Възпитан човек ли е българинът?

Опасявам се, че не е. Много ми се искаше да напиша друго, но не мога.

Елементарните норми наповедение сякаш вече не са важни. Не знам животът ли е такъв - труден, изнервящ и зъл или просто хората се промениха не за добро. Като се огледаш на улицата и какво ще видиш: ако е жена - ще вика, вместо да говори нормално; ако е мъж - ще ругае или показва неприятни пръстови конфигурации; ако е дете - ще хапе и плюе. Много по-рядко виждам човек, който е сгрешил да се извини, отколкото да те напсува да речем. Не знам как става така, но хората нямат елементарно чувство за такт, не желаят или не могат да се съобразят с околните, не успяват да осъзнаят елементарния факт, че не живеят сами на тази земя.

Скоро ме се случи нещо. Отивах някъде и се качвах по някакви стълби. Пред мен се качва една жена, която имаше някакъв проблем и вървеше едва-едва. Куцаше ли, с някакви патерици ли беше - не обърнах внимание. Аз си стоя зад нея и я чакам. Нямах абсолютно никакво намерение да я припирам, притеснявам или нервнича. И тя, усетила, че зад нея има човек, без да се обръща, много грубо викна "Минавайте! Хайде!". Аз й казах, че няма проблем, ще я изчакам. Тя пак нервна и викаща "Няма какво да ме чакате. Аз вървя бавно. Ето - мини!". /Да, но за да мина трябва тя да се свие до парапета, да отмести проходилката, да стои с треперещи колене, т.е. ще й причиня огромно неудобство меко казано/. Аз изумена и съвсем любезна й повотрих, че няма нужда да се притеснява, не ми пречи изобщо, спокойно да си се качва, аз ще си я изчакам. И чак тогава тази жена се обърна, за да ме погледне. Предполагам, била е толкова учудена, че е очаквала да види зелено човече. Помислих си колко ли ругатни е отнесла, колко ли викове е чула по свой адрес, колко ли пъти е била избутвана или дори само притеснявана с чуждото нетърпение зад гърба си. Ето такива сме станали. Груби, нетолерантни, без елементарен усет за околните.

Какво да си говорим за възпитание, за маниери и обноски, за култура, за съобразяване с личното пространство... Иначе, аз се стремя да споделям съществуването си само с хора, които са от моята кръвна група. Но това не ми пречи да виждам общата картина.

Е, ти пък...Не си внушавай такива неща, едва ли някой те смята заобслужващ персонал, особено тук във форума...Че какво му е лошото на това да си касиерка, тук да не сме министри или професори случайно?

Вие май не разбирате. Няма невъзпитани хора. Просто някои се срамуват от това да са възпитани. Сигурна съм, че голяма част от хората, които не поздравяват, не го правят от някакво криворазбрано неудобство.
Това е причината и много мъже да не са кавалери- просто ги е срам. Не искат да са център на внимание просто. Имат си свои глупави задръжки. А вие- невъзпитани, та невъзпитани.
Имам една колежка, която явно си е внушила, че много разбира от етикеция, винаги казва "Да ви е сладко!" на обяд, а иначе на няколко пъти щеше да ме прегази по коридора и никога не изслушва събеседника си. Сега сигурно цяла нощ няма да заспя, защото не мога да определя в коя графичка да я сложа. В небесносинята на бели облачета "Възпитани " или в отровнозелената "Невъзпитани " Или пък специално за такива като нея да взема да си добавя една графичка "Префърцунени "

Не, като цяло не е. Не само е невъзпитан, но е и мрачен темерут. разбира се, изключенията са много.
buttinsky, егати срамът, егати чудото имат съседите срещу нас. Две години живеем врата срещу врата и до сега на моето упорито "добър ден" не са отговорили ни веднъж. Даже ги е срам и да ми помогнат за бебешката количка.

Ol, недей така! Ние всички обслужваме нещо или някого!  
Просто, когато работиш директно с хора, се сблъскваш наистина с всичките им настроения!
Много по-голяма е вероятността да срещаш изнервени и припряни хора.

Аз самата забелязвам понякога колко по-различна ставам, ако не се чувствам комфортно с другите. Просто това ме натоварва. С тази разлика, че не съм на работно и място и мога да прекъсна контакта по всяко време. Напоследък преоткривам  *С какъвто се събереш, такъв ставаш.* и *Всяка жаба да си знае гьола*.

О, със сигурност всички са възпитани. Не е важно как, нъл тъй?

Ама и те са възптавани. И явно някой ги е възпитавал, че да си учтив и отзивчив е срамно.

Защо бъркаш срам с невъзпитание? Има си откровенни простаци- могат да не те поздравят, но да се изсекнат пред краката ти- да.
Не съм чула до сега някой да е казвал, че добър ден е срамна дума.

Май,има такова нещо.

Параноя Шизу  не е внушение,а факт.Толкова им е възпитанието на някои.
Нека все пак да кажа,че има и доста приятни и културни клиенти,които с удоволствие обслужвам.

Лилу-Лу,отдавна работя с хора.И да,истина е това,което казваш.Не всеки път сме себе си...и в този забързан живот,все по-често изнервени.Заради работата ми,или поради що..но се научих да си налагам,че хората не са ми виновни за моя месечен цикъл..или пък ,защото предният клиент ме е напсувал.Какво е виновен следващият?Рутина,кво да правиш..но сме хора,не сме от желязо.

Да, има и откровени простаци. А има и такива, които примерно ти би сметнала за простаци, а те смятат за простак някой друг, който да речем е възпиатн малко по-различно от тях.

Абе да кажа, като почнахме с комшиите /добро начало и разбираемо   /- до сега нито един не ми се е изплюл в краката, но никога не ми се е случвало да не ме изчакат на асансьора, да не ми помогнат с количка и бебе, пък да не се поздравим със съсед не помня, а съм сменяла няколко квартири и жилища.
От години не са ме бутали, дори и когато, макар и рядко, ползвам обществен транспорт. Продавачите са любезни- клиент съм. В банката си ме обслужват отлично, нямам никакви оплаквания.
На този българин какво му е?

Това, с "Да ви е сладко!" да не е по течението на съседските сериали, buttinsky?

Не знам как е в обществения транспорт, но на пътя, когато шофираш не ще те бутнат, не ще те тряснат, не ще ти пречат, ами и ще те напсуват за достоен финал на ситуацията.

Не, масово цари простотията и отказът хората да бъдат възпитани, да имат добри обноски и да спазват някакви елементарни социални догми. Навсякъде се плюе, хвърля боклук и се крещи.

П.С. Всички съседи ме поздравяват, но майките на децата в ДГ на синът ми, тотално отказват да ми отговорят с "Добро утро". Гледат ме изумено и отминават.

Към 3-4-та група ще започнат. Сигурно е твърде досадно да те поздравяват всеки ден, а ти да се чудиш какво  точно искат от теб.

Може и досадно да е, ама по-скоро уплашено ме изглеждат и подминават. Какво ли може да искам от тях