Вашата равносметка след раздялата.

Каси, може човека сам себе си да не разбира. МОже пък да е имал чувства и после да ги е загубил. Може много неща да накарат някого да се раздели с другия.
Не  е въпроса да търсиш под вола теле - а просто да се вглеждаш в другия постоянно, да не си мислиш, че щом сега сте заедно, то това е нещо константно. ДА го гледаш и да виждаш реално нещата а не както правят повечето хора - да си затварят очите или да се опитват да намерят оправдание за всички пропуски в партньора си. И любовта не е оправдание, защото любовта заслепява ама не ослепява!
Ще ви дам изпитан от мен пример - аз виждах проблемите в бебето си когато другите нищо не виждаха, защото го следях с много обич - не само се наслаждавах на връзката ни майка-бебе, но и с много любов се вслушвах в нуждите му и го гледах. Това ми помогна първа да забележа проблемите. Когато ги показах на нашите те отрекоха да има проблем!!! На всяко физическо доказателство, че детето нещо не е съвсем както трябва в физическото си развитие, мен ме обвиняваха, че много се втелясвам, че прекалявам, че си търся проблеми... И това го правеха от прекомерна любов към внука си. После бях свидетел как майки от криво разбрана любов към детето /дай сега да не виждаме проблемите му за да не го нараним, за не си признаваме проблемите, за да не мислим лошо за него, дай да го предпази от ВСИЧКО?!.../, от слабост и страх, се отказваха да водях на рехабилитация деца, които имаха крещяща нужда да ходят, за да се оправят.
Ако вечно отричаме очевидните неща с извинение, че много обичаме, не разбираме и не сме видели - ще пропуснем шанса да помогнем на себе си, а в този още по-страшен случай - и на детето си.
Винаги има признаци на проблем и да има случаи когато хората ги забелязват доста късно, но уви дори и тогава повечето се опитват да задържат своите въздушни замъци, като пропускат последния си шанс да се измъкнат от ситуацията сухи!
Каси, ти колко време му позволи да се държи безобразно? При ясна картина,  ти пак се опитваше да не видиш истината. Аз с последното си увлечение бях като теб, само дето то трая мноого по-дълго време. Аз съм имала всички сигнали да разбера, че нещо не върви, ти - също. Ние не сме ИСКАЛИ да видим истината, не че не сме могли - и двете сме интелигентни и умни. Имаме своята вина за проблема и тя не се състои в това, че партньора не знае какво иска - а в това, че ние сме знаели какво искаме, а това е бил точно ТОЗИ човек.... Помисли и ми кажи дали не съм права?

Ама нали това е смисъла на връзката между двама души... то стигне ли се дотам да се налага да се вглеждаш в него постоянно, да те е страх да не ти забие нож в гърба - ми то каква връзка е това? Нали смисъла е да сте щастливи и спокойни заедно, всеки да си поема ангажиментите и най-вече ангажимента ДА НЕ ЛЪЖЕ. Тука не сме на политическата сцена, където всички се надпреварват да се излъжат, нито на пазара.
Относно детенцето, според мен там първоначалните условия са различни, ти си отговорна за него и затова следиш състоянието му повече от другите хора.
А относно последното ти увлечение: ми той не ти е направил дете и да ти обещава.... доколкото разбирам?

Аз не мисля, че да носиш отговорност за връзката си значи да живееш със съмениния, защото другия не е предмет да си го сложиш в джоба си и да си живееш сякаш винаги ще бъде там и защото ежедневието и проблемите натискат хората и докато се обърнеш се оказва, че нещо вече се е променило. А най не  мога да приема тезата" той ми направи бебе" !!! извинявай, но ти си била там била си съгласна вероятно и си искала това бебе! Значи ли, че ако той не ти ГО беше направил бебето ти нямаше да искаш бебе от този мъж????В момента, в който искаш бебе от един мъж, ти поемаш отговорността от тук нататък да си родител на това дете при всички ситуации, не си казваш аз ще съм майка, ама само докато мъжа  ми обича и ме иска!!!Защото в живота има и нещастия и всичко, ако не дай боже с мъжа се случи нещо- тогава на кого се сърди човек??? кой е виновен??? Търсенето на ВИНОВЕН за разпадането на една връзка или брак е страхотна загуба на време, носи само отрицателни емоции и товари човека с гняв. Нашата дискусия тука е точно като четенето на една книга- може много хора да я прочетат, но дали ще я разберат и как, зависи от това колко е било отворено съзнанието им за нещо ново. А последното само всеки един от нас може да го реши.

