Дете на 3 години отказва да яде

Мисля, че няма защо да се притесняваш - все пак това, което детето ти яде, не е чипс. Единственото, което мога да те посъветвам, е да не предлагаш нищо друго освен това, което детето яде, но да се храните заедно и то да вижда другата храна и само да поиска.

И аз съм от майките, откачащи на темата "хранене", къде под натиска на баби и т.н., къде от тревога за това, че детето не получава достатъчно витамини и др. Моят син докато беше в яслите ядеше с охота, не всичко, но повечето неща хапваше. Манджите много не ги тачеше, но пък изяждаше по 2-3 супи и всичко останало. По отношение на плодовете - пиеше плодови сокове, които си му приготвях вкъщи, защото не налиташе на плодове.
Откакто тръгна на градина, вече повече от година и няколко месеца, готвено не е вкусвал. По никакъв начин и с никакъв метод никой не може да го накара да яде. Опитала съм какво ли не - ефектът - нулев ,става още по-зле. Яде сирене, кашкавал, мляко, яйца, салам, кренвирши, пастет. За сладки неща няма да говоря - тях яде с охота, но гледам да са като десерт, иначе станат ли основно ядене не мога даго накарам да яде друго. За да не се запича, давам повече сокове, но от кутийки, защото не желае да пие фрешове, освен от дъжд на вятър ако успея да го прилъжа. Кофтито е, че не яде плодове и зеленчуци, нищо, освен банан и то рядко. Салати - никакви. Е, говорих и джипи, и с хомеопат, и с психолог - всички бяха на мнение, че много деца минавта през такъв период и трябва да го оставя, иначе ще влоша нещата. Нещо повече, подмятат ми, че може да дойде време и да заключвам хладилника. Не вярвам, честно! Е, гадно ми е, че ние ядем едно, той винаги едно и също - филия, намазана с нещо, а покрай него и малката гледа и му подражава, но какво мога да направя. Сега от скоро го водя в един детски център, понеже градината им е затворена и беше в дежурна, но орева света - там същото, не желае да яде от готвеното, което им се предлага на обяд /а храната се взема от близък ресторант/, а му правят принцеси. Пак по-добре, защото в градината кара цяла година само на хляб. Говоря за обедното хранене. Хляб и чубрица. Ако нямат чубрица - само хляб. Не е слаб. Не е имал влошени показатели при изследванията, поне до момента. Да чукна на дърво, добре сложен е. Притесненията са от наша страна, не от негова. Сам заявява - "няма да яда и никой няма да ме кара да яда". Е, инат ли е, злоядство ли е или просто капризи - не знам, но като видях, че всичко е безуспешно, оставих го да яде каквото иска и това е. Знам, че не правя добра услуга на стомаха му, но в другия случай му действам на нервната система, а той си е доста емоционален, така че ако ще го тормозя заради яденето - смятам, че е безсмислено. Дано да дойде време и да го видя и него с лъжица в ръка, но пак казвам - не вярвам, толкова се отчаях с неговото ядене, че вече съм развяла белия байряк и съм му дала карт бланш да яде каквото му се яде. Като гледам, не сме само ние, та се успокоявам, въпросът е да е наред кръвната картина поне.

Не го приемам това с "отчаях се, предадох се, да яде каквото иска".

Моля да не се приема като заяждане или като някаква персонална критика, просто става въпрос за ДЕЦА. Искаме или не, културата на храненето във всичките и аспекти е много важна за здравето. Вкусовете са си вкусове, потребностите - потребности. И аз искам да ям само и единствено шоколад, но не го правя. И ако аз съм голям човек и мога да си го наложа, то на децата трябва да им го наложим НИЕ, РОДИТЕЛИТЕ.

Не насила, не на всяка цена, но като родители разполагаме с достатъчен инструментариум. Има милиони неща за хранене. За да намери детето "своя" вкус, трябва да ги опита. Ако не иска "традиционни" манджи, може да му се предложат нетрадиционни (в смисъл, не от стандартната местната кухня). Може да се окаже, че обича кнедли, или доматена супа, или бистра супа тип "минестроне", или елда с прясно мляко...
При цялото изобилие от хранителни продукти, рецепти и готварски техники, да се разреши на едно дете да се храни само с хляб, за мен е ... несериозно.

