Оставяте ли и от кога децата си сами у дома?

Дияна съм я оставяла за по 5-10м, за да сляза до магазина за хлаяб да речем. Но е още малка и се страхува.

Оставям Марти, но за кратко, въпреки че е много разбрано дете. Едва ли е бил повече от 15-20 минути най-дългия му престой сам. Но когато тръгне на училище живот и здраве летата, когато не сме в отпуска или ние или някоя от бабите ще се налага да стои сам искам не искам, защото просто няма кой да го гледа.

да се призная, не смея да ги оставям често и за дълго сами. не че им нямам доверие - и двете са послушни и разбрани, не пипат неща, които не са тяхна работа, няма нито да подпалят, нито да съборят къщата, но...

аз израснах като дете с ключ на врата. и до днес си спомням как са ми звъняли разни непознати чичковци и са искали да им отворя, за да видят я плочките в банята (а тогава нямахме плочки в банята), я да оставят нещо за татко ми... после часове наред сърцето ми подскачаше при всеки шум на стълбите и стоях с телефона в ръце, за да се обазя на съседите, ако някой се опита да разбие вратата...

не знам кой малоумник кога ще реши, че му трябва нещо от моята къща и от моите деца. родителите на мъжа ми се преместиха да живеят на първия етаж в нашата къща. това за нас е огромно успокоение. децата ми се справят сами, занимавт се, но за мен е важно да знам, че съвсем наблизо има възрастен, ей така за всеки случай.

Не съм я оставяла и нямам намерение да го правя. Дори и да може да се справи в "нормална" ситуация, едва ли ще успее в екстремна (да не се случва!). Не смятам, че дете на възраст до 12-13 години е в състояние да се гледа само. Освен всичко останало, тук е и незаконно да го правиш, с което съм напълно съгласна. Винаги викам гледачка, когато ми се налага да изляза за по-дълго време или я взимам със себе си. За мен е безотговорно да оставиш малко дете само без надзор.  

Оставам я за кратко. Вярвам й напълно, че може да се справи с всичко, което предвиждам, но ме е страх, че може да възникнат непредвидени ситуации. Най- ме е страх някой да не реши да претарши апаратамента, докато тя е там. Парен каша духа.

Не съм ги оставяла сами в къщи. Баткото го пращам спокойно до магазина, понеже е на две крачки и няма нужда да пресича улицата, но у дома има прекалено много бели за правене, а той е страшен фен на пакостите. Още малко да порасне и ще се престраша.... евентуално

 Аз не ги оставям, не смея, знам че мога да им имам доверие на 100%, но не ги оставям.

Все още не съм го оставяла сам - не смея. Не е от най-кротките и знам ли какво може да направи в мое отсъствие, та после да ми тежи на съвестта.
Той не че ще ми позволи да го оставя, защото си е страхливичък. Ще видим след година-две какво ще е положението.

А и като бебе все го влачех със себе си, дори до близкия магазин.

а тази възраст не само се гледат сами ми и други дейности извършват   (някои).
И какво сега, дай да си ги държим до полата до 18г.
Лаура - тук действителността е друга. Много родители нямат баби под ръка, нито възможност за детегледачки. Е - какво да си правят децата?
Особено след 4-ти клас, когато няма и занималня вече?!
Както и да е. Всеки сам решава или държавата в която пребивава му "помага" да реши 

  За сега съм я оставяла няколко пъти за по 10-15 мин. Срах ме е още. Най-много се притеснявам, че ако някой звънне ще отвори вратата въпреки, че сме се разбрали да не отваря.
  Пращаме я до магазина, но не пресича улица и я виждаме от терасата.
  А пък двамата заедно - абсурд - в комбинация могат да вдигнат къщата на главите си.

Аз не говоря за "детегледачки", а за "бейбиситъри" - това са обикновено момичета на по 15-18 години (т.е. гимназистки), които са минали курс по първа помощ и гледат деца, когато се наложи; вземат по 5$ на час или колкото им дадеш. Най-често това са младежи от квартала или деца на близки и познати (т.е. хора, на които имаш доверие). И тук има хора, които си оставят децата сами, но за мен е недопустимо!

Гоги е вече на 7 и половина, но все още не съм го оставяла сам за повече от 15-тина минути, докато напазарувам. Имам му пълно доверие, не се страхувам, че докато ме няма ще направи някоя пакост, но и мен ме е страх повече да не би някой да звънне с недобри намерения, макар той да е инструктиран да не отваря на непознати. Дори съм си правила експерименти - връщам се от магазина и звъня, без да отговарям на въпроса му "кой е?". Като почака малко и не получи отговор, Гого се врътва и казва "тогава няма да ти отворя!" и се прибира в стаята. Когато е нямало вариант някой да го гледа, го взимам с мен на работа, въпреки че там далеч не е най-подходящото за него място, но поне съм спокойна, че ми е пред очите. Имам чувството, че никога няма да съм спокойна да го оставям сам в къщи! Само аз ли съм толкова страхлива? И нашите майки ли са се притеснявали така? Едва сега се замислям над тези неща...

Какви бейбиситъри за деца на по 7-8-9г.?
Имам 2 семейства познати, които нямат никаква , ама никаква възможност за баби, дЕдовци, детегледачки и бейбиситъри... Идеи?

