Пх, чуждите туристи в България са не по-малко шумни, груби и невъзпитани. А възпитанието, ако е такова, не се променя, защото си 1 седмица в източноевропейския си заден двор, както обичат да казват за нас.
- Публикувана: 5 авг. 2010, 00:12 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2010, 08:46 ч.
Възпитан човек ли е българинът?
Познавам и от двата вида и не само българи .Всичко е до дом-възпитание ,битие и съзнание.
Не харесвам изхвърлянето на боклук на непозволени места.
Не харесвам секненето на сополи,храчки и т.н.
Не харесвам „чудните” рисунки по сгради.
Не харесвам скубането на цветни градини .
Не съм склонна да се оправдават дори и деца ,защото били деца.
И да обясняват майките им ,че „такъв бил животът”.Пълни простотии .
Оправдание за неумението им да налагат родителска воля.
Моята майка в ранна възраст ми обясни , че невъзпитаните прояви на другите деца няма да са оправдание за моите.
Не харесвам изхвърлянето на боклук на непозволени места.
Не харесвам секненето на сополи,храчки и т.н.
Не харесвам „чудните” рисунки по сгради.
Не харесвам скубането на цветни градини .
Не съм склонна да се оправдават дори и деца ,защото били деца.
И да обясняват майките им ,че „такъв бил животът”.Пълни простотии .
Оправдание за неумението им да налагат родителска воля.
Моята майка в ранна възраст ми обясни , че невъзпитаните прояви на другите деца няма да са оправдание за моите.
Judy, темата за етикет и възпитание е толкова обширна, че еда ли в един пост ще мога да дам някаква специална картинка. Не се имам за някакъв гуру по етикет, но ето какво съм запомнила от родителите ми. Не твърдя, че е абсолютната истина и навсякъде. Просто това е нещото, което са ме учили вкъщи.
Има толкова много различни сфери, където според мен човек с обноски се държи по определен начин. Като цяло бих казала, че възпитаните хора са учтиви, готови да помогнат и тактични.
Най-важното според мен е *благодаря* и *моля*. Навсякъде и във всичко. Както и простичките неща като *наздраве*, *извинете*.
Да започнем примерно с поздрава. Дори и да си с непознати в асансьор, поздравяваш. Те съответно отговарят. Новодошлият в едно помещение поздравява пръв. Сред познати кръгове, по-младият по-стария, господинът- дамите, в работата- този с по-нисък ранг поздравява този с по-висок. Ако мъжете носят шапка, я повдигат. И не ми казвайте, че това е остаряло. Баба ми го е казвала и то неотдавна. Ако срещаш познат и искаш да стиснеш ръка за поздрав, но носиш ръкавици, ги сваляш. Ако се спираш за кратък разговор с познат, но носиш слънчево очила, също. Ако дъвчеш дъвка, я отстраняваш по най-дискретен начин. По възможност не си бъркаш с ръка в устата и не я държиш с пръсти. Гледаш в очите, докато говориш. Не е възпитано да си държиш ръцете в джобовете, както и да ръкомахаш прекалено. Просто си ги държиш нормално в близост до тялото.
Ако си с компания, представяш присъстващите се един на друг. Ако има някаква титла, я споменаваш. Доктор, професор.. Това разбира се не се отнася за непринудени кръгове, където се събират предимно познати и приятели. Повечето хора би трябвало да са в състояние да водят кратък общ разговор. Избягват се теми за религия, политика и спорт. Прекалено лично за бегло познанство. Вицове по-добре не.
В автобус- винаги се отстъпва място на нуждаещ се. Не се говори на висок тон, не се слуша високо музика.. Въобще, не се прави нищо, с което да пречиш на останалите.
Да си възпитан означава да си точен. Не се закъснява. Ако закъснееш, разбира се, се извиняваш.
Уф, има и още какво да напиша, но имам малко работа. Все пак ще се радвам, ако и други разкажат за критериите си. Ако ще си бъбрим само двете, да минем на лични
Моля, да не ме цитирате и да пускате отдолу разни смеещи се човечета. Все пак отделих време за този сериозен и искрен пост.
Има толкова много различни сфери, където според мен човек с обноски се държи по определен начин. Като цяло бих казала, че възпитаните хора са учтиви, готови да помогнат и тактични.
Най-важното според мен е *благодаря* и *моля*. Навсякъде и във всичко. Както и простичките неща като *наздраве*, *извинете*.