Ще дойде и това време! А ти сега се успокой!
Малки са ти децата и разбираеми притесненията.
Малкия ми син също яде само определени храни и бих казала почти нулево разнообразие.
Понеже с двете си пораснали момичета преминах през същото, изобщо в момемнта нямам и грам притеснения. Все някога и той ще прояде.
Като тегло синът ми е в рамките на нормалното и до сега не е пил антибиотик, т.е. не е боледувал сериозно.
На двете ми дъщери първата им дума, когато се прибират от училище или игра в момента е:
Какво има за ядене?

За съжаление няма как по друг начин да го приема.
Ок, аз приемам всякакви съвети, щом съм стигнала до консултации с педиатър, психолог и т.н. Само че те не ме посъветваха това, което ме съветваш ти.
Освен това, може би грешката е моя, защото не съм споменала - моят син не яде нищо, което се дава с лъжица /изключение прави кус-куса/, затова казах, че не яде готвено. Няма начин, покойто да го накарам, колкото и да ми се иска да яде правилна, витаминозна и полезна храна. Не успяха да се справят с този проблем нито в градината, нито в детския център, нито аз вкъщи, нито бабите или лелите му. Той си знае неговото. И понеже далеч не смятам, че яде само хляб /това съм писала, че е обедното хранене в градината му/, а яде храни като кашкавал, мляко, яйца и т.н., които сами по себе си са доста полезно меню, затов аказах, че съм го оставила да яде каквото му е вкусно, което не значи само хляб. Та в този смисъл постингът ти ми прозвуча точно като упрек. Аз също съм пускала подобни теми и то не за да ме упреква някой, а за да ми дадат майките с подобен опит съвет или идея как да постъпя. Нека и моето писание не ти прозвучи като заяждане, обаче се почувствах длъжна да отговоря в моя защита.

Спокойно, просто, голямата ми беше така, колкото повече настоявах толкова по-зле ставаше.
Накрая я оставих , ако иска да яде да яде, почнах да не купувам нищо от нещата, които харесваше и накрая  почна малко по малко да прояжда.
После имаше един всеяден период. После мина на пица и всякакъв тип сандвичи, вафли и прочие. Сега в пубертета сме на фаза, здравословно хранене. Та чак ми прави забележки, кое било вредно, кое полезно.
Пробвай различни варианти, но не забравяй че си имат периоди. Моят педиатър казваше, щом е в норма с килограмите, не се вживявай,няма дете което да се остави гладно.

Следя темата с интерес , моят син е на 4г. и от скоро отказва да яде почти всичко. Иска само пуканки, бисквити  гризини кус-кус и яйца ...Иска аз да го храня, започва да хленчи и след няколко хапки казва че се е нахранил. Никога не е бил злояд.В началото много се ядосвах даже се наказвахме ..докато не разбрах че няма полза. Доста се порових в нета и от прочетеното става ясно, че децата имат пероди на растежа и било нормално да загубят апетит.Все още сме много притеснени с таткото и се чудим каква е причината, но за сега не намирам . И тук има много мами с подобни истории, и се надявам ако някой (като зари65) е минал през подобна временна( надявам се) загуба на апетит да сподели.

децата са ексцентрици спрямо възрастните и понякога правят неща,които на нас ни се виждат странни-моята дъщеря се кефи на филмчета с чудовища,дракони и същества с неопределена форма
когато детето спре да се храни или поисква да яде само определени неща, по този начин то заявява своята личност, своята уникалност и самостоятелност,своят бунт дори.такъв бунт има при пуберите,които се обличат по провокативен начин,дупчат си носа и т.н. когато родителите се правят на маймуни,за да накарат хлапетата да ядат или друго нещо,всъщност попадат в тяхната манипулираща клопка и задълбочават проблема
според мен,решението е да се успокоиш-момичетата преди мен са ти писали доста успокояващи думи.на второ място е добре да приемеш детето такова каквото е с неговите странности и избори-възрастните винаги са изисквали от децата уважение.истината е,че то трябва да е взаимно

Моят син ядеше само това по принцип  

Дъщеря ми на тази възраст беше същата. В детската градина в първа група не ядеше нищо по цял ден - госпожите бяха изпаднали в потрес и насила я караха да хапва по малко хляб. Сигурно доста са се чудили по мой адрес, че не истерясвам от тази ситуация, но истината е, че не съм била особено притеснена. Сякаш чувствах, че е период и нито сме разигравали етюди, белким хапне нещо, нито нищо. Мина този период и прояде.

Завиждам ти на спокойствието и все повече си мисля, че си била абсолютно права. Сега се ОПИТВАМ да правя същото, макар да ми е трудно.