- Публикувана: 8 авг. 2010, 15:54 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 19:33 ч.
Не дали,а трудно ли отказахте цигарите при бременност?
Здравейте майчета,
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
Аз например съм такава, но чуденката не ми ще откажа ли напълно цигарите,когато дойде време за бебе,защото съм категорична,че ще го направя,а по-скоро трудно ли ще е. Ако тръгна да ги отказвам ей така определено много ще се измъча,но пък е възможно да ми е по-лесно,когато знам какъв е мотивът-здраво бебоче. 
Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Таткото отказа ли ги и той-защото аз нашето тате ще го задължа да го направи
предупреден е.
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
Аз например съм такава, но чуденката не ми ще откажа ли напълно цигарите,когато дойде време за бебе,защото съм категорична,че ще го направя,а по-скоро трудно ли ще е.
Ако тръгна да ги отказвам ей така определено много ще се измъча,но пък е възможно да ми е по-лесно,когато знам какъв е мотивът-здраво бебоче. Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Таткото отказа ли ги и той-защото аз нашето тате ще го задължа да го направи
предупреден е. 
Нека това не е поредната тема "за" и "против". Има поставен конкретен въпрос към пушилите преди бременността
1. А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето, много преди това или когато се установи бременност?
2. Таткото отказа ли ги и той
2. Таткото отказа ли ги и той
В годините преди да забременея преминавах през периоди , когато страстно пушех и такива , в които не ми се поглеждаше цигара .
Точно преди да забременея бях в период на страстно пушене . Отказах цигарите щом разбрах ,че съм бременна . Не ми костваше кой знае какви усилия. Беше ми лошо през повечето време , спрях дори и кафето . Таткото не ги отказа , но не пушеше вкъщи и задължително трябваше да си измие зъбите преди да ме целуне (наистина ми ставаше лошо от миризмата на цигари) .
Точно преди да забременея бях в период на страстно пушене .
Отказах цигарите щом разбрах ,че съм бременна . Не ми костваше кой знае какви усилия. Беше ми лошо през повечето време , спрях дори и кафето . Таткото не ги отказа , но не пушеше вкъщи и задължително трябваше да си измие зъбите преди да ме целуне (наистина ми ставаше лошо от миризмата на цигари) .
Опция трета, когато раzбрах, ги спрях. Така и двата пъти. Никак не ми беше трудно, навикът е това което можеше да се каже, че наистина ми липсва. Съвсем поносимо обаче. Не друго.
Таткото не пуши.
То и аz май не влиzам в категорията "страстен пушач". В смисъл, пушила съм редовно, но кутия на ден не съм достигала май почти никога. Уточнявам просто.
Таткото не пуши.
То и аz май не влиzам в категорията "страстен пушач". В смисъл, пушила съм редовно, но кутия на ден не съм достигала май почти никога. Уточнявам просто.
Аз ги спрях около половин година преди да забременея, не защото решихме да имаме бебе, а защото така реших. Миналата година пропуших пак и сега от седмица пак ги спрях, пак по гореспомената причина.
Мъжа ми също ги спря сега, но честно казано ако не иска не бих го задължила, това е доста лично решение и е важно да си убеден в него, защото иначе не се получава.
Мъжа ми също ги спря сега, но честно казано ако не иска не бих го задължила, това е доста лично решение и е важно да си убеден в него, защото иначе не се получава.
И двата пъти не можах да спра веднага да пуша,първите месеци си запалвах по 1-2 цигари на ден,но аз никога не съм пушила повече от 4-5 цигари дневно.Това беше само първите месеци(когато всъщност е и най-вредно за плода),после вече си наложих да не пуша въобще.Като родих пак започнах да пуша.Никога не съм била страстна пушачка,в момента дори не пуша изобщо (имам и лентичка )
) 
Спрях ги, когато разбрах, че съм бременна.
Не ми беше трудно никак, но много ми помогна, че започна да ми се гади от миризмата на цигарите. Навикът ми липсваше известно време, но не беше непреодолимо. Качих обаче повечко килограми.
Съпругът ми продължи да пуши, но така или иначе той почти не пуши вкъщи.
Все още удържам фронта, не съм палила вече 2 години и 8 месеца, надявам се да съм загърбила цигарите завинаги.
Не ми беше трудно никак, но много ми помогна, че започна да ми се гади от миризмата на цигарите. Навикът ми липсваше известно време, но не беше непреодолимо. Качих обаче повечко килограми.
Съпругът ми продължи да пуши, но така или иначе той почти не пуши вкъщи.
Все още удържам фронта, не съм палила вече 2 години и 8 месеца, надявам се да съм загърбила цигарите завинаги.
И при девете си бременности отказах цигарите веднага след кото разбрах,че съм бременна.Първият път ги отказах без проблем ей така от раз,но при втората бременност беше голяма мък в началото от време на време си дърпах по един, два пъти,но все пак успях.И двата пъти пропуших веднага след като спрях да кърмя.Мъжът ми не съм го карала да ги отказва ,защото въобще не ми ставаше лошо и не ми пречеше само при втората бременност не пушеше вкъщи за да не ме дразни.
Отказах ги след като един хубав ден си направих тест за бременност, същата сутрин си пих кафе с цигара(и), после направих теста и просто прибрах цигарите в едно чекмедже, там си и останаха...Много ми помогна, че по същото време в Англия забраниха пушенето в затворени помещения, та дразнители почти нямах...Никога повече не запалих, надявам се и да не го направя 
Преди не съм мислела, че е възможно, пушех по около кутия на ден в продължение на близо 20 години...И да ви кажа, главният мотив ми беше не толкова здравето на детето, а мисълта, че то ще ме копира и един ден ще почне да пуши и то 
Таткото не пуши, та в това отношение имах само подкрепа и адмирации...
Преди не съм мислела, че е възможно, пушех по около кутия на ден в продължение на близо 20 години...И да ви кажа, главният мотив ми беше не толкова здравето на детето, а мисълта, че то ще ме копира и един ден ще почне да пуши и то Таткото не пуши, та в това отношение имах само подкрепа и адмирации...
Много добре си го казала - важен е мотивът В момента, в който видях бледата втора черта на теста за бременност ги отказах /а това беше преди закъснението/. Не казвам, че е било лесно и безпроблемно. За нещастие бях от жените, на които не им се повръщаше от миризмата и ми се пушеше, но ... просто не можех да си позволя да продължа да пуша, при положение, че в мен растеше Той 
А таткото е непушач
В момента, в който видях бледата втора черта на теста за бременност ги отказах /а това беше преди закъснението/. Не казвам, че е било лесно и безпроблемно. За нещастие бях от жените, на които не им се повръщаше от миризмата и ми се пушеше, но ... просто не можех да си позволя да продължа да пуша, при положение, че в мен растеше Той А таткото е непушач
Отказах цигарите, но дори като видях двете чертички си позволих някоя и друга половинка цигара до към третия месец, а после просто си казах, че не мога да си позволя тази безотговорност и престанах съвсем и така до ден днешен. Добре, че беше детето ми да ме отърве от този гаден навик
Първия път реших да ги спра доста по-рано от забременяването-около две години.Пушех по кутия на ден и най-трудното беше всъщност какво да правя с ръцете се.Втория път ги бях започнала отново със цялата смелост на лесното отказване.Отказах ги около пет месеца преди втората бременност.Според мен трябва да се спират от веднъж,защото всякакви намаляния на бройката са самозалъгване.
Здравейте майчета,
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
.......
Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
.......
Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Преди първата бременност, не бях страстна пушачка. Пушех рядко. Но щом се потвърди бременност, спрях от раз.
Да, преди за забраменея втори път, бях страстна пушачка.
Две кутии на ден Що видях двете чертички, цигарата вече не съществуваше за мен.
Не, не ме е излъчвал никотинов глад. Измъчваше ме глад, ама нормален.
Пропуших пак, чак, когато малката стана на почти годинка.
После пак ги спрях, окончателно, когато ми поставиха диагнозата...
Обаче като приключа с кърменето-ще пууууушаааа
Като те чета и ми се допушва
Отказвам цигарите съвсем лесно, когато разбера, че съм бременна. Още повече, ако ми става лошо от тях, както се получи последния път.
Надявам се никога повече да не ги пропушвам
Бях намалила драстично цигарите още в момента, когато решихме да работим по въпроса с бременеенето - дръпвах максимум 1-2 в голяма компания. Когато забременях, в началото ми се гадеше от всичко и особено от цигарен дим и не можех да понасям цигари. Започнах пак да пуша чак около 1-та годинка на децата ми.
Сега пуша доста - по 1 кутия на ден, но правя опити да ги намаля. Последните дни бяхме по разни купони, рождени дни, сватби и гостувания, та изпуших 10-тина кутии за няма и седмица. Не ми се пуши и ще се възползвам от момента, защото бебеправим и не ми се иска да се налага да ги отказвам ударно след положителния тест, когато стане.
Мъжът ми не пуши и не може да понася цигарен дим /максимум 3-4 пъти в годината по някакъв повод и с повечко алкохол да изпуши по 1 пура/.
Сега пуша доста - по 1 кутия на ден, но правя опити да ги намаля. Последните дни бяхме по разни купони, рождени дни, сватби и гостувания, та изпуших 10-тина кутии за няма и седмица. Не ми се пуши и ще се възползвам от момента, защото бебеправим и не ми се иска да се налага да ги отказвам ударно след положителния тест, когато стане.
Мъжът ми не пуши и не може да понася цигарен дим /максимум 3-4 пъти в годината по някакъв повод и с повечко алкохол да изпуши по 1 пура/.