Да започнем примерно с поздрава. Дори и да си с непознати в асансьор, поздравяваш. Те съответно отговарят. Новодошлият в едно помещение поздравява пръв. Сред познати кръгове, по-младият по-стария, господинът- дамите, в работата- този с по-нисък ранг поздравява този с по-висок. Ако мъжете носят шапка, я повдигат. И не ми казвайте, че това е остаряло. Баба ми го е казвала и то неотдавна. Ако срещаш познат и искаш да стиснеш ръка за поздрав, но носиш ръкавици, ги сваляш. Ако се спираш за кратък разговор с познат, но носиш слънчево очила, също. Ако дъвчеш дъвка, я отстраняваш по най-дискретен начин. По възможност не си бъркаш с ръка в устата и не я държиш с пръсти. Гледаш в очите, докато говориш. Не е възпитано да си държиш ръцете в джобовете, както и да ръкомахаш прекалено. Просто си ги държиш нормално в близост до тялото.
Ако си с компания, представяш присъстващите се един на друг. Ако има някаква титла, я споменаваш. Доктор, професор.. Това разбира се не се отнася за непринудени кръгове, където се събират предимно познати и приятели. Повечето хора би трябвало да са в състояние да водят кратък общ разговор. Избягват се теми за религия, политика и спорт. Прекалено лично за бегло познанство. Вицове по-добре не.
В автобус- винаги се отстъпва място на нуждаещ се. Не се говори на висок тон, не се слуша високо музика.. Въобще, не се прави нищо, с което да пречиш на останалите.
Да си възпитан означава да си точен. Не се закъснява. Ако закъснееш, разбира се, се извиняваш.
Уф, има и още какво да напиша, но имам малко работа. Все пак ще се радвам, ако и други разкажат за критериите си. Ако ще си бъбрим само двете, да минем на лични
Моля, да не ме цитирате и да пускате отдолу разни смеещи се човечета. Все пак отделих време за този сериозен и искрен пост.
Смятам, че всички се научени на тези основни правила. Научили сме и децата си.
Аз съм убедена, че разплеснатият на седалката тийн знае, че е редно да стане и да предложи мястото си на 70годишна баба с бастун. Но не го прави. Правилният въпрос /според мен/ е Защо не го прави, а не знае ли, че трябва? И кое кара моите съграждани да се държат в града ни като добри стопани, но на плажа в Обзор да застанат до колене в морето и да чоплят семки.
И да вземе да ме познае, че и да ме поздрави от 100 метра. После не стъпихме на този плаж
Аз съм убедена, че разплеснатият на седалката тийн знае, че е редно да стане и да предложи мястото си на 70годишна баба с бастун. Но не го прави. Правилният въпрос /според мен/ е Защо не го прави, а не знае ли, че трябва? И кое кара моите съграждани да се държат в града ни като добри стопани, но на плажа в Обзор да застанат до колене в морето и да чоплят семки.
И да вземе да ме познае, че и да ме поздрави от 100 метра. После не стъпихме на този плаж
Не мисля, че може така да се категоризира, има и възпитани и некултурни българи, както е и във всяка друга страна. Според мен приказките за "културните западняци" са си абсолютен мит, просто на запад са дресирани да спазват нормите. Ако в служителката в банка или касиерката ти говори на "ти" може да си изгуби работата, ако съседа вдига шум и прави мръсотия ще го глобят... Така че, любезността на западняците често е доста фалшива и няма нищо общо с възпитанието.
Има една китайска поговорка - Човекът насреща е твоето огледало, много красиво звучи. На български е - Каквото повикало , такова се и обадило.
Не съм съгласна. Аз поздравявам - в магазин, на улицата, в учреждения. Има си хора, които отговарят и други, които не си правят труда дори да кимнат.
Всички сме възпитани, но въпросът е "Как сме възпитани?". Естествено е, когато даден човек е възпитан на неуморен труд на село, изведнъж попадне в неприсъща за него среда, да не знае как да се държи. Според мен, трябва първо да ни възпитат в сдържаност, наблюдение и чак тогава подходящо поведение. Нещо, което обаче и аз не мога да възпитам у сина ми 
Има една китайска поговорка - Човекът насреща е твоето огледало, много красиво звучи. На български е - Каквото повикало , такова се и обадило.
Ъхъ. То зависи и как поздравяваме, де
Ох, голяма мъка тука- всичките сме чак дразнещо възпитани, пък насреща- нищо.
Има възпитани,има и невъзпитани.
Примерите които е изброила авторката на темата,са всеобщоизвестни.Друг е въпроса,колко хора си правят труда...Малко.
На мен ми е странно и друго.Бързата преценка за даден човек,само от работата му,визията,облекло.Не говоря за фрапиращите случаи.
