Майка оставя 4-годишен син за осиновяване

Извинявай, но се съмнявам, че това въпросното дете е било осъдено на физическа смърт, ако остане с биологичната си майка, така че не виждам връзката между двете 

фоксче ако щеш вярвай, но аз самата в пристъпи на депресия и супер подтиснатост съм си мислела че е по добре да умра и друг да ми гледа децата. едва ли човек който не го е преживял може да си даде сметка, какво значи близките му да му обърнат гръб точно когато става майка и има за пръв път нужда в живота си от външна истинска подкрепа. много е страшно да си сам с децата с години,  да искаш помощ и да не я получаваш, да виждат как страдаш и живееш в ужас и.........на никой да не му пука. когато родих дъщеря ми поради различни обстоятелства и причини бях изпаднала в един безмерен ужас, който продължи с години. и все пак имах съпруга си до мен. а тази жена май си няма никой.......само тя си знае какво и е, за да реши че детето там ще е по добре.

а връзката е че една майка винаги би искала доброто на детето си. първата жена го е искала за себе си, явно заради самата себе си, втората която му е била майка е искала детето да е щастливо и здраво независимо къде е.

не ми се вярва на фокси да не и е ясна поуката на това елементарно ниво, но в крайна сметка ние, родителите на осиновени деца, волно или неволно, правилно или неправилно, навлизаме в по-дълбоки размисли.

всяка от нас иска да спести на детето си болката, която ще изпитва от факта, че е било нежелано и захвърлено от жената, която го е родила. от друга страна, ако я нямаше тази болка, много от осиновените деца шяха да бъдат може би нещастни по съвсем други причини, включая и системни побоища, и липса на каквато и да е обич и внимание. кое би било по-добро за тях никога не се знае, даже и когато животът им някой ден стигне до средната и крайната си фаза.
дали е добре да осигуриш на едно дете материалната сигурност и да се надяваш, че ще получи и обич, или да го гледаш с лишения, но да не го жигосваш с печата ИЗОСТАВЕН.

аз не смея да съдя тази жена, но пък и не я разбирам. от моя гледна точка, подобно поведение е немислимо.

но, колкото по-дълбоко навлизаме в тези дебри, толкова повече се сещам за един мой любим филм. РЕШЕНИЕТО НА СОФИ, с мерил стрийп. а него го гледам винаги след дълги размисли. затова и ще избягна да се вкарвам в други подобни филми. просто този случай е факт, дано няма много такива и Господ да пази децата...

просто, колкото и да пледираме, че нашите деца с нищо не се различават от всички останали, те се различават. факт. по това, че ние, хора притесняващи се, мислещи и болеещи за болките им, сме техни родители.
това ги прави различни от останалите.
не очаквай от нас да разбираме жена, която оставя детето си, защото нашите таланти не са в това, да търсим най добрия начин друг да направи децата ни щастливи, а в това, да се борим на всяка цена за щастието им, обаче да са пред очите ни. даже с цената на живота си.
защото докато ги намерим минахме нашата голгота. а да умираме втори път нямаме сили.

бих убила по-скоро детето си, отколкото да го направя за втори път нещастно, после и себе си, естествено. или бих умряла, за да го направя по-малко нещастно. това е положението. пиша го най отговорно.
ако няма изход, няма да оставя други хора да решават съдбата му, а ако не мога, първо бих умряла.
но да живея без детето си до мен и да го осъдя то да живее без мен, при условие, че аз съм жива, няма да го бъде.
ужасно е да се живее без майка. а да направиш съзнателно подобно нещо възможно е престъпление. която и майка по ред да си.

На времето поредната съпруга на мой братовчед остави второто им дете за осиновяване на 3 годинки. Взе си първото и изчезна там, от където беше дошла... Само леля ми, баба на детето, ходеше да го вижда в един дом близо до бул.Стамболийски. Много страдаше жената, но нищо не можеше да направи. Ходеше да вижда детето до момента, в който го дадоха за осиновяване.
Майката беше кучка,... разгонена... това беше причината да зареже второто си дете.
Още по-трудно ми е да осмисля изоставянето тогава, когато жената задържа първото си дете и оставя следващото, щото вече не обичала бащата и се разделяли(а той е един и същи в двата случая, които са на осиновени в прилежащата ми фамилия).

Какво да кажа. Аз зарязах всичко за да си гледам децата дори на работа не ходя от години. Изобщо не мисля че е нормално човек да си остави детето в дом за отглеждане но пък знам че може така да се отчая , че да не е на себе си. Сигурно има и стотици други причини...Едно време имаше една състезателка в фигурното пързаляне все първа се класираше и се оказа че е осиновено дете. Майка и беше бяла тя беше негърка или мулатка. Та тогава ми хрумна че всеки човек може да даде старт на едно дете поне дори да не е негово. Но не трябва да си обременен, обезверен, отчаян, да си в безизходица и т.н. Ако така се чувстваш не може и собственото си дете да гледаш...

Суриа Бонали, френска фигуристка. 
Не са малко случаите на осиновявания на деца от друга раса.