спрях да пуша на мига.Така беше и с 2те бременностти.Как става и аз до днес не си го обеснявам,след като си пушех по 1кутия на ден.
Спрях цигарите след като разбрах ,че съм бременна . Оттогава не пуша и не бих се върнала към този навик ,а пушех по кутия на ден ,направо се разтрепервах ако не запаля .Когато ги отказах ,не ми се е пушело ,а и ми прилошаваше ,но имах др. проблем(за който цигарите помагат)-запек-среща се в началото на бременността,а и кафето бях спряла ,та голям зор видах първите седмици 
.
Сега съм бременна отново и мн.се радвам ,че нямам такава трудност за преодоляване .
Мъжът ми продължава да пуши
.
.Когато ги отказах ,не ми се е пушело ,а и ми прилошаваше ,но имах др. проблем(за който цигарите помагат)-запек-среща се в началото на бременността,а и кафето бях спряла ,та голям зор видах първите седмици .Сега съм бременна отново и мн.се радвам ,че нямам такава трудност за преодоляване
.Мъжът ми продължава да пуши
.
Толкова ми се допушва на моменти, че чак сънувам че пуша 
Може 1 кутия да изпуша и това да е, ама ЩЕ
Хаха, аz не съм чак като теб, но и двата пъти си zнаех, че после пак ще си пуша. Просто ги спирам, когато трябва, но после пак си пуша. И все се намраше някой да ме пита "Е добре де, щом можеш да не пушиш, zащо почваш пак иzобщо?" Аz винаги отговарям "Защото искам да си пуша"
. И то си е точно така, никога иначе не съм имала желание да ги спирам (ама както каzах, аz пуша принципно доста малко), нямам причина и потребност да ги спирам zавинаги. Ако се появи такава, тогава може. Иzвинявам се zа спама.
И аз със спам, ама да си кажа. И аз винаги съм започвала отново да пуша. С неимоверен кеф Сега причината да не искам да ги започвам е само една- финансова. Не мога да издържам на 5 лв всеки ден за цигари, това означава да си давам половината майчинство, а не мога да си го позволя.
Сега причината да не искам да ги започвам е само една- финансова. Не мога да издържам на 5 лв всеки ден за цигари, това означава да си давам половината майчинство, а не мога да си го позволя. 
Страстна пушачка съм. Но ги отказах без никакви трудности след като разбрах за бременностите. Мислех, че ще ми е много трудно и се бях подготвила психически за борба, но за мое учудване хич не ми и липсваха. Може би защото си представях как димът, който вдишвам, отива в детето с всичките си отрови. Мъжът ми не пуши и понеже понякога се дразни от моето пушене, все ми подмята, че трябвало да ме държи постоянно бременна, за да не пуша.
Аз също бях страстна пушачка. Отказах ги от раз. Първо ми ставаше много лошо само като помириша цигарен дим, но след това просто реших да не започвам пак. Незнам кое е по-добре - да се спрат от раз или да се намалят. На една позната й казали, че може да пуши по 2-3 цигари дневно, а е в 7 месец. Е това се случва в Канада.
Пушех по кутия на ден преди да забременея. Спрях ги като видях двете чертички. Никотиновия глад при мен трая около седмица, но с ръцете си 9 месеца не знаех какво да правя, ей това навика не можах да го преодолея изобщо. Постоянно се дразнех от половинката си когато излизаше да пуши на терасата. Сега пак си правим компания
... но с ръцете си 9 месеца не знаех какво да правя...
Малко офф, но не се стърпях. Аз също не знаех какво да правя с тях, а и дълго време отлагах отказването на цигарите, точно поради споменатата причина. 
Аз ги отказвах три пъти като разбера, че съм бременна. Пробвала съм да ги откажа и без оглед на бременност, но не ми се е получавало. Пушех много. Най-трудно ми беше през втората бременност, понеже не ми се гадеше, не ми ставаше лошо от миризмата. При другите две бременнности просто миризмата на цигари ми беше непоносима и трябваще да преодолея само психическата зависимост. И трите пъти сънувах кошмари как пуша-изведнъж се озовавамс цигара в ръка, дърпам си и се сещам че не трябва. След последната бременност реших да не ги почвам пак, че без една мога, но с една не мога.
Преди да забременея пушех по кутия на ден, още от гимназията. Докато правихме опитите за бебе се опитах да ги намаля, но окончателно ги спрях като видях двете чертички на теста за бременност и изобщо не беше трудно.Осъзнах, че съм бременна и, че ако продължавам да пуша ще навредя на бебето...пък ми ставаше и лошо от цигарения дим. Относно мъжа ми, той не е спирал цигарите- просто не пушеше около мен и винаги на терасата. За съжаление пропуших пак месец след като родих, когато вече се разбра окончателно, че няма да кърмя и след като почина баща ми - просто нервите ми не издържаха. Сега се опитвам пак да ги спра, но безуспешно дотук.
И аз пушех от доста време- около десет години като съм стигала до 2 кутии на ден. Бях много страстна пушачка. Отказах цигарите в момента в който видях двете чертички от раз и не запалих повече. Така и досега. На мен ми се стори лесно, въпреки че преди това бях опитвала два път и не успявах. Явно е важен стимулът
Таткото не е пушил никога, тъй че от тази страна нямаше проблем
Таткото не е пушил никога, тъй че от тази страна нямаше проблем
Когато решихме да бебеправим намалих цигарите до няколко на ден(от по кутия на ден,преди това).
В момента в който разбрах,че сьм бременна ги спрях от ряз(без никькьв проблем).Седмица-две след това така започна да ми се гади,че и до края на бременността си не помислих за цигара.Три месеца след,като родих започнах отново да припалвам,не можах да кьрмя изобщо.
Таткото не ги отказа с мен,но в мое присьствие не пушеше.
В момента в който разбрах,че сьм бременна ги спрях от ряз(без никькьв проблем).Седмица-две след това така започна да ми се гади,че и до края на бременността си не помислих за цигара.Три месеца след,като родих започнах отново да припалвам,не можах да кьрмя изобщо.
Таткото не ги отказа с мен,но в мое присьствие не пушеше.
Отказах цигарите когато установих, че съм бременна - много лесно, от раз.(ако бебето беше планувано и правено специално , а не спонтанна проба, щях да ги откажа още преди да започнем опитите). иначе пушех по една-една и половина кутии преди да забременея.
Мъжът ми не ги отказа...даже опити не е правил.
Мъжът ми не ги отказа...даже опити не е правил.
Отказах ги, когато разбрах, че съм бременна. Мислех си, че ще ми е трудно, но не беше. Просто много ми се гадеше от цигарен дим 
Имах някои лични проблеми през първия триместър и от нерви си дръпнах няколко пъти, но ми стана супер гадно (физически), та повече не съм си и помисляла.
Мъжът ми е непушач.
Сега пак пропуших.
Имах някои лични проблеми през първия триместър и от нерви си дръпнах няколко пъти, но ми стана супер гадно (физически), та повече не съм си и помисляла.
Мъжът ми е непушач.
Сега пак пропуших.
Не можах да ги откажа веднага след като разбрах за бременността ми. 2,3 месеца пушех по 2 на ден (сутрин и вечер) и след това ги спрях изцяло. Така ми беше по-малко стресиращо отказването. Преди това бях активна пушачка 15 год. с 2 неуспешни опита за спиране през годините. Няма да ги започвам пак, не ми липсва този гаден навик и се радвам! Прекрасно се живее и без цигари, но преди не мислех, че някога ще мога без тях...
Отказах ги щом разбрах, че съм бременна и при първото и при второто дете, но и през двете бременности ми се пушеше през цялото време. И сега много ми се пуши и когато приключа с кърменето с удоволствие ще си паля цигарка с кафенцето.
Аха, на 100% ми се припокрива отговора.
Отказах цигарите щом разбрах, че съм бременна. И на мен не ми липсваха. Все пак може би имаше значение и това, че непосредствено преди да забременея пушех по 3-4 цигари на ден, а пък таткото въобще не пуши, така че нямах дразнител вкъщи
Обаче като се върнах на работа, след близо 3 години непушене, отново започнах да попушвам по малко...
Обаче като се върнах на работа, след близо 3 години непушене, отново започнах да попушвам по малко...
Аз ги отказах много лесно и двата пъти, защото не понасях миризмата им . Мъжа ми обаче си пуши и покрай него, като спрях да кърмя предния път ги пропуших пак. Сега го врънкам, докато се накърмим и с второто бебе, да ги спре, че да не ги почвам и аз пак, ама той нещо не е очарован от идеята .
. Мъжа ми обаче си пуши и покрай него, като спрях да кърмя предния път ги пропуших пак. Сега го врънкам, докато се накърмим и с второто бебе, да ги спре, че да не ги почвам и аз пак, ама той нещо не е очарован от идеята . Здравейте майчета,
И двата пъти ги спрях, след прегледа при лекар.
Първия път то раз, да после само навикът ми липсваше.
Втория път ги спях, но от време на време си палех по цигара.
Но много ми се пушеше, не бях от тези на които им се гади. И сега пак пуша
тати не е спирал, а и не искам да го карам- това е лично решение
Първия път то раз, да после само навикът ми липсваше.
Втория път ги спях, но от време на време си палех по цигара.
