Трябва ли да ни е неудобно

Не. Щом може да зарадвам някой с един шампоан , ще му дам 2 . Горда няма да се чувствам , но за миг щастлива . Направи добро и го хвърли зад себе си . Е , при мен си е чист егоизъм , виждала съм благодарни очи по различни поводи и чувството че си помогнал е невероятно. Обичам да си го причинявам 

Сьвсем нормална практика е да се оставят бакшиши в Куба и кубинците се радват. Дори те сами си го казват, под формата на шега. Много хора, които ходят редовно в Куба на почивка, носят дрехи и други необходими вещи. Аз самата сьм оставяла детски дрехи. Кубинците не могат да си купят най-елементарни неща, дори да имат пари.
Туристите използват т.н конвертируемо песо, което е еквивалент на 1 долар и явно местните хора намират начин да обърнат тези пари в националната си валута, така че това не им е проблема.
Дано нещата там малко се пооправят. Раул Кастро започна да прави малки промени-разреши мобилните телефони и право на мирен протест(частично). Кубинците са много симпатична нация и въпреки мизерията си, умеят да живея и веселят. Куба е невероятно красив остров.

Защо неудобно, как така може да ти стане неудобно, че си зарадвал някого, пък било то и мимолетно и с нещо дребничко....Радостта си е радост, малка или голяма, тя винаги носи удоволствие, както на даващия я, така и на получаващия я....Разбирам чувствата ви, че ви е станало неудобно, може би от мисълта, че сте зарадвали някого с "боклуче", както бихте го нарекли, ноооо....няма защо....помислете от друга страна, че сте му доставили някаква приятна емоция, дори и краткотрайна....По скоро мисля, че ви е станало някак тъжно, че има хора, които живеят зле, мизерно, бедно и окаяно и се радват на най малките нещица, дори на "боклуци", ноооо не трябва да ви е неудобно....а и в крайна сметка вие нямате вина за тяхното положение...
....Според мен всеки и по всякакъв повод трябва да се възползва от възможността да зарадва някого.... .....
.....Е, разбира се, не трябва и да се възгордява от факта, че е доставил радост, просто трябва да бъде доволен, че днес деня му не е бил празен и непълноценен щом е накарал поне един човек да се усмихне....

изобилие от храна - като банани по Коледа(ако имаш връзки де), дори доматите в държавен магазин, рано напролет бяха с връзки.
Лично аз съм била малка, но баба пускаше връзки и редовно доставяше изобилието от храна.

А изобилието от пари се е налагало да бъде харчено по ресторантите(които наистина са били в изобилие), поради липса на други стоки за купуване.

интересно, нашето семейство не "пускаше връзки", за да си набави храна. на баба ти браво - оправна е била.
домати напролет верно нямаше, но когато ги имаше, не бяха от гума.
банани не съм консумирала, вярно, но сме оцелени някак.
нищо, сега ядем сирене без мляко и саламчета без месо и продукти с много е-та, включително и в детските храни.
това обаче е една съвсем друга тема.
ти наистина си била малка, ми се струва...

ами да, имахме храна в изобилие, така е. И парици и възможности... че и свят видяхме.

Но да се върнем на темата... мен би ме притеснило да дам бръсначка и сапун и дезодорант (употребявани) на когото и да е... Това са лични вещи... нехигиенично е.
Ако е някакъв сувенир, да... но да си свалиш и подариш джапанките  

Хм, защо неудобно? Мен подобни ситуации по-скоро ме карат да се чувствам тъжна. Защото знам, че не един, ами и два куфара с принадлежности да оставя, нещата няма да се променят. Още по-гадно ми става да видя подобна ситуация в държавата, в която живея.

И Кент пушехме и тик-так смучехме даже
И  употребавани стоки  се купуваха.  А в Съветския Съюз направо ти смъкваха дънките от г..а.

И  употребавани стоки  се купуваха.


сега щото не се купуват ,
магазините втора употреба са повече , отколкото за нови дрехи ...


по темата - сигурно е кофти ситуацията , но не бива да ти е неудобно ...