Все още не ми се е случвало /Дариа е 1,5 г./, но доколкото помня, защото не ми е област и в БГ вече е законово забранено деца под 14 години да се оставят сами без възрастен. Преди може би година доста се разискваше този въпрос.

Ако държите - ще погледна къде го пише

П.С. Иначе и аз познавам много хора, които нямат налични баби/дядовци и финансови възможности, но решение винаги може да се намери.

Синът ми е на шест години и половина и все още не е оставал и за минута сам. Признавам си, че един-два пъти съм му предлагала да остане сам, докато отскоча до магазина/който между другото се намира в блока, в който живеем/, но той категорично е отказвал. Страхува се да остане сам/не знам това доколко е нормално на тази възраст.../.
Минавала ми е през ум мисълта да излезна до магазина, когато се е заиграл/знам, че няма да вдигне глава поне 15 минути/, без да му се обадя, но не мисля, че и това е добро решение. Първо, защото знам колко зле ще се почувства, ако случайно разбере, че е сам, и, второ, човек никога не може да бъде сигурен, че действително ще се прибере за времето, което е предвидил/за нещастие всичко се случва/.

Как беше при Гого не помня. Той стоеше ту при нас, ту при моите родители ...Първи клас като почна подписвахме задължително някакви декларации, че ще водим и вземаме децата от училище. Записах го на занимална ама пак не успявах да ида да го взема в работното им време. А сам не го пускаха да си тръгне, та напуснах работа - за гледачки, бейбинезнам какво си '96та година не съм и помисляла, то и пари нямаше. Ваканциите прекарваше в Етрополе при нашите, втори клас вече бях почнала пак работа и се гледахме по телефона. Докладваше за всяка стъпка.
Силвия я оставям у дома понякога за минути буквално и аз до магазина за нещо спешно. Става дума за по-малко от 10 минути, като естествено всичко е затворено изключено и т.н....Рядко, но се случва.

Ами аз съм от хората, които са си оставяли детето само точно по причините изброени от Шани.
Като се приместихме в София и Бети беше на година и половина нямаше кой да я гледа дори да отида да и взема храната от кухнята. Нямаше нито роднини нито познати все още на които да мога да разчитам. И затова ща не ща я оставях за половин час плюс минус зависимост от това кога ще докарат храната.
Било ме е доста страх, но не можех да направя абсолютно нищо.
Кухнята не беше близо и през зимата нямаше как да я разкарвам , а и по това време се предполагаше , че спи  Ама колко е спала само тя си знае.

Слизала съм и до магазин като стана по голяма, но това не е обичайна практика щото станах доста страхлива покарай престоя си в София.

От година и половина - тогава нямаше още 6 год. В началото за 10-15 минути - докато напазарувам. Това лято и през септември / докато си бях вкъщи/ я оставях почти по час и половина. Оставям й ключ, но се разбрахме да отваря само на баба, дядо и леля. Тя много иска да остава сама. И аз като Шани съм впечатлена как се справя. Явно й харесва цялата къща да е на нейно разположение.  Сравнително спокойна съм, защото живеем в малка кооперация на тиха улица в провинциален град. Случва се да спим с отключена /дори незатворена/ входна врата.
Имам "ненормалната" идея от догодина - 2-ри клас - след училище да е сама вкъщи. Имам баби и дядовци наблизо, но ........ 
Абе, искам да е самостоятелна и отговорна, а това няма да се получи с непрекъснат надзор.

Оставяла съм сам синът ми в България, когато беше на 6 ( извикаха ме по спешност в работата ), само като се сетя как се върнах и това дете ме чакаше на вратата със блестящи очи ( беше вдигнал темперетура ) ми иде да се гръмна  . Никога няма да забравя този момент и никога няма да си го простя .
В САЩ например не можеш да оставиш дете само, ако е под 12 години .

По-скоро - не. Не ги оставям сами. Моите са на 5 и на 7, но досега съм ги оставяла мисля един-два пъти за по 10-15 минути - колкото да изхвърля боклука и да разходя кучето. Последния път беше преди 1-2 седмици и се усетих, че се помотавам с кучето ей така, за кеф. За сефте не тичах и  не подвиквах "Хайде Неро, бързо, бързо!".

Не знам, мен ме е страх. Иска ми се да ги оставям, но самата аз не съм готова за това. Което дава повод на баща им да ме освирква непрекъснато. Разбрах, че свекърва ми от известно време ги оставя сами за по 30-40 минути и тази година за сефте пуска дъщеря ми да играе долу сама. Нищо не съм й казала. От една страна не ми се иска, но от друга страна, знам, че е добре за детето и след като аз нямам куража да го направя, похвално е, че има друг, който може. Има и доста обективни фактори за това, че не ги оставям сами, но и субективни - повече мен ме е страх, отколкото, че те не са готови.

Днес ги оставих у дома. Дребчо спеше, а аз трябваше да прескоча до детската кухня за храната. Добре, че е неучебен ден и оставих баткото да пази малкото. Вярно, че кухнята ми е "по пантофи", толкова ми е близо, но ето, че се наложи. Имам му 100% доверие, но до сега не ми се е налагало да ги оставя сами.

