За мъжете и полите на майките им...

Ама абсолютно, моля ви се, много лесно ги раздавате съветите за ученето-как, кога и при кой, ама на чужд гръб. Когато учех за държавни изпити (и аз учех това, което сега учи мъжа на Копнеж) сина ми беше на 5-6 месеца. Тръгнах да уча (мама тогава идваше да гледа детето) -ще учиш с такова малко дете в къщи дръжки. Тъкмо взех решение -тя идва сутрин, аз отивам в "стария" ми дом да уча и вечер се прибирам и една съседка-приятелка, която живееше сама ми предложи да уча в нейния дом, който беше на друг етаж докато е на работа през деня и ми спести голямо ежедневно разкарване из София, да е жива и здрава.  А от някои мнения тук ще излезе, че не сме били семейство, защото съм бягала едва ли не от семейството. Глупости, глупости.
Копнеж, много добре те разбирам и ние сме имали такива моменти с обслужването на мама и сестра (при нас беше все за работа, не за екскурзии, ама като го няма то е все тая), които са ме дразнели неимоверно навремето, обаче номера е в търпението и ненатякването непрекъснато-така само го отдалечаваш от себе си. Прави дома ви уютен и създавай такава атмосфера, че той да не иска да се отделя от вас-теб и детето. Ако искаш да запазиш семейството си -това е изхода, иначе другото е мноооого лесно-спретваш му по 2-3 скандала и 1 ултиматум седмично и си готова след 3 месеца да си живееш сама с детето.

Ох, и аз имам брат, и майка ми има син, не ни кръжи около полите по дяволите, на моменти ми пада пердето от тия теми. Все едно само някои имат синове и братя, другите сме без.... Ми не, и ние си имаме, ама сме ги оставили да си живеят Личния живот.. баси...

Копнеж, много добре те разбирам, и аз съм играла в този филм, няма нужда от изпадане в конкретика, но усещането на 'резервния играч' го знам. Съвет - не знам, само разбиране и съчувствие предлагам.   Въпрос на възпитание е, и , него така му изнася, също.... щото можеш да промениш нещо от възпитанието си, ако разбереш, че е грешно.
Ох, и аз съм дупе и гащи и с майка ми и с брат ми, но не го Навирам на никой в очите, нито прекарвам времето си с тях, вместо с моя човек.... ма нейсе, някой можем, други не.... И не, че не си обичам брата и майката, боже мои ...  

Бояна, интелигентно се изразяваш и наглед обосновано е мнението ти, но от психологическа гледна точка тотално грешно. Родител също така можеш да отхвърлиш от света си, ако те 'тъпче', или да го научиш да се държи другояче, ако случаят не е тотално тежък. След 18 годишна възраст психологическата зрялост включва и поглеждане на родителите 'отстрани', да не говорим, че, пак от психологическа гледна точка, сега, не си измислям, а информацията ми е от специалист, както и да ти звучи - твоят 'отбор' си ти и жена ти и детето ти, т.е. ти , на 25-30 и нагоре години си вече Родителят... а не детето, в онова, старото семейство. Стоенето при маминка само показва, че ти харесва и искаш да си все още 'детето'.... Пак повтарям, голяма част от горното не е мое мнение. 

Не си ме разбрала. Жената, която е с най- голямо значение в живота на мъжа винаги е майка му, но същото се отнася и за жената с най- голямо значение в живота на жената. Уточних (не ми се търси поста, за да цитирам), че не говоря за инфантили и други подобни, а за всеки човек. Дори и мъртвата майка остава с такова огромно значение. Попитай източника захранил те с горните твърдения и ще ти обясни защо. От мен накратко- майката формира много представи у мъжа, съставя основна част от Свръх Аз-а му, представата му за любовта, за общуването и прочее. Дори и да я мрази и да не я вижда в духа на влиянието и в миналото ще има такова завинаги. Не говорим за вързани за полата на мама недорасли индивиди, а и за зрели личности. Дори след дългогодишна терапия е трудно да бъдат разчупени попитите от майката модели, да не говорим за омаловажаване на ролята и за изграждане на личността. Дори майката, която е изоставила детето си след раждането има такова влияние със своето отсъствие.
Надявам се сега да е станало по- ясно. Съжалявам, че по инерция изтресох поста си тук, където и без това не му е мястото и сега се налага, както обикновено, да обяснявам какво е искал да каже авторът. Хубав уикенд на всички майки и снахички.

Личният ми опит, виждания и желания се подписват под написаното от Каси. 
Че майката е най-важната жена в живота на един човек, съгласна съм, само дето за мен това не е равнозначно на пълно съобразяване с нейните повели, мисли и наклон, които би опитала да ми наложи, особено що се отнася до моето семейство.

