Здравейте какво мислите за ранното пробиване на ушичките на момиченцата т.е на колко месеца най рано е въцможно това.Питам защото съм в чуденка а и като видях на колегата ми детенцето е на 1 год и няколко пъти са пробвали да е заведат но само като и докоснат ушето и се одира от рев и недава.От това си мисля 1 год да не е късно по скоро детето да е голямо и да не дава и постоянно да си пипа ушите което да ги възпали.
- Публикувана: 16 авг. 2010, 08:53 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2010, 14:33 ч.
На колко месеца пробихте ушите на момиченцата си???
Против съм подобна намеса в чуждото тяло. Още повече на малка възраст, защото: 1. в ушите има множество точки, които са свързани с вътрешните органи и не се знае на малките ушета коя точно точка може да бъде засегната; 2. добре е децата сами да решат дали искат да си пробиват ушите, защото по тази логика и татуировки може да им направят някои майки - аз самата ходих да ми пробият ушите на 14 г. и преди това категорично не исках, а после се радвах на самостоятелния си избор; децата ми са на 6 г. и едната иска да й пробием ушите, а другата е категорична, че няма да позволи подобно нещо никога /засега/.
Преди всичко, уважавам правото на дъщеря ми на личен избор за подобни неща.
Второ, инфекцията след такава процедура хич не е нещо, което няма как да се случи.
Трето, аз самата свалих обеците, за да не ме дърпа детето, представям си в детската градина колко ще е примамливо за другите деца да правят точно това.
Всеки се решава сам кое му е най-важно.
Второ, инфекцията след такава процедура хич не е нещо, което няма как да се случи.
Трето, аз самата свалих обеците, за да не ме дърпа детето, представям си в детската градина колко ще е примамливо за другите деца да правят точно това.
Всеки се решава сам кое му е най-важно.
Винаги ми е била странно, какъв е тоя зор и най-вече, каква е причината да се слагат обеци на малките момиченца 
.
. И аз това се чудя
... 
...когато тя реши
Здравейте какво мислите за ранното пробиване на ушичките на момиченцата т.е на колко месеца най рано е въцможно това.
Възможно е още след раждането. Но е акт на простотия да се направи преди нейното желанине
Аз съм маниак на тема обеци, но се тревожех, че докато е мъничка, може да ги закачи, друго малко човеченце да й ги дръпне и т.н. Но моята "любов" явно я зарази, защото на 3 пожела и тя обеци и аз само това и чаках Не съм суеверна, но разправят, че уши се дупчат на Благовещение. Стoри ми се подходящо, падаше ми се удобно във времето, уговорихме се с братовчедката и ги заведохме с нейната щерка (малко по-голяма от моята) при една проверена лекарка. Значи, трябва да е била 3г. 1м., т.е. на 37 месеца 
Не съм суеверна, но разправят, че уши се дупчат на Благовещение. Стoри ми се подходящо, падаше ми се удобно във времето, уговорихме се с братовчедката и ги заведохме с нейната щерка (малко по-голяма от моята) при една проверена лекарка. Значи, трябва да е била 3г. 1м., т.е. на 37 месеца
Аз пробих ушите на моята дъщеричка на 3 месеца.Плака точно 2 мин и забрави, не е имала проблеми.Губи ги от време на време и купуваме нови.Тази тема за избора за пробиването ми прилича на онази за избора за кръщаването.Малко ми е банално защото въпреки че съм избрала да пробия ушите на детето си не означава че няма да и дам да взима самостоятелни решения занапред.Смятам че съм над тези неща и това е най-малкия ни проблем.Ако не иска обеци да си ги маха.Едва ли ще и остане комплекс че има по една дупка на всяко ухо.В съвременния свят малко са тези които нямат обеци така че ............................. какво значение има!!!
Почти на 4г. е и още не съм. Тя не обича фиби, гривни, пръстени и едвали ще изтърпи и обеците. По- важната причина е, че е редно сама да си реши и за това не позволих като беше по-малка. Бабите от вторият и месец са ме заподканяли, като атаките преминаха във времето с подарък на обици за всеки рожден ден. За сега не се предавам. 
Беше на 2 години! Подариха и обеци, трябваше да ги сложим! 
Аз не си падам много по тези неща, повече от 15г. аз самата не бях носила обеци, но...
Тя много им се радваше в началото, около година...!
Сега ги носи рядко, когато се сети ги слагаме, после тя самата си ги сваля, та така...
Аз не си падам много по тези неща, повече от 15г. аз самата не бях носила обеци, но...
Тя много им се радваше в началото, около година...!
Сега ги носи рядко, когато се сети ги слагаме, после тя самата си ги сваля, та така...
Втриса ме гледката на бебе с обеци, които макар и медицински, почти закриват ушенцето. Не мога да я разбера тази мания за ранно пробиване на ушите. За къде толкова бързат тези хора, не знам!
На дъщеря ми пробих ушите на 3 години. Тя знаеше и искаше. Бях й разказала какво ще й направят, седмица преди това рисувахме дупчици по ушето или звездички с флумастер. Отиде спокойна и подготвена. Въпреки това се уплаши като щракна пистолета, ревна и поиска да си ходим. Поговорихме и за всеобща изненада на всички в салона/и моя/, тя взе че се върна и доброволно си даде и другото ухо.
На дъщеря ми пробих ушите на 3 години. Тя знаеше и искаше. Бях й разказала какво ще й направят, седмица преди това рисувахме дупчици по ушето или звездички с флумастер. Отиде спокойна и подготвена. Въпреки това се уплаши като щракна пистолета, ревна и поиска да си ходим. Поговорихме и за всеобща изненада на всички в салона/и моя/, тя взе че се върна и доброволно си даде и другото ухо.
Аз пробих ушите на моята дъщеричка на 3 месеца.Плака точно 2 мин и забрави, не е имала проблеми.Губи ги от време на време и купуваме нови.Тази тема за избора за пробиването ми прилича на онази за избора за кръщаването.Малко ми е банално защото въпреки че съм избрала да пробия ушите на детето си не означава че няма да и дам да взима самостоятелни решения занапред.Смятам че съм над тези неща и това е най-малкия ни проблем.Ако не иска обеци да си ги маха.Едва ли ще и остане комплекс че има по една дупка на всяко ухо.В съвременния свят малко са тези които нямат обеци така че ............................. какво значение има!!!
Сами решавате за децата си , всеки има право на мнение и избор. Ама аз искам да питам , защо ви е такъв зора да им пробивате ушите
Пък после, ако не искала обици да ги маха
недоумявам честно. 
Да речем, че не съм длъжна да обяснявам на никого защо, става ли? А въпросът е насочен към тези дивачки, варварки и простакеси като мен, които вече сме го направили. Кога, а не дали. И не за и против. А просто КОГА. ОК?
стига крякала.
въпросът е така зададен, че внушава задължителност на мероприятието - при това, на невръстна кърмаческа възраст.
ще прочетат после следващите заблудени новоизлюпени майчета и ще си кажат - закъсняла съм, мойта е вече на 6 месеца, а още не е с пробити уши. точно така се е почувствала и авторката на темата. затова не е лошо някой да й каже, че това, което прави, е варварщина.