Но много ми се пушеше, не бях от тези на които им се гади. И сега пак пуша
тати не е спирал, а и не искам да го карам- това е лично решение
Здравейте майчета,
Може и да не е много подходящ примера за някои,защото аз пушех само 3-4 години преди да забременея,но мисля че ще успея да помогна.За всяка майка бебето е на първо място и е излишно да се заблуждават че не вреди особено много тютюнопушенето по време на бременността.Може просто да съм си втълпила,но започна да ми се гади от цигарите,а и всеки предишен опит да спра да се тровя бе неуспешен.И така не пуша от 6 месеца и не смятам да пропушвам отново.А за тези,които не могат без цигарка с кафето,успокоението е че 9-тте месеца ще минат бързо и ще имат цял живот след това да убиват само себе си.Дано не съм обидила някой с написаното.Цунки от слънчев,морски Бургас!
Може и да не е много подходящ примера за някои,защото аз пушех само 3-4 години преди да забременея,но мисля че ще успея да помогна.За всяка майка бебето е на първо място и е излишно да се заблуждават че не вреди особено много тютюнопушенето по време на бременността.Може просто да съм си втълпила,но започна да ми се гади от цигарите,а и всеки предишен опит да спра да се тровя бе неуспешен.И така не пуша от 6 месеца и не смятам да пропушвам отново.А за тези,които не могат без цигарка с кафето,успокоението е че 9-тте месеца ще минат бързо и ще имат цял живот след това да убиват само себе си.Дано не съм обидила някой с написаното.Цунки от слънчев,морски Бургас!
Леко офф..
Най-добре би било бременността да е планирана и двамата бъдещи родители да спрат вредните навици доста преди нея..все пак не всичко е в "ръцете" на жените, а вредите от въздух, храна и вода, и без друго са достатъчни..
Така че дори идеята за бъдещо родителство, би следвало да е достатъчен мотив за това; разбира се когато не е планово-в момента на "подозрение" или потвърждение
Най-добре би било бременността да е планирана и двамата бъдещи родители да спрат вредните навици доста преди нея..все пак не всичко е в "ръцете" на жените
, а вредите от въздух, храна и вода, и без друго са достатъчни..Така че дори идеята за бъдещо родителство, би следвало да е достатъчен мотив за това; разбира се когато не е планово-в момента на "подозрение" или потвърждение
... ще имат цял живот след това да убиват само себе си.
"Тютюнопушенето вреди на Вас и на другите около Вас"
Пасивните пушачи също страдат, доколкото ми е известно повече от активните.
Аз пък ги отказах месец преди да забременея, но не знаех, че ще забременявам! Разболях се от тежък грип и 3 дни не пуших. Казах си "Щом 3 дни мога да не пуша, защо да започвам изобщо? И без това луди пари отиват за цигари...". И спрях. Дълго време държах една преполовена кутия в чантата си , но не запалих. Честно казано, не ми е коствало никакви усилия, не знам как и защо... Като се сетех, че мога да запаля или някой друг като запали, си казвах: "Ами аз вече не пуша, няма защо да паля". Осъзнавах, че ако запаля една, ще започна пак... И така, след месец забремненях и бях още по-сигурна в решението си да ги откажа. Пушех средно по кутия и половина на ден. Успех на мераклиите да ги отказват. 
Аз съм горда от себе си, помогнете си и вие да се гордеете, че сте постигнали нещо по собствна воля!
Аз съм горда от себе си, помогнете си и вие да се гордеете, че сте постигнали нещо по собствна воля! 
Страстна пушачка съм и след като забременях ми беше ужасна идеята за цигара,в кафетата ме дразнеше дима.
Просто спрях да пуша.
Обаче към края на бременността никотиновия глад се завърна с гръм и трясък и пак ги започнах ,не помня по колко цигари,но не бяха много.
След като родих си пропуших пак...това изкушение е навсякъде,ма*ка му!
Мъжо не пуши...
Просто спрях да пуша.
Обаче към края на бременността никотиновия глад се завърна с гръм и трясък и пак ги започнах
,не помня по колко цигари,но не бяха много.След като родих си пропуших пак...това изкушение е навсякъде,ма*ка му!
Мъжо не пуши...
. Иначе не ми е тежало изобщо. Наблягах повече на храната което беше пагубно за мен, но пък после си върнах килограмите 
Спрях ги като решихме да имаме бебче, 3 месеца преди да забременея. Да ден днешен не съм палила и не смятам да го правя. Отвращават ме бременни, които пушат, да не говорим за кърмачки.И какво означава да убиват само себе си като родят?!?! Ако нещо им се случи от тютюнопушенето кой ще го гледа това дете или отговорността на майката е докато го износи?! И какъв пример ще дават, да не говорим за порите, които дават за дим вместо да купят нещо на детето.
Познавам кърмачки, които все се жалват, че нямат пари а цигарите не им излизат от устите
Ама това е свободна воля. Да се тровят!
Здравейте майчета,
Може и да не е много подходящ примера за някои,защото аз пушех само 3-4 години преди да забременея,но мисля че ще успея да помогна.За всяка майка бебето е на първо място и е излишно да се заблуждават че не вреди особено много тютюнопушенето по време на бременността.Може просто да съм си втълпила,но започна да ми се гади от цигарите,а и всеки предишен опит да спра да се тровя бе неуспешен.И така не пуша от 6 месеца и не смятам да пропушвам отново.А за тези,които не могат без цигарка с кафето,успокоението е че 9-тте месеца ще минат бързо и ще имат цял живот след това да убиват само себе си.Дано не съм обидила някой с написаното.Цунки от слънчев,морски Бургас!
Може и да не е много подходящ примера за някои,защото аз пушех само 3-4 години преди да забременея,но мисля че ще успея да помогна.За всяка майка бебето е на първо място и е излишно да се заблуждават че не вреди особено много тютюнопушенето по време на бременността.Може просто да съм си втълпила,но започна да ми се гади от цигарите,а и всеки предишен опит да спра да се тровя бе неуспешен.И така не пуша от 6 месеца и не смятам да пропушвам отново.А за тези,които не могат без цигарка с кафето,успокоението е че 9-тте месеца ще минат бързо и ще имат цял живот след това да убиват само себе си.Дано не съм обидила някой с написаното.Цунки от слънчев,морски Бургас!
Познавам кърмачки, които все се жалват, че нямат пари а цигарите не им излизат от устите
Ама това е свободна воля. Да се тровят! 
спрях ги много лесно, в месеца в който съм заченала, без да знам че съм бременна. просто не ми се пушеше, явно природата си знае работата. после дълго време ми се гадеше, сега не ми се гади, даже понякога страшно ми се иска да запаля една с кафенце, но няма да го направя поне докато кърмя - винаги ме е отвращавало бременна или кърмеща жена налапала цигара, така че дори и да не беше лесно, пак щях да ги откажа 
в болницата няколко момичета се криеха вечер в тоалетните да пушат, все едно сме в 5-ти клас голямо геройство в къщи не разрешавам да се пуши в стаите, в които влиза детето - станала съм като питбул в тоза отношение, което доказва приказката, че бившите пушачи са най-досадните непушачи..
в болницата няколко момичета се криеха вечер в тоалетните да пушат, все едно сме в 5-ти клас голямо геройство в къщи не разрешавам да се пуши в стаите, в които влиза детето - станала съм като питбул в тоза отношение, което доказва приказката, че бившите пушачи са най-досадните непушачи..
... което доказва приказката, че бившите пушачи са най-досадните непушачи..
Самата истина!
По време на бременността не ми беше трудно да не пуша - напротив, повръщах дори само да ми замирише на цигари. После обаче много се изкушавах и така в продължение на 2 години едвам устисках да не започна наново, но след този период вече ми изчезна меракът и така до сега, 6 години по-късно.
Спрях цигарите 2-3 седмици след като разбрах, че съм бременна...Един ден просто си представих как се гърчи бебето от никотина, който влиза в теб и ги отказах веднага...Оттогава не съм и дръпвала даже от нечия цигара...Има дни, в които ми се пуши адски много, но бързо забравям за това ми ти желание...Бебето е по-важно от пороците, които хем застрашават твоето здраве, хем здравето на малкото човече
Гласувах с 3-та опция ,въпреки,че не беше точно така.Цигарите ми "подсказаха",че съм бременна.Правихме опити,но не вярвах,че ще стане от първия път и продължавах да пуша,не си и помислях,че ще мога да ги спра.Докато една сутрин доволно палех цигара с кафенцето,изпуших я до половината и ми прилоша,запалих втора и пак така.Имах огромно желание за цигара и палех през час,но само дръпвах по веднъж и ги гасих,доста необичайно за мен 
.След 2 дни не давах да се пали цигара вкъщи,а мъжа ми го надушвах от киломерти,че е пушил.Само от мисълта за цигара ми прилошаваше. Много се радвам,че успях от раз да ги спра и 11 месеца изобщо не помислях за цигара,за съжаление запалих една и от тогава пак съм пушач Мъжът ми не ги спря напълно,но ги намали до 2-3 само на кафе.
.След 2 дни не давах да се пали цигара вкъщи,а мъжа ми го надушвах от киломерти,че е пушил.Само от мисълта за цигара ми прилошаваше. Много се радвам,че успях от раз да ги спра и 11 месеца изобщо не помислях за цигара,за съжаление запалих една и от тогава пак съм пушач Мъжът ми не ги спря напълно,но ги намали до 2-3 само на кафе. 
Първият път ги спрях 3 месеца преди да забременея, но пропуших пак като спрях да кърмя.
Вторият път ги спрях като видях положителния тест и се надявам да не пропушвам отново.