Не знам кога ще се престраша да оставя дете само. Само веднъж се наложи да оставя бебката сама точно за 10 минути, колкото да взема баткото от градина че беше студ голям, тя си спеше и като се върнахме, не беше мръднала. И баткото съм го оставяла спящ като малко бебе един или два пъти за по 5 мин - колкото да сляза до магазина до входа.

Иначе - изобщо не си го представям - сигурно ще бъде "Сам вкъщи" трета серия, ама моите и двамата са много малки засега, като поотраснат ще му мисля 

Баткото (на 5 г.) мога да го оставям за по малко. Той има огромно желание да бъде самостоятелен, но задълго (над половин час) в къщи не бих го оставила сам, може да свърши какво ли не! Напоследък проявява нездрав интерес към игра с огън - уж следя да няма достъп до кибрити и запалки, ама знае ли човек.
Малко бебе не бих оставила само В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, независимо дали спи или не спи. Това са неща, с които не бива да се правят експерименти!!!

Уф, не мога аз да я оставя сама и това си е, бих се пукнала от притеснение. Обаче свекърва ми я оставя на няколко пъти сама и аз издивявам, не го намирам за нормално от тази гледна точка на това, че все още си спомням какво правихме със сестра ми когато сме си оставали сами вкъщи. Като започнеш от бъркането в контакта с оголени рамки от очила и завършиш до разхождането по перваза, за да видим дали и ние можем като котката.
Ще си я държа до полата до 21 годишна възраст и туй то. 

Ами какво да я правя като не иска да идва с мен до магазина като вали или просто се е загледала в някой филм... Най-близкият ми магазин е на 15мин.пеша, отиване-връщане-пазаруване - около 1-1,5ч - седи си сама, понякога имам чувството, че не е усетила, че ме няма...
Обаче винаги се обаждам на една съседка и и оставям ключ и ясни инструкции при кого да отиде ако има нужда. А бе то, ако има да става нещо, ще стане и докато сме там, ами дано не се случва...

по повод държавата и гледането на децата ни: тук ги у4ат преди вси4ко на самостоятелност: обли4ане, хранене с нож и вилица от тригоди6ни (спомням си посягане към нож/ножица на дете ддори в 1ви клас, и неистов крясък "НЕЕЕЕЕ" я от родител, я от у4ител...поне в моето детство) , игра в двора на градината, която си е една малка истинска гора, и при вси4ки положения у4ителите нямат поглед над вси4ки деца...и т.н.
Когато си сам, когато няма на кого да раз4ита6, когато не може6 да си позволи6 платена помо6т, просто поема6 риск. А колко е голям този риск, мисля, 4е зависи и от детето. От наблуденията над собственото ми дете, гледано в 2 разли4ни об6тества мога да кажа, 4е "доверието" което му се гласува тук го е направило по уверен, по самостоятелен и по отговорен (нека е на "по4ти 5  )
НАлага6е ми се да го остав1м сам (макар и само няколко пъти), за по 1/2 4ас, в София, когато ба6та му е бил на работа, навън е било виелица, и е трябвало да напазарувам от кварталния магазин...бе6е на 3г и 9з10 мес...Представях си пожар, престъпник, отворен прозорец...Гого бе6е инструктиран за съвсем основни не6та...Един ден го заварих да си говори с баба си по телефона "ами мама отиде до магазина, а аз си гледам Стуарт Литъл  Друг въпрос е, 4е сега не иска и да 4уе да стои сам, дори до су6илнята да отида (т.е. в блока, по пантофи  ) Не настоявам, знам, 4е е моментно, и 6те му мине 
Мисля, 4е и самото дете си показва кога е готово да  му се гласува доверие...Ние 4е 6те загиваме от притеснение си е отделен въпрос...После идва първата дискотека, лагер, все 6те ги мислим, и 6те смятаме, 4е са малки...
Разбирам за какво говори Лаура, но пък и другите мами ги разбирам 
Май стана малко дълго и малко офф, извинете...

Скоро се наложи 1-2 пъти баща й да разходи кучето, докато са сами. Пуснал й филм и я оставил горда-горда, че вече е голяма за около 10-15мин. Аз лично сигурно ще полудея и няма да рискувам, въпреки че съм наясно, че все ще трябва някога да стане. Представям си се като тези майки, дето следят децата си по срещи и дискотеки. Знам, че не е редно и се надявам, докато порасне да го превъзмогна, но това зависи единствено от нея, като ми покаже, че е отговорна.

Малко OFF: Гледали  ли сте, момичешки майки и татковци, сръбската комедия "Ние не сме ангели"2/или само "Не сме ангели"2/? Мнооого е показателен за "татковата" ревност.

Косьо е на 7г. и 4 м., Зорница е на 3г. и 2м.  Когато и двамата са у дома, съм ги оставяла най-много за 5 мин., да сляза да проверя пощенската кутия или да си купя вестник от РЕП-а пред блока. Ако Зорница спи, 1-2 пъти съм оставяла Косьо сам с нея и съм отивала до магазина по спешност за 10 мин. През последните седмици го оставих за първи път сам за около 20 мин.- докато взема сестра му от детската. Не че не можеше да дойде с мен, но той предпочете да го оставя вкъщи. За по-дълго  от това засега не смятам да го оставям, и то само ако се наложи. Мисля, че още му е рано.