Ама аз ли нещо не мога да разбера или ...?Аз искам да кажа че след като си с един мъж,когото обичаш и който те обича,редно е да си имате доверие и щом нещата са стигнали до бебе/ с желание от двете страни/ пак е редно и двамата да си поемат отговорността.
Трябваше да се усъмня когато ми казваше че ме обича ли? Трябваше да се усъмня,когато каза че иска да се ожени за мен и да живее с мен?Трябваше да се усъмня,когато се сгодихме ли? Или когато купи къща за да живеем там?Или когато каза че иска ДЕЦА от мен?
Разбира се че исках дете, и двамата го искахме.
Пък и в крайна сметка никоя от нас не е баба Ванга ,за да знае какво е щяло да й се случи,че да предприеме нещо.
Аз например нямаше да негодувам,ако бях забременяла без негово желание-щях да си нося кръста.В случая с Каси,доколкото разбрах имат брак-е,щом са стигнали до там,предполага се че са искали да бъдат заедно,да бъдат семейство,да имат деца-човек не се жени току-така.Вярно е че нещата се променят,чувствата избледняват,но то това не става за един ден!
В момента ,в който двама души искат бебе, и двамата трябва да поемат отговорност за това дете,а не щото на единия така му рекло или щото не бил готов или се уплашил или дрън-дрън шикалки и т.н.

Точно така.
Чакай чакай чакай... кой е казал, че не искам/е/ /щото има и други като мен дето недоумяват/ и няма да си гледам/е/ детето/децата/? Не става дума за това, естествено че ще го гледам пък каквото ще да става.
А относно Кой е виновен за разпаденето на една връзка.........: не искам да споря, от твойте думи излиза че аз съм виновна, не съм била каквато той ме искал и затова той трябва да каже "Искам дете" да го направи и да ме зае..... и с това един вид аз си изкупвам вината че не съм била човека за него.
Честно казано на това лъхат тия приказки тука... Ми то все едно това са думите, които той обяснява на хората, които го питат защо аджеба й наду корема пък избега!!! Все едно него го слушам какво говори.
Да ти кажа ли? Да, значи. Значи, че той ако беше казал "Не искам дете, не съм готов" аз щях да се замисля сериозно по въпроса наистина ли това е човека за мен. Да се разделя примерно с него, да го забравя и да мога да търся ЧОВЕК, КОЙТО Е ГОТОВ ДА БЪДЕ БАЩА. Няма по-естествено нещо от това, не виждам защо жената трябва самоцелно да иска дете. Никоя жена не иска да има дете и да го гледа сама, ама никоя!!!!!!!!!!!!!!! Повярвай ми, каквото и да казват. Просто има някой, които нямат време и са по-скоро съгласни да го гледат сами, под угрозата да останат без дете. Това - ДА.
Но другото: НЕ.
Истината: ДА, аз бях там, той каза: и аз искам дете, хайде, и аз си казах: Добре, оттук натам аз ще бъда една щастлива жена със семейство, което ще е "нормално", да, това е което искам.... и така. Но повярвай ми, беше ли казал: Не, не искам дете, ако искаш ще ти направя пък ти си го гледай; НЯМАШЕ ДА ИСКАМ.
Това искам да кажа: всеки жив човек има право на личен избор как да протече живота му и не смятам че друг човек има МОРАЛНОТО ПРАВО да управлява живота ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Как да е, просто си негодувам, щото животът е несправедлив. Просто не смятам, че трябва да се вторачваш в най-близкия си човек и да се чудиш как да предотвратиш да бъдеш излъган. Въпрос на съвест и морал на човек е да НЕ ТЕ ЛЪЖЕ. И какво: ами следващия път. Ми аз съм на 26. И как ще погледна после някой. Ми той като каже Искам дете. И аз да рискувам, щото разбираш ли ще стане същото а именно най-добрия вариант: женим се, купуваме общо жилище, ремонтираме го.... и той поисква дете и аз какво сега - ми сори пич, няма, щото разбираш ли така ме излъга един навремето че сега ме е страх да не ме излъжеш и ти ...

Ааа, и още нещо.
И тоя същия ще дойде да ми каже: ми искам си детето.
Както беше казала Милк в една друга тема: за 20 грама сперма........и баща да се нарича.
И знаеш ли какво: ми има си закони за тая работа, които казват Ти си длъжна да му даваш детето да го види, щото си подсъдима иначе. Срещу 50 лева.
И когато законите са в ущърб на потърпевшия от случая....
Аааа, и трябва да му се мазниш, щото и да искаш да избягаш в чужбина от него и това не можеш......
Ми незнам какво да кажа!