И двата пъти ми беше лесно да ги спра, спирала съм много често и без бременност, явно не съм била толкова страстна пушачка.
Вторият път ги спрях като видях положителния тест и се надявам да не пропушвам отново.
И двата пъти ми беше лесно да ги спра, спирала съм много често и без бременност, явно не съм била толкова страстна пушачка.
А вярно ли е, че не трябвало рязко да се спират? Звучи ми нелогично.
Нелогично звучи и да продължаваш да пушиш когато си бременна
За мен по-добрият вариант е да се спрат веднага, а не постепенно, така може и никога да не ги спреш нацяло.
Щом знаеш в името на какво го правиш, ще си силна и няма да ти е трудно
Отказахме цигарите когато започнахме с опитите за бебе, мъжа ми успя преди мен. Беше ми трудно, докато не разбрах, че съм бременна. След това всеки път като ми се допуши, хапвах плод. А и достатъчна мотивация беше (и все още е) бебето.
Силно се надявам, да удържа фронта и след като спра да кърмя.
Силно се надявам, да удържа фронта и след като спра да кърмя.
Пушех силни цигари, по кутия на ден. Когато започнахме опитите за бебе, ги намалих наполовина. Когато разбрах, че съм бременна, ги свалих на 5-6-7. След първия скрининг ги спрях. Помогна ми наливането с вода. Сигурно пиех по 4-5 литра на ден. До края на бременността ми се е случвало да си дръпна от време на време, но докато кърмех и такива минимални прегрешения не съм имала. Около час след последното кърмене запалих. Разликата е, че сега пуша леки цигари, по 4-5 на ден.
Доколкото знам, бременните, на които им прилошава, не могат да понасят цигарен дим. Е, аз - за добро или лошо - нямах тази екстра и не е спирало да ми се пуши изобщо.
Доколкото знам, бременните, на които им прилошава, не могат да понасят цигарен дим. Е, аз - за добро или лошо - нямах тази екстра и не е спирало да ми се пуши изобщо.
Аз ги спрях година преди да забременея. Бях пушач - 2(3) кутии на ден .. Понеже съм ги спирала на три пъти за голям период от време, от моя опит единствения начин да ги спреш е от раз. Много лесно ги спрях, всеки път, веднъж мотивацията щом беше налице
Дано никога да не сглупя да започна отново да пуша.
Дано никога да не сглупя да започна отново да пуша.
Аз бях вече в периода на отказване на цигарите когато забременях В съвсем първите седмици съм пушила по една цигара на седмица, но не знаех, че съм бременна След като разбрах ги спрях съвсем, това беше някъде началото на втория месец от бременността. Не съм изпитвала нужда да пуша, макар да бях доста страстна пушачка, преди да реша да ги откажа. Аз ги отказах постепенно, от една кутия на ден, на 1 кутия на 3 дни, на седмица и накрая бях стигнала до една цигара на седмица , пробвала съм преди това да ги спра рязко, но винаги ме е било страх да не напълнея също така рязко , за това и си направих такава система и не напълнях нито грам. Сега се чувствам много добре и изобщо не мисля да си причинявам наново тази гадост
В съвсем първите седмици съм пушила по една цигара на седмица, но не знаех, че съм бременна След като разбрах ги спрях съвсем, това беше някъде началото на втория месец от бременността. Не съм изпитвала нужда да пуша, макар да бях доста страстна пушачка, преди да реша да ги откажа. Аз ги отказах постепенно, от една кутия на ден, на 1 кутия на 3 дни, на седмица и накрая бях стигнала до една цигара на седмица , пробвала съм преди това да ги спра рязко, но винаги ме е било страх да не напълнея също така рязко , за това и си направих такава система и не напълнях нито грам. Сега се чувствам много добре и изобщо не мисля да си причинявам наново тази гадост 
Здравейте майчета,
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
Аз например съм такава, но чуденката не ми ще откажа ли напълно цигарите,когато дойде време за бебе,защото съм категорична,че ще го направя,а по-скоро трудно ли ще е. Ако тръгна да ги отказвам ей така определено много ще се измъча,но пък е възможно да ми е по-лесно,когато знам какъв е мотивът-здраво бебоче.
Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Таткото отказа ли ги и той-защото аз нашето тате ще го задължа да го направи предупреден е.
Темата е за тези, които са били страстни пушачки, преди бременността.
Аз например съм такава, но чуденката не ми ще откажа ли напълно цигарите,когато дойде време за бебе,защото съм категорична,че ще го направя,а по-скоро трудно ли ще е.
Ако тръгна да ги отказвам ей така определено много ще се измъча,но пък е възможно да ми е по-лесно,когато знам какъв е мотивът-здраво бебоче. Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Таткото отказа ли ги и той-защото аз нашето тате ще го задължа да го направи
предупреден е.Аз отказах цигарите след като забременях. Пушех по кутия и половина. Беше лесно, защото започна да ми се гади от тях. Таткото така и не ги отказа
Аз съм сигурно най-лошият и безотговорен човек във форума, но не успях напълно да спра цигарите при нито една от двете си /за жалост неуспешни / бременности. От най-заклетите пушачи съм, стигала съм и съм задминавала двете кутии. Вътрешно съм била убедена, че нищо и никога не би ме отървало от порока. Мразех се особено, когато палех по време на бременост и завиждах благородно на всички, които пишеха - видях чертичките и спрях на момента. Борих се с цялото усилие на ината и волята си, които далеч не са слаби, но не успях - беше ми повече от трудно! За мен беше невъзможно. Най - неочаквано обаче от три дни пуша електронна цигара и не съм запалвала нито веднъж истинска. Реших да инвестирам и в този "чибук" с идеята, че това е тинтири-минтири, а какво стана?! Не вярвам на очите си, нито пък съпругът ми го вярва. Опитвала съм всичко дотук и от опит искам да споделя, че отказването по време на бременност е добре да става съвсем в началото: когато се подлагах на лазерния метод, тук в Германия условието беше да отида до 5-тата седмица, по-късно детето също страда от никотинов глад - ми обясниха тукашните корифеи. Съпругът ми пропуши заради мен и сега също ще ги спре-как ги прави тези неща не съм наясно.
Отказах цигарите от раз 8 месеца преди да забременея. Тогава вече исках да ставам майка и 2-3 месеца по-късно започнахме бебеправенето, но не заради това отказах цигарите. Случи се така, че свекър ми почина от рак на белия дроб и дългото и мъчително боледуване ме разтърси- затова ги спрях.
Според мен, обаче, е по-добре цигарите да се спрат предварително, още преди бебеправенето, а не вече като научих, че си бременна. Тогава не се знае дали ще имаш сили да ги спреш (вярно, че стимулът е силен, но все пак защо трябва да се рискува). Спирането е трудно и да се измъчваш с никотинов глад и с трупане на кг не си е работа. По-добре дай време на организма си да свикне. Така последствията ще са по-малко. Знам, че е лесно така на думи, но това е по-добрият вариант. Спирането изобщо не беше лесно за мен, имаше си няколко месеца голяма борба и няколко кг отгоре, но си заслужаваше. Да кажа, че бях страстна пушачка. Успех!!!
Според мен, обаче, е по-добре цигарите да се спрат предварително, още преди бебеправенето, а не вече като научих, че си бременна. Тогава не се знае дали ще имаш сили да ги спреш (вярно, че стимулът е силен, но все пак защо трябва да се рискува). Спирането е трудно и да се измъчваш с никотинов глад и с трупане на кг не си е работа. По-добре дай време на организма си да свикне. Така последствията ще са по-малко. Знам, че е лесно така на думи, но това е по-добрият вариант. Спирането изобщо не беше лесно за мен, имаше си няколко месеца голяма борба и няколко кг отгоре, но си заслужаваше. Да кажа, че бях страстна пушачка. Успех!!!
Веднага щом разбрах, че съм бременна ги спрях от раз - преди това пуших по кутия на ден. Не ми беше трудно. Самата мисъл, че си тровя бебчето отхвърляше желанието ми за пушене. Никотинов глад не съм изпитвала.
п.п.от бащата не съм искала да ги спира, разбира се не пушеше до мен, а навън или на терасата.
п.п.от бащата не съм искала да ги спира, разбира се не пушеше до мен, а навън или на терасата.
Отказах цигарите в началото на годината, забременях през август. Решението беше съзнателно и бях психически готова. Не ми беше трудно. Всъщност горе-долу по това време взехме решението за бебе и желанието да се подготвя физически с цел, да осигуря най-благоприятна среда за деветмесечното пребиваване на мъничето беше допълнителен стимул...
Бях страстен пушач от дълги години почти 13, на ден изпушвах по кутия и малко отгоре. Предвид желанието ни да си имаме бебче реших че трябва да ги спра много преди опитите да забременея- но нищо не се получаваше - просто ми се пушише. Май месец реших да пия Табекс но го пих само два дена - просто от много работа не успях да спазя приемането по схемата и затова го спрях и намалих цигарите до около 6-7 на ден. И, о чудо на 30.05.2010 си направих теста и беше положителен а него ден бях изпушила три цигари но оттогава край!!! Мога да кажа че дори и не мисля за тях не ми липсват, не ми се пуши.
на 30.05.2010 си направих теста и беше положителен а него ден бях изпушила три цигари но оттогава край!!! Мога да кажа че дори и не мисля за тях не ми липсват, не ми се пуши.