Понеже съм проста майка на дете с пробити уши, реша ли, ще крякам. Аз със същия успех мога да кажа стига размахвала пръсти и къде ти е мястото, и дето не е. Не звучи по-малко крякащо, ако трябва да сме дотам точни.
Има хиляда тема "за и против", където всеки може да се информира от зор ли е или не. През пост, през 2 влиза някоя в хармония с природата и ми казва я че съм тъпа, я че съм дива. Кеф ми е, дива съм. Айде, възвисявайте се някъде другаде!
Има хиляда тема "за и против", където всеки може да се информира от зор ли е или не. През пост, през 2 влиза някоя в хармония с природата и ми казва я че съм тъпа, я че съм дива. Кеф ми е, дива съм. Айде, възвисявайте се някъде другаде!
На голямата на 9м, на малката на 1,5г/сама искаше /. Определено по-рано е по-лесно. Аз пък не мога да разбера, каква е разликата, дали на 2 или на 5 или...все е непълнолетно и се счита, че не може да взима самостоятелни решения. Всички да чакат до 18г, за да носят обици ли? Аз лично познавам само една жена, която не слага, просто защото й е зарастнала едната дупка.
На мен не ми бяха пробили ушите като малка и много исках и аз да имам обици, но все ме беше шубе, като чуех, че ще ми ги пробиват. Отне ми няколко години да се навия, да порасна и преодолея страха. До тогава само гледах и завиждах.
/. Определено по-рано е по-лесно. Аз пък не мога да разбера, каква е разликата, дали на 2 или на 5 или...все е непълнолетно и се счита, че не може да взима самостоятелни решения. Всички да чакат до 18г, за да носят обици ли? Аз лично познавам само една жена, която не слага, просто защото й е зарастнала едната дупка.На мен не ми бяха пробили ушите като малка и много исках и аз да имам обици, но все ме беше шубе, като чуех, че ще ми ги пробиват. Отне ми няколко години да се навия, да порасна и преодолея страха. До тогава само гледах и завиждах.
Аз лично познавам само една жена, която не слага, просто защото й е зарастнала едната дупка.
направи си експеримент утре и преброй колко от жените, които ще срещнеш по улицата, носят обици.
Да речем, че не съм длъжна да обяснявам на никого защо, става ли? А въпросът е насочен към тези дивачки, варварки и простакеси като мен, които вече сме го направили. Кога, а не дали. И не за и против. А просто КОГА. ОК?
стига крякала.
въпросът е така зададен, че внушава задължителност на мероприятието - при това, на невръстна кърмаческа възраст.
ще прочетат после следващите заблудени новоизлюпени майчета и ще си кажат - закъсняла съм, мойта е вече на 6 месеца, а още не е с пробити уши. точно така се е почувствала и авторката на темата. затова не е лошо някой да й каже, че това, което прави, е варварщина.
И аз влязох, за да разбера защо все пак някои майки пробиват ушенцата на пеленачетата си. Явно защото им харесва, така както на някои да къпят бебета си със сол - нищо че преди време едно бебе беше изгорено от солта, просто на майките така им харесва, така се е правело. Боже, в 21-и век сме! Има куп други начини да забележат бебетата ви!
Wilma Flintstone, по-често прочитай сентенцията на Екзюпери, която си сложила под аватара си - "Най-важното е невидимо за очите". Обиците са натрапчиво видими!
Лиляна, постът над твоя е отговор на въпроса ти. Ако целта не е да се заяждаме, мисля, много любезно помолих да не се случва именно това, тукмо преди да влетят последните агресорки, които сякаш се нахъсиха от намека ми. Когато някой с най-просташки изрази ми казва, че крякам, нарича хора, които не познава, диваци, не приема, че може (съвсем случайно) да не се интересуваме от мнението му, без да му го отричаме, както той прави с нашето, да, малко се изнервям. И въпреки това, все още не съм обидила никого, ако забелязваш?
Уилма, ето първият пост, с който е зададена темата:
Нормално е да се дадат мнения кой какво мисли за пробиването и то рано, защото авторката все още се чуди.
Ти си пробила ушите на дъщеря си - ОК, но не желаеш да кажеш причината за това решение.
Другите не сме дупчили телата на децата си и се аргументираме защо не го правим, освен това и казваме откровено мнението си как изглеждат в нашите очи надупчените и накичени детски уши.
Лично моята цел не е да се заяждам. Аз не приемам хората за диваци, нито обиждам. Аз определям самият акт като неприемлив и гледката на такова дете като безвкусна и неприятна. Има разлика.
Здравейте какво мислите за ранното пробиване на ушичките на момиченцата т.е на колко месеца най рано е въцможно това.Питам защото съм в чуденка а и като видях на колегата ми детенцето е на 1 год и няколко пъти са пробвали да е заведат но само като и докоснат ушето и се одира от рев и недава.От това си мисля 1 год да не е късно по скоро детето да е голямо и да не дава и постоянно да си пипа ушите което да ги възпали.
Ти си пробила ушите на дъщеря си - ОК, но не желаеш да кажеш причината за това решение.
Другите не сме дупчили телата на децата си и се аргументираме защо не го правим, освен това и казваме откровено мнението си как изглеждат в нашите очи надупчените и накичени детски уши.
Лично моята цел не е да се заяждам. Аз не приемам хората за диваци, нито обиждам. Аз определям самият акт като неприемлив и гледката на такова дете като безвкусна и неприятна. Има разлика.
Wilma, не е нужно да те познавам лично теб или някой друг, за да продължавам да смятам, че пробиването на телесни части на невръстни деца е варварство и отживелица. личното познанство няма никакво отношение към мнението по определени житейски ситуации.
ако ти се засягаш от това определение, проблемът е твой.
апропо, ако разговаряхме, седнали на пейка в градинката, вероятно ти нямаше да ми скачаш с такъв тон и изрази, нали?
както и да е, не това е важното в случая.
ако ти се засягаш от това определение, проблемът е твой.
апропо, ако разговаряхме, седнали на пейка в градинката, вероятно ти нямаше да ми скачаш с такъв тон и изрази, нали?
както и да е, не това е важното в случая.
Лиляна, надявам се, ще се съгласиш, че правилно съм отчела целта ти, защото струва ми се, ти отговорих съвсем подобаващо. Не съм се "дракала" с теб, напротив - отговорих ти подробно и сега пак ще го направя.
Аз СЪМ отговорила кога, защо и как съм го направила. Казала съм и че НЕ съм за ранно пробиване. Името на темата и на мен не ми хареса особено, но изразните средства на много хора не ми харесват и jam е една от тях, което не е причина да влитам във всяка зле формулирана тема и да обясявам наред как всички са тъпанари. И точно защото НЕ харесах формулировката, влязох в ТАЗИ тема, а не във дестките подобни. И се пошегувах с месеците. Има начин да изразиш и отрицателното си отношение по ненатрапчив и необиден начин, ако това ти е целта. Ако, обаче, искаш да обясниш на всички колко са тъпи, а ти колко си сложен, това е съвсем отедлно мероприятие и няма нищо общо с изказването на мнение, било то подкрепящо или обратно.
