Пътуването на само дете с автобус от град А до град В е по-малко рисковано отколкото на само дете в градския транспорт, така че не виждам никакви причини за притеснение.
- Публикувана: 15 авг. 2010, 16:24 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2010, 23:57 ч.
Пускате ли децата си да пътуват сами надалече?
Пътуването на само дете с автобус от град А до град В е по-малко рисковано отколкото на само дете в градския транспорт, така че не виждам никакви причини за притеснение.
Аз не пускам голямата ми дъщеря дори до магазина сама, но я пратих лятото на 300км. с автобус на крайната спирка я чакаха естесвенно.
не виждате ли какво става наоколо -премазани деца ,автобуси в реки ,изчезнали деца ,да изброявам ли още ?!? От практика знам, че мобилният телефон не може да помага в екстремни ситуации. За първи път пуснах детето само с градския транспорт в София на 13 год. възраст. Случиха му се такива неща, че то после 2 седмици то не излиза от дома си. Детето е с двойно гражданство и в повечето месеци живеем извън страната /за съжаление/. Преди да тръгне му напомних по телефона за пореден път да не забрави парите, билетите, тел., ключа. Но там откъдето идваме децата пътуват без билети в гр. транспорт и поради това, то забравило билетите вкъщи. Качили се контрольори. А детето е русичко и белокожо. Ако беше мургаво, нямаше и да го питат за билет /Вече наблюдавам работата на контрольорите и виждам, че не проверяват хората с по-матова кожа/ . Детето ми на развален български обяснил, че в бащината му страна децата пътуват безплатно. Свалили го от автобуса, за да не видят останалите пътници, че го глобяват. /Според чл. 37 ал. 2 от закона за транспорта децата не се глобяват, а се съставя акт на родителите./ Демонстративно се "обадили" на полицията и го глобили, като по този начин оставили едно дете без пари в непознат чужд град. Съжалявам, че го пуснах само, съжалявам, че не си знаем правата, съжалявам, че детето не се е обадило на посолството, защото държавните служители на бащината му страна си защитават гражданите. НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ПУСНА САМО ДА ПЪТУВА в България.
А дали в страната, за която говориш, е позволено дете на 13 години да пътува само в градския транспорт и въобще да се движи само из града? За това, че детето ти няма изградени съответните навици, не е виновна България. Разбира се неодобрявам грубото отношение на контрольорите и обратната дискриминация. Но ми стана доста чудно как то е взело парите, телефона и ключа си, пък забравило точно билетите!!! Май историята е малко по-различна - дали не е забравило да си купи билети? На 13 години повечето деца в София се движат сами с градския транспорт - най-малкото ходят на курсове и уроци заради кандидатстването в гимназии след седми клас. Досега не съм чула някоя майка на дете в тази възраст да се притесни, че детето й ще ходи някъде само с градския транспорт.
Аз пък мисля, че е напълно нормално нормалните майки да се притесняват за децата си, където и да пътуват.Тази година пуснах сина си, който е на 10 години да пътува сам в самолета до Израел.Ми притеснявахме се, и то доста.Баща му беше позеленял от притеснение.Е стигна детето по живо, по здраво.В днешно време трябва да си луд да не се притесняваш за детето си. 
И ние тази година за първи път го пуснахме сам (на 14 и малко) да пътува със самолет до Германия. Изядох си ноктите, докато леля му се обади да ми каже, че "стоката е доставена" 
Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива. Пуснахме го само с ръчен багаж, за да не се обърка нещо с багажите, да не търси ленти и прочие. Пък се оказа, че той даже е помагал на майка и дъщеря, които отивали на гости в Г., но не знаели език и седяли до него в самолета, поръчвал им напитките и сандвичи,завел ги до лентите за багаж. Пък взели и че се засекли с тях в българския ресторант в Мюнхен -били в една компания и те много го хвалили-колко бил възпитан, какво добро дете, как ни помогна.... Та ние си ги мислим за тиквички, притесняваме се дали ще се справят, а се оказва, че те помагат на възрастни хора...
Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива. Пуснахме го само с ръчен багаж, за да не се обърка нещо с багажите, да не търси ленти и прочие. Пък се оказа, че той даже е помагал на майка и дъщеря, които отивали на гости в Г., но не знаели език и седяли до него в самолета, поръчвал им напитките и сандвичи,завел ги до лентите за багаж. Пък взели и че се засекли с тях в българския ресторант в Мюнхен -били в една компания и те много го хвалили-колко бил възпитан, какво добро дете, как ни помогна.... Та ние си ги мислим за тиквички, притесняваме се дали ще се справят, а се оказва, че те помагат на възрастни хора...
И ние тази година за първи път го пуснахме сам (на 14 и малко) да пътува със самолет до Германия. Изядох си ноктите, докато леля му се обади да ми каже, че "стоката е доставена" Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива.
Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива.
Не сме били единствените! Още не мога да приема, че детето ми е вече голямо, става самостоятелно и не се нуждае нон стоп от мен.
не съм много в темата, но ми предстой купуване на жилище, харесах си Мотописта, но имам дъщеря, която трябва да пътува до първа немска, осми клас, как ви се струва като локация за пътуване, да търся ли по - близък квартал , може и на лични да ми пишете,
ако има ползващи автобус 74 или трамвай 7?
благодаря предварително за мнения и съвети!
ако има ползващи автобус 74 или трамвай 7?
благодаря предварително за мнения и съвети!
И ние тази година за първи път го пуснахме сам (на 14 и малко) да пътува със самолет до Германия. Изядох си ноктите, докато леля му се обади да ми каже, че "стоката е доставена" Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива.
Най-много се притеснявах да не си загуби паспорта, да не обърка гейта (3 пъти му звънях на нашето летище-сигурен ли е, че е на правилното място, докато той не ме отряза, че съм досадна вече и той не е олигофрен), да не загуби декларацията от нас с баща му, да не сбърка да даде оригинала, а не копието й и секакви такива. Не сме били единствените! Още не мога да приема, че детето ми е вече голямо, става самостоятелно и не се нуждае нон стоп от мен. И на 20г. да е (особено ако е за първи път) пак ще се притеснявам. Тя леля му така-е какво толкова, знае два езика, не е малък, ще се оправи, какви малки деца съм виждала да пътуват сами по самолетите. Беше ми на устата да й кажа-абе роди си едно, отгледай го, па го пусни само ако щещ с бебешката количка още и не се притеснявай тогава 
Миналата година, когато синът ми беше на 14 години, го пуснах на езикова ваканция в Малта. Сам-самичък. На летището го чакаха. Естествено, много се притеснявахме с баща му. Минаваха ми какви ли не мисли през главата ... познато ви е. Всичко мина чудесно, без забележки. Но аз пък съм от онези майки, които "не се страхуват". Отдавна пътува и с градския транспорт (веднъж даже беше заспал в един трамвай) и по лагери е ходил. Не бих имала притеснения за деца на такава възраст.
Никога не бих пуснала детето си да пътува такива разстояния само,преди да е навършило поне 15 години.
И аз така, много се притеснявам.
X
Реклама