- Публикувана: 13 септ. 2010, 16:46 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2010, 11:13 ч.
"За" и "против" детската градина
Гласувам за градината!
Имах две баби на разположение,и пак съм я давала и на ясла,и на градина.За съжаление моята много боледуваше и се налагаше няколко пъти да я спирам и после пак да я записвам наново.Докато не махнахме сливиците.От там нататък нямах проблеми.Аз не бих лишила детето си от градина и ясла,всички полезни навици,на които на мен не ми се получаваше да я приуча,там ги усвои за норматив.Децата стават самостоятелни,преодоляват болезнената привързаност за полата на родителите си,научават доста неща,има песни,игри и т.н.,които у дома ги няма.А тържествата за празниците-е така май по друг повод не съм се умилявала до сълзи и не ми е тръпнало сърцето,както,когато съм я гледала как пее,казва стихче,как всички деца танцуват и празнуват-това е страхотно положително изживяване,толкова са мили и непринудени.....просто не се забравя цял живот.Не си лишавайте децата и вас самите от тези моменти,уверявам ви,заслужават си всички негативи.Сега не знам как е,че моята вече е на 13г.,дано да е пак така.
Имах две баби на разположение,и пак съм я давала и на ясла,и на градина.За съжаление моята много боледуваше и се налагаше няколко пъти да я спирам и после пак да я записвам наново.Докато не махнахме сливиците.От там нататък нямах проблеми.Аз не бих лишила детето си от градина и ясла,всички полезни навици,на които на мен не ми се получаваше да я приуча,там ги усвои за норматив.Децата стават самостоятелни,преодоляват болезнената привързаност за полата на родителите си,научават доста неща,има песни,игри и т.н.,които у дома ги няма.А тържествата за празниците-е така май по друг повод не съм се умилявала до сълзи и не ми е тръпнало сърцето,както,когато съм я гледала как пее,казва стихче,как всички деца танцуват и празнуват-това е страхотно положително изживяване,толкова са мили и непринудени.....просто не се забравя цял живот.Не си лишавайте децата и вас самите от тези моменти,уверявам ви,заслужават си всички негативи.Сега не знам как е,че моята вече е на 13г.,дано да е пак така.
Разбира се, че "ЗА".Има си и минуси, но животът не е само в розово, нали?Като всяко ново начало тръгването на детска е трудно, има период на адаптация, плачове сутрин, често боледуване, но това отминава. Големият ми син вече е в трета група и ходи с голямо желание. През лятото, докато се грижех за бебето, си го оставих в къщи. Наистина, постоянно бяхме навън, на площадката с други дечица, но той все ме питаше: "Кога ще ходя на детска, искам да си видя приятелите?".И да, там ги учат на много неща, на ред и дисциплина.Аз лично също имам много хубави спомени от детската и от учителките там (тогава бяха другарки).А на тези, които са "ПРОТИВ" яслата, бих казала, че повечето майки, даващи децата си на ясла нямат друг избор. Ето - малчо тръгна на ясла от 15.09.2010 г. на 11 месеца. Преди да ме оплюете, ще ви кажа, че нямам друга алтернатива и ми беше много притеснено, но вече съм по-спокойна. В днешно време малко са жените, които могат да гледат децата си в къщи до 7-годишна възраст. А имайте предвид, че тръгнат ли на училище става много по-трудно! Не можем да ги обгрижваме, докато станат студенти, нали?
ЗА, пуснах сина ми на ДЯ на 1г.9м., не че трябваше да се върна на работа (все още не работя). При нас специално зимата няма къде да го събера с деца, те тук без това се броят на пръсти. Не съжалявам и съм мн доволна и от това как се адаптира и от това какво научи и как израсна за тази 1г. от както ходи
Не знам.
Детето ми и сега е записано на ясла, но ходи само един месец и после един месец в къщи
. Проблемът е, че няма как да остана без работа - заради парите естествено /не че стигат ... 
/. Сега го гледа свеки 
и двамата с мъжът ми сме в потрес, защото винаги сме живели сами, а нейното присъствие ни идва в повече, но това разбира се, е съвсем отделна тема.
Ние със сестра ми /и всичките ми познати/ сме израснали по ясли и градини. От днешна гледна точка, не знам това дали ми е помогнало или не - на възраст 30 години, уменията на хората са почти еднакви. Знам само, че майка ми много е страдала, че не е ходила на градина, а са били гледани в къщи и затова е пуснала децата си, т.е. нас.
Детето ми ще ходи на ясла, после на градина. Надявам се да се чуства добре там и това да му помогне да развие умения и да натрупа опит в общуването.
Но ако не му харесва, ще трябва да търсим други варианти.
Детето ми и сега е записано на ясла, но ходи само един месец и после един месец в къщи
. Проблемът е, че няма как да остана без работа - заради парите естествено /не че стигат ... /. Сега го гледа свеки и двамата с мъжът ми сме в потрес, защото винаги сме живели сами, а нейното присъствие ни идва в повече, но това разбира се, е съвсем отделна тема.Ние със сестра ми /и всичките ми познати/ сме израснали по ясли и градини. От днешна гледна точка, не знам това дали ми е помогнало или не - на възраст 30 години, уменията на хората са почти еднакви. Знам само, че майка ми много е страдала, че не е ходила на градина, а са били гледани в къщи и затова е пуснала децата си, т.е. нас.