и моя е пален сополанко,жалко 4е ко разбрах едва след сватбата,но до тогава живеехме с майка му и не се забелязва6е,от както се отделихме (ако мове да се наре4е така-ние се ка4ихме на горния етаж а маика му е на долния),но всв пак ние си правихме етажа по на6 си стил да ни е хубаво,да си живеем и да саздадем истинскоо семейство.....Откакто се ка4ихме горе по4ти не му виждам о4ите,маи само аз си стоя на тоя етаж,той постоянно е заврян долу при майка си,храни се при нея ни6то 4е аз цял ден сам готвила за него,спи долу с оправдание 4е зимата е по топло а лятото хладно-пални глупости.Той казва 4е ако седнем да се храним двамата сме били като диваци.а незнам за6то  с майка си не е дивак като са постоянно двамата.Имали сме няколко големи скандала но без ефект,още по ло6о взе да прави на пук,в момента сам бременна и савсем не ми е лека бременноста,трябва да лежа само,и досега нито веднаж не ме е питал как сам и дали имам нужда от не6то да напазари за дома ни,просто 4овека е ангажиран с маминка да и се обра6та достата4но внимание и май е време и аз да си ида при моята,за6тото единствено на нея мога да раз4итам,след като нямам мъж на сре6та

Копнеж, и при нас ситуацията е подобна.Ние живеем с милите мама и тати, щото мъжът в семейството винаго остава при тях, в общата къща и с многото проблеми. Винаги когато плануваме нещо и свекъра ми изнамери нещо по важно,нашите планове се зарязват и му се угажда. Аз винаги планувам събитията и питам кой кога е свободен преди да свърша нещо, а той само от себе си се интересува.Винаги съм твърдяла че не ме интересуват имотите им(една къща съборетина на 2ет.) а да бъда самостоятелна и независима. С това не отричам уважението,което трябва да се изпитва към родителите и другите роднини, но те не бива да прекаляват в отношението си към младото семейство и да му натрапват своите комплекси и неизживени мечти.

Много зависи от конкретния съпруг. И да, определено, аз и детето сме на една писта с родителите. Защото човек има едно време, един живот и определен набор от сили, които да отдаде на семейството си. Ако ги раздели на две, значи всяка от съответните "писти" получава половин внимание. Не става, нали?
Това, разбира се, не означава, че трябва да загърбим напълно родителите си. Невъзможно е.
Но е нужно да се разберем с тях, че семейството ни - партньор плюс деца е на първо място. Всеки нормален родител, който обича детето си би го разбрал и приел. Ако все така бясно настоява за внимание, както преди, значи е егоист.
И смятам, че така, както аз нямам проблем да се посветя изцяло на семейството си и майка ми няма проблем да се оттегли и да не ме дърпа към полата си, така трябва да постъпи и мъжа ми.
И не мислите ли, че е твърде пошло да се каже - майката е една и завинаги, а жени много. Ако така подхожда към връзката си, мъжът никога няма да създаде семейство. Що за пренебрежително отношение към съпругата? И само се замислете, човек живеве с мама и тате 20 години, а с партньора си - 40-50-60 и до края на дните. В крайна сметка какво се оказва: че съпругата/съпругът наистина е най-важният човек в живота. Майките са до време.
Копнеж, поговорете си с твоя човек за отборите и приоритетите. И наистина, само с добро можеш да постигнеш желаната хармония.

не е пошло, защото е вярно, но не по начина, по който го представяш. Майката е най- важната жена в живота на мъжа /а и на жената/ в психологически, емоционален и всякакъв друг план. Тя е константа в живота му и след 100 развода, дори и след като самата тя умре. тя е образ, символ, тя е научила мъжа да общува, как да се отнася със себе си и другите. Това изобщо не означава, че в битов план тя е на първо място или че всичките и капризи трябва да бъдат задоволени. Напротив, именно по отношенията на мъжа с нея можем да видим дали е зрял или още е бебе. А бебетата често се опитват да избягат от семейните си задължения и отговорности като се оправдават с мама, пращат мама да им изпълни задълженията или разпалват вражди между мама и съпругата, за да видят колко много са обичани от двете.
 
Уточнявам, защото по- рано казах, че съревнованието с майката е безсмислено. И наистина е, защото майката на мъжа и съпругата му никога няма да бягат в един и същ коридор и на една и съща писта. Нито съпругата може да роди мъжа си, нито майка му следва да му стане любовница. Това са светове, които нямат нищо общо, за да има почва за борба.

Не мога да помогна на авторката на темата с конкретен съвет, защото моят мъж се беше отделил отдавна от полата на мама, но искрено й съчувствам. Познавам много жени в подобна ситуация, дори такива, които страдат не само емоционално, но и финансово от обсебващите роднини на мъжа. В тези случаи не смятам, че роднините са виновни - ако виждат, че мъжът обича и уважава жена си няма да смеят да им се бъркат в живота. Дори и да имат някакви залитания, при положение, че мъжът заяви ясно " извинявайте, моето семейство са жена ми и детето ми и те са на първо място в живота ми" едва ли биха се бъркали или биха правили опити. А дори и да правят, когато са без резултат не са от особено значение.

Друг е въпроса ако мъжът ходи и тайно се оплаква на мама от лошата си жена, крие си спестяванията при нея и заедно кроят планове на чие име да запишат новият му апартамент, за да не може жена му да го наследи, ако евентуално умре например (все примери от реалния живот, които съм чувала). В подобен случай естествено, че мама ще го успокои и ще му каже, че тя и кака винаги ще бъдат неговото семейство и той ще си живее с тази мисъл.

Накратко, по моите наблюдения - не познавам семейства, в които мъжът да обича и уважава истински жена си и все още да не се е откачил от полата на мама.