Ох мами, чета ви и разни мисли минават през главата ми.
Синът ми е на 8 г., във втори клас е и от тази година вече ходи и се връща сам от училище. Стои си сам в къщи и учи сам и пише домашни сам. Няма как, ние с баща му сме на работа, а няма кой да стои при него.
Няма да крия, че ми доста притеснено.
Не се страхувам, че ще направи някоя беля, а ме е страх да не стане нещо, на което няма да може да реагира адекватно. (Преди време бях чела за земетресението във Вранча. Една майчица си оставила дечицата в къщи да спят, били с таткото на 500 м. от блока си, и като люшнало земетресението - отишли си дечицата заедно с блока.)
Докато беше по-малък го мъкнех с мен навсякъде. Никога не съм си позволявала да го оставя сам.
Сега когато са двама вече ми се случва да ги оставя за малко сами, я до магазина да отида, я боклука да хвърля, но винаги давам инструкции на баткото, оставям ключ на видно място и тъй.
Моля се на Бог да пази децата ни, да не има се случват лоши работи.
Синът ми е на 8 г., във втори клас е и от тази година вече ходи и се връща сам от училище. Стои си сам в къщи и учи сам и пише домашни сам. Няма как, ние с баща му сме на работа, а няма кой да стои при него.
Няма да крия, че ми доста притеснено.
Не се страхувам, че ще направи някоя беля, а ме е страх да не стане нещо, на което няма да може да реагира адекватно. (Преди време бях чела за земетресението във Вранча. Една майчица си оставила дечицата в къщи да спят, били с таткото на 500 м. от блока си, и като люшнало земетресението - отишли си дечицата заедно с блока.)
Докато беше по-малък го мъкнех с мен навсякъде. Никога не съм си позволявала да го оставя сам.
Сега когато са двама вече ми се случва да ги оставя за малко сами, я до магазина да отида, я боклука да хвърля, но винаги давам инструкции на баткото, оставям ключ на видно място и тъй.
Моля се на Бог да пази децата ни, да не има се случват лоши работи.
опасно е! иначе мен от малка започнаха да ме осавят сама в къщи и най-редовно правех наводнения, събирах целия клас у нас. С брат ми яко се е биехме и изпочупвахме цялата къща. Няма да забравя веднъж счупихме стъколото на холната врата и баща ми го заведе в Пирогов да го шият. 
. 
. Ключ им оставям ,но не на вратата,защото ме е страх да не отворят на някой непознат. Вдигам го някъде и се надявам, че ако се случи нещо ще ми се обадят и тогава ще им кажа къде е ключа, ако трябва да излязат докато се прибера. 
Разхождаме ние децата това лято с комшийката и до нас спира кола, вътре около 25годишни пич и мадама -нейни познати.Тя пита :"Къде са децата?" На което й отговарят:
Голямата тогава беше на около 4 г., но не искаше да дойде с нас до магазина, а аз взех бебката и реших да отидем да купим мляко. Магазина е на около 100 м. от нас, на 15 мин. отиване и връщане. Тръгвайки от вкъщи набирам от домашния ни телефон моя мобилен и обяснявам на каката как може да ме набере ако има нещо. Тръгваме с малката без количката - на ръце(беше зима). Стигаме до магазина и докато плащам покупките телефона ми вече звъни. А каката реве жално и казва, че ужасно много я е страх. Няма да ви обяснявам как съм взела обратния път към вкъщи 
някои тук, а и на съд да ида 
Само бели прави и винаги се завира там дето най малко би ти минало през акъла че ще е 