Помагат ли ви мъжете в домакинството?

За някои хора си е разтоварване, особено сред напрегнат ден - действието е враг на мисълта, т.е. физическата работа те откъсва от напрежението.

Вярно е. Имах съседка над нас в старият ми квартал, мъжът й беше алкохолик и не много с всичкият си, през ден имаха ужасни сканадали. Но тя си изкарваше всичката злоба в почистване, по цял ден се местеха мебели, прахосмукачката не спираше да бучи, тупаха се всякакви постелки през балкона. Няколко пъти се качвах горе да и правя забележка, че искам да си почивам и да спре да чисти, но тя казваше че било мръсно. Как е мръсно, като предишният ден пак ходех да я помоля да спре и съм видяла, че у тях е като аптека - прашинка не се вижда. Така че, има и такъв момент с удоволствието от почистването.

И аз познавам една такава перфектна домакиня.
Вергилия,работата ми ме натоварва на моменти и то психически.Работата на съпруга ми е тежка и често се прибира "смазан".Последното не му пречи да си направи сам салата,да си сервира и отсервира,а не да чака да го обслужвам.Обикновено излизаме и се прибираме заедно,той прави сутрин кафе,днес простя прането,а онзи ден изми чиниите.Сам прави ремонтите вкъщи,заедно мием прозорците.Често готви на скарата.Идеята ми е,че вкъщи няма дейност,в която да не се включва,но има и неща,които предпочитам ако имам достатъчно време сама да свърша,защото са ненатоварващи за мен,а и не обичам някой да ми се пречка.

Не се сърдя грам. Даже редовно послъгвам пред близки и приятели колко много помага мъжа ми именно за да не излезе, че давам уклон на другите как е редно и как не. Много уважавам мъже, които помагат, но аз не искам такъв. Бившия ми беше страхотен чистофайник и отличен готвач и това ме побъркваше. Споровете за това как се бърше прах и как се белят картофи ми дойдоха в повече  
Тук обаче е форум и си споделям откровено как седят нещата защото едва ли мъж на моя приятелка ще го прочете и ще вземе да й го натяква

ПП: Въображение си имам дори и повече от необходимото. А също и не ползвам домакинската работа за разтоварване. Ходя си в гората като искам да се разтоваря. За мен домакинстването е нещо, което трябва да се свърши и предпочитам да се направи по точно определен начин. Затова предпочитам да си го правя сама отколкото някой друг и аз да трябва после да ходя и да дооправям след него по мой вкус

Когато ходех на работа, т.е. преди да изляза по майчинство, това беше моят релакс, не казвам почивка- прахосмукачката, тенджерата и ютията. Изпращах съпруга и детето навън и заемах с домакинстване. Имаше моменти, когато така се отпусках, че се усещах как върша нещата машинално.

По темата- да, помага ми, доколкото има време, предвид това че, ходи на две места на работа.

И моят мъж е на този принцип. За 14 год. семеен живот е пуснал 2 пъти пералня. Е, като бях бременна простираше. Ако съм си легнала, може да си прибере чиниите от масата, но усилието с отваряне на миялната и поставянето им вътре, е абсолютно необосновано за него. Пускането й е висш пилотаж из техническите дебри. Прахосмукачката е едно малко синьо бучащо нещо. Сортира си и си прибира чорапите след пране в скрина. Хвърля боклука, ако е вързана торбата и поставена до входната врата - щото се спъва обикновено / и аз съм хитра, знам как да я оставя/. Толкова. Имаше време, когато вдигах панаири. Сега нито ми пречи, нито ми тежи. Е, като цяло, де.... А, и никога не е направил забележка за нещо по реда у дома, или почистването. За статистиката - у неговото семейство баща му помага за всичко на майка му, у моето - майка ми домакинства абсолютно сама. Така че не е само модел.

В готвенето - не, в чистенето - щом му кажа. А за техникическите проблеми в дома - си ги оправя  доброволно /златни ръце има / и не се налага аз да се занимавам с тях.

Моят мъж е същият като този на авторката. Помага само, ако го помоля. Не може да готви, нито проявява интерес да се научи, но и не се оплаква, ако не съм сготвила. Прави всичко, за което го помоля и го прави навреме. Само ме пита за кога го искам свършено и знам, че няма нужда да повтарям. Аз лично съм много доволна от това положение на нещата и много се гордея с него. Помага ми много, стига да кажа, а мен не ме е срам да си казвам. 

Не ми помага, а просто си върши неговата част от домакинската работа. Аз не съм си я донесла като зестра в брака. Което не стана лесно, защото на 36 години го взех от ръцете на майка му, която твърдо вярва, че домакинската работа е само женско задължение. Имахме една ужасна година, докато се научим, че наравно не означава аз да чистя, готвя, пера, а той да изхвърли боклука. Но пък сега от 5 години не съм чистила и мила чинии, той пък не е готвил и пазарувал. Просто си поделили нещата и двамата имаме много повече време да прекарваме заедно.