Дъщеря ми е на 6г и 6м, но никога досега не съм я оставяла сама. Само веднъж я оставих спяща излязох за 10-15 мин. и щеше да ми се пръсне сърцето.

Така като гледам не се очертава в скоро време да я оставя сама.
Не мога да знам какво ще измисли, доста е палава, а и фантазията й развинтена.

Съвсем наскоро я оставих в колата докато влязох в книжарницата, и, връщайки се, я заварвам да пали един молив със запалка. Изтръпнах. Как съм я забравила тази запалка в джапката, а тя забравила там молива и ето - белята беше на път да стане...

Как да я оставя при това положение?

Оставям я сама само ако аз реша да подремна в спалнята, но и през това време прави бели, като се опитва да прикрива следите, но неуспешно... Оня ден ми провали една тенджера, като я гипсира с гипса, който й подариха, да правим гипсови рамки... друг път си е играла с белина да "мие" тоалетната, трети път незнам какво си...

Тъй че...сама - не!

Разбира се 4е и в България има законодателна воля по въпроса.
Наказателния кодекс предвижда на казание - ли6аване от свобода до една година или поправителен труд за родител, който остави лице, намира6то се под родителски грижи без надзор и достатъ4на грижа и с това създаде опасност за неговото физи4еско, ду6евно или морално развитие.
По въпроса има много интересна стаия http://www.bg-mamma.com/site/content/view/699/79/

Да. Дъщеря ми беше на 4 г. когато започнах да я оставям сама, за да отида до магазина /когато е студено навън/, за около 15 - 20 мин. Миналата зима /беше на 5 г./ стоеще сама по 1 ч. докато баща и дойде да ме вземе от работа. На нея не и пречи да стои сама, дори когато сме на гости у съседите като и стане скучно се прибира вкъщи да си играе или да гледа телевизия.
Винаги преди да изляза я питам дали иска да дойде с мене и ако не, казвам след колко време ще се върна, ако има някакъв проблем да ми се обади веднага.

Мойта родителка толкоз беше шашната, че трябва да ме остави сама вкъщи на 6 г, лятото, че нерпестанно ме всяваше страх и ужас от това. Ако ми оставели ключ, да не съм тръгнела някъде и да оставя отключено. Да не съм канеля други деца, да не съм отваряла на непознати, бла-бла, аз бях доста смела, обаче от много обяснения  ми промиха мозъка и станах совсем притеснително детенце, та като се наложи един ден, ме оставиха и заминаха на работа с бащата. Не ми казаха има ли ключ или няма, аз си знаех, че няма да ми оставят.
Даваха "Синьо лято". Тия дни идваха познати от друг град на море, стояха към седмица, даже поправиха нещо на телевизора и бях доволна, че ще си гледам сериала. Обаче...  Включвам тв-то, което е в малък размер и стои върху една голяма шевна машина, такива дето се скриват в дървен шкаф. Замирисва ми на изгоряла пластмаса. Аи сега?! Помня, че затворих вратата на терасата, щото да не влиза въздух, да става пожар. Много умно дете! Отидох в спалнята  с надеждата, слючайно да е останал там някоъ родител, обаче нямаше никой. После излязох на другата тераса да кажа на някоъ, че нещо става, обаче нямаше на кого. Мина един съсед, който докато ме пита как съм и аз докато му кажа, че тв-то мирше на изгоряло, той се скри във входа. Телефон още нямахме. Чудех се да викам ли, ама аз такива работи не умея. После бдителна съседка от третия етаж (ние бяхме на първия) помирисала изгорелия въздух, та алармирала където трява и по едно време съседа от втория етаж нахлува през спалнята и ме спасява, пращат ме в комшиите до нас, от където гледам как пожарната кацнала на полянката и народа гледа сеир...
Общ овзето, талавизорът е тлял ужасно, целият хол беше в ужасни сажди. Предвидливо съм запушила ключалката на хола с хартия, да не пропуска аромати. 
Родителите ми се върнаха скоро. Баща ми както винаги беше нацупен, майка ми не знаеше на кой свят е. Аз нарисувах картинка и я подарих на майка ми.
Можех да се справя в тази ситуация, ако не беше прекаленото притеснение на майката ми и липсата на ключове у дома. Е, тя после твърди, че имало такива, стояли на нощното шкафче, ама такива неща стоят някъде из коридора, на вратата дори, не на тайно място... Въобще нямах думи и ги обвиних и двамата тогава. Всичко си спомням. 
Затова много внимавайте какви ги говорите на подрастващите, не са прости въобще!

Много поучително, друже мой сЕрдечен 

Трябва добре да се попрочете от форумството тук 

Миналата година ми се случи да оставя Кристината сама у нас, докато спеше следобед- трябваше спешно да отърча до аптеката; живеехме тогава в "Младост" и нямаше на кого да я оставя, баби и дядовци работят, съседите тоже... Била е на около 8-9 месеца... А сега ми скочете
Сега ми е по- лесно, защото имам подръка дядо, т.е. на Кристината прадядо й Но по принцип си я мъкна с мене, ако се налага спешно и сме сами.

