 19,30-20,00 часа и не се буди през нощта, та поне се понаспивам, но е изморително. След като заспи и приготвям храната и багажа за следващия ден. Отделно, че по цял ден не ми излиза от главата... яла ли е, спала ли е... как е... И раздрънявам телефоните, но... това е положението, трабва да се свиква. Съвестта ми е гузна, че я оставих толкова малка и ми е мъчно, че не успях да бъда майка на 100 %, но се успокоявам с това, че съм и майка и баща и се справям горе-долу добре.