Пушех по кутия на ден,а в по-напрегнат работен ден и повече.Мотивът обаче беше толкова силен,че успях да ги спра веднага след като разбрах за бременността си.При първото ми детенце обаче се случваше да запаля и да не я изпуша докрай една цигара на ден(понякога и на два) до 3 и малко отгоре месец .После страхът за бебето надделя над никотиновия глад.Пропуших отново веднага след края на кърменето,за съжаление.Сега обаче все още кърмя и не пуша.Намерението ми е никога да не започвам пак с тази гадост.Разликата между първата ми бременност и втората е,че първия път ми се пушеше през цялото време, а втория започнах да изпитвам отвращение към цигарите в първите месеци,което се запази през целия период на бременността.Сега не ме блазнят изобщо,по-скоро ми е неприятно щом усетя такава миризма.
.После страхът за бебето надделя над никотиновия глад.Пропуших отново веднага след края на кърменето,за съжаление.Сега обаче все още кърмя и не пуша.Намерението ми е никога да не започвам пак с тази гадост.Разликата между първата ми бременност и втората е,че първия път ми се пушеше през цялото време, а втория започнах да изпитвам отвращение към цигарите в първите месеци,което се запази през целия период на бременността.Сега не ме блазнят изобщо,по-скоро ми е неприятно щом усетя такава миризма.
С първата, втората и третата бременности не ги отказах,а просто ги намалих значително. И трите пъти родих големи, здрави и прекрасни бебета.Когато разбрах, че съм бременна отново (планирано и желано), спрях цигарите напълно. Просто реших, че е време да се откажа от този вреден навик. В четвърти месец откриха на плода тежък сърдечен проблем и прекъснах бремеността. лекарят ми каза, че няколко цигари на ден изобщо не стигат до плода, а стресът от отказването им е много по-вреден за бебето. Сега съм бременна отново и нямам намерение да ги спирам, а просто съм ги ограничила до 5 на ден...
лекарят ми каза, че няколко цигари на ден изобщо не стигат до плода, а стресът от отказването им е много по-вреден за бебето.
Аз пък винаги съм се чудила какви са тези лекари, които препоръчват пушене при бременност и твърдят че стресът е по- голям при спиране. Няма никакъв стрес. Просто всичко е въпрос на приоритети
Когато видях двете чертички, изпуших последната си цигара. Изобщо не ми се е пушило след това и дори не съм си дръпвала вече 1 година и 9 месеца. От край време си повтарях, а и на близките покрай мен, че щом забременея, ще ги откажа! Пушех по 1 кутия на ден минимум! Мисля, че сме заобиколени от толкова вредни хранителни продукти, изкуствени напитки и замърсен въздух, че поне това напълно съзнателно натравяне можем да спестим на милите ни бебенца!
Таткото ги отказа малко преди да се роди бебчо, но 8 месеца какво му чуха ушите!
Таткото ги отказа малко преди да се роди бебчо, но 8 месеца какво му чуха ушите!
Всяка отговорна майка не би трябвало да изпуши и 1 цигара след като разбере че е бременна!!!!И ако има някои които продължават да пушат по време на бременността просто ГОРКОТО ДЕТЕ С ТАКАВА МАЙКА нехайна още от самото начало! 
Човек като реши да се трови добре но защо трябва да страда невинно същество.Една приятелка си пушеше редовно и сега детето и за 1 год 3 пневмонии постоянни пристъпи на спазъм просто трагедия и защо -защото е имало нещастието точно такава жена да го износи Сори че съм остра но поне в това отношение никога няма да си променя мнението
Човек като реши да се трови добре но защо трябва да страда невинно същество.Една приятелка си пушеше редовно и сега детето и за 1 год 3 пневмонии постоянни пристъпи на спазъм просто трагедия и защо -защото е имало нещастието точно такава жена да го износи Сори че съм остра но поне в това отношение никога няма да си променя мнението
При мен беше супер лесно, защото не се искаше дори воля. Всъщност аз заподозрях, че съм бременна поне седмица преди да трябва да ми дойде, защото не ми се пиеше и пушеше. Палех цигара и до средата не можех да я изпуша, защото ми ставаше гадна. И след като забелязах една вечер, когато бяхме излезли да пием, че лигавя малка водка 2 часа (а пия доста повече ) и съм напълнила пепелника с половинки от цигари и ми светна, че нещо става... Изчаках си датата и 3 дни след нея и феноменът се обясни 
Та така - не беше никак трудно, тялото ми само отхвърли всички вредни неща и нямах никакви мераци към тях.
) и съм напълнила пепелника с половинки от цигари и ми светна, че нещо става... Изчаках си датата и 3 дни след нея и феноменът се обясни Та така - не беше никак трудно, тялото ми само отхвърли всички вредни неща и нямах никакви мераци към тях. 
И при мен стана бързо и лесно,благодарение на бременността и съпътстващите я благини.
Толкова много ми се гадеше,че не смеех да видя дори цигара.Съпругът ми не е бил никога страстен пушач,така че той просто нямаше какво да преодолява-спря да пуши без никакви проблеми.
По-голяма воля се искаше от мен,за да не пропуша отново,година след раждането,когато спрях да кърмя.И досега продължавам да сънувам , от време на време,че паля.
Толкова много ми се гадеше,че не смеех да видя дори цигара.Съпругът ми не е бил никога страстен пушач,така че той просто нямаше какво да преодолява-спря да пуши без никакви проблеми.
По-голяма воля се искаше от мен,за да не пропуша отново,година след раждането,когато спрях да кърмя.И досега продължавам да сънувам , от време на време,че паля.
спрях отмомента, в който разбрах, че съм бременна - не съм била страстен пушач с никотинов глад, но припалвах - за социалния ефект, в компания, навън.....за удоволствие
вече година не пуша и ме дразни доста дима...направо ме отвращава, макар, че съм припалвала два пъти......
надявам се да не пропушвам отново
вече година не пуша и ме дразни доста дима...направо ме отвращава, макар, че съм припалвала два пъти......
надявам се да не пропушвам отново
Спрях цигарите два дни след като реших, че съм заченала ... дори нямах симптоми или някакви признаци на забременяване - просто си знаех, че е станало и спрях да пуша от раз. И за секунда не ми е минавала мисълта да запаля цигара, а и в последствие започна да ми се гади от някои миризми в това число и от миризмата на цигари . Не бих казала, че цигарите ми липсват.
. Не бих казала, че цигарите ми липсват.
За щастие при мен стана от като реакция от бремеността макар, че съм си дърпала за цялата бременност около 10 пъти примерно, но никога не съм палила сама или изпусшвала цяла цигара. Ако не се беше случило така не съм сигурна, че щях да удържа При кърменето обаче съм на мнениее, че не трябва и дърпане да си позволяваам. Ще видим как ще е. Но съм сигурна, че после ще си пордължа с пушенето. Просто си го харесвам, с биричка и след хапване Замечтах се
При кърменето обаче съм на мнениее, че не трябва и дърпане да си позволяваам. Ще видим как ще е. Но съм сигурна, че после ще си пордължа с пушенето. Просто си го харесвам, с биричка и след хапване Замечтах се 
Аз отказах цигарите 2 месеца преди да забременея.А бях страстна пушачка от 8 клас до 23-та ми година включително.По-малко от кутия на ден не съм правила.Спирала съм ги два пъти за дълги периоди досега.На първи този месец отново ги спрях.Не ми се пропушва.
Мъжа ми не ги е спирал и няма намерение да го прави засега.
Мъжа ми не ги е спирал и няма намерение да го прави засега.
Не, изобщо не ми беше трудно. Пушех по кутия-кутия и половина на ден, но последната цигара я запалих, когато си правех втория тест за бременност, след първия, който излезе положителен Казах си, че това ми е последната цигара и толкова
Откакто съм родила също не съм пушила, нямам и намерение
Казах си, че това ми е последната цигара и толкова Откакто съм родила също не съм пушила, нямам и намерение
Отказах ги няколко дена след теста,като през тези дни пушех по 4-5 цигари.После започна да ми се гади от миризмата на цигарен дим,но към 5-ти месец като отмина гаденето започна да ми липсва пушенето,както и да е така и не съм запалила.Но когато приключих с кърменето веднага пропуших,просто си ме кефи,колкото и да се пенят някой по този въпрос.
здравейте сега видях тази тема и ми стана интересно аз преди да забременея пушех по кутия на ден 
като разбрах,че съм бременна запалих една цигара и си виках боже какво правя?Сърце не ми даваше да пуша,а съм си мислела винаги,че ще ми е много трудно да ги откажа,това беше началото на декември миналата година и така до ден днешен не съм запалила,съпругът ми е непушач и аз мисля да не паля вече...
аз преди да забременея пушех по кутия на ден като разбрах,че съм бременна запалих една цигара и си виках боже какво правя?Сърце не ми даваше да пуша,а съм си мислела винаги,че ще ми е много трудно да ги откажа,това беше началото на декември миналата година и така до ден днешен не съм запалила,съпругът ми е непушач и аз мисля да не паля вече... 
Аз бях ограничила цигарите около година преди да забременея- пушех само когато пиех бира /което беше доста често обаче/, но за сметка на това по много. Сутрин или на работа не съм пушила. След като разбрах, че съм бременна ги спрях от раз, без усилия, но според мен това е свързано с внезапното отвращение към бирата и всякакъв алкохол
Таткото никога не е пушил.
Таткото никога не е пушил.
Здравейте!