Темата съвсем се разводни, за моето моля за извинение, но понеже вече стана дума, карай, ще довърша. Има хора, които държат на всяка цена да са "контра". Даже да си на тяхното мнение, те не го забелязват, а драпат като бесни да "затапват". С други е удоволствие дори да поспориш. Дори никога да не сближите позиции. Чудя се дали би се съгласила с мен за това... Не искам отговор, впрочем. Просто, без връзка с конкретно изразеното ми по тази конкретна тема мнение, след всичко, което изписах, сама си отговори, на въпросите, на които не ти дадох отговор в прав текст
Аз СЪМ отговорила кога, защо и как съм го направила. Казала съм и че НЕ съм за ранно пробиване. Името на темата и на мен не ми хареса особено, но изразните средства на много хора не ми харесват и jam е една от тях, което не е причина да влитам във всяка зле формулирана тема и да обясявам наред как всички са тъпанари. И точно защото НЕ харесах формулировката, влязох в ТАЗИ тема, а не във дестките подобни. И се пошегувах с месеците. Има начин да изразиш и отрицателното си отношение по ненатрапчив и необиден начин, ако това ти е целта. Ако, обаче, искаш да обясниш на всички колко са тъпи, а ти колко си сложен, това е съвсем отедлно мероприятие и няма нищо общо с изказването на мнение, било то подкрепящо или обратно.
Темата съвсем се разводни, за моето моля за извинение, но понеже вече стана дума, карай, ще довърша. Има хора, които държат на всяка цена да са "контра". Даже да си на тяхното мнение, те не го забелязват, а драпат като бесни да "затапват". С други е удоволствие дори да поспориш. Дори никога да не сближите позиции. Чудя се дали би се съгласила с мен за това... Не искам отговор, впрочем. Просто, без връзка с конкретно изразеното ми по тази конкретна тема мнение, след всичко, което изписах, сама си отговори, на въпросите, на които не ти дадох отговор в прав текст
Добре де, махате ли обеците, когато децата лягат да спят? Щото, ако не го правите си е направо мъчение. Аз не мога да си представя да спя с обеци, независимо какъв тип са. И за детето ви обеците са едни железа, сложени върху тялото му.
Имам много хубави спомени от пробиването на моите уши, бях втори клас и баща ми ме заведе, като желанието беше изцяло мое. И обеците ги помня много добре, все едно беше вчера ...
Имам много хубави спомени от пробиването на моите уши, бях втори клас и баща ми ме заведе, като желанието беше изцяло мое. И обеците ги помня много добре, все едно беше вчера ...
Зависи, предполагам, какви са обеците. На моето дете са мънички халкички, които изобщо не й пречат. Без стърчащи, бодящи и закачащи чаркове, неоткопчаващи се. От бяло злато, за да не се тревожа за възпаления, но и да не бият на очи, за да изкушават кражба в движение, което ме плаши дори повече. На нея съм казала, че са сребърни, за да не похвали някъде не намясто и да предизвика излишен интерес
Ако ги смени за малко с други по-неудобни - сега, когато е по-голяма и си има своите изкушения, си ги сваля самичка, а за слагането й помагаме сутрин.
Ако ги смени за малко с други по-неудобни - сега, когато е по-голяма и си има своите изкушения, си ги сваля самичка, а за слагането й помагаме сутрин.
Че за кръщене определена възраст ли има???
Може би има нужда от тема - на колко месеца кръстихте детето си?
На 6 месеца и половина. За мен обеците са един от най-женствените аксесоари. Спестявам й лошият спомен, който имам аз.
А ако тя като порастне реши, че не иска да носи обеци - да не носи.
А ако тя като порастне реши, че не иска да носи обеци - да не носи.
На голямата ми дъщеря ги пробихме като стана на една годинка,въпреки неохотата от страна на баща й.Впоследствие едното ухо й се възпали и махнах обиците ,като стана на 2 години пак й ги пробих ,защото се бяха запушили дупките,но отново се възпали едното ушенце,постоянно сълзеше.Отново й махнах обиците и сега пак са запушени,вече е на 8 години,но когато иска вече сама ходи да си ги дупчи.С малката ми дъщеря никога няма да направя отново тази грешка. 
На Благовешение - беше на около година и 4 месеца, но яко беше малка мисля, че щеше да е по-добре, в смисъл, че вече разбираше какво се случва и трудно пробихме врората.
Междудругото някъде бях чела, че имало риск да се засегне някаква точка при пробиване на ушите на малки деца
Междудругото някъде бях чела, че имало риск да се засегне някаква точка при пробиване на ушите на малки деца
Междудругото някъде бях чела, че имало риск да се засегне някаква точка при пробиване на ушите на малки деца
Рискът за засягане на точка не е само при малките деца - винаги съществува, още повече ако хората, които извършват тази манипулация, не са запознати с акупунктура.
Мисля, че е пълна идиотщина да се пробиват ушите на пеленачета!!! 
Защо се прави? Не са достатъчно красиви бебета и имат нужда от тунинг ли? Не ви ли е страх, че може да се закачи, да и пречи или да се възпали?
На голямата ми дъщеря ги пробихме, когато беше на 3 години и то по нейно желание. На малката, която е на 4, все още не съм планирала такова занимание. Ако тя пожелае сигурно няма да и откажа, но по моя инициатива, не.
Защо се прави? Не са достатъчно красиви бебета и имат нужда от тунинг ли? Не ви ли е страх, че може да се закачи, да и пречи или да се възпали?На голямата ми дъщеря ги пробихме, когато беше на 3 години и то по нейно желание. На малката, която е на 4, все още не съм планирала такова занимание. Ако тя пожелае сигурно няма да и откажа, но по моя инициатива, не.
Мисля, че е пълна идиотщина да се пробиват ушите на пеленачета!!!
За мен също е идиотщина. Особено пък на гологлави момиченца да се слагат обеци, че да не ги бъркат с момченца
Пробих ушите на голямата си дъщеря миналата седмица, т.е. на 5 години и 3 месеца. Сама пожела. От известно време идеята я беше завладяла, обмисляше няколко седмици решението си и вече обеците са факт.
Бебето няма да сдобие с обеци, докато не реши сама.
Мисля, че е пълна идиотщина да се пробиват ушите на пеленачета!!!
За мен също е идиотщина. Особено пък на гологлави момиченца да се слагат обеци, че да не ги бъркат с момченца
Пробих ушите на голямата си дъщеря миналата седмица, т.е. на 5 години и 3 месеца. Сама пожела. От известно време идеята я беше завладяла, обмисляше няколко седмици решението си и вече обеците са факт.
Бебето няма да сдобие с обеци, докато не реши сама.
Абсолютно! Не разбирали и нямало да ги боли! А като не разбират, коя съм аз че да решавам дали да са с обеци или не? Ами ако не им харесва някой ден? И как пък разбират, че не ги боляло?
И на двете си деца пробих ушите, когато сами изявиха желание. За малката желанието и дойде преди две седмици, тоест на 4г и 9м. Стана сутринта, завъртя се пред огледалото, премери чужди обици, хареса се и отсече "Искам дупки на ушите, за да имам и аз обички!" Обясних как става, бучнах я с игличка да си представи процедурата, твърдо да от нейна страна. Час при УНГ и вечерта беше с обици, които сама си избра. Дори и не и се зачерви мястото на пробиване, сама си казва, че все едно винаги е била с тях!