Моят мъж  много ми помага за чистене,да не кажа,че почти всичко той прави и даже хич не го подсещам.По-често той ме сръчква за чистене или че ще свърши нещо,пък аз да се разходя с детето.За тези му качества съм искрено благодарна на свеки.Тя е доста мързеливичка и ги е научила и той и баща му да вършат чудеса в домакинството.Иначе тя е голяма "чистница",ама само дава акъл,а те преди са били работната ръка.

Ох, вече не ти се сърдя, ами направо ти завиждам  
Заради начина, по който виждаш нещата, заради спокойствието, с което просто си приела нещата такива, каквито са, и това напълно те устройва. Аз още се лашкам на двата бряга, по принзип знам, че и сама да живея, пак ще има домакинстване, не по - малко от това, което е в момента, от друга казвам, ама тогава що да не го делим по равно. От една страна искам и сам да се сеща да прави някои неща, но пък да ги прави така както искам. Например ако измие чиниите да ги слага на сушилника с вътрешната страна напред /а, сега дали ме разбрахте  / и ако изтрие трохите от масата, после да изплакне бърсалката и да я остави разгъната до сушилника. Ако смени чаршафите на леглото, да ги изпъне по краищата, ако си зарежда телефона, после да сгъне зарядното и да го прибере в кутията със зарядните, която пък седи на секцията на горния рафт, и за да я извадиш/ прибереш трябва да разместиш една статуетка и всеки път я поравям, щото е разместена  
Изобщо малък ад е като помага, и като не помага. Ама се уча да не критикувам, както се беше оплакал един мъж по - горе, а да хваля, и наистина да не ме бърка, че не е точно тъй както аз съм си го направила. В тоя ред на мисли, откачам когато някоя друга жена домакиня иска да ми помага в приготвянето на хапването като са на гости, направо ми е трудно.
И с това съм в процес на свикване.
От трета страна пък не мога да се гърбя с всичко, а мъжа ми да се излежава, не е справедливо просто, мога и сама, дори не ми тежи, но не е правилно, или още не мога да се примиря, че е правилно.
Завиждам ти, че относно тоя въпрос, си в мир със себе си и съпружието.
Дано и при мен стане.

ПП Относно мъжка и женска работа, моя приятелка сама си ошлайфа пода с ракетата, смъква старата боя от прозорци, и ги пребоядисва, шпаклова стените и боядиса с латекс, без проблем ползва пистолет за горещ въздух, лепи плочки, и вдига тежко. Мъжът й също ги може тия работи, но тя няма търпение да го чака и си прави тия неща сама. За мен е абсолютно недопустимо.

Иди в Нашия дом, там има жени с подобни хобита, не защото мъжете им не искат или не могат, не защото нямат възможност да си викнат майстор, а защото за тях е както всяко друго хоби за друг 

Иначе разбира, се, че ако живеехме сами, щяхме да вършим всичко сами, но нали това е част от семейството, да се споделят и радостите, да се споделят и задълженията, всичко да върви по-леко 

Моят мъж е средна работа. Не се втурва сам,но като му кажа да направи нещо,го прави. Вече си знае,че той бели картофи,реди масата,отсервира,чисти с прахосмукачката,мие теракота. Пазаруваме двамата в повечето случаи. Аз пък готвя,занимавам се с прането,подреждане на съдомиялната,грижи за цветята. Все пак ако правим ремонт,той се занимава с всичко. Или ако е необходимо нещо по техническата поддръжка на жилището. Така,че не смятам,че като аз върша повечето домакинска работа,нещо се прекарвам.

Не, но и аз не чистя 

Хаха, чак за завиждане станах. Не е толкова лъскаво всичко колкото звучи. Обичам аз да си върша нещата сама, но не казвам, че ми доставя огромно удоволствие да мия чинии. Просто те трябва да бъдат измити и ако ги искам лъснати и подредени както ми харесва е по-лесно да си ги измия сама отколкото да седя отстрани потропвайки с крак и да казвам "е тая квадратната чиния я сложи на тоя рафт... а еее, тия чаши в съседния шкаф". Иначе не съм перфектна домакиня. Честичко ми се събират чинии в мивката по 2-3 дни и не всеки ден има сготвено. Прах също се посъбира от време на време... за мен важното е, че мъжът ми като не ми помага, не ми и пречи и в същото време никога не ми е правил забележка ако нещо не е изпрано или избърсано. Случвало се е да каже с жален кравешки поглед "нямам чисти чорапи" и аз да му отговоря "ми изпери си". Е, не си изпира, просто млъква и повече не повдига въпроса... докато ги изпера не знам какво прави. Не съм го виждала с мръсни чорапи, тъй че явно има някъде скрити запаси за черни дни когато мен ме мързи  
Иначе и той си има задължения в къщи, но те се изразяват основно в техничарските задачи (страхотно го бива във всичко) и най-вече в грижа за доброто ми емоционално и физическо състояние - гушкане, мили думички, целувки, секс, масаж... съгласува всичко с мен и иска мнението ми и съвет. Това компенсира всичко останало. Има си един много любим лаф - "Ако искаш мнението ми, питай жена ми". Като го чуя и си умирам от кеф, въпреки, че знам, че той винаги си има мнение и си го отстоява, но някак си ми четка самочувствието и ме кара да се чувствам като генерал, а не като домашна прислужница.