Какво изобилие ги носи някои, че имало преди в България, ужас, значи съм бабичка вече. Аз имам много ярък спомен от моето детство-баща ми беше направил услуга на една българка, женена за немец, която дойде специално вкъщи да благодари и не помня на нашите какво донесе, но на мен ми подари фолумастри-35 цвята. И да, тука имаше също цветни такива, ама ..... от 4 цвята-това ако е изобилието....Безмерната радост, която изпитах тогава още я помня. Помня и какво направих с тях-имах "Приключенията на Лукчо", която беше с доста илюстрации, но само кантирани и неоцветени-е, докато не ги оцветих всички, не мирясах
А що се отнася до мизерията, мъжа ми напр. каза, че никога не би отишъл пак в Египет, защото много го била подтискала нищетата, която видяхме там по време на екскурзиите. Аз пък там останах без химикалки (това ми е страст от едно време и винаги имам поне по 10-на в чантата си)-като попълвах нещо на рецепцията я подарих на едното момче и останах ужасена, като видях, че започнаха да се карат с другото кой да я задържи (не разбирам арабски, но беше очевидно за какво става въпрос). Тогава изрових от чантата всичките си химикалки и им ги дадох-то не бяха комплименти, но не беше благодарност, а аз просто си бях спомнила за моите фолумастри.....

Не знам на колко си години, предполагам, че си твърде малка или пък си прекалено голяма, т.е. някоя червена бабичка.
Твоите думи ме подсетиха за един случай, който никога няма да забравя. Бях дете и един роднина ми беше дал пари да си купя нещо. Веднага полетях към супермаркета. Но толкова разочарована бях, когато влязох в магазина, защото всички рафтове бяха празни, като изключим някоя и друга стока от Домашните потреби, дори  родопчета и чайки липсваха.  И макар че тръгнах за нещо сладичко, накрая си купих хляб, т.е. единственото нещо за ядене, което беше налично в магазина.
Относно Корекомите - моето семейство едно време разполагаше с долари и не ни беше невъзможно да си пазаруваме оттам, но ние бяхме изключение. Доколкото си спомням за приятелките ми Кореком си беше химера.

Иначе за Куба - знаех, че са доста зле, ама картината, която описвате е доста подтискаща. Едно време си чатих с един кубинец, явно ще е бил от по-заможните, защото ми е пращал снимки и се виждаше, че има мобилен телефон, пък и редовно ползваше интернет. Но по облеклата на снимките си личеше, че не са в крак с модата, определено. Той дори наскоро ми искаше оторизация във фейсбук, но не му разреших. Преди известно време същия искаше да му изпратя 200 долара, за да започне собствен бизнес. Аз тогава прекратих всякакви контакти, защото дори за самата мен 200 долара са доста, за да ги пращам на непознат човек, а знаех, че месечната заплата в Куба е около 15-20 долара и ми се стори доста нагло от негова страна да ми иска такава сума.

Към авторката - не мисля, че трябва да ви е неудобно, след като хората са показали, че са доволни от придобивката   а и след като имат наистина такава крещяща нужда.

 

Това за доларите, че всеки можеше да си купи, когато поиска - пълна глупост...
Даже по едно време нашите ми разказваха, че ги е било страх, защото ако те хванат от полицията и те питат от къде имаш долари да купуваш от корекома - лошо ти се пише...
Затова и на много места на черно се "продаваха" долари, ама и там - страшно.
За изобилието от храна - пак не мога да кажа, че беше чак изобилие.
Помня майка ми, все по опашките и всичко се купуваше на едро, че не се знае кога пак ще има - олио, захар и т.н.
Запасявахме се здраво...
А за пилета баща ми се е бил даже.
Така че - съвсем не беше "изобилие".
Помня и празните рафтове по магазините за храни...
А стоките като дрехи, обувки и т.н. - всичко пак беше за определени хора, имаше си неписани правила...
Като получат нещо "супер", магазините се затваряха за разни клечки - кой от полиция, кой от управа и първо техните жени влизат и избират, докато тълпата отвън чака чинно...
И така...

хм, неудобно...
че на нас не ни е неудобно като видим бившите си учители да ровят в кофите за боклук и да се бесят, защото са с мизерни пенсии, та за кубинците ще ми е неудобно.
едно време се радвахме на празните кутийки от бира, на празните кутии от малборо и подобни боклуци. празните бутилки от уиски също бяха ценни трофеи, а западняшките джапанки, върло богатсво, па макар и малко ползванки.
не, не ми е неудобно.
виж, това, че в африка умират всеки ден хиляди деца от глад и жажда, това прави ежедневието ми малко некомфотно, ама на кого му дреме.
важното е да мога да си купя плазмен телевизор и да ида на почивка на някоя екзотична дестинация.

Аз съм на 36 години и помня какво имаше.
Когато бях на 10 години ми подариха 5 долара да си купя,,Тоблерон".
Да,ама не.Защото трябваше да се дава обяснение от къде имаме долари.
В,,Кореком"се пазаруваше с бележка за произход на валутата.
Когато съседката си дойде и донесе плат за рокли от ГДР и той се оказа правен в ,,Георги Димитров"в Сливен.Дори имаше номер и можехме да видим кой го е пуснал ОТК.

По тези въпроси напълно споделям мнението на блогъра Лонганлон http://kaka-cuuka.com/228