Не дали,а трудно ли отказахте цигарите при бременност?

 - вече-

ОБАЧЕ-да поясня по-горния си постинг: освен шест месечното спиране преди бременност, не пуших нито през бременността, нито по време на 2,9годишното кърмене.
С второто-от момента в който разбрах за бремеността си, и кърмих 2,8г.
Сега пуша, но не всеки ден, а когато излизаме петък/събота вечер, ако има кой да гледа юнаците..т.е. не всяка седмица

Бременността и кърменето не е чак толкова много време от живота ви-ще има време да наваксате с тровенето с цигари

На мен ми беше много трудно да ги спра. Признавам че не ги спрях от раз, но ги бях намалила драстично- 1-2 дневно и към края на третия месец вече не палех. Преди да тръгна за болницата си дръпнах два пъти и  това беше.Не ми се е гадело от дима, въпреки че на това се надявах. ММ е пушач и искам да кажа че дори и сега като го видя с цигара ми се допушва, но като ми замирише...бляк  Надявам се като спра да кърмя да не ги почна отначало

 Когато започнахме бебе правенето намалих цигарите драстично, намалих ги до 1 цигара със сутрешното кафе. Разбрах, че съм бременна и ги спрях от раз. Сега малчо е на 5 години и аз съм ужасен биш пушач, който се дразни от миризмата на цигарите.

Лесно. В момента в който разбрах, че съм бременна ги отказах.

Трудно, тегаво, много ми беше зле с тия цигари положението. Срам, гузно, първо ги спрях като разбрах, после си викам "айде, 1-2 цигари, али-бали".
Очаквах както всички мами из форумите пишат - че от само себе си ще спре да ми се пуши, ама нейсе. Пушеше ми се, и то яко. И хич не ми ставаше лошо

Та, просто се взех в ръце един ден, и си казах: "ей, жено, ти майка ще ставаш, и едни цигари не можеш да се лишиш заради бъдещото си дете, ти луда ли си!?" и край. Просто осъзнаване какво, по дяволите причинявам на бебе, което е чакано, желано, искано, пък аз го тровя за свой кеф.

И от раз...

Сега само ме е яд на безволието си в трите месеца, в които ту палех, ту не.

И искам да кажа на всички, които все още палят: щом слабоволеви човек като мен може, значи и всички други могат 

Над 15 години пушач, ама убеден, страстен пушач...

Кураж, и сила, момичета - заслужава си!

Знам, че след като приключа с кърменето ще се върна към цигарите, просто защото обичам да пуша. Да се тровя и всичкото му. Но детето и бременността са по-важни в момента.

По същия начин и трите пъти
От раз.
Страхът надделя бързо над желанието.

beginner_mamma все едно аз съм писала този пост.
Аз съм пушач от 10 години, никога през тези години не съм си и помисляла да отказвам цигарите, камо ли да ги спирам. Като започнахме опитите за бебе (в нашият случай се получи бързо) само си повтарях, че трябва вече да ги спирам, ама не та не. Дойде положителния тест, и аз като някоя тинейджърка, викам си чакай да изпуша една цигара докато мъжа не се е прибрал, че после като го зарадвам с новината ще почне да ми мрънка за цигарите!! Това ми идиотско мислене за радост продължи за кратко, с помощта на мрънкащият мъж и тоталната забрана за пушене в добавка със застудяването на времето, моите очи почнаха да проглеждат в правилната посока.
Противно на всички убеждения, че трябва се да откажат от раз. Аз почнах с намаляване, днес 4 цигари, утре 3, после 2, после 1 и после казвах можеш с 1 можеш и без нея, след първият ден без една цигара, всеки следващ си казвах вчера успя, можеш и днес и така вече 3 месеца.
Ама не е като да не ми се пуши и аз чаках да почне да ми се гади от цигарите ама не така и не стана това.
И аз, колкото и тъпо да звучи знам, че след като приключа с кърменето ще се върна пак към този вреден навик. Дори и в момента казвам, че в момента не пуша, не се смятам за непушач или бивш пушач, не изричам на глас, че съм отказала цигарите. Това си  е някакво мое си суеверие, да не се проваля .
Но момичета бъдете смели, живот може и без цигари поне за малко, пък после ако искаме цял живот ще си пушим.
Аз се чувствам горда от себе си всеки ден, за това че не пуша. Горди са и хората около мен и ми го казват! Чувствам одобрение и подкрепа което е прекрасно

Гласувах с третата опция:хвърлих  ги  в коша в момента щом потвърдиха бременността и при двете деца.
А съм пушач и то от доста години.....
Въпреки краткия период на кърмене не съм припалва изобщо.
За съжаление отново ги пропуших, е по-малко но пак ........твърда воля и упоритост се иска но вярвам един ден ще се справя и с  това 

Mishelle_
 

Баш!

И аз тъй, и мисля, че след кърменето ще се върна към ужасния, но мой-си навик. Стига да е далеч от хлапенцето, да не одимявам вкъщи и близо до него, мисля, че с кеф ще си пропуша пак.

А ако успея да не пропуша - още по-добре за здравето, нали

Доста лесно се оказа при мен.

А пък първия път като ги отказах, тогава не бях бременна, ми беше много по-сложно. Сега видях двете чертички, след което един, два дни си дръпвах, защото гинеколожката и лекарката казаха, че ако видя много зор да си дръпна и да не ги отказвам рязко и стресово. На третия ден като си дръпнах ми се зави свят и ми се догади и до сега не съм посягала, а вече и не ми се пуши, а са минали само три седмици от щастливите две чертички. Като си спомня първия път като ги отказвах на третата седмица само и единствено за цигари мислех.

Пушех по 2 кутии на ден в работата (за 8 часа).

Видях положителния тест и изхвърлих наличната кутия. Изведнъж сякаш спря да ми се пуши - вероятно и преди това е било така, но навикът си е казвал думата. Гадеше ми се вече дори от миризмата на фасове по коридорите на работата (нещо, което допреди не ми беше правило впечатление). Колежките дори ми подаряваха зюмбюли 

Бащата така или иначе не пушеше. Не знам как ме е изтрайвал дотогава.

 
И при мен така се получи

Веднага, след положителния тест събрах всички пепелници, запалки и цигари и ги наместих на не видни места, купих бонбони......първите няколко дни беше трудничко, особенно след ядене....Тук отдавна не се пуши в заведения и нямах проблем с дима...
У дома таткото не е пушач и го инструктирах с инфо, как да ме разубеждава, ако се засили желанието (понеже обърнах интернета, да чета как се отразява на плода). Мислех да налепя снимки и списъци на последствията,  но се оказа, че най-голямата мотивация беше мисълта, че моя вреден навик ще навреди на мъничето и нямаше нужда от тях! Успех мами   

Ох, моят бъдещ татко все още пуши, и сърце не ми дава да го "гоня" навън да пуши. В тоя студ още по-малко. Но когато тръгне да ме целува след като е пушил цигара се ужасявам, че и аз съм миришела по същия начин...

Гони го - да събира тренинг за после с бебето. Или пак сърце няма да дава да го гониш горкичкия?