Манастир Свети Мина

Посетих го веднъж и за последно за 40-дневната Чиста молитва след раждането. Случайно се озовах там. Намирам го търгашески - игуменът е пуснал обратно търговците в храма, архитектурно неиздържано и крайно опорочено място.

Не само там има търговци. И в Рилският да иде човек, навсякъде го заобикалят сувенири...

За мен уникалното беше, че в момента, в който влезеш в двора и след това в църквата на манастира Св. Мина се чувстваш добре, леко ти става, хубаво...не мога да го опиша...но е положителна емоция.

Вярно, че за архитектурната стойност на някои от сградите в манастирският комплекс може да се дискутира, важна е обаче иконата на Св. Мина, тя е чудотворна и който е решил да ходи да се моли, да се съсредоточи в мислите и молитвите си.
Останалото е подробност.

Преди 20 и.... години спират топлата  вода София за профилактика .Баба ми (фиркана до козирката )топли вода на котлона  , за да ме изкъпе , аз съм била на 8м. , разхождала съм се в проходилка и случайно съм бутнала чайника с врялата вода . Заляла съм се цялата , следва линейка , "Пирогов" и обяснението на доктора (сега доцент) , че нямам никакви шансове да оцелея . Някаква съседка казва на нашите за манастира и за иконата на Св.Мина .  Нашите не вярват , но нямат какво да губят като отидат , аз така или иначе съм пътник . Когато отишли свещеника им показал иконата и им казал да се молят , една баба била там и разбрала за какво си говорят , изчакала нашите да останат сами и им казала "Молете се на Светеца и слагайте монети , ако монетите се залепят , детето ви ще оцелее." Мама естествено не вярва , но след като ревали 1ч. пред иконата пробвала и монетата се залепила . Това се случва 1м. след като са ме приели в "Пирогов" и ме поддържат с апарати , и доктора всеки ден казва едно и също " Поддържа ме я , но няма шанс ." След манастира отиват в болницата , където доктора им казва , че заради участниците в една експедиция са внесени лекарства от чужбина , които могат да помогнат и на мен , но той няма как да вземе , били са само за "Правителствена " . Не знам как , но баща ми успява да се сдобие с необходимите лекарства , въпреки , че доктора не е сигурен , че ще ми помогнат. Мама отива пак в манастира и повтаря цялата "процедура"  ... След n месеци са ме изписали , оцеляла , без психическа изостаналост и много и грозни белези , но жива . Според доктора истинско чудо ,според свещеника тогава - поредното ! 12 год. след това ме заведоха в частна клиника да ми правят пластична операция , защото не можех да се развия като жена (гърдите ми не можеха да се развият). Влизайки в кабинета на главния доктор , баща ми и доктора се разреваха като малки деца - същия доктор , който ми спаси живота  Доктора е Доц. д-р Бояджиев и ми направи операцията без да ми вземе и 1 стотинка .
п.с. След като съм се възстановила напълно са ме кръстили там .

 sonik_f , страшна, тъжна и същевременно прекрасна история   
 Аз съм убедена, че всеки от нас има пазител, било то ангел или жив човек 
Пожелавам ти този ужасен миг за теб и семейството ти да е единствен 

sonik_f, твоята история ме просълзи 

Иконата на Св. Мина е чудотворна, независимо вярваме или не, чудеса се случват и слава Богу!

Аз съм най - голямата късметлийка на тази земя , знам че Господ ме е спасил тогава . Не ме интересува дали има търговци там или не ,от тогава до сега манастира доста се е променил (имам снимки от кръщенето ми ), знам само , че това място наистина е свещено , поне за моето семейство. Преди време имаше едно предаване посветено на чудесата на манастира , тогава свещеника каза , че имат книга , в която записвали чудесата , може би трябва и аз да запиша и моето . Ако имате път на там минете и запалете една свещичка за здраве на семейството си   

Ние с мъж ми не сме християни (не изповядваме християнските ценности). Когато се роди голямата ми дъщеря и свекърва ми разбра, че сме решили да я наречем Мина, доста се почуди. Оказа се, че тя ходила да прави дарение на този манастир, за да ни се роди дете. Щерката се роди 10 г. след сватбата ни. Ние правехме опити едва от 3г. и половина, но свеки не знаеше този факт. Та, отишла в манастира и направила дарение 50 лв, един леген (!?!) и няколко метра розова панделка, за да си поръча внучка. И хоп - внучка! При това я кръщаваме Мина, без да знаем цялата тази история - интересно съвпадение!
След 1г. и 9м. раждам втората внучка. При някакъв коментар що са 2 момичета, а не момиче и момче, както си му е редът, аз контрирам: "За 50 лв. и толкова много розова панделка са ти отпуснали 2 внучки! "

Св. Пантелеймон също е голям  лечител.

Молитва:

Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне,
моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

И вие може да му се помолите и запалите свещичка  ТУК

Соник, трогна ме и ме просълзи 

Онзи ден една приятелка ми подари едно нещо, не знам как се казва - от тъмночервен или тъмносин плат със златни конци бродиран, прилича на малка възглавничка, от едната страна има кръст. Купила си го е от манастира Свети Мина и говорихме, че има страхотна сила. С горещи молитви пред иконата на светеца тя е спасила живота на майка си, която докторите отписали. Жената е в добро състояние вече шеста година.

Току що се връщаме от там. Приятно място, но доста пренаселено в по4ивните дни.

Използвам темата, за да призова всички, които са познавали отец Любен и са получили някаква добрина от него, да го споменат в молитвите си.

Отецът почина преди няколко дни...

Манастирът беше хубаво и благо място навремето, когато баба Злата беше жива още. Сега е това, което е описала Лео 

Място, където се извършва ритуал на 5 различни по възраст човека и гостите им, за мен е комерсиално, а кръщението изобщо не е свято.

Аз го посетих наскоро за първи път, беше ми интересно, в икони не вярвам, малко богомилка си падам аз, материалните неща какво общо имат с Бог... както и да е. Влизаме там, каналът не ме смути, но барбекютата пред манастира, тежките дарителски плочи и вътре новите постройки в ултра кичозен стил, определено да. Бяха извадили иконата за поклонение, миряните буквално искаха да си извадят очите и да си изпотъпчат нозете в името на Бога, много християнско беше всичко. Постоях в двора и не усетих нищо, прочетох за историята на манастира, защото мястото му е доста странно, осведомих се и си отидохме. Не бих се върнала.

В момента не се сещам точната дума, но вътре е зашито парче памук, което е било допряно до мощи...

За да стават чудеса е нужна много вяра.
И ако са наистина вярващи, а не само"казаха ми"и т.н, то няма да ги има горе-описаните случки.