За мен също е идиотщина. Особено пък на гологлави момиченца да се слагат обеци, че да не ги бъркат с момченца
Винаги съм казвала, че решението за слагане на обици ще е само и единствено нейно. Не харесвам малки момичета, да не говоря за бебета, с обици, гривни и златни гердани. Винаги има вероятност от възпаление, травма при падане и т.н. При мен стана малко насила, майка ми ми беше купила Треперушки и на 7-8 год. ме заведе да ми пробият ушите. Винаги след това ушите са ми сълзяли, подували са се дупките, боляли са ме, независимо какъв метал са обиците. Отгоре на всичко едната дупка е пробита накриво и слагането на обица е сложно. Отдавна не нося, имам все още някакви дупки, но не бих си сложила обици.
Преди известно време дъщеря ми пожела да й купя обици и да я заведа да й пробият ушите, но беше временен импулс, сега е забравила и нямам намерение да й напомням.
Преди известно време дъщеря ми пожела да й купя обици и да я заведа да й пробият ушите, но беше временен импулс, сега е забравила и нямам намерение да й напомням.
Темата вкъщи бе взривоопасна 
С мъжът ми решихме, че няма да пробиваме ушите на малката преди тя да пожелае и не преди 7'мата година, за да има ясен спомен от това си желание.
Нооооо, свекърва ми ни подлуди по темата, дори ходила и купила обeци (които върна в последствие)
След 100разговора по телефона не се отказа и, когато се върнахме в Бг си беше наумила да я заведе тайно,
хванах я и и спретнахме сериозен разговор със съпружеското тяло.
Е, сърди се 3дни, но детето се спаси!
Моите са пробити като бебе, без никой да се съобрази дали аз искам, намирам го за ужасна намеса в правото ми сама да реша дали да дупча тялото си!
Бих свалила единствения чифт обеци, които нося и свалям само за почистване, ако не бяха гадните дупки, които са под тях!
С мъжът ми решихме, че няма да пробиваме ушите на малката преди тя да пожелае и не преди 7'мата година, за да има ясен спомен от това си желание.
Нооооо, свекърва ми ни подлуди по темата, дори ходила и купила обeци (които върна в последствие)
След 100разговора по телефона не се отказа и, когато се върнахме в Бг си беше наумила да я заведе тайно,
хванах я и и спретнахме сериозен разговор със съпружеското тяло. Е, сърди се 3дни, но детето се спаси!
Моите са пробити като бебе, без никой да се съобрази дали аз искам, намирам го за ужасна намеса в правото ми сама да реша дали да дупча тялото си!
Бих свалила единствения чифт обеци, които нося и свалям само за почистване, ако не бяха гадните дупки, които са под тях!
Тъй като темата малко се обърна в спор и обвинения , нека и аз да споделя нещо - Аз си пробих ушите когато бях вече студентка и искам да ви кажа, че често обвинявах наште, че не са ми пробили ушите, на няколко пъти щяха да ме водят, но все нещо излизаше и така си ходих без обеци, а толкова исках.
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено Но всеки сам си решава 
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено
Но всеки сам си решава
И аз съм категорично против да се пробиват ушите на бебета. Според мен е пълно безумие Аз си пробих моите миналата година, когато заведох и голямата ми дъщеря( тогава на 7г.).Тя вече много искаше и си ги пробихме заедно. И според мен трябва да е съзнателен избор. Да не говорим колко е грозно и..да не казвам други думи, че ще стане обидно...обици на малко бебе. Това за мен е дамско украшение и стои адски нелепо върху бебе. Според мен детското личице само губи от това.
Аз си пробих моите миналата година, когато заведох и голямата ми дъщеря( тогава на 7г.).Тя вече много искаше и си ги пробихме заедно. И според мен трябва да е съзнателен избор. Да не говорим колко е грозно и..да не казвам други думи, че ще стане обидно...обици на малко бебе. Това за мен е дамско украшение и стои адски нелепо върху бебе. Според мен детското личице само губи от това. 
Тъй като темата малко се обърна в спор и обвинения , нека и аз да споделя нещо - Аз си пробих ушите когато бях вече студентка и искам да ви кажа, че често обвинявах наште, че не са ми пробили ушите, на няколко пъти щяха да ме водят, но все нещо излизаше и така си ходих без обеци, а толкова исках.
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено Но всеки сам си решава
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено
Но всеки сам си решава Кое ти се струва пресилено???
Че не желая да нося обеци, но никой не ме е попитал?!
Че не мога да глeдам ушите си с тези дупки?
Ми за теб може и да е пресилено, но остави ми правото да знам аз как се чувствам!
А ти какво обвиняваш вашите, че не можеш сама да отидеш да ти ги пробият?
Е, sorry но това вече не го разбирам
Много ми е интересна тезата за съзнателния избор...На каква възраст бихме могли да говорим за осъзнат избор 2, 5, 10, или 18 години.Колко от съзнателните си избори на 5 или 6 години си спомняте?С4итате ли 4е едно 7, 8 или дори 10 годиШно дете е достатъ4но зряло за да реШи дали да надуп4и тялото си и доколко обективна може да бъде мисълта му 4е цял живот иска да има дупки на уШите?На 6 или 8 по малко ВарВарско ли е отколкото на няколко месеца, и ако да, кое му е по варварското?
А това 4е няма как да се избегне инфекцията при ранно пробиване е доста хиперболизирано.
Моите и на сестра ми са късно пробити, реШение взето "осъзнато" от нас самите нейното на 20, моето на 16 и в двата слу4ая с неверотни възпаления и отоци....За протокола манипулациите са извърШени на две разли4ни места.
Ако децата ви "осъзнато" поискат пирсинг или татуировка на 6 или 10 години, пак ли Ще се съгласите?
А това 4е няма как да се избегне инфекцията при ранно пробиване е доста хиперболизирано.
Моите и на сестра ми са късно пробити, реШение взето "осъзнато" от нас самите нейното на 20, моето на 16 и в двата слу4ая с неверотни възпаления и отоци....За протокола манипулациите са извърШени на две разли4ни места.
Ако децата ви "осъзнато" поискат пирсинг или татуировка на 6 или 10 години, пак ли Ще се съгласите?
Тъй като темата малко се обърна в спор и обвинения , нека и аз да споделя нещо - Аз си пробих ушите когато бях вече студентка и искам да ви кажа, че често обвинявах наште, че не са ми пробили ушите, на няколко пъти щяха да ме водят, но все нещо излизаше и така си ходих без обеци, а толкова исках.
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено Но всеки сам си решава
А, за влизането в личното пространство, това ми се струва малко пресилено
Но всеки сам си решава Кое ти се струва пресилено???
Че не желая да нося обеци, но никой не ме е попитал?!
Че не мога да глeдам ушите си с тези дупки?
Ми за теб може и да е пресилено, но остави ми правото да знам аз как се чувствам!
А ти какво обвиняваш вашите, че не можеш сама да отидеш да ти ги пробият?
