Здравейте, провокирана от темата за вината реших да напиша за моята случай.
Преди години съм си мислила, че никога не бих имала нищо общо с женен мъж...хубави мисли..хубави приказки...
аз не съм омъжена, малко под 30 съм. Имам връзка от 3,5 години с женен мъж. За съждаление го обичам. В началото не очаквах нищо,но с времето отношението ми се промени. Започнах да го харесвам и обичам повече и повече.
Много е тежко всеки ден да пращаш човека, който обичаш при някой друг. Не е лесно са си лягаш с някой, който обичаш знаейки че го прави и с някой друг.
От много време не съм искала друг мъж. Имала съм доста възможности, но когато човек е влюбен...
Не знам кой е виновен. Не знам има ли виновни.Аз не съм му първата, явно няма и да съм последната. В брака му от време на време са се появявали други жени за известно време. По-скоро кратко.
Сега след толкова време не знам какво да правя с тази връзка. Понякога мисля, че е просто удобна за него.
Не се чувствам виновна за нищо. Виновна по-скоро пред себе си и вероятно загубеното време.
Не знам и как в неговото семейство нещата вървят сякаш всичко е наред.Не знам как жена му не разбира за съществуването ми.
Предполагам, че умните жени просто приемат че мъжете са такива. Прощават и се радват на това, което им се дава, особено след определена възраст и даже се чувстват доволни и обгрижени:( Опитват се пак да работят нещо, хващат се да се поддържат и грижат за себе си, започват да искат повече. Предполагам, че ако нещата не опираха до пари, щеше да има много повече разводи.
Преди години съм си мислила, че никога не бих имала нищо общо с женен мъж...хубави мисли..хубави приказки...
аз не съм омъжена, малко под 30 съм. Имам връзка от 3,5 години с женен мъж. За съждаление го обичам. В началото не очаквах нищо,но с времето отношението ми се промени. Започнах да го харесвам и обичам повече и повече.
Много е тежко всеки ден да пращаш човека, който обичаш при някой друг. Не е лесно са си лягаш с някой, който обичаш знаейки че го прави и с някой друг.
От много време не съм искала друг мъж. Имала съм доста възможности, но когато човек е влюбен...
Не знам кой е виновен. Не знам има ли виновни.Аз не съм му първата, явно няма и да съм последната. В брака му от време на време са се появявали други жени за известно време. По-скоро кратко.
Сега след толкова време не знам какво да правя с тази връзка. Понякога мисля, че е просто удобна за него.
Не се чувствам виновна за нищо. Виновна по-скоро пред себе си и вероятно загубеното време.
Не знам и как в неговото семейство нещата вървят сякаш всичко е наред.Не знам как жена му не разбира за съществуването ми.
Предполагам, че умните жени просто приемат че мъжете са такива. Прощават и се радват на това, което им се дава, особено след определена възраст и даже се чувстват доволни и обгрижени:( Опитват се пак да работят нещо, хващат се да се поддържат и грижат за себе си, започват да искат повече. Предполагам, че ако нещата не опираха до пари, щеше да има много повече разводи.
,така,че опитай се да гледаш от добрата страна на въпроса и знай,че винаги може и по-зле!