Абе най-добре си е да не се оставят сами, докато не им дойде акъла, което си е след доста годинки 

Аз когато оставих малката да спи вкъщи, беше ужасен студ, нямаше кой да вземе баткото от градина, а тя щеше да спи поне още час. Реших да изтичам без нея, вместо да рискувам да я простудя. Е, колкото и да тичах, за тия десетина минути ми минаха какви ли не страхотии през главата  Няма да повторя повече, какъвто и студ да е - увивам я и си я взимам с мен 

НЕ виждам защо? 

Ами защото съм оставила такова мъничко детенце само у дома... Сетих се, че и през лятото, значи е била на 4-5 месеца, съм я оставяла сама- спряха ни водата без предупреждение и нямаше с какво да й приготвя млякото- тичах до ДАР-а за мин. вода. Че ми е било притеснено и са ми минавали мисли през главата- така си е, но като няма на кого да разчитам, какво да правя?
Пък и беше закачка това изречение, затова си има и иронична усмивчица накрая

ale_x_andra - аз те разбирам на 1000% и затова не те обвинявам.
Оставяла съм и 2-мата като бебета не веднъж, поради липса на избор, но нека не навлизам в подробности, че може да шокирам  някои тук, а и на съд да ида

Всеки родител сам преценява, дали да остави детето си само, за колко време и при какви условия, това е ли4но ре6ение и не подлежа6то на обсъждане.
Самия факт, 4е сте оставили детето си без надзор не подлежи на наказание, само в слу4ай, 4е това доведе до опасност в неговото развитие, но в този слу4ай превенцията на закона, с4итам 4е 6те е най-малкото наказание.

Цитирах закона т.к. на места про4етох 4е се позовават на закони в другите страни, а не се споменава за закона в Б-я.
И тк. не е у4итиво да пи6а по темата без самата аз да дам отовор; 
Не разбира се не съм го оставяла само и се надявам никога да не ми се наложи да оставям детето си без надзор.

Аз бях 4 клас, когато се местехме в нов апартамент от Младост в Дружба. За да не ме местят по средата на годината от едното училище в другото, ми се налагаше да пътувам от Младост 3 до Дружба 2 сама, което включваше прекачване от един автобус на друг. Сигурна съм, че родителите ми са се притеснявали, но помня, че се справях много успешно.

Малкият (на 3 г. 9м.) досега се е случвало 2-3 пъти да го оставя сам за не повече от около 5-10 мин.

Каката вече е на 8 г. и се е случвало 5-6 пъти да я оставям вкъщи сама. Повечето случаи съм я оставяла за около 20-30 мин. - докато отида да взема брат й от детската градина, а тя е болна или преценя, че е много студено или пък има много за учене. Случвало се е 1-2 пъти да я оставям за около 1-1.5 ч. сама.

Включвам алармата на вратата и винаги оставям написани мобилните телефони на едно листче до тел. апарат. Тя ги знае на изуст номерата, но за всеки случай й ги оставям написани - моят, на тати, на майка ми.

Естествено инструктирам да не отваря, а и тя е спокойна, че алармата на вратата е пусната и е с кучето  .

Мен самата са ме оставяли вкъщи от много ранна детска възраст и то болна. Боледувах непрекъснато, а майка ми имаше опасност да загуби работата си от непрекъснато ползване на болнични. Затова ми се е случвало след 6 годишната ми възраст по цял ден да си седя самичка вкъщи, като майка се обаждаше по телефона да ме проверява и да ми напомня да си пия лекарствата, а когато можеше си идваше до вкъщи през обедната почивка.
Не съм се притеснявала и не съм имала инциденти.

Не помня по какви причини не съм била на работа, но бях в къщи в делничен ден с големия ми син, тогава на 6. Беше едно кишаво и гадно, а трябваше да ида до магазин. Оставих го да гледа Фокс кидс в 15.30, за да си спестя туткавото му обличане и обуване и се качих на колата, за да ида бързо до кварталния супермаркет. Разстоянието е има-няма 300 метра, но се минава през кръстовище със светофар. Напазарувах, тръгнах да се прибирам и всичко беше наред до секундата, в която се усетих, че с 30-40 километра минавам през кръстовището, на което нямам предимство, а светофарите във всички посоки светят зелено и аз не съм забелязала. Естествено и от дясно идваше кола със сходна скорост, разминахме се, като и двамата се завъртяхме насред кръстовището в кишата. Без грам превземка ви казвам, че като по филмите си мислех, че ако не се разминем с другата кола, то няма да се претрепем, но сина ми няма ключ и ще трябва да бъда в състояние да звънна на някой да му отвори.
Оттогава го оставям за 5-10 минути, за да ида до същия магазин с дребоската, но винаги с ключ в ключалката и с дълъг инструктаж, че каквото и притеснително да стане отключва и отива при някои от познатите съседи или просто пред блока - слава-богу в махалата се познаваме всички. Не смея до го оставя с малката и вероятно ще бъде така още година-две, защото той е на 8, тя на 1 и не биха се справили и с най-малкото усложнение, което може да настъпи. Затова пък си правя планове, че когато той стане на 13-14, тя ще бъде на 6-7 години и ако кара леко пуберските години може и да разчитам на помощ 

Въпреки, че е вече на 10г.  рядко оставям сама дъщеря си, след хиляди заръки, със свито сърце, проверки по телефона....
Като си знам какъв си ми е глупчо как да я оставя 

А аз винаги насърчавам децата на самостоятелност. Голямата ми дъщеря , която е в 4 ти клас още от втори ходи и се връща сама на училище. Вярно е, че сме в малък град и това има значение.Но в сравнение с другите деца тя е доста по- самостоятелна и това ми помага и на мен.Поверявам й малката (3год и 4 мес) за час , два. Иначе не знам как бих се справила с децата , работа и вечно зает мъж.

