Може би различните храни, които ядем, когато сме на диета ни изтощават. Изобилие от различни аромати в едно меню стимулира прекалено центровете за апетит в мозъка, така че преяждате преди да се усетите сити. “Диета на вкусовете” е основана на проучвания върху наситата, специфична за сетивата или тенденцията да се чувствате сити и да спрете да ядете, когато вкусовете са ограничени и да правите точно обратното, когато вкусовете са разнообразни.
Проучванията показват, че различните видове вкусове като сладко, солено и кисело активират свои собствени центрове на апетита в мозъка. Поради това може да сте сити от ароматната вечеря, но пак да имате място и за десерт. Включите ли веднъж някой център на апетита, трябва да ядете докато той регистрира насита. Включите ли много центрове наведнъж, трябва да ядете докато задоволите всичките.
Точката на достигане на насита се нарича „точка на вкуса”, а диетичният план трябва да ограничава видовете вкусове, така че да я достигнете без да преяждате. Това не е диета от типа на тази със зелевата супа. Има голямо разнообразие в шест седмичния план, базиран на нетлъстите белтъчини, пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците.
В първата фаза на диетата, менюто за всеки ден има вкусова схема, като например ананас, мента, тиква или спанак. Например, в спаначния ден дневното меню включва омлет със спанак и сирене фета с препечена филийка или зърнена закуска за сутрешната закуска, две междинни закуски по 7 пълнозърнести солени бисквити или бейби моркови със сос за топене от кисело мляко и спанак, салата със спанак и пуешко за обед и паста фаджиоли със спаначен сос маринара, салата от спанак и различни горски плодове за вечеря.
Във фаза две всяко основно или междинно ястие има собствена вкусова тема, а в третата фаза ще знаете как да ограничавате вкусовете без конкретен план.
Спазването на тази диета изисква поне основни готварски умения. Ще намерите малко готови храни в плана. Проблемът е в комбинацията от съставки, която се съдържа в много от храните по лавиците на супермаркета. Някои зърнени закуски съдържат повече сол от картофен или царевичен чипс, а един популярен сос за спагети – повече захар от шоколадова глазура за сладолед. Не усещаме обаче солта в зърнената закуска, понеже има твърде много захар, която я прикрива, досущ както солта прикрива сладостта на соса за спагети. Тук срещаме сол и захар под прикритие. Те имат огромно влияние върху количествата, които изяждаме, но не можем да ги засечем.
Проучванията показват, че различните видове вкусове като сладко, солено и кисело активират свои собствени центрове на апетита в мозъка. Поради това може да сте сити от ароматната вечеря, но пак да имате място и за десерт. Включите ли веднъж някой център на апетита, трябва да ядете докато той регистрира насита. Включите ли много центрове наведнъж, трябва да ядете докато задоволите всичките.
Точката на достигане на насита се нарича „точка на вкуса”, а диетичният план трябва да ограничава видовете вкусове, така че да я достигнете без да преяждате. Това не е диета от типа на тази със зелевата супа. Има голямо разнообразие в шест седмичния план, базиран на нетлъстите белтъчини, пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците.
В първата фаза на диетата, менюто за всеки ден има вкусова схема, като например ананас, мента, тиква или спанак. Например, в спаначния ден дневното меню включва омлет със спанак и сирене фета с препечена филийка или зърнена закуска за сутрешната закуска, две междинни закуски по 7 пълнозърнести солени бисквити или бейби моркови със сос за топене от кисело мляко и спанак, салата със спанак и пуешко за обед и паста фаджиоли със спаначен сос маринара, салата от спанак и различни горски плодове за вечеря.
Във фаза две всяко основно или междинно ястие има собствена вкусова тема, а в третата фаза ще знаете как да ограничавате вкусовете без конкретен план.
Спазването на тази диета изисква поне основни готварски умения. Ще намерите малко готови храни в плана. Проблемът е в комбинацията от съставки, която се съдържа в много от храните по лавиците на супермаркета. Някои зърнени закуски съдържат повече сол от картофен или царевичен чипс, а един популярен сос за спагети – повече захар от шоколадова глазура за сладолед. Не усещаме обаче солта в зърнената закуска, понеже има твърде много захар, която я прикрива, досущ както солта прикрива сладостта на соса за спагети. Тук срещаме сол и захар под прикритие. Те имат огромно влияние върху количествата, които изяждаме, но не можем да ги засечем.