Аз бях страстна пушачка и преди да забременея стигах до две кутии на ден. Винаги ме е притеснявало как после ще откажа цигарите, като без тях не мога. Когато се установи, че съм бременна, също пушех много, а докторът каза по 1 - 2 цигари на ден. Видя ми се ужасно, при положение, че пушех по 40 цигари на ден. Но когато влязох във втория месец изведнъж вкусът на цигарите стана противен, почти неестествен и от раз ги спрях. Е, за сметка на това качих доста килца в повече от необходимото, но съм много щастлива, че ги отказах. Надявам се никога повече да не ги пропуша.
Аз бях страстна пушачка и преди да забременея стигах до две кутии на ден. Винаги ме е притеснявало как после ще откажа цигарите, като без тях не мога. Когато се установи, че съм бременна, също пушех много, а докторът каза по 1 - 2 цигари на ден. Видя ми се ужасно, при положение, че пушех по 40 цигари на ден. Но когато влязох във втория месец изведнъж вкусът на цигарите стана противен, почти неестествен и от раз ги спрях. Е, за сметка на това качих доста килца в повече от необходимото, но съм много щастлива, че ги отказах. Надявам се никога повече да не ги пропуша.
Отказах ги доста по-лесно, отколкото си мислех, че ще бъде. В началото исках от съпруга ми да ми дава да си „дръпна“ от неговата - не повече от едно такова „дръпване“ на ден , после обаче някак спрях даже да мисля за тях и така е вече почти 3 месеца. В чантата , обаче тайничко си имам една кутия - не съм я отваряла, стои си вече трети месец и не мисля да я отварям - просто ме успокоява мисълта, че я имам Съпругът ми не знае за нея, а и аз внимавам да не я види, че ще ми я конфискува и изпуши, а аз си я искам да си е при мен - нищо, че е непокътната и такава ще си остане още дълго време
, после обаче някак спрях даже да мисля за тях и така е вече почти 3 месеца. В чантата , обаче тайничко си имам една кутия - не съм я отваряла, стои си вече трети месец и не мисля да я отварям - просто ме успокоява мисълта, че я имам Съпругът ми не знае за нея, а и аз внимавам да не я види, че ще ми я конфискува и изпуши, а аз си я искам да си е при мен - нищо, че е непокътната и такава ще си остане още дълго време При мен просто желанието за пушене изведнъж секна(намаляваше с всеки ден,после дори ми ставаше гадно от цигарен дим),когато потвърдиха бременността.Оказах ги от раз.До днес не съм пропушила
При мен нищо не ми секна . Пушачка съм от доста години. Като разбрах че съм бременна естествено се стреснах. Но първите два месеца пушех по половин една цигара на ден. И изпитвах страшни угризения естествено. После припалвах през няколко дни... Докато в един момент, след като повече от седмица не бях палила а и усетих пърхането в корема/доста рано я усетих/ ги спрях. Кофти ми е и ме е яд, а най ме е яд че пропуших след като спрях да я кърмя... Лошо от цигари не ми е ставало никога. Гадеше ми се от всевъзможни други неща, но не и от цигари. 
И изпитвах страшни угризения естествено. После припалвах през няколко дни... Докато в един момент, след като повече от седмица не бях палила а и усетих пърхането в корема/доста рано я усетих/ ги спрях. Кофти ми е и ме е яд, а най ме е яд че пропуших след като спрях да я кърмя... Лошо от цигари не ми е ставало никога. Гадеше ми се от всевъзможни други неща, но не и от цигари. 
Аз може би през първия месец палех по една на ден със сутрешното кафе. Просто не успях да се преборя със себе си. После неусетно ги спрях. Случвало се е накрая мнгоо рядко да запаля, но примерно веднъж на 2 седмици и не можех да я изпуша - завиваше ми се свят. Сега чакам момента, в който ще отбия бебчо, та да си пропуша отново. Винаги ми е било голям кеф!
Аз също бях страстен пушач много дълги години и дори много обичах да си пуша
Не успях да се мотивирам да ги спра още, когато решихме да си правим бебе...Оказа се обаче, че не ми беше никак трудно, когато разбрах, че съм бременна...Разбира се, че ми липсваха и продължават, особено в моментите, когато съм навън с приятели, но не ми е толкова трудно да го преодолея, колкото очаквах
Не успях да се мотивирам да ги спра още, когато решихме да си правим бебе...Оказа се обаче, че не ми беше никак трудно, когато разбрах, че съм бременна...Разбира се, че ми липсваха и продължават, особено в моментите, когато съм навън с приятели, но не ми е толкова трудно да го преодолея, колкото очаквах
На мен много ми помогна това, че драстично ги бях намалил доста преди това. Много скъпо удоволствие ми станаха. По едно време припалвах, когато ми се допушеше, но сега и това не правя. Надявам се нещата да си останат такива и след като родя. Не ми беше трудно като цяло! Но да си призная и до сега си ми се допушва от време на време, особено като седнеме някъде, но го преживявам.
При мен случаят е малко сложен. Доста си попушвах, но напролет отказах цигарите, но след като започнах работа и поработих с моите колеги пушачи 2 месеца, започнах и аз да пуша. Така 2-3 седмици преди да забременея по 2-3 цигарки на ден (само на работа). Когато забременях (но не знаех) ми се пишеше, но щом я запалех все едно някой отвътре ми казваше: "Хвърли цигарата!". Това продължи около седмица и реших да прекратя пушенето отново. Чак след това разбрах, че съм бременна.
Когато разбрах, че чакам бебе, веднага ги спрях. Не ми се пушеше изобщо цяла бременност и не съм запалила нито една цигара. Не съм мислила за цигари и не ми е било тягостно, макар и да имах кутийка в шкафа. След раждането (вече 7 месеца) паля рядко, когато някой пуши около мен или пия алкохол, но вкъщи никога. При мен психическата нагласа изигра роля, никога не съм си поставяла забрана за пушене, имам кутийка и знам, че винаги мога да запаля, но не го правя. Преди години исках да ги спирам и естествено си забраних, но това засили нуждата ми от цигари и ефекта беше нулев.
Успех!
Успех!
Спрях да пуша 6 месеца преди да забременея. Ей, така - импулсивно. Прибрах се от работа и си казах стига . Пушех по кутия, понякога и повече. Беба не беше планувана, но всички приятели като разбраха , че съм бременна ми казваха "Ааа, ето защо спря да пушиш". Някои и до ден днешен не мога да убедя, че стана щастливо съвпадение
. Пушех по кутия, понякога и повече. Беба не беше планувана, но всички приятели като разбраха , че съм бременна ми казваха "Ааа, ето защо спря да пушиш". Някои и до ден днешен не мога да убедя, че стана щастливо съвпадение 
Пушачка съм и кафето с цигара за мен е ритул...но..бебето е по-важно разбира се
Първият път видях теста при два дена закуснение и просто не запалих повече докато той беше зависим от мен и кърмата ми. Знаех, че пак ще пуша. Така и стана...после пропуших. Вторият път пак така...тест и отказване на цигарите. Пуши ми се...сънувам понякога че пуша. Но няма да запаля...или поне не докато малкото същество е зависимо от моето тяло.
В нас не се пуши откакто разбрах, че съм бременна със първия син. Мъжът ми е пушач...пуши на терасата.
Първият път видях теста при два дена закуснение и просто не запалих повече докато той беше зависим от мен и кърмата ми. Знаех, че пак ще пуша. Така и стана...после пропуших. Вторият път пак така...тест и отказване на цигарите. Пуши ми се...сънувам понякога че пуша. Но няма да запаля...или поне не докато малкото същество е зависимо от моето тяло.
В нас не се пуши откакто разбрах, че съм бременна със първия син. Мъжът ми е пушач...пуши на терасата.
Отказах ги след като разбрах, че съм бременна с първото дете, стана много лесно и от само себе си сякаш, просто ми се отвратиха. Опасявах се, че като родя ще ми се пропуши отново и няма да мога да устоя, но за моя радост не е имало такъв момент, даже напротив, още по-противни и дразнещи ми станаха.
Мъжът ми не пуши, това определено може би помага.
Мъжът ми не пуши, това определено може би помага.
Отказах ги, когато разбрах, че съм бременна - всъщност това беше причината да се усъмня - започна да ми се гади от тях още преди закъснението и двете чертички. Сега гаденето премина и не ме дразни дима толкова много, но определено не ми се пуши. Таткото си пуши още, но не около мен.
Разбира се, че е успех и то голям 
Но може и съвсем без тези гадости, поне сега
Но може и съвсем без тези гадости, поне сега
не е успех това, а е самозалъгване...
за протокола - пушач съм от години.
считам пушенето по време на бременност за престъпление, независимо от количествато на цигарите. даже не мога да си го представя....
(както и пушенето в затворени помещения, в които има деца).
спрях да пуша, 4 месеца преди да забременея.
и не, не ми беше лесно, имах абстиненция, но премина. Дори, когато забременях ми олекна, че няма да мисля за цигари.
Мисли си какво причиняваш на детето и махни тия боклуци.
Аз не пуша, но си мисля, че въобще не става въпрос за лесно или не. Става въпрос за това дали трябва и какви са приоритетите на една бременна и бъдеща майка.
Всеки прави своя избор, но познавам майка, на която първото детенцв почина, заради недоразвити дробове, в момента е бременна и отново пуши.
Проблемът с дробовете може да не е от цигарите, но лично аз ако съм преживяла такава трагедия няма да си позволя да тровя детето, заради нуждата си от някакъв наркотик.
Всеки прави своя избор, но познавам майка, на която първото детенцв почина, заради недоразвити дробове, в момента е бременна и отново пуши.
Проблемът с дробовете може да не е от цигарите, но лично аз ако съм преживяла такава трагедия няма да си позволя да тровя детето, заради нуждата си от някакъв наркотик.