Ами, да явно,че не се разбираме и според поне говорим за различни неща. Всичко, което ти казваш за доверието е така, а аз говоря за онези малки неща, които се случват отвреме на време и които те карат да се питаш това същия човек ли е... никой не може да ме убеди, че другият взима такова голямо решение, като това да напусне жена си, да не говорим пък бременна, без да е имало някакви признаци... това просто не може да е истина.
Колкото до това какво ТРЯБВА- да така е, трябва да е отговорен, да държи на думата си... всичко това хубаво ама факт, че не се случва... та за мен това са различни неща... да доверието е едната страна, да внимаваш за връзката си, да се стараеш наистина да виждаш дали другия се променя и накъде, е другата страна. Това не изключва да му вярваш, означава само да не си затваряш очите пред случки, които са показателни за отношенията...
Защото ако всичко е цветя и рози и хоп той изведнъж излиза от тия отношения, тогава твоето обяснение за нещата какво е ще ми е интересно да го споделиш???

Според мен няма връзка, в която всичко е цветя и рози.
Но семейства има.
Толкоз по въпроса, че разтеглихме едни локуми.... 

Да не остана назад-дааа,няма такава връзка-всичко да е цветя и рози.Във всяко семейство има по някой друг скандал и караници-говорим за нормални битови крамоли,ама виж ,как пък не съм се сетила че точно с тея скандалчета той ми дава знак,че не иска да е баща /вече/ и че ще ме зареже бременна,че и още по подло ще постъпи като каже ,че детето не е от него! 

Ма муцка, ти си голяма късметлийка!!! 

Просто от спора виждам 2 типа хора - едните като мен приемат че са пропуснали да забележят явни признаци говорещи, че човека отсреща вече не аслужава доверие /или въобще не е заслужавал/. Аз вярвам, че урока ще ми помогне следващия път да гледам, да внимавам и ако видя нещо съмнително, да не се предоверявам. Вярвам, че съм пропуснала да забележа предупредителните сигнали за това, че с партньора ми нещо не е наред. Или поне съм се надявала да го променя, да се оправят нещата. Jaly1 мисля, че ти също мислиш така.
Има и втори тип хора, които приемат, че това е било съдба и не е имало начин да предположат, че нещо не е наред във връзката. Те твърдо вярват, че всичко е било ок и не е имало начин дори да се усъмнят, че човека отсреща не е надежден и сигурен спътник. Те вярват, че няма начин да се предпазут следващия път, защото нищо не зависи от тях.
Това е. Всеки е в правото си да се групира където иска. Но аз лично не съм склонна да оправдавам хора приписващи всичките си несполуки на съдбата и приписващи всичко на случайността.

Каси, никой не те напада. И ако се опитваме с Jaly1 да кажем, че е можело нещичко да ти подскаже, че половинката ти не струва - това е, за да може следващия път да си с едно наум.
А това Джали което ти каза е не обвинение, а простата истина, че когато една жена забременее - тя трябва да е с ясното съзнание, че ВИНАГИ ема шанс да остане сама. ВИНАГИ!
И да е готова за всички последици от това.
Само това искаше да ти каже Джали - че все пак е трябвало вътрешно да си готова и на такъв изход. Но може би просто ние с нея така мислим, и приемаме за нормално, пък другите защото не мислят така, не могат да го разберат

Такааааа. Във всеки човек има по нещо съмнително, всеки има пропуски, вярвам че ще се съгласите.
Да не се предоверявам - ми то това е най-лесното, живея си сама и не се предоверявам....  .
Знаеш ли колко са хората, на които вярвам напълно на тоя свят, че никога няма да ме предадат. Ми 1 човек. Жена е. Не ми е роднина.
Толкова съм срещнала за целия си живот /той не че е много дълъг де/.
И какво сега, само с нея да общувам. Или да вземем да се оженим....
Не казвам че не зависи от мен, но такъв човек, който да е отговорен и на който да може да се разчита, познавам само 1. Те това е. Сигурно кратко съм живяла. Или това човек да си държи на думата и да идва навреме /примерно/ са ненужни неща, които не определят доколко човекът е ОК. Ми моите познати и приятели нито държат на думата си, нито имат скрупули по отношение на боравенето с мойто свободно време.... Та ако трябва по критерий сериозност и надеждност да ги избирам хората....Бе мани... 

Уффф,Каси ,виж за това не бях се сетила че съм голяма късметлийка Ох,много ме разсмя

Абе май днес съм във фаза и пиша глупости. Я не ми обръщайте внимание, понякога просто човек започва да се рови и да се чуди и мае как се е докарал до тук. Както имаше една песен "Има дни, в които не върви".
  Поздрави.