Ох мами, чета ви и разни мисли минават през главата ми.
Синът ми е на 8 г., във втори клас е и от тази година вече ходи и се връща сам от училище. Стои си сам в къщи и учи сам и пише домашни сам. Няма как, ние с баща му сме на работа, а няма кой да стои при него.
Няма да крия, че ми доста притеснено.
Не се страхувам, че ще направи някоя беля, а ме е страх да не стане нещо, на което няма да може да реагира адекватно. (Преди време бях чела за земетресението във Вранча. Една майчица си оставила дечицата в къщи да спят, били с таткото на 500 м. от блока си, и като люшнало земетресението - отишли си дечицата заедно с блока.)
Докато беше по-малък го мъкнех с мен навсякъде. Никога не съм си позволявала да го оставя сам.
Сега когато са двама вече ми се случва да ги оставя за малко сами, я до магазина да отида, я боклука да хвърля, но винаги давам инструкции на баткото, оставям ключ на видно място и тъй.
Моля се на Бог да пази децата ни, да не има се случват лоши работи.

Дъщеря ми я оставям сама най-реодвно. тя си спи в леглото, но сина ми  не опасно е! иначе мен от малка започнаха да ме осавят сама в къщи и най-редовно правех наводнения, събирах целия клас у нас. С брат ми яко се е биехме и изпочупвахме цялата къща. Няма да забравя веднъж счупихме стъколото на холната врата и баща ми го заведе в Пирогов да го шият.

Всеки сам си решава, но сина ми е на 10 години и все още ползваме бейбиситърки.
Не си представям да го оставя сам вечерно време. Нямаме баби и дядовци на разположение,  а пък и ние сме хора нали?   Можем да отидем някой път на кино, театър, концерт и тн вечерно време без детото и да сме спокойни, че всичко е наред.


През деня го оставяме сам. От скоро ходи и сам насам натам из квартала, защото е кротко.

оставяла съм го няколко пъти през деня сам,  за по два три часа.
ДНЕС го осатвих за половин час със спящите бебета /просто закъснях половин час и бейбиситръката ми трябваше да тръгва спешно, моя беше вината, че не се прибрах в един, а в два/. но досата ми беше притеснено като е сам с тях. по принцип не го оставям, освен когато спят - претичвам до пазара за 15 минути. и с телефон. днеска обаче бях далече и ми беше доста свитичко сърцето.
е, те си спяха, той се зомбирал пред телевизора... всичко си беше наред. ще гледам да не се повтаря тва.
пп. дано на каже на баба си, че ша ма изяде туй чудо .

Оставяме ги през деня сами за не повече от час, като имаме постоянна връзка по телефона . По принцип гледам да се случва рядко -само когато имаме някаква неотложна работа наблизо. Те се справят чудесно сами , но все пак се тревожа, макар че се обаждат,ако имат проблем, а той обикновено е какво да им купим като се върнем . Ключ им оставям ,но не на вратата,защото ме е страх да не отворят на някой непознат. Вдигам го някъде и се надявам, че ако се случи нещо ще ми се обадят и тогава ще им кажа къде е ключа, ако трябва да излязат докато се прибера.

Боже, кога съм пускала тази Тема...? 

Хайде пак аз 

Между Коледа и НГ. и 2-те си деца оставях сами у нас, като разчитах щерката на 9г. да гледа синчето на 3г. Няма начин, трябва да строим комунизЪмът 

Кой е 1-вия, дето ще ме разтреля? 

Голямата беше на около 5г. като почнах да я оставям сама за по 10-15 мин. На 6 вече не искаше да излиза и затова зимата си стоеше сама в къщи за по час. Миналата година март/малката е била на 1г и 2м./ ги оставих сами за почти час, но през 5 мин.звънях. Иначе като ходех за храната на малката редовно я оставях на каката, ако не мога да изляза с бебето. А каката още от миналата година сама ходи и се прибира от у-ще, но ни е много наблизо и не пресича улици 

И аз съм го оставяла ГоГо като беше бебе НЕ СТЕ САМИ

Ей тая тема ни е болна на нас...
Моята "принцеса" ми прави циркове всеки път, когато се опитам да я оставя и за 10 мин вкъщи сама...
Страх я е и това си е... Колко пъти разисквахме темата, от какво, защо... не тя си е упорита... Добре, че си имаме бавачка, че иначе щяхме да теглим чоп с мъжа ми, кой да иде на работа и кой не....