Ето,вчера,тук във форума,някаква госпожа си позволи тон към мен от типа-"виж какво сега",само защото знае,че съм касиерка.Не ме познава,не ме е виждала...но защо да не ми говори така.Аз съм простО касиерка,не простА касиерка.Извинявам се,ако досаждам,но си мисля,че и това опира до възпитание.А колко още примери мога да дам с клиенти,които си мислят,че като съм от обслужващият персонал,освен като им касирам стоката,едва ли не съм длъжна и да ги обслужа по един ..друг,по-специален начин.Ще кажете,като толкова ме дразни,не работи това.Не ме дразни самата работа,а отношението на хората към по-различните или по-низсшестоящите(пак според тези хора) от тях.
п.п.Разбира се,не защитавам колежките,които си позволяват лошо или фамилиарно поведение спрямо клиентите,но това си е за тяхна сметка.
Примерите които е изброила авторката на темата,са всеобщоизвестни.Друг е въпроса,колко хора си правят труда...Малко.
На мен ми е странно и друго.Бързата преценка за даден човек,само от работата му,визията,облекло.Не говоря за фрапиращите случаи.
Ето,вчера,тук във форума,някаква госпожа си позволи тон към мен от типа-"виж какво сега",само защото знае,че съм касиерка.Не ме познава,не ме е виждала...но защо да не ми говори така.Аз съм простО касиерка,не простА касиерка.Извинявам се,ако досаждам,но си мисля,че и това опира до възпитание.А колко още примери мога да дам с клиенти,които си мислят,че като съм от обслужващият персонал,освен като им касирам стоката,едва ли не съм длъжна и да ги обслужа по един ..друг,по-специален начин.
Ще кажете,като толкова ме дразни,не работи това.Не ме дразни самата работа,а отношението на хората към по-различните или по-низсшестоящите(пак според тези хора) от тях.п.п.Разбира се,не защитавам колежките,които си позволяват лошо или фамилиарно поведение спрямо клиентите,но това си е за тяхна сметка.
Преди години, още ученичка бях май, се запознах с едно момче и почнахме да излизаме. Добро, тихо момче, доста свито. Точно на тази негова свитост отдавах липсата на всякакво кавалерство, комплименти, мили думи. Не правеше елементарни неща, например като му направя кафе или му поднеса сок да ми каже" благодаря". Или пък като съм с нова прическа или нова дрешка да ми направи комплимент. Ако ме бутнеше случайно, вместо" извинявай", казваше " опа 
!" и други подобни, наглед малки, но адски дразнещи неща. Сто пъти съм говорила с него, учила съм го като малко дете, кога се казва" благодаря" и " извинявай", на това, че с жена не можеш да се държиш така, както с колега или с приятел, казвах му какво ме дразни у него, какво не ми харесва. Говорила съм му с часове, уж на края казваше "да, така е, ще се поправя" и на другия ден пак същото!.Накрая, разбира се, му казах, че така повече не може, че съм си скъсала нервите да говоря все едно на стената, и че не искам повече да бъда с такъв мъж. Реакцията му като разбра, че го разкарвам ме хвърли в оркестъра. Питах го" ти осъзнаваш ли защо късам с теб, осъзнаваш ли защо и други момичета пред мен са го направили". Отговорът беше..." да...защото съм пълничък, нали"?..Те това е манталитетът, на голяма част от българина," гаджето ме заряза, защото съм пълен, защото съм беден, защото съм нисък"...Обноски и възпитание, кой брои това за причина?! Такова незначително нещо, а?
!" и други подобни, наглед малки, но адски дразнещи неща. Сто пъти съм говорила с него, учила съм го като малко дете, кога се казва" благодаря" и " извинявай", на това, че с жена не можеш да се държиш така, както с колега или с приятел, казвах му какво ме дразни у него, какво не ми харесва. Говорила съм му с часове, уж на края казваше "да, така е, ще се поправя" и на другия ден пак същото!.Накрая, разбира се, му казах, че така повече не може, че съм си скъсала нервите да говоря все едно на стената, и че не искам повече да бъда с такъв мъж. Реакцията му като разбра, че го разкарвам ме хвърли в оркестъра. Питах го" ти осъзнаваш ли защо късам с теб, осъзнаваш ли защо и други момичета пред мен са го направили". Отговорът беше..." да...защото съм пълничък, нали"?..Те това е манталитетът, на голяма част от българина," гаджето ме заряза, защото съм пълен, защото съм беден, защото съм нисък"...Обноски и възпитание, кой брои това за причина?! Такова незначително нещо, а?
X
Реклама