На колко месеца пробихте ушите на момиченцата си???

Е то може да го обеси и на шалчето му, ако много си го хареса. 

Не е харесал обицата, ще я заложи/продаде някъде. Нищо чудно да е наркоман. А шалчето е друга работа.

Остави тази работа. Знаеш ли какви фейшън-маняци има? 

Ок, изказах мое мнение, никой не е длъжен да го приема.

Съжалявам, ако прозвуча грубо, но силно се замислих как се къса човешко ухо и то набързо и пред очите на много хора.  
Иначе си права, че децата трябва да поискат да им се пробият ушите. Моите ги пробиха на 13, след като помолих майка ми да ме заведе. Дъщеря ми поиска на 5. Иначе не бих го направила.

Мога да обясня, жената седеше на обърнатата седалка до вратата. Младежът до вратата. Нямаше много хора , наистина в тролея. Тоест седящите места бяха почти заети, но правостоящи нямаше при него. Тролея спря на спирка / на спирката също нямаше хора за качване на тази врата. Той и дръпна обицата и изскочи от тролея бягайки. Докато разберем какво точно се е случило - тролеят вече затвори врати и потегли , а и върви гони го. И системата изглеждаше добре отработена.

Ние сме 3 сестри и майка ни ни проби ушите по наше желание - бяхме 2-4 клас, съответно 8-10 годишни.
Моята дъщеря изяви желание седмица преди завършване на предучилищната група - на 7 години.

На година и половина е било - на 1 юни.
Питах я дали иска, тя каза да.
Разплака се малко чак на второто ухо.
Сменяхме разни обици - медицински, сребърни, но от 2-3 години е с едни мои златни, които въобще не сваляме.
Повече плачеше като и сменяхме обиците вкъщи, отколкото при козметичката.

Спомням си как аз години наред исках обици и майка ми не искаше да ми пробие ушите. Спомням също и как моята баба (свекървата в случая) я убеждаваше да ми сложи щом искам, а също и баща ми, все пак все някога като жена ще си сложа, защото да не е сега. Спомням си и как всички дечица (момиченца, де) около мен носеха някакви обички, а аз имах и златни, и сребърни, и не знам още какви подарени, но пусто не ми даваха. Спомням си и как лятото, като ме пращаха при бабите и аз казвах, че ще отида да си продупча ушите, майка ми ми се караше по телефона и забраняваше на баба да ме заведе. Е, един ден отидох, пак се оказах с баба ми, но бях твърдо решена, че с или без съгласието на майка ми, обици ЩЕ нося. Бях на 13. Пробиха ми ги и макар малко да ме заболя, радостта беше над всичко.

После (към 15-16) поисках пиърсинг. Твърдо ми отказа майка ми, баща ми като че ли нямаше толкова против, но после зае страната на майка ми. Е, на 18 и три месеца (едвам дочаках, но исках при конкретен човек да бъде) вече бях с пиърсинг. Те разбраха по-късно, майка ми въобще не знаеше, казах само на баща ми. Малко след като вече всички знаеха, дори започна да им харесва.

Е, беше ли необходимо всичко това според вас? Само защото майка ми мисли, че съм била малка, че можело да се възпали и че не знам какво още... Ами просто го направих без тя да знае и после се ядосваше само. Неин проблем.

Не виждам нищо варварско в това да сложиш на детето си обици, но явно не всички тук споделят това мнение.

Това ме развесели.
Племеницата ми пък беше на половин година, когато я попитаха. И тя се съгласи 

М/у 7-я и 8-я месец и до годинката ходи с медицинските обеци, а после и сложихме златни.

Ние също изчакахме детето само да пожелае.Не казвам,че е правилно,просто така решихме.
На 3 години и половина сама поиска,заведохме я,всичко мина прекрасно.Сега гордо си ги носи и показва,но все още е с медицинското злато.Не иска да слага други,а има вече няколко чифта,подарени и купени,които само чакат...

На две години и половина по нейно настояване.

На 6 месеца,чудесно го понесе, без да си ги е дърпала, без възпаления и други такива, които се получават при големите деца, точно защото разбират и ги пипат постоянно...Моите уши са пробити на 8 месеца, по същата причина, по-лесно се понася- не оставя травма и зарастването на дупките е доста по-рядко срещано...Ако не иска един ден обици?- Ами много лесно, да не носи и те ще си зарастнат...Варварско ли - хайде да не преиграваме...Дупки и обеци все ще има един ден, въпроса е да се спести на детето лош спомен, инфекция и други такива...

Това далеч не е така.Дъщеря ми гордо ги показваше на всички,но не даваше да се докоснат дори!
Аз също се притеснявах,че ще се получи така-дърпане,пипане и т.н. на ушичките,но нищо такова не се случи.
Така че абсолютно опровергавам казаното!По-големите деца разбират какво се случва ,в повечето случаи сами искат обичките и може да им се обясни кое е добре за тях,как трябва да се пазят ушичките,с какво се мажат и изпълняват всичко това,с гордост,че са вече големи и всичко това е важно.