Дъщаря ми е на 3,4 год.Когато спи съм я оставяла за 5-10 мин. докато слезна до магазина в съседния вход.Преди няколко дни за първи път я оставих съвсем сама и тя ми "разреши" да излезна.Голяма била вече.Беля не може да направи,стояла е в стаята и си гледала филмче.
Но едни познати си оставила децата от 23.00 до 4.00 сутринта.Децата са на около година и половина и на две и половина.Ходили на дискотека...С къв акъл?

  Ето това и аз не мога да го приема. Не знам с какъв акъл ще оставят малките си деца и то през зимата Като си представя, че миналата година 10 годишно детенце изгоря така, защото родителите му отишли да се черпят в съседите Направо жал ми става за тези дечица

По случая, тук имаше случка преди година някъде - млади родители на 20-22 май да бяха, оставили 40.денните си близначета да спят вечерта и излезли до сутринта, бебетата се задушили от повръщано,  при следствието родителите бяха казали че били на дискотека  - прибраха ги, обаче акъла ми не го побираше, каква е тая майка - бременяла, раждала... защо не си е спестила всичко това докато е било време - след като не ги е искала 

Иначе по темата - докато спи съм я оставяла за минути, да отворя на пощаджийката или до гаража нещо да взема...

Много си зависи от детето според мен. Баткото го оставях от 5г сам в къщи. Имах му голямо доверие.Обаче малкия както вървят нещата май ще си го водя с мене докато се ожени и после ще предам щафетата на снахата Само бели прави и винаги се завира там дето най малко би ти минало през акъла че ще е  Да са живи и здрави

Оставяла съм каката за 5-10 минути само докато ида до магазина.Все още не съм се престрашила/тя е на 6г.вече/ ,а нещо не мога да и гласувам такова доверие....

Оставям я само за да ида до магазина за около 5-10 минутки.

Не виждам какъв е проблема 9-годишно дете да може да се грижи известно време за себе си и  братчето  си. То си зависи и от детето, де  .

С брат ми имаме 7.5 г. разлика. Имам чувството, че аз съм го отгледала . Прибирах го от ясли и градини, непрекъснато висеше с мен и моите приятелчета пред блока /което си беше голяма досада/, хранех го, преобличах го, че даже и капки за нос му слагах.

А относно моите деца - Диманка съм я оставяла като бебе, по за около час сама. Живеем в квартал, в който няма екстри като магазини, аптеки и подобни. Често се е случвало да товаря баткото с мен на пазар, докато тя спи. Но пък тя си беше кротко бебе, спеше добре, не повръщаше.

Сега като по-големи /на 6 и 4 г./, спокойно ги оставям сами за по 4-5 часа, макар че "сами" не е точната дума - живеем в къща от две отделни части и на практика в другата част на къщата /до която се стига през двора/ винаги има някой голям, към когото могат да се обърнат при спешен случай. Засега, слава Богу, не им се е налагало .

Да,оставяла съм я.За 5,максимум 10мин,докато спи,за да отида набързо до магазина.

Като бебета не съм ги оставяла сами - страх ме беше.
Голямата обаче от 4 годишна играе сама пред блока - живеем в един от селските квартали - много е тихо и спокойно, освен това са голяма компания от дечурлига с по 2-3 години по-големи от нея. До сега проблеми не е имало.

Много е самостоятелна. Беше на лагер есента от детската градина (5 годишна).

Иначе сама в къщи не сме я оставяли. Сега по празниците се случи да гледа някой интересен филм по телевизията и да не и се излиза, а ние да искаме да излезем с малката и татко и. Предложихме и да я оставим за малко сама, но тя не пожела.

Не смея.
Оставяла съм го сам за минутка-две: бях изпуснала някакви дрехи докато простирах-колкото да изтичам да ги взема (2 пъти), и веднъж набегом слязох да отворя вратата на входа на не-помня-на кого. Това е.

Иначе познавам майки, които са доста по-смели от мен. Едната редовно оставяше детето в къщи (будно, заспало-няма значение), за да вземе храната от кухнята. Друга позната ходи до магазина без детето.
А с една клиентка ходихме да подписва предварителен договор за покупка на жилище. Срещата продължи повече от 2 часа. Когато си тръгнахме я попитах кой гледа детето й (на годинка и половина) и се оказа, че го е оставила в къщи само. Оставила го е да спи, но все пак...... на мен сърцето ми би се пръснало от притеснения.

Да, много често, от около 3 годишни. Дени дори от по-рано.  Когато Павел беше малък се притеснявах повече; сега като че ли ми е по-спокойно, все пак Дени не е съвсем сама, а с батко си. Не се бия в гърдите с това, просто обстоятелствата са такива. Но пък смея да кажа, че децата ми са доста самостоятелни за възрастта си и съм общо взето спокойна. Естествено никой не е застрахован от "лоши случки"  дано да не стават. Единственото, което НЕ правя е да ги заключвам. Живеем в къща и входната врата винаги е отключена. Външната порта доскоро се заключваше, но от около година Дени не излиза на улицата без разрешение. По този въпрос (сами деца у дома) съм голяма късметлийка - всичко за сега е О.К. За 2-3 часа мога да ги оставя без проблем, двамата се гледат, слушат се...Павел понякога я взима от градината (5 пъти в месеца), пресичат главна улица...Моля се дано нищо не им се случи. 
А на майките, които "Никога, при никакви обстоятелства няма да го оставя!!!!" искам с най-добри чувства да кажа, че не се знае как ще те завъртят обстоятелствата. Пък и се убедих, че колкото по-самостоятелно и отговорно е едно дете (за възрастта си, естествено), толкова по-добре за него самото. Има самочувствие, не е безмопощно и уплашено, че ако мама и тати не са до него, няма да се справи.
И пак казвам: да не дава Бог.   

