Порасналите деца и финансите

То и моето мнение не е крайно,не съм сляпа и виждам какво се случва около мен.Не напразно първият пост ми започна с:Болна тема и труден отговор.
Тук споделих как е при мен и не казвам,че така трябва да бъде при всчики,смятам се за изпечен егосист и трудно търпя лишения/но това е от няколко години,научих се да бъда такава с времето/Благодарност не очаквам и мога да преценя дали синът ми е на ясно,че правя това за него не защото съм длъжна,а защото искам.Силно се надявам да не дойде момента в който да го подложа на проверка.Така си е,не знам какво би направил и не защото той няма да иска,а защото ще му се наложи да се съобразява с други.

Аз също не казвам , че децата трябва да се изхвърлят на улицата или непременно да дават пари в къщи ... просто има различни случаи . Ако синът ми още учи и живее при нас никога не бих го натоварила да дава пари в къщи . Все пак ни е дете - да остане колкото иска .
Но ако реши да си играе на семейство и девойки да ми води в къщи - няма да стане . Да се оправя сам . От мен ще е апартамента , който аз получих от баба ми и дядо ми и съм го определила за него - ще му го дам , ще му помогна за образование , бих му купила и първата кола , ако е на 18 г.
Но едно е да си на 18 друго е на 30 г. и двамата с жена си да ми се тръшнат на мен . Точно никога няма да стане 

Аиша, ако не ме лъже паметта в "другата тема" точно ти обясняваше как един ден ще се радваш да са и семейни при теб, да им е сготвено и изчистенко, да не се морят за глупости....И това не е крайно мнение! Дъщеря ти е колежанка и тепърва е научила стойността на парите!Уау!
Моят син е на 7.Откак е на 5 познава цифрите, от тогава е научен и да чете етикетите в магазина.Като си харесаше нещо идваше и ми казваше "това струва 6 точка 3,0-това съпо ли е?" и аз преценявах дали да му го купя или не.Сега вече знае какво е цена, кое си струва и кое не, може и да сравнява различните цени на подобни стоки и да избира.Има и домашни задължения - когато се изхвърля боклука той събира по-малките кошчета из къщи и ми ги носи, после ги връща по местата им.Днес торбата не беше много тежка и той сам изхвърли боклука, скоро и това ще влезе в задълженията му.

И това го правя точно за тяхно добро, защото ги обичам и не искам да им е трудно в живота.Когато си научен само на леко няма как да не ти дотежи в един момент.Не искам да им купувам апартаменти, искам да имам пари за самостоятелни, достойни старини, без нужда да лягам на нечии ръце да ме гледат, ако съм в невъзможност да се грижа сама за себе си си има професионалисти за това, остава децата ми да ми станат болногледачи  
Как'Сийке тази закономерност е много вярна и валидна не само за нашето общество.Основен проблем на богатите семейства е как да възпитат така децата си, че да не са безнадеждно разлглезени лентяи, които дса пропилеят семейното богатство.Има хиляди примери за това, че не винаги успяват.В живота си съм срещала само едно отроче от истинска богаташка фамилия (семейството му държеше 80% от световния пазар на ня'кви части за сервото на воланите).Това момче имаше желязна дисциплина относно парите и нему принадлежи репликата "не мога да си позволя да отида на скъп суши ресторант, защото съм студент и харча парите на родителите си" (нищо, че имаше платинена Мастер кард).Ама па друго си е традицията, нали  

Никога не бих поверила последните дни на баща си на чужд човек,НИКОГА.
Пълни глупости са това.
До колкото останалите ти размисли..............как си мечтая вечер,след тежка работа, да се прибера и някой да се е погрижил за вечерята поне,бахти тъпата мечта,що ли па да не се изморя на котлона,какво пък толква.Искам мама да си е в нас,а не мащехата ми.Жалвам ви се........колко съм нещастна.

уф
бий им шута докато са млади ,че иначе ги осакатяваш за цял живот!
Имам директни наблюдения върху мои близки - страшно е да са те дондуркали до 40 години и изведнъж мама и татко да умрат и да остнеш сам - неспособен да си правиш най- елементарни сметки и да си изхарчваш заплатата наведнъж- после мизерстване и мрънкане ,че света ти е виновен - като се има предвид ,че всичко ти е наготово и никога не ти се е налагало да купуваш нещо за дома или да се грижиш сам за нещо
.Имам един познат дето мама го отглежда още - на 39 е в момента  ,та купиха му апартмент,обзаведоха го ,нито стотинка не е дал за нищо - даже ако хапне нещо там слага мръсните чинии в една торба и ги носи на майка си да ги измие- толкова е безпомощен ,а и толкова го мързи.Какво ще се случи ако майка му се спомине не ми се мисли- тя му купува дрехи,готви му,мие му чиниите ,пере,глади ,чисти.Не е женен за момента ,ама с такава властна майка .....тотално осакатен за цял живот.Пълна липса на инициатива и самостоятелност.
Не можете да си представите какви  поражения нанасяте с това отглеждане до 50 години.Може изобщо да не ги доживеете тия старини дето толкова ги превъзнасяте- просто си намирате извинение.А  децата ви остават осакатени ,неспособни да се грижат за себе си - свикнали да чакат някой да им осигурява всичко наготово.Айде оставете ги сами да събират пари за ремонти,за коли ,за обзавеждане ,иначе изведнъж в един миг целия свят ще се изправи враждебно срещу тях!Повярвайте когато си на 20 - не е толкова стряскащо,но когато си на 40 .......си е драма.
 