Е, sorry но това вече не го разбирам
Не се напрягай излишно, не съм казала нищо против теб
Даже напротив казах, че всеки сам си решава! Относно, мойте обеци, моля прочети отново
Усмихни се и светът ще е по-красив
С двете ръце подкрепям казаното от sl
П.С. Какво за вас е бебе? На бебече на месеци и аз не харесвам обеци и не смятам, че са подходящи, но за мен щом детето проходи /след годинката/ то вече не е бебе
Sl, относно осъзнатия избор - има значение все пак за какво става въпрос Нещата се степенуват по важност, не можем да слагаме всичко под един знаменател Едно да вземе решение дали да си сложи обици или да си направи татуировка, или да се надупчи цялата, или да сключи брак и т.н. Това са различни по важност неща. Просто аз за моята дъщеря съм преценила, че взимането на точно това решение е адекватно за възрастта и.
Иначе на 1г.6м. примерно за мен пак си е бебе, просто по-голямо бебе
Нещата се степенуват по важност, не можем да слагаме всичко под един знаменател Едно да вземе решение дали да си сложи обици или да си направи татуировка, или да се надупчи цялата, или да сключи брак и т.н. Това са различни по важност неща. Просто аз за моята дъщеря съм преценила, че взимането на точно това решение е адекватно за възрастта и. Иначе на 1г.6м. примерно за мен пак си е бебе, просто по-голямо бебе
Как на месеци?? На голямата, след много молби от нейна страна, пробих ушите на 4-5 г. След като пробихме първото, тя ревна, каза, че боли, че не иска и другото... голям цирк направихме. После ми беше сърдита и каза, че аз съм виновна На малката няма да ги пробия, докато не съм сигурна, че е наясно какво иска и как става.
На малката няма да ги пробия, докато не съм сигурна, че е наясно какво иска и как става.
Предвид въпроса на темата зададен в месеци, този отговор дали означава на 1 месец...
Sl, относно осъзнатия избор - има значение все пак за какво става въпрос Нещата се степенуват по важност, не можем да слагаме всичко под един знаменател Едно да вземе решение дали да си сложи обици или да си направи татуировка, или да се надупчи цялата, или да сключи брак и т.н. Това са различни по важност неща. Просто аз за моята дъщеря съм преценила, че взимането на точно това решение е адекватно за възрастта и.
Иначе на 1г.6м. примерно за мен пак си е бебе, просто по-голямо бебе
Нещата се степенуват по важност, не можем да слагаме всичко под един знаменател Едно да вземе решение дали да си сложи обици или да си направи татуировка, или да се надупчи цялата, или да сключи брак и т.н. Това са различни по важност неща. Просто аз за моята дъщеря съм преценила, че взимането на точно това решение е адекватно за възрастта и. Иначе на 1г.6м. примерно за мен пак си е бебе, просто по-голямо бебе
Проблема е 4е на българина му липсва толерантност Трудно приема и уважава 4уждото мнение, ако е разли4но от неговото.
Въпросите ми бяха ритори4ни..
Спирам със спама
По темата
Живея в тоталитарна западноевропейска държава
, където, системно се наруШават правата на децата , заЩото по традиция уШите се пробиват след изписването на беб4ето от родилното(4 дни нормаално раждане, 5 дни секцио).Не е установено ранното пробиване да има отрицателно въздействие върху здравето на децата, съ6то както не е установено 4е късното пробиване е безвредно.
Sl, извинявай тогава, че се обърнах към теб, не съм разбрала, че въпросите са реторични.Но въпрос, зададен с думите "считате ли", не го приемам за реторичен, за това съм отговорила. Няма значение, де, дано не е проблем.
А за толерантността - да кажа пак лично за себе си, де Не бих си позволила да коментирам обеците на чуждо дете, ако някой не ме попита изрично за мнението ми.Кой както иска.Тук си казах мнението, тъй като темата е за това. Надявам се да няма недоразумения
А за толерантността - да кажа пак лично за себе си, де
Не бих си позволила да коментирам обеците на чуждо дете, ако някой не ме попита изрично за мнението ми.Кой както иска.Тук си казах мнението, тъй като темата е за това. Надявам се да няма недоразумения Предвид въпроса на темата зададен в месеци, този отговор дали означава на 1 месец...
година не месеци... извинявам се отдавна не броя в месеците на децата си.
След толкова страници по тази тема очаквам някой да попита на колко месеца може да си татуира детето Сигурно доста съфорумки имат очи да видят красотата на татуировките.
Сигурно доста съфорумки имат очи да видят красотата на татуировките.Темата е за обици.
Ако искаш, пусни друга за татута.
На голямата ми дъщеря още не сме й пробивали ушите,а вече е на 3 години.Честно казано,нямам и намерение да й ги пробиваме.Като порасне и като реши,че иска да се дупчи,нека си слага обици,но искам тя сама да реши.
При малката пробиването на ушите ми е болна тема.Свекърва ми даваше зор да пробиваме ушите на голямата още откакто стана на 6-7 месеца,но аз категорично отказах.На първия й рожден ден й подари златни обици с надеждата да й пробием ушите,ама не позна....Видя,че няма да стане и реши да се наложи по друг начин,само че с малката дъщеря.
Бела беше на 9 месеца,когато я оставих на свекърва ми да я гледа за един след обяд,че имах работа,а нямаше как да я влача с мен.След около 3-4 часа,отидох да си взема детето и какво виждам...Свекърва ми я била завела да й продупчат ушите,аз направо откачих.Едно,че детето е малко,друго че свекървата го е направила без позволение,а ние бяхме категорични,че не искаме да пробиваме ушите на детето....Вече колко време мина,още не й говоря....наистина е много неприятно това.
При малката пробиването на ушите ми е болна тема.Свекърва ми даваше зор да пробиваме ушите на голямата още откакто стана на 6-7 месеца,но аз категорично отказах.На първия й рожден ден й подари златни обици с надеждата да й пробием ушите,ама не позна....Видя,че няма да стане и реши да се наложи по друг начин,само че с малката дъщеря.
Бела беше на 9 месеца,когато я оставих на свекърва ми да я гледа за един след обяд,че имах работа,а нямаше как да я влача с мен.След около 3-4 часа,отидох да си взема детето и какво виждам...Свекърва ми я била завела да й продупчат ушите,аз направо откачих.Едно,че детето е малко,друго че свекървата го е направила без позволение,а ние бяхме категорични,че не искаме да пробиваме ушите на детето....Вече колко време мина,още не й говоря....наистина е много неприятно това.
Вкл.съм виждала едногодишни момиченца със златни обечки. 
Без коментар
Малкото ми дете от 5 годишно (поне от тогава го познавам) си мечтаеше за обеци. Като го взех от Дома на 7, първата и молба беше за обеците. Пробих ги на 3-тия ден, откакто беше в къщи и сложихме обеци. Но нещо все и забираха ушите, сменяхме злато, сребро, 18 карата, 14 карата....все нещо става и забрави за обеците. Но толкова жално ме молеше за тези обеци....
Имам позната, която сън не спа СИНЪТ и да стане на 6 месеца, за да му пробие едното ухо
Без коментар
Без коментар
Точно затова се зачудих кога някоя съфорумка ще запита на колко месеца да татуира детето си
Пробихме ги на 6 мес, горе-долу.
При УНГ, с пистолет, поплака малко, но от страх, не от болка..
