Може и да ме е страх, но аз си мисля, че чувството за независимост и свободолюбието ми е в повече. Винаги съм смятала, че съм голяма късметлийка затова, че не ми се налага да работя за някого. Пробвала съм, в момента, в който шефът ми нареди нещо, аз кипвам и започвам да си мисля" този защо ми говори в повелително наклонение", или пък " този ме комндва, подтиска ме"...Ясно е, че е шеф и това му е работата, да ме командва, но аз не мога да търпя. Другата причина може би наистина е в детството ми. За разлика от много други деца на разведени родители, които се травмират от тази ситуация, аз се чувствах много щастлива от този факт. Майка ми и баба ми, с които живеех, бяха хора на живота, много съвременни, едната с приятели навън, другата- също, гости, компании, ходене на кино, театър, екскурзии. Никога никой не е тропал по масата-донеси ми вода, сложи ми ядене, наготви, изпери, никой никого не е притискал, всеки си имаше своята свобода. При баща ми, в друг град, ходех на гости, за смяна на обстановката, той , тъй като ме виждаше рядко, се стараеше да ми угажда, да не ми прави забележки..и въобще, явно едно,че винаги ми е било широко около врата, второ, не съм живяла в този модел-майка, баща, дете в един дом, едно семейство, с всички произтичащи и неизбежни задължения и конфликти и явно не бих преглътнала да живея по стандартния начин.
- Публикувана: 4 септ. 2010, 22:26 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2010, 19:11 ч.
Неангажираща връзка
Може и да ме е страх, но аз си мисля, че чувството за независимост и свободолюбието ми е в повече.
не се коси Каролин ... един ден ще си толкова свободна и толкова независима колкото ти се иска ...
че и в повече 
Какво да ти кажа, Каролин... сигурно нищо не трябва да ти казвам, но ми се ще. Забелязала съм, че не можеш да споделиш опит с някого, просто не му е полезен, явно при всеки нещата трябва да се развият от само себе си, иначе колкото и умни или глупави неща да чуе - за него просто не важат. Живяла съм точно като тебе, и то доста дълго, семейството ми беше друг модел, но съм имала прекрасно детство, последвано от свободна и щастлива младост, която си удължих максимално дълго, даже и сега не съм сигурна, че вече е отминала... Нещата които описваш, с къкрещите тенджери и ревящите бебета , споровете за пари и пр. съвсем не са задължителни... човек може чудесно да живее и без тях, имам достатъчно примери около себе си. Това, което си написала за себе си ми подсказва, че просто индивидуализма при теб е малко в повече, отколкото при останалите хора - особено пък жени. Повечето не изпитват проблем и нежелание да се впишат в група и да заемат подчинено положение в йерархия. Семейството е също такава група - за взаимопомощ, уважение, взаимно разбиране, за защита срещу света, за гаранция, че когато си в нужда, болен или просто стар ще имаш на кого да се опреш. Голямата част от хората, жените, най вече имат нужда от тази гаранция. Ако се чувстваш по добре сама - аз съм последния човек, който ще те убеждава, че трябва да си промениш начина на живот. Просто хората са различни.
Ирис, много добре си го описала.
Точно това търси една жена в семейството, това е програмирана да търси генетично-сигурност и закрила.
Но се забелязва тенденцията, че колкото по-развито е дадено общество, толкова жените като Каролин нарастват. Защото социумът само по себе си осигурява тази лелеяна сигурност и спокойствие, още повече че жените сега съвсем не са така зависими от мъжката воля и желания, както са били преди няколко деситилетия.
И този изконен инстинкт претърпява малка метаморфоза, чиито проявления са еманципацията и дори феминизмът.
Което ме навежда на мисълта, че ако можеше жената да бъде вечно млада, много по-рядко щеше да встъпва в ангажиращи отношения и брак, защото повечето дами с бурна, дългоизживяна младост в един момент остаряват, което води със себе си и рязко спадане на изборите, които младостта безапелационно предлага. Затова с времето идва изборът на брака, понеже с остаряването се възражда и страхът от смъртта и самотата.
Точно това търси една жена в семейството, това е програмирана да търси генетично-сигурност и закрила.
Но се забелязва тенденцията, че колкото по-развито е дадено общество, толкова жените като Каролин нарастват. Защото социумът само по себе си осигурява тази лелеяна сигурност и спокойствие, още повече че жените сега съвсем не са така зависими от мъжката воля и желания, както са били преди няколко деситилетия.
И този изконен инстинкт претърпява малка метаморфоза, чиито проявления са еманципацията и дори феминизмът.
Което ме навежда на мисълта, че ако можеше жената да бъде вечно млада, много по-рядко щеше да встъпва в ангажиращи отношения и брак, защото повечето дами с бурна, дългоизживяна младост в един момент остаряват, което води със себе си и рязко спадане на изборите, които младостта безапелационно предлага. Затова с времето идва изборът на брака, понеже с остаряването се възражда и страхът от смъртта и самотата.
Ми тук говорим за неангажиращата връзка - и смятам, че повечето мъже истински копнеят точно за такава..
Един мъж обаче винаги обръща внимание на това семейно положение...нека не се лъжем. За него е много по-лесно да си намери неангажираща свободна жена, отколкото такава с дете...предразсъдъци ако щеш ги наречи, ама са си факт...Което наистина е печално.
Лошото е ,че аз не искам нито един от тях.Така, че такива изказвания ....нещата са доста субективни.
Имали ли сте чисто сексуална връзка? Как я започнахте - с разкриване на картите или просто се случи?
И - вреди ли на репутацията нещо подобно според вас?
И - вреди ли на репутацията нещо подобно според вас?
Имах,да!
Със свалени карти и за двама ни 
.Аз с друг,той с друга 
...а ние двамката чисто сексуално без чувства 
.Та и до днес 
,ама без другия и другата 
,вече само аз и той и вече не е само секс.... 
Аз на 18 бях всичко друго, но не и лекомислена, сега ме е яд, ама нъцки. 