Я пак кажи за какво си мечтаеш, че останах с други впечатления от съседната тема?

Добре де, аз не че ти се бъркам, ама сина и снахата какво дават за тази къща? То и възпитаването на отговорност е част от родителството.

Аз до 27г. съм живяла при нашите.Хе,сетих се ,че писах същото и в предната подобна тема .Пари не съм им давала,но не съм им и искала.По принцип никога не им искам и майка ми понеже има колежки,чийто деца непрекъснато ги мародерстват, само се чуди какво да ми купува на мен и детето,че и тя да е като другите.Но това извън темата.Та за сватбата сама си бях събрала пари и за почивки също.Като живяхме с мъжа ми за малко при нашите и свекърите, вече като семейство активно,да даже и повече от това,което използвахме давахме като пари за храна и сметки.И в момента,когато се наложи помагаме и в бъдеще също.Това,че мен съм давала до определена възраст пари хич не означава,че съм била безотговорна,а просто нашите не опираха до моите пари.

Даването на пари не е отговорност.
Какво ще ме радва да дава определена сума на датата ако не прави нищо в къщи?
Ако стаята е като след земетресение, мръсните дрехи из целия апартамент, обувките са разхвърляни навсякъде, след храна само се става от масата, гледало филм на Тв и яло семки. Сутринта  люспите оставени в чаша на пода до фотьойла, на масата в кухнята зарязани динени кори и т.н. Бях свидетел на всичко това в дома  на близка - наложи се да отида по спешност. Не само хлебарки, а и плъхове ще завъдят така. Децата и работят още от ученици  и имат точно разпределение - сина плаща едни сметки, дъщерята купува определени продукти всеки месец.
Нали е по-важно да ги научим да са отговорни, да са подредени, да могат да живеят сами един ден?

Според мен отговорността на детето, докато учи е да си гледа уроците.
Тоест, ако е студент и работи, не очаквам да дава някакви пари вкъщи. Достатъчно е да си покрива личните разходи.
Когато завърши ситуацията се променя. 

И аз това казвам - като не дават пари, поне да вършат някаква къщна работа - да пазарува, на наготви, да чисти, поне нещо да свърши... Иначе си живеят като търтеи - мама работи, плаща сметки, чисти, готви, ако може и месцето да нареже на хапки, че да не се занимава чедото.

Забравих нещо. "Моят" начин определено дава един дефект - родители, които си възпитават децата, че ученето е най-важно ( както моите например) много често не им е важно да дадат на децата знания и умения за живота от тези, баналните. Да, имаш 6-ци в бележника, но не знаеш нито как да пуснеш пералнята, нито кога се сменят чаршафите, нито какво толкова има, ако забравиш лампата включена. А това се превръща в проблем, веднага щом излезеш от къщи. Много мои приятелки имат този проблем, аз също го имам и сме говорили защо е така - всичко е в детството, изграждането на навиците става  трудно, когато не ти е набивано системно в канчето как и кога се правят нещата в един дом.

Порасналите деца - вън от къщи. Защото докато са при мама и тати, много трудно се научават.

Радвам се, че има толкова и различни мнения. Отдавна си мисля, че е редно децата да дават някаква сума. Как обаче да им обясня, че трябва? Не искам да се карам, а на тях не им иде отвътре да го направят. Прави сте - за тях всичко е купон. Коли, гаджета, дискотеки и..... няма край. Били млади, сега се живеело. А ние с баща им да мрем ли?! Че ние скоро станахме на 40! Вярно, за тях сме старци сигурно....На нас не ни се живее.... В никакъв случай не са лоши деца, но този проблем ме мъчи. Лошото е, че докато се реша да въведа някакъв ред и някой остава без работа. Е как да взема от единия само? Има едни такива дребнички камъчета....

v_ili33, ами живейте си с баща им. Един живот имаме. Отгледали сте ги вече, сега погледнете себе си.
Плащайте сметките за дома и с останалите пари и вие си гледайте живота. Все ще се намери нещо да хапнат децата. Големи са, кога яли у дома, кога не. А като искат нещо по-така - да купят и да си го приготвят. Ти ще им покажеш как да го направят.