След време сложихме златните, но едното уше все се възпаляваше, махах ги, слагах медицинските, докато един ден много сериозно и се наду ушенцето и забра, беше ужас докато и мина.
От тогава ги махнахме, някой ден когато порасне пак ще ги пробием!
Иначе харесвам момиченца с обички, стига да не са кичозни и масивни!
При УНГ, с пистолет, поплака малко, но от страх, не от болка..
След време сложихме златните, но едното уше все се възпаляваше, махах ги, слагах медицинските, докато един ден много сериозно и се наду ушенцето и забра, беше ужас докато и мина.
От тогава ги махнахме, някой ден когато порасне пак ще ги пробием!
Иначе харесвам момиченца с обички, стига да не са кичозни и масивни!
Добре де, от къде знаете че плачат от страх, а не от болка децата? Това, че са на по 4,5,6,9 месеца, не означава че не изпитват болка, нали знаете?
Аз много добре си спомням като ми пробиваха първите дупки, помня и втората с пистолет, е болеше си ме
Аз много добре си спомням като ми пробиваха първите дупки, помня и втората с пистолет, е болеше си ме
Аз мисля, че не боли, понеже рязко се пробива, пък щракването е по-силничко и стряска детето.
И самото притискане, когато го държим здраво за да не мърда го изнервя допълнително!
След като процедурата свърши, детето се успокоява и не плаче, затова мисля така!
А на мен като малка ми ги продупчи една баба с кора хляб и игла, после стоиш така с конците..
Помня, че не ме боеше или пък ми е било силно желанието да съм красива
Малко се прекалява със назиданието към майките решили да пробият ушите на момиченцата си.Все пак няма да ги бесят а просто им слага обички.Аз мисля че така стават още по-хубави не че преди това не са.Но явно всеки си има собствена гледна точка.Иска ми се докато е малка защото няма да ги ровичка постоянно и да ги дърпа и така по бързо ще зарастнат.
а просто им слага обички.Аз мисля че така стават още по-хубави не че преди това не са.Но явно всеки си има собствена гледна точка.Иска ми се докато е малка защото няма да ги ровичка постоянно и да ги дърпа и така по бързо ще зарастнат.
Колкото до болката - определено си боли.Аз вече писах преди време в темата, няма да се повтарям, но миналата година като си ги пробих, ме болеше, не само по време на дупченето, но и известно време след това.Голямата ми дъщеря също каза, че я боли, но тя знаеше за това и много искаше и за това си ги пробихме заедно.
Разбира се, че боли. Бях на 21-22 години, когато си пробих ушите и си ме болеше. Да, болката не е нетърпима, но чак пък да няма такава. НО да, едно бебе няма как да каже: ''мамо, боли''. За майката така е по-лесно, спестява си чувството за вина, че умишлено е причинила физическа травма.
По темата: На мен ми е все едно другите кога пробиват ушите на момиченцата си. Не знам да има долна или горна граница. За моята дъщеря съм решила, че изборът трябва да е неин. Смятам, че и така си е много красиво дете.
По темата: На мен ми е все едно другите кога пробиват ушите на момиченцата си. Не знам да има долна или горна граница. За моята дъщеря съм решила, че изборът трябва да е неин. Смятам, че и така си е много красиво дете.
Аз имам 4 дупки на ушите и една на носа.Не помня абсолютно никаква болка.На носа малко ме болеше, но повече от спрея за замръзяване.На ушите болката е все едно някой те е щипнал.И наистина не вярвам, че ги боли, защото в момента, в който двете сестри се махната от главата й тя спря да плаче и започна да си играе.Вече няколко дни ги носи и нито ги дърпа, нито ги пипа.Няма нито кръв, нито струпчета.Мисля, че има известен дискомфорт когато легне на една от двете страни, защото са с винтчета.Но като сложим едни много малки халкички и този дискомфорт ще отмине.
Аз имам 4 дупки на ушите и една на носа.Не помня абсолютно никаква болка.На носа малко ме болеше, но повече от спрея за замръзяване.На ушите болката е все едно някой те е щипнал.И наистина не вярвам, че ги боли, защото в момента, в който двете сестри се махната от главата й тя спря да плаче и започна да си играе.Вече няколко дни ги носи и нито ги дърпа, нито ги пипа.Няма нито кръв, нито струпчета.Мисля, че има известен дискомфорт когато легне на една от двете страни, защото са с винтчета.Но като сложим едни много малки халкички и този дискомфорт ще отмине.
и на нослето като сложите една...
Ушите ми пробиха на 5-6 г. спомням си страха от процедурата, болка - нямаше.
1-вият път след напръскването с спрея избягах.
2-рият път избягах с едно пробито ухо.... баба ми разхлаби хватката. Е, не ме болеше, стахът бе по-силен от мен и бях готова да ходя само с една дупка.
Е, моето решение беше да спестя това на дъщеря ми. Това е моето решение за моето дете! Не убеждавам никой да "причини на това на детето си"
По време на летата ми майка ми имаше редовна "клиентела"(ако може да се нарекат така предвид безплатното обслужване), желаещи да имат обици. Въпреки желанието им, не си спомням някой да е минал без страх през сдобиването с обици.
Не смятам, че детето ми е по-красиво с обици, но тя се харесва ... и без обици не е момиче .... "мамо, баба ме направи на момче", т.е. баба й и свалила обиците, тъй като не успяла да сложи едната, която е паднала.
1-вият път след напръскването с спрея избягах.
2-рият път избягах с едно пробито ухо.... баба ми разхлаби хватката. Е, не ме болеше, стахът бе по-силен от мен и бях готова да ходя само с една дупка.
Е, моето решение беше да спестя това на дъщеря ми. Това е моето решение за моето дете! Не убеждавам никой да "причини на това на детето си"
По време на летата ми майка ми имаше редовна "клиентела"(ако може да се нарекат така предвид безплатното обслужване), желаещи да имат обици. Въпреки желанието им, не си спомням някой да е минал без страх през сдобиването с обици.
Не смятам, че детето ми е по-красиво с обици, но тя се харесва ... и без обици не е момиче
.... "мамо, баба ме направи на момче", т.е. баба й и свалила обиците, тъй като не успяла да сложи едната, която е паднала.
Не съм ги водила да им пробиват ушите и няма да го направя.
Ако решат сами някой ден, да си ги пробиват.
Самата аз имам дупки на ушите, пробити в ранна детска възраст, не виждам никакви ползи от това, но още помня ужасната болка с дни наред, пък и сега, дупките на ушите ми са доста големи!
Ако решат сами някой ден, да си ги пробиват.
Самата аз имам дупки на ушите, пробити в ранна детска възраст, не виждам никакви ползи от това, но още помня ужасната болка с дни наред, пък и сега, дупките на ушите ми са доста големи!
Аз си пробих ушите за абитуриентския бал - имам ужасяващ страх от неща, които ме дупчат, иначе обици щях да имам много по-рано, ама - на, не ми стискаше. Е, после разбрах, че не боли.
Дъщеря ми беше на 4 г., когато поиска. Казах й, че ще усети нещо, тя се съгласи и прие да изтърпи каквото трябва, само и само да има обици на ушите. Не гъкна детето. Само при първата дупка, като щракна пистолетът и подскочи, милата, дори момичето в салона предложи друг ден да дойдем за втората дупка, но детето ми настоя да е веднага. Каза само, че се е уплашила от шума.
