За почистване избщо не говорим, но такива неща, като например, че леглото на едно от децата ни е счупено повече от месец също не му правят никакво впечатление и не се прави нищо по въпроса. Аз съм инициатора за решение на проблема с мухъла, правене на ремонти и все от сорта. Интересът му се изчерпва с гледане на телевизия, ходене по мачове и работа. Играе си с децата и ги гледа, ако мен ме няма, но интересът му към тях също се изчерпва. Не го интересува особено какво ядат, нито дали имат проблеми в градината. Всъщност той не отваря хладилник или го прави в изключителни случаи, не знае къде има сол и т.н.
Това поведение е копие на поведението в неговото семейство и се чувствам вече безсилна да говоря или правя, каквото и да било, защото нищо не може да се промени или то е минимално. Той просто не разбира какво му говоря и няма интерес към нещата, за които му говоря. В детството му не са създадени никакви навици и няма отношение към никакви предмети в къщата си, не го интересува нищо, свързано с нея.
Като мъж и жена мога да кажа, че се разбираме, имаме общи интереси, но това с битовизмите за мен е голяма пропаст. Мога да дам много примери, но мисля, че на вас ви става ясно за какво говоря.
Та, ако моля някой за съвет аз какво да правя, как да приемам по-лесно всичко. Но честно казано се чувствам ужасно самотна в такива моменти, защото не усещам каквато и да било съпричастност, подкрепа и интерес към неща, към които е редно човек да има интерес.