не е успех това, а е самозалъгване...
Как да не е успех - дали ще пуши по 20 или по 1 цигара има огромно значение
А че не е хубаво и е по-добре дори и една да не пали, спор няма
Не мога да се съглася, че е само самозалъгване...
Как да не е успех - дали ще пуши по 20 или по 1 цигара има огромно значение
А че не е хубаво и е по-добре дори и една да не пали, спор няма
И аз така мисля. Знам какво воля се иска да ги намалиш толкова и съм сигурна, че следващата стъпка е да ги спре напълно. Аз също преди да забременея пушех по кутия на ден. Като разбрах, че съм бременна ги намалих драстично. Докато работех пушех по 1 цигара на седмица-две. Просто в офиса много се пуши и не можех да се въздържа. Като излязох в 45-дневния болничен нямах вече изкушения и ги спрях напълно.
Много ми се иска да не се връщам към цигарите и като спра да кърмя, но всеки бивш пушач знае, че това си е всекидневна борба със себе си
Нямам проблем с това-казвам и го правя
Първия път ги спрях 6мес преди да забременея; втория-когато разбрах.
Обаче като приключа с кърменето-ще пууууушаааа
Първия път ги спрях 6мес преди да забременея; втория-когато разбрах.
Обаче като приключа с кърменето-ще пууууушаааа
- вече- 
ОБАЧЕ-да поясня по-горния си постинг: освен шест месечното спиране преди бременност, не пуших нито през бременността, нито по време на 2,9годишното кърмене.
С второто-от момента в който разбрах за бремеността си, и кърмих 2,8г.
Сега пуша, но не всеки ден, а когато излизаме петък/събота вечер, ако има кой да гледа юнаците..т.е. не всяка седмица
Бременността и кърменето не е чак толкова много време от живота ви-ще има време да наваксате с тровенето с цигари
На мен ми беше много трудно да ги спра. Признавам че не ги спрях от раз, но ги бях намалила драстично- 1-2 дневно и към края на третия месец вече не палех. Преди да тръгна за болницата си дръпнах два пъти и това беше.Не ми се е гадело от дима, въпреки че на това се надявах. ММ е пушач и искам да кажа че дори и сега като го видя с цигара ми се допушва, но като ми замирише...бляк Надявам се като спра да кърмя да не ги почна отначало
това беше.Не ми се е гадело от дима, въпреки че на това се надявах. ММ е пушач и искам да кажа че дори и сега като го видя с цигара ми се допушва, но като ми замирише...бляк Надявам се като спра да кърмя да не ги почна отначало 
Трудно, тегаво, много ми беше зле с тия цигари положението. Срам, гузно, първо ги спрях като разбрах, после си викам "айде, 1-2 цигари, али-бали".
Очаквах както всички мами из форумите пишат - че от само себе си ще спре да ми се пуши, ама нейсе. Пушеше ми се, и то яко. И хич не ми ставаше лошо
Та, просто се взех в ръце един ден, и си казах: "ей, жено, ти майка ще ставаш, и едни цигари не можеш да се лишиш заради бъдещото си дете, ти луда ли си!?" и край. Просто осъзнаване какво, по дяволите причинявам на бебе, което е чакано, желано, искано, пък аз го тровя за свой кеф.
И от раз...
Сега само ме е яд на безволието си в трите месеца, в които ту палех, ту не.
И искам да кажа на всички, които все още палят: щом слабоволеви човек като мен може, значи и всички други могат
Над 15 години пушач, ама убеден, страстен пушач...
Кураж, и сила, момичета - заслужава си!
Знам, че след като приключа с кърменето ще се върна към цигарите, просто защото обичам да пуша. Да се тровя и всичкото му. Но детето и бременността са по-важни в момента.
Очаквах както всички мами из форумите пишат - че от само себе си ще спре да ми се пуши, ама нейсе. Пушеше ми се, и то яко. И хич не ми ставаше лошо
Та, просто се взех в ръце един ден, и си казах: "ей, жено, ти майка ще ставаш, и едни цигари не можеш да се лишиш заради бъдещото си дете, ти луда ли си!?" и край. Просто осъзнаване какво, по дяволите причинявам на бебе, което е чакано, желано, искано, пък аз го тровя за свой кеф.
И от раз...
Сега само ме е яд на безволието си в трите месеца, в които ту палех, ту не.
И искам да кажа на всички, които все още палят: щом слабоволеви човек като мен може, значи и всички други могат
Над 15 години пушач, ама убеден, страстен пушач...
Кураж, и сила, момичета - заслужава си!
Знам, че след като приключа с кърменето ще се върна към цигарите, просто защото обичам да пуша. Да се тровя и всичкото му. Но детето и бременността са по-важни в момента.
Лесно. В момента в който разбрах, че съм бременна ги отказах.
По същия начин и трите пъти
От раз.
Страхът надделя бързо над желанието.
beginner_mamma все едно аз съм писала този пост.
Аз съм пушач от 10 години, никога през тези години не съм си и помисляла да отказвам цигарите, камо ли да ги спирам. Като започнахме опитите за бебе (в нашият случай се получи бързо) само си повтарях, че трябва вече да ги спирам, ама не та не. Дойде положителния тест, и аз като някоя тинейджърка, викам си чакай да изпуша една цигара докато мъжа не се е прибрал, че после като го зарадвам с новината ще почне да ми мрънка за цигарите!! Това ми идиотско мислене за радост продължи за кратко, с помощта на мрънкащият мъж и тоталната забрана за пушене в добавка със застудяването на времето, моите очи почнаха да проглеждат в правилната посока.
Противно на всички убеждения, че трябва се да откажат от раз. Аз почнах с намаляване, днес 4 цигари, утре 3, после 2, после 1 и после казвах можеш с 1 можеш и без нея, след първият ден без една цигара, всеки следващ си казвах вчера успя, можеш и днес и така вече 3 месеца.
Ама не е като да не ми се пуши и аз чаках да почне да ми се гади от цигарите ама не така и не стана това.
И аз, колкото и тъпо да звучи знам, че след като приключа с кърменето ще се върна пак към този вреден навик. Дори и в момента казвам, че в момента не пуша, не се смятам за непушач или бивш пушач, не изричам на глас, че съм отказала цигарите. Това си е някакво мое си суеверие, да не се проваля.
Но момичета бъдете смели, живот може и без цигари поне за малко, пък после ако искаме цял живот ще си пушим.
Аз се чувствам горда от себе си всеки ден, за това че не пуша. Горди са и хората около мен и ми го казват! Чувствам одобрение и подкрепа което е прекрасно
Аз съм пушач от 10 години, никога през тези години не съм си и помисляла да отказвам цигарите, камо ли да ги спирам. Като започнахме опитите за бебе (в нашият случай се получи бързо) само си повтарях, че трябва вече да ги спирам, ама не та не. Дойде положителния тест, и аз като някоя тинейджърка, викам си чакай да изпуша една цигара докато мъжа не се е прибрал, че после като го зарадвам с новината ще почне да ми мрънка за цигарите!! Това ми идиотско мислене за радост продължи за кратко, с помощта на мрънкащият мъж и тоталната забрана за пушене в добавка със застудяването на времето, моите очи почнаха да проглеждат в правилната посока.
Противно на всички убеждения, че трябва се да откажат от раз. Аз почнах с намаляване, днес 4 цигари, утре 3, после 2, после 1 и после казвах можеш с 1 можеш и без нея, след първият ден без една цигара, всеки следващ си казвах вчера успя, можеш и днес и така вече 3 месеца.
Ама не е като да не ми се пуши и аз чаках да почне да ми се гади от цигарите ама не така и не стана това.
И аз, колкото и тъпо да звучи знам, че след като приключа с кърменето ще се върна пак към този вреден навик. Дори и в момента казвам, че в момента не пуша, не се смятам за непушач или бивш пушач, не изричам на глас, че съм отказала цигарите. Това си е някакво мое си суеверие, да не се проваля
.Но момичета бъдете смели, живот може и без цигари поне за малко, пък после ако искаме цял живот ще си пушим.
Аз се чувствам горда от себе си всеки ден, за това че не пуша. Горди са и хората около мен и ми го казват! Чувствам одобрение и подкрепа което е прекрасно
Гласувах с третата опция:хвърлих ги в коша в момента щом потвърдиха бременността и при двете деца.
А съм пушач и то от доста години.....
Въпреки краткия период на кърмене не съм припалва изобщо.
За съжаление отново ги пропуших, е по-малко но пак ........твърда воля и упоритост се иска но вярвам един ден ще се справя и с това
А съм пушач и то от доста години.....
Въпреки краткия период на кърмене не съм припалва изобщо.
За съжаление отново ги пропуших, е по-малко но пак ........твърда воля и упоритост се иска но вярвам един ден ще се справя и с това
Доста лесно се оказа при мен.
А пък първия път като ги отказах, тогава не бях бременна, ми беше много по-сложно. Сега видях двете чертички, след което един, два дни си дръпвах, защото гинеколожката и лекарката казаха, че ако видя много зор да си дръпна и да не ги отказвам рязко и стресово. На третия ден като си дръпнах ми се зави свят и ми се догади и до сега не съм посягала, а вече и не ми се пуши, а са минали само три седмици от щастливите две чертички. Като си спомня първия път като ги отказвах на третата седмица само и единствено за цигари мислех.