Дъщеря ми беше на 4 г., когато поиска. Казах й, че ще усети нещо, тя се съгласи и прие да изтърпи каквото трябва, само и само да има обици на ушите. Не гъкна детето. Само при първата дупка, като щракна пистолетът и подскочи, милата, дори момичето в салона предложи друг ден да дойдем за втората дупка, но детето ми настоя да е веднага. Каза само, че се е уплашила от шума.
Аз я заведох на пет години. Искаше обици, а и вече й бяха подарили няколко чифта.
Отидохме в един козметичен център. Беше ни препоръчан. Бях малко притеснена и не забелязах, че не са й сложили упойка (замразяване). Пробиха първото ухо, но явно я заболя много и като ревна и хукна ... Изпосъбори им все шишенца и джаджи. Една госпожа много се възмути. Аз съвсем се притесних. След което жената, която прави процедурата ми каза: "Ами ще взема да й замразя другото ухо". Идваше ми да взема пистолета и да й разпробия нейните уши.
Отидохме в един козметичен център. Беше ни препоръчан. Бях малко притеснена и не забелязах, че не са й сложили упойка (замразяване). Пробиха първото ухо, но явно я заболя много и като ревна и хукна ... Изпосъбори им все шишенца и джаджи. Една госпожа много се възмути. Аз съвсем се притесних. След което жената, която прави процедурата ми каза: "Ами ще взема да й замразя другото ухо".
Идваше ми да взема пистолета и да й разпробия нейните уши.
Моето мнение е, че не бива ние да решаваме вместо децата. Моите си пробиха ушите много по-късно, когато сами решиха, че искат. Отделно смятам, че малко дете има опасност да пострада ако носи злато,а освен златни или медицински на малко дете не бих сложила. Среброто често вече не е чисто. Бях свидетел на случка в тролей , когато пред очите на толкова народ, един младеж смъкна обицата/всъщност разкъса ухото/ на една госпожа и избяга. А ако беше дете?
Бях свидетел на случка в тролей , когато пред очите на толкова народ, един младеж смъкна обицата/всъщност разкъса ухото/ на една госпожа и избяга. А ако беше дете?
Е то може да го обеси и на шалчето му, ако много си го хареса.
Бях свидетел на случка в тролей , когато пред очите на толкова народ, един младеж смъкна обицата/всъщност разкъса ухото/ на една госпожа и избяга. А ако беше дете?
Е то може да го обеси и на шалчето му, ако много си го хареса.
Не е харесал обицата, ще я заложи/продаде някъде. Нищо чудно да е наркоман. А шалчето е друга работа.
Бях свидетел на случка в тролей , когато пред очите на толкова народ, един младеж смъкна обицата/всъщност разкъса ухото/ на една госпожа и избяга. А ако беше дете?
Е то може да го обеси и на шалчето му, ако много си го хареса.
Не е харесал обицата, ще я заложи/продаде някъде. Нищо чудно да е наркоман. А шалчето е друга работа.
Остави тази работа. Знаеш ли какви фейшън-маняци има?
Бях свидетел на случка в тролей , когато пред очите на толкова народ, един младеж смъкна обицата/всъщност разкъса ухото/ на една госпожа и избяга. А ако беше дете?
Е то може да го обеси и на шалчето му, ако много си го хареса.
Не е харесал обицата, ще я заложи/продаде някъде. Нищо чудно да е наркоман. А шалчето е друга работа.
Остави тази работа. Знаеш ли какви фейшън-маняци има?
Съжалявам, ако прозвуча грубо, но силно се замислих как се къса човешко ухо и то набързо и пред очите на много хора.
Иначе си права, че децата трябва да поискат да им се пробият ушите. Моите ги пробиха на 13, след като помолих майка ми да ме заведе. Дъщеря ми поиска на 5. Иначе не бих го направила.
Иначе си права, че децата трябва да поискат да им се пробият ушите. Моите ги пробиха на 13, след като помолих майка ми да ме заведе. Дъщеря ми поиска на 5. Иначе не бих го направила.
Съжалявам, ако прозвуча грубо, но силно се замислих как се къса човешко ухо и то пред очите на много хора.
Мога да обясня, жената седеше на обърнатата седалка до вратата. Младежът до вратата. Нямаше много хора , наистина в тролея. Тоест седящите места бяха почти заети, но правостоящи нямаше при него. Тролея спря на спирка / на спирката също нямаше хора за качване на тази врата. Той и дръпна обицата и изскочи от тролея бягайки. Докато разберем какво точно се е случило - тролеят вече затвори врати и потегли , а и върви гони го. И системата изглеждаше добре отработена.
На година и половина е било - на 1 юни.
Питах я дали иска, тя каза да.
Разплака се малко чак на второто ухо.
Сменяхме разни обици - медицински, сребърни, но от 2-3 години е с едни мои златни, които въобще не сваляме.
Повече плачеше като и сменяхме обиците вкъщи, отколкото при козметичката.
Питах я дали иска, тя каза да.
Разплака се малко чак на второто ухо.
Сменяхме разни обици - медицински, сребърни, но от 2-3 години е с едни мои златни, които въобще не сваляме.
Повече плачеше като и сменяхме обиците вкъщи, отколкото при козметичката.
Спомням си как аз години наред исках обици и майка ми не искаше да ми пробие ушите. Спомням също и как моята баба (свекървата в случая) я убеждаваше да ми сложи щом искам, а също и баща ми, все пак все някога като жена ще си сложа, защото да не е сега. Спомням си и как всички дечица (момиченца, де) около мен носеха някакви обички, а аз имах и златни, и сребърни, и не знам още какви подарени, но пусто не ми даваха. Спомням си и как лятото, като ме пращаха при бабите и аз казвах, че ще отида да си продупча ушите, майка ми ми се караше по телефона и забраняваше на баба да ме заведе. Е, един ден отидох, пак се оказах с баба ми, но бях твърдо решена, че с или без съгласието на майка ми, обици ЩЕ нося. Бях на 13. Пробиха ми ги и макар малко да ме заболя, радостта беше над всичко.
После (към 15-16) поисках пиърсинг. Твърдо ми отказа майка ми, баща ми като че ли нямаше толкова против, но после зае страната на майка ми. Е, на 18 и три месеца (едвам дочаках, но исках при конкретен човек да бъде) вече бях с пиърсинг. Те разбраха по-късно, майка ми въобще не знаеше, казах само на баща ми. Малко след като вече всички знаеха, дори започна да им харесва.
Е, беше ли необходимо всичко това според вас? Само защото майка ми мисли, че съм била малка, че можело да се възпали и че не знам какво още... Ами просто го направих без тя да знае и после се ядосваше само. Неин проблем.
Не виждам нищо варварско в това да сложиш на детето си обици, но явно не всички тук споделят това мнение.
После (към 15-16) поисках пиърсинг. Твърдо ми отказа майка ми, баща ми като че ли нямаше толкова против, но после зае страната на майка ми. Е, на 18 и три месеца (едвам дочаках, но исках при конкретен човек да бъде) вече бях с пиърсинг. Те разбраха по-късно, майка ми въобще не знаеше, казах само на баща ми. Малко след като вече всички знаеха, дори започна да им харесва.