Детето ми ще ходи на ясла, после на градина. Надявам се да се чуства добре там и това да му помогне да развие умения и да натрупа опит в общуването.
Но ако не му харесва, ще трябва да търсим други варианти.
Гласувах "ЗА", защото е много по- добре за детето да е в социална среда. В къщи, каквото и да правим, както и да обучаваме- не е същото. Все пак, там се занимават професионалисти и децата са в среда, която предразполага да дадат най-доброто от себе си. Учат, рисуват, пеят нови пенички. Пък, ако знаете за концетите, какво вълнение е - и за деца и за родители! Е, за болестите то е ясно.
Против яслата съм, защото имам известен опит и съм сигурна , че за едно бебе е най- добре при мама. Като навърши 3 г. вече може да му се обясни, че отива някъде на интересно място и мама ще дойде после да го вземе. Ако детето е по-малко , то го приема, като "изоставяне".
Против яслата съм, защото имам известен опит и съм сигурна , че за едно бебе е най- добре при мама. Като навърши 3 г. вече може да му се обясни, че отива някъде на интересно място и мама ще дойде после да го вземе. Ако детето е по-малко , то го приема, като "изоставяне".
Твърдо съм "ЗА". Повечето майки са описали защо. Защото детето има нужда да се социализира. Има нужда да бъде с деца на неговата възраст. Трябва да се научи на това, че има задължения, на дисциплина. Да се чувства като част и да участва активно в живота на един колектив. Да учи, да играе и да се забавлява. Тези неща мисля, че трудно бих осигурила вкъщи.
ЗА!
Когато пуснах Крис за пръв път на 2,5г., се чувствах като че ли се отказвам и си изоставям детето.
Сега виждам, че никога нямаше да мога да му дам всичко, което получи и научава там.
Изобщо дори не може да се говори за сравнение.
Приятелите му, занятията, песните, пиеските, ролевите игри - всеки ден научава нещо ново, което дори да се бях запасила с купища книги и изръшкала целият интернет, пак нямаше да мога да му дам. Там научава всичко, заедно с всички връстници, социализира се и по цял ден да кисна на площадката зад блока, за да има контакти с други деца, пак нямаше да е така. Ние прекарваме часове навън (лятото, сега зимата ще е по-малко много ясно) и има достатъчно приятели в квартала. Има 2 социални среди - приятелите в детската, децата около блока. Както възрастният човек има няколко сфери на общуване, така и детето има нужда от повече. Вкъщи с мама само не става. Имам приятелки, които си гледат децата вкъщи. Не мога да кажа, че детето е лишено от нещо, или че е загубило нещо, изглежда като децата, които си ходят на градина. Така, че не съм против и седенето вкъщи.
Когато пуснах Крис за пръв път на 2,5г., се чувствах като че ли се отказвам и си изоставям детето.
Сега виждам, че никога нямаше да мога да му дам всичко, което получи и научава там.
Изобщо дори не може да се говори за сравнение.
Приятелите му, занятията, песните, пиеските, ролевите игри - всеки ден научава нещо ново, което дори да се бях запасила с купища книги и изръшкала целият интернет, пак нямаше да мога да му дам. Там научава всичко, заедно с всички връстници, социализира се и по цял ден да кисна на площадката зад блока, за да има контакти с други деца, пак нямаше да е така. Ние прекарваме часове навън (лятото, сега зимата ще е по-малко много ясно) и има достатъчно приятели в квартала. Има 2 социални среди - приятелите в детската, децата около блока. Както възрастният човек има няколко сфери на общуване, така и детето има нужда от повече. Вкъщи с мама само не става. Имам приятелки, които си гледат децата вкъщи. Не мога да кажа, че детето е лишено от нещо, или че е загубило нещо, изглежда като децата, които си ходят на градина. Така, че не съм против и седенето вкъщи.
Най добрия начин дете да бъде отглеждано до училищна възраст е според индивидуалните му нужди - физически и интелектуални, като се вземат предвид и склонностите и темповете му на развитие. Това в колектив не може да стане, особено в общинска градина. Когато семейството може да си позволи такова нещо, децата са максимално у дома и посещават различни организирани занимания за определени часове - езици, танци, спорт.
За социализирането не е непременно задължително детето да е извън къщи 12-13 часа.
Аз съм била гледана по такъв начин, също и сестра ми и никакви проблеми в общуването не съм имала в училище. За моето дете не мога да осигуря същото, по ред причини, затова просто отложих максимално тръгването и на градина - до 4 и половина години, и пак виждам, че по добре се чувства и развива, когато има възможност да се храни и почива добре и да се занимава с неща по избор.
За социализирането не е непременно задължително детето да е извън къщи 12-13 часа.
Аз съм била гледана по такъв начин, също и сестра ми и никакви проблеми в общуването не съм имала в училище. За моето дете не мога да осигуря същото, по ред причини, затова просто отложих максимално тръгването и на градина - до 4 и половина години, и пак виждам, че по добре се чувства и развива, когато има възможност да се храни и