         Днес една майка предаде(както и да звучи тази дума) в ръцете на соц.работници 11 месечната си дъщеря - първо дете и след минути детето беше поето от осиновителите.Потресаваща картина.А  ето ви и цялата история.Младата жена 22-23 год. забременява, идва в по-големия град, родителите й нищо не знаят и когато настъпва момента за раждане заявява в родилния дом,че иска да остави детето тъй като няма възможност да се грижи за него,настанила се е на квартира у своя приятелка, няма доходи и т.н. Не желае родителите й да разберат.Веднага колегите се впускат да й предлагат варианти сама да отглежда детето - временно настаняване в Дом за майка и дете от семеен тип, с всички удобства, финансова помощ,памперси,дрехи. 11 месеца всички се стараят да я разубедят да остави детето си,в момента има достатъчно организации за превенция на изоставяне на децата.,но.....въпросната майка не желае подкрепа и дава съгласие за осиновяване, като в този случай тя се грижи за детето(в квартирата на приятелката й), докато се намерят осиновители.В интерес на истината тя се грижи много добре за малката.Естествено,че имаше кандидат-осиновители,които харесаха дъщеря й и процедурата се задейства. Вчера беше минал 14-дневния срок за обжалване на съдебното решение за осиновяване. И днес гледката беше сърцераздирателна.Тя се сбогуваше с дъщеря си, в другата стая изчакваха новите мама и татко( естествено не трябваше да се виждат помежду си), те също се разкъсваха от много смесени чувства,едва ли не смятаха,че майката може да се откаже в последният момент.Семейството си взе детенцето, майката остана да плаче и така.Много съм разхвърляна в описанието на случката,но сами разбирате какво чувствам.Това е историята.

безспорно така е жестоко най-вече за майката - родилка и няма начин да не е било сърцераздирателно. но общо взето, според мен, майката е осигурила възможно най-малкото зло в ситуацията. детето не е стояло в дом без мама и е гледано адекватно. решението на майката е със сигурност обмислено за това време, а не емоционално, а пък не е бавила детето с решението си от друга страна, т.е. то е още бебе и по-лесно ще се адаптира. със сигурност, не е безразлична към детето и може би един ден ще имат сравнително адекватен контакт.
това обаче не е всекиму по-силите.

това всичко през социалните ли се случва?
само не мога да разбера защо да е естествено да не се видят в този случай - тя очевидно желае доброто на детето, така или иначе, всички могат да си научат имената,  никъде няма забрана да се видят и да се разберат кои са взаимно, освен призрака на тайната на осиновяването ... обикновено не се виждат, щото БР отдавна са си били камшика и са приключили с детето още с декларацията за съгласие за осиновяване, не щото нещо пречи ... аз в тая ситуация със сигурност бих поискала да се срещна лично с майката в този ден.

На първо четене и аз мислех по този начин....

Но снощи докато заспивах точно този случай ми беше в главата и ми стана страшно... Та това си е изоставяне от родната майка и едва ли ужасът от загубата й е по-малък за детето, отколкото ако се бе случил веднага след раждането. То е бебе и ще се адаптира, но травмата, болката ще си остане не по-малка отколкото при децата гледани в началото на живота си в дом. Всички ние знаем, че травмите от дома се преодоляват и отшумяват в много голяма степен с течение на времето, но другата болка не изчезва никога. А не ми се мисли през какъв ад ще премине това дете когато разбере историята на изоставянето си.

А това че една жена може да живее 9 + 11 месеца с детето си и през цялото време единственото послание, което то получава от нея е: " ще трябва да се разделим, защото това е най доброто за нас" направо ме ужасява. Колкото и добре да се грижи за физическото му оцеляване, имам чувството, поне от това което съм чела като изповеди на осиновени деца, че по този начин допълнително го изцежда емоционално чрез ежедневно, ежечасно, ежеминутно, ежесекундно внушение за неизбежната им раздяла.

Поставих се на мястото на осиновителите на това дете и... благодарих на съдбата си че не съм на тяхното място.

Ганката, аз също мисля, че това дете е чуствало цели 20 месеца, че не е желано, независимо от физическото му добро състояние и травмата със сигурност ще е доста голяма, по-голяма от това ако го бяха дали веднага за осиновяване ида бъде осиновено на 4 месеца в най-добрия случай, а то най-вероятно щеше да бъде осиновено. Не мога да се поставя на мястото на биологичната му майка, съжалявам...не бих постъпила като нея...

Не искам да мисля за детето, не искам да мисля за биологичната му майка, не искам да мисля за осиновителите, прекалено много ми идва информация като тази - не го разбирам това и туй то... предпочитам да мисля за моите си деца, стана ми много тежко на душата 

И аз така.
Описаният случай предполага много по-дълбока травма за детето отколкото ако би живяло през тези 11 месеца в дом.Лично мнение.

Извинявайте, че нахлувам. Аз заради Мата.
Мато, няма ваши и наши деца. Има само деца. Всички ги боли. Мен 40 години ме боли, искали са ме, за да се каже че са детни, не бездетни. Със сестра ми бяха узрели и двамата да са родители, аз бях пак някъде там назад...а претенциите им, чисто еснафски, как да уча и да не ги изложа пред колегите....университета, всичкото...гади ми се даже.
Извинете ме за отклонението, ама ми е болно, хем са ме искали, хем не ме погледнаха, родни биологични.
Канти ми още в главата на баба ми думи: вместо да си ми благодарна, че те прибрах....цял живот благодарност и вменяване на вина. Тежи много и много личи.
Та затуй, Мато, ваште деца не са по-различни. Биологичните също са плакали, ама на тях никoй не им пести болката, че нема нужда, нали са родни...има форум, тема за осиновени...а ние, родините, не осиновени, на кой да изревем? Ние, родените по каприз, а всъщност не желани?
Извинявайте, сигурно ви натоварих. Не бих искала да досаждам, все тихичко сам свикнала да си поплаквам, ама не се стърпях

Разбирам, че не ти е било лесно, но не виждам мястото на мнението ти тук. Никой не избира родителите си - нито родените деца, нито осиновените - все някой друг избира вместо тях. Има и осиновители като твоите родители, но това е въпрос на хора. Мата обича детето си и ще го обгрижва добре докато е жива, това не я прави лоша само защото твоите родители не са се грижили за теб. Или аз не съм разбрала нещо