Е, беше ли необходимо всичко това според вас? Само защото майка ми мисли, че съм била малка, че можело да се възпали и че не знам какво още... Ами просто го направих без тя да знае и после се ядосваше само. Неин проблем.
Не виждам нищо варварско в това да сложиш на детето си обици, но явно не всички тук споделят това мнение.
На година и половина е било .......Питах я дали иска, тя каза да.
Това ме развесели.
Племеницата ми пък беше на половин година, когато я попитаха. И тя се съгласи
Ние също изчакахме детето само да пожелае.Не казвам,че е правилно,просто така решихме.
На 3 години и половина сама поиска,заведохме я,всичко мина прекрасно.Сега гордо си ги носи и показва,но все още е с медицинското злато.Не иска да слага други,а има вече няколко чифта,подарени и купени,които само чакат...
На 3 години и половина сама поиска,заведохме я,всичко мина прекрасно.Сега гордо си ги носи и показва,но все още е с медицинското злато.Не иска да слага други,а има вече няколко чифта,подарени и купени,които само чакат...
На 6 месеца,чудесно го понесе, без да си ги е дърпала, без възпаления и други такива, които се получават при големите деца, точно защото разбират и ги пипат постоянно...Моите уши са пробити на 8 месеца, по същата причина, по-лесно се понася- не оставя травма и зарастването на дупките е доста по-рядко срещано...Ако не иска един ден обици?- Ами много лесно, да не носи и те ще си зарастнат...Варварско ли - хайде да не преиграваме...Дупки и обеци все ще има един ден, въпроса е да се спести на детето лош спомен, инфекция и други такива...
... без да си ги е дърпала, без възпаления и други такива, които се получават при големите деца, точно защото разбират и ги пипат постоянно...
Аз също се притеснявах,че ще се получи така-дърпане,пипане и т.н. на ушичките,но нищо такова не се случи.
Така че абсолютно опровергавам казаното!По-големите деца разбират какво се случва ,в повечето случаи сами искат обичките и може да им се обясни кое е добре за тях,как трябва да се пазят ушичките,с какво се мажат и изпълняват всичко това,с гордост,че са вече големи и всичко това е важно.
.... въпроса е да се спести на детето лош спомен, инфекция и други такива...
Да премахнем и химена, че да спестим лошите спомени в по-зряла възраст? А?
.... въпроса е да се спести на детето лош спомен, инфекция и други такива...
Да премахнем и химена, че да спестим лошите спомени в по-зряла възраст? А?
Защо така? Първият сексуален опит не винаги е лош спомен. 
На 6 месеца,чудесно го понесе, без да си ги е дърпала, без възпаления и други такива, които се получават при големите деца, точно защото разбират и ги пипат постоянно...Моите уши са пробити на 8 месеца, по същата причина, по-лесно се понася- не оставя травма и зарастването на дупките е доста по-рядко срещано.
Усети го като охапване от комар.
А пък това първото твърдение винаги съм го мислила, но наопаки т.е. че пипат и дърпат несъзнателно докато са малки.
...
Да премахнем и химена, че да спестим лошите спомени в по-зряла възраст? А?
Да премахнем и химена, че да спестим лошите спомени в по-зряла възраст? А?
Защо така? Първият сексуален опит не винаги е лош спомен.
Да, може да ѝ се на-ложи да запомни тази процедура, но какво толкова ...
След доста разсъждаване в крайна сметка 'се престраших' да й ги пробия на 10 месеца. Първоначално бях против, 'как, аз да причиня такава болка и стрес на бебето си, не 
когато тя порасне и пожелае ' и т.н. . Но колкото повече четях и говорих с майки на момичнеца, толкова повече се убедих в твърдението, че наистина е по-добре докато е още толкова малка и не осъзнава какво става+няма да й остане кофти спомен. А такива с кофти спомени от пробиване в по-късен етап от живота около мен има доста.
Имам и такива познати с кофти премеждия от пробиване толкова рано: писотлетът заял, ревове и т.н., но то никога няма гаранция. Ние слава богу бяхме в добри и сигурно ръце.
Това пък за химена тотално ме разби, егати сравнението...
когато тя порасне и пожелае ' и т.н. . Но колкото повече четях и говорих с майки на момичнеца, толкова повече се убедих в твърдението, че наистина е по-добре докато е още толкова малка и не осъзнава какво става+няма да й остане кофти спомен. А такива с кофти спомени от пробиване в по-късен етап от живота около мен има доста. Имам и такива познати с кофти премеждия от пробиване толкова рано: писотлетът заял, ревове и т.н., но то никога няма гаранция. Ние слава богу бяхме в добри и сигурно ръце.
Това пък за химена тотално ме разби, егати сравнението...
Интересно ми е тези дечица, които имат обечки , не си ли ги дърпат ?
Деца или бебета?
На 6м., като аз се колебаех, а се случи в един от малкото пъти оставяне при нашите 
Бях мн. ядосана, фучах, изнесох лекции и т.н... НО...всъщност сега се радвам, че стана така- самото поставяне е минало безпроблемно , а сега дъщеричката ми е на 2г.11м. и никога не си е дърпала обичките/разбира се, купихме най-подходящите-да не закачат, да не тежат, да са мънички, да не я боцкат-мисля "английско закопчаване" се казва/, дори винаги си ги проверява като обличаме/събличаме по- тесни дрешки . Мисля, че някъде към 1г. и 6м. беше мн. горда, че и тя има обички, като мама, казваше" аууу, колко са хубави" и не мисля, че щеше да е по-лесно в този момент да ги поставим Преди 2 седмици й падна едната обичка-аз не бях видяла, тя дойде и ми каза, искаше да я търсим, не я намерихме и когато татко й се прибра започнаха пак да търсят-намериха я и мн. щастлива я подаде да й я сложа А относно решението-не й е отнето-ако като голяма реши, че не иска обеци /в което силно се съмнявам /-просто няма да слага и дупките ще се "затворят". Аз каквато съм бъзла се радвам, че моите са пробити като малка
Бях мн. ядосана, фучах, изнесох лекции и т.н... НО...всъщност сега се радвам, че стана така- самото поставяне е минало безпроблемно , а сега дъщеричката ми е на 2г.11м. и никога не си е дърпала обичките/разбира се, купихме най-подходящите-да не закачат, да не тежат, да са мънички, да не я боцкат-мисля "английско закопчаване" се казва/, дори винаги си ги проверява като обличаме/събличаме по- тесни дрешки . Мисля, че някъде към 1г. и 6м. беше мн. горда, че и тя има обички, като мама, казваше" аууу, колко са хубави" и не мисля, че щеше да е по-лесно в този момент да ги поставим Преди 2 седмици й падна едната обичка-аз не бях видяла, тя дойде и ми каза, искаше да я търсим, не я намерихме и когато татко й се прибра започнаха пак да търсят-намериха я и мн. щастлива я подаде да й я сложа А относно решението-не й е отнето-ако като голяма реши, че не иска обеци /в което силно се съмнявам /-просто няма да слага и дупките ще се "затворят". Аз каквато съм бъзла се радвам, че моите са пробити като малка 
X
Реклама