Последния път като беше така симптомите доведоха до 9 месечно очакване на един мъж зодия Близнаци
Та.....много ми се иска..и на тати ...второ бебе...обаче се ужасявам как ще се справя.
Първо, имах много тежка бременност с малкия, не знам как ще съм с бебето. Оттам пък следва въпроса как ще се справя с малкия, който е просто бяс и половина и се чудя как ще го вдигам, как ще го гледам, как ше играем.
Втория върпос е как ще се справим финансово, просто не знам как ще се отрази на бюджета ни още едно дете, предвид какви разходи имаме с едно. Но пък толкова много хора имат по две и повече деца.
Трето, като не сме си в БГ сме съвсем сами, нямаме дори много близки приятели тук и не мога дори в момента да разчитам на никого да оставя малкия за половин час. Не че в БГ някой ни е помагал, но пък тогава имахме само едно бебе. Аз малкия го гледах сама докато тати беше в УС, та имам тренинг...ама с двама...то сега не ми остава време за нищо, а тогава не знам.
От друга страна, подходящо време за тези неща никога няма, но пък аз тъкмо си мислех да се явявам на изпити за магистратура.. Сега нямам още право да работя..и си мислех, докато се готвя за изпитите и не мога да работя поне да изгледам още един бебо и тогава като се върна на работа да не прекъсвам отново заради бременност. От тази гледна точка момента е подходящ...
Кажете ми вие как се решихте на тази стъпка в чужбина? При положение, че няма възможност близки и роднини да дойдат да ви помагат? Някак си като бях само с Калин и го гледах сама бях по-смела...сега ме е страх дали ще се справя с две при тази ситуация...
Ще съм благодарна на всички споделени мнения...
П.С: Моля модераторите ако е възможно да не местят темата, защото въпроса ми е свързан специфично със семейства в чужбина...