А пък първия път като ги отказах, тогава не бях бременна, ми беше много по-сложно. Сега видях двете чертички, след което един, два дни си дръпвах, защото гинеколожката и лекарката казаха, че ако видя много зор да си дръпна и да не ги отказвам рязко и стресово. На третия ден като си дръпнах ми се зави свят и ми се догади и до сега не съм посягала, а вече и не ми се пуши, а са минали само три седмици от щастливите две чертички. Като си спомня първия път като ги отказвах на третата седмица само и единствено за цигари мислех.
Пушех по 2 кутии на ден в работата (за 8 часа).
Видях положителния тест и изхвърлих наличната кутия. Изведнъж сякаш спря да ми се пуши - вероятно и преди това е било така, но навикът си е казвал думата. Гадеше ми се вече дори от миризмата на фасове по коридорите на работата (нещо, което допреди не ми беше правило впечатление). Колежките дори ми подаряваха зюмбюли
Бащата така или иначе не пушеше. Не знам как ме е изтрайвал дотогава.
Видях положителния тест и изхвърлих наличната кутия. Изведнъж сякаш спря да ми се пуши - вероятно и преди това е било така, но навикът си е казвал думата. Гадеше ми се вече дори от миризмата на фасове по коридорите на работата (нещо, което допреди не ми беше правило впечатление). Колежките дори ми подаряваха зюмбюли
Бащата така или иначе не пушеше. Не знам как ме е изтрайвал дотогава.
При мен просто желанието за пушене изведнъж секна(намаляваше с всеки ден,после дори ми ставаше гадно от цигарен дим),когато потвърдиха бременността.Оказах ги от раз.До днес не съм пропушила
И при мен така се получи
Веднага, след положителния тест събрах всички пепелници, запалки и цигари и ги наместих на не видни места, купих бонбони......първите няколко дни беше трудничко, особенно след ядене....Тук отдавна не се пуши в заведения и нямах проблем с дима...
У дома таткото не е пушач и го инструктирах с инфо, как да ме разубеждава, ако се засили желанието (понеже обърнах интернета, да чета как се отразява на плода). Мислех да налепя снимки и списъци на последствията, но се оказа, че най-голямата мотивация беше мисълта, че моя вреден навик ще навреди на мъничето и нямаше нужда от тях! Успех мами
У дома таткото не е пушач и го инструктирах с инфо, как да ме разубеждава, ако се засили желанието (понеже обърнах интернета, да чета как се отразява на плода). Мислех да налепя снимки и списъци на последствията, но се оказа, че най-голямата мотивация беше мисълта, че моя вреден навик ще навреди на мъничето и нямаше нужда от тях! Успех мами
Доста лесно се оказа при мен.
А пък първия път като ги отказах, тогава не бях бременна, ми беше много по-сложно. Сега видях двете чертички, след което един, два дни си дръпвах, защото гинеколожката и лекарката казаха, че ако видя много зор да си дръпна и да не ги отказвам рязко и стресово. На третия ден като си дръпнах ми се зави свят и ми се догади и до сега не съм посягала, а вече и не ми се пуши, а са минали само три седмици от щастливите две чертички. Като си спомня първия път като ги отказвах на третата седмица само и единствено за цигари мислех.
А пък първия път като ги отказах, тогава не бях бременна, ми беше много по-сложно. Сега видях двете чертички, след което един, два дни си дръпвах, защото гинеколожката и лекарката казаха, че ако видя много зор да си дръпна и да не ги отказвам рязко и стресово. На третия ден като си дръпнах ми се зави свят и ми се догади и до сега не съм посягала, а вече и не ми се пуши, а са минали само три седмици от щастливите две чертички. Като си спомня първия път като ги отказвах на третата седмица само и единствено за цигари мислех.
И аз така. Първия ,втория ден по една- две , от третия ден яко драйф и повече за цигара не помислих до шестия (тогава спрях да повръщам). Сега вече много ми се пуши , но никога не бих запалила.Дори не съм си дърпала , а и откакто съм бременна не ходя и по места,където се пуши.Много добра услуга ми направи забраната за пушене!
Далеч съм от мисълта,че повече никога няма да пуша , по простата причина че обичам да пуша , а и пуша от 15 години ,но със сигурност няма да е в момент, в който да навредя на детето си - бременност , кърмене или в негово присъствие !
Оооо, и аз! Най-много обичах да пуша. Стаж 20 г. Отказах ги на 01.06 от раз и не възнамерявам да пропушвам отново.
На толкова други неща успявам да сложа край,а с тия цигари почвам....спирам и до безкрай в порочен кръг...
А сестра ми, пък, ги отказа, когато реши след година да забременява - около година преди да забременее
Ама аз не се и насилвам за такива героизми...
Ама аз не се и насилвам за такива героизми...
Оф и моята идея беше такава. Мъжът, тогава все още приятел само, беше на командировка - дъъълга една година и нещо и аз си виках, сега като дойде и ми предложи и ще правим деца, дай да ги отказвам. Отказах ги, обаче той не предлага бе
. Та след година ми предложи, а аз след още половин ги почнах пак покрай нерви в работата. Та сега хайде отказвай на ново
А сестра ми, ...
Оф и моята идея беше такава. Мъжът, тогава все още приятел само, беше на командировка - дъъълга една година и нещо и аз си виках, сега като дойде и ми предложи и ще правим деца, дай да ги отказвам. Отказах ги, обаче той не предлага бе
. Та след година ми предложи, а аз след още половин ги почнах пак покрай нерви в работата. Та сега хайде отказвай на ново Харесва ми планирането ти, обаче
А и наистина, щом си ги спряла един път, ще си спомниш, че не е толкова страшно като тръгнеш да ги спираш пак.агнешко - засега просто се качвам на друг етаж (имаме 3 ет удома) и го моля да остави да се проветрява след себе си.
Спрях ги от раз веднага,след като разбрах,че съм бременна.Не ми се пушеше чак толкова непреодолимо и не са ми липсвали особено-просто знаех,че така е редно и толкоз.След това ги почнах отново,понеже не съм имала намерение да ги спирам завинаги.Мъжът ми си пушеше,но така или иначе ние не пушим в къщи и не ми се е отразило.Не ми е и минавало през ума да го ограничавам.
Откакто спряхме да се пазим реших да ги намаля и да пуша само когато много ми се пуши. Разбрах за себе си, че цигарите са до нагласа - като правиш нещо и да паффкаш 
. За мен това беше вечер на балкона... 1 малко с лед и 1-2 цигарки. Но още преди да видя двете чертички нито ми се пиеше, нито ми се пушеше повече. Всъщност това май ми беше първия симптом.... 
. За мен това беше вечер на балкона... 1 малко с лед и 1-2 цигарки. Но още преди да видя двете чертички нито ми се пиеше, нито ми се пушеше повече. Всъщност това май ми беше първия симптом.... 
като разбрах, че съм бременна моментално ги намалих на 1-2, след месец/ значи във 2-ия/ спрях.После от 7-ия нататък от време на време си дръпвах от някой...Като родих 5 месеца /докато кърмех/ не пушех.Като ми свърши кърмата взех да паля по 1 цигара, сега пуша около 4-5 на ден.Беше ми много трудно през времето докато си налагах да не пуша...Слд раждането просто не ми се пушеше.
И при двете ми бременности ми се гадеше от цигари, така че не беше трудно да ги спра, а беше неизбежно. После докато кърмех ми се пушеше, но се въздържах. След като отби дъщеря ми пак пропуших, но сега от Нова Година не съм палила цигара и не ми липсва особено. Въпрос на нагласа.
Не пуша от вече 4 месеца и отгоре, но все още вечер ми е много трудно. Сигурна съм, че не е никотинов глад, а глупав навик, и въпреки това си е всекидневна борба с липсата ми на воля и наличието на инат.
Добре, че е инатът, че иначе ми е слаб ангелът
Добре, че е инатът, че иначе ми е слаб ангелът
Та на вас трудно ли ви беше отказването на цигарите,липсваше ли ви навикът, измъчваше ли ви никотинов глад или всичко се оказа по-лесно,отколкото сте си го представяли?
А кога отказахте цигарите-когато запознахте бебеправенето,много преди това или когато се установи бременност?
Таткото отказа ли ги и той-защото аз нашето тате ще го задължа да го направи
предупреден е.с първата бременност ги отказах 2-3 мес. преди да започнем да правим бебо. Исках да се "изчистя" ,един вид, предварително. Около 2 седмици ми се допушваше, после - не.
Вторият път беше по-тежко
Спрях ги след моят РД, а на др. ден забременях. Дърпала съм си единични пъти - 3-4 максимум. Но повече се сещах и ми се допушваше......даже сънувах ,че пуша и сега се случва да мисля за цигари, но таткото е виновен - той си пуши, не е преставал. Е, не пред мен. Но като го гледам и ..брррр. Дразня се от себе си 
Аз ги отказах седмица след като видях двете чертички ... И не беше кой знае колко трудно. . В рамките на 2 дни бях спряла.. Помня че беше сряда като спрях да пуша. . В понеделник бях изпушила 3 цигари, във вторник 2 ии в сряда вече не пуших . Това е през октомври. . След това на нова година изпуших 1-2.. ии преди 2 дена отново изпуших една.. Но не изпитвам някакво силно влечение да пуша, но онзи ден имахме гости ии пих кафе и заради това сигурно. ..
. Това е през октомври. . След това на нова година изпуших 1-2.. ии преди 2 дена отново изпуших една.. Но не изпитвам някакво силно влечение да пуша, но онзи ден имахме гости ии пих кафе и заради това сигурно. ..