Зависи от детето някой "деца" и на 40 години не могат да се оправят сами. Аз на 4-5 години се гледах сама, нашите ходеха на работа по цял ден, а аз бях сама в къщи, нямаше кой да ме гледа.
Както го научиш така. Някой са по самостоятелни,а  други вечно зависими, и това зависи до известна степен от родителя.
Брата на мъжа ми е на 34г. и за всяко нещо търси майка си, баща си или малкия си брат (мъжа ми). Отидоха на почивка и всяка вечер звъня на майка си по телефона, освен обажданията през деня по GSM-a. Живее 1 етаж над родителите си за да може майка му да им гледа дететои и тях самите, като съответно свекърва ми стои в тях докато заспят, и дори в 3-4 през нощта ходи да ги проверява дали спят.

Това дали детето ще стане самостоятелно и отговорно и ще е такова и като възрастен зависаи само от 2 неща: родители и самото дете. Двете неща са комплексни. Има и по-плашливи, по-...дръпнати деца, има някои дето аз им викам "пишкин хлапе"  .Но много зависи от мама и тати. Ако за всяко нещо върви подире му и да иска, то не може да развие самостоятелност.


Кого ходи да проверява свекървати, бе - внуците или сина и снахата 

Сина и снахата, а внука си в последствие и него предполагам. Когато беше малък, свекърва ми цяла нощ спеше на земята с внука си на ръце, а сина и и жена му си спяха спокойно в леглото, съответно тя сутринта отива на работа ни жива ни умряла, а то беше от децата дето само спят и ядат. Естествено и внука и е същия като родителите си, на 7 години е, а не може да се оправя сам, още го хранят в устата, приспиват на ръце, събличат, преобличат, испикават, носят го на ръце като се измори и т.н.

Не съм го оставяла сам, но той си е много малък все още. Не знам кога ще се престраша, но със сигурност няма да е скоро 

Не съм я оставяла, но тя е и малка още. Няма и да я оставя скоро вкъщи сама, може би като стане 8-9-10 годишна... не че не е самостоятелна, но аз си спомням как се чувствах, когато 1 и 2 клас трябваше след училище сама да се прибирам и да стоя вкъщи (понякога с брат ми)...  После пък баща ми вече си стоеше по цял ден вкъщи и само си мечтаех да ме оставят сама ...

Бях сама у дома по време на стражишкото заметресение,от Горна Оряховица съм.Не искам да се заричам,но мисля,че скоро няма да я оставя сама.

Тинче, ти ме разби, душата   направо да ги съжалиш.
Аз пък мразя някой да ми диша във врата, прекалено съм самостоятелна даже (затуй и се ожених на 19, но това е друга тема   )

Малката все още не съм.Даже и като спи.

Не. Не смея да я оставям сама. 
Нито до магазина да отида, нито да изхвърля боклука...
И мисля, че още и е рано 

Тото беше в първи клас, когато се наложи да остане за няколко часа сам в къщи, защото беше болен, а ние с мъжа ми бяхме на работа. Леля ми живее в апартамента над нас и го наглеждаше и при нея обядваше. А малкия толкова му завидя, че пожела да се разболее, за да стои и той сам в къщи.
 Сега са в трети и втори клас и ги оставям сами за кратко, големи са вече, но въпреки това не съм сигурна, че няма да им хрумне някаква щура идея. Да пази Господ!

Според мен дете на 5-6 години е достатъчно голямо, за да бъде оставяно само. Мене са ме оставяли от толкова - ходех на полудневна детска градина, прибирах се на обяд, ядях, играех си и вечерта отивах да прибера нашите от работа. Имах си ключ, бяха ми обяснили, че не трябва да отварям на никого, знаех телефона на съседката за всеки случай... На 7 години се е случвало да ме оставят да гледам сестра ми, която беше бебе. Вярно, че става въпрос за малък град и за други, по-спокойни времена, но децата не са се променили толкова много, мисля.

За час-два, когато стана на 6-7. Сега се е случвало и за по-дълго/вече сме почти на 8/, но gsm е до нея, имаме СОТ, а и зная, че ще си играе, чете или гледа ТВ. Чуваме се често и слава Богу не е имало проблеми!

  аз съм втората  след Шани май - оставях Иван сам, когато беше малък, спеше много спокойно и не можеше да излезе от кошарата си. Само като съм убедена, че спи дълбоко, чакам да спи поне час преди това. И за час съм го оставяла.
Иначе да сляза да пазарувам, или да хвърля боклук - всекидневно. Сега не мога, вече порасна, като го усетя, че има малко акъл пак ще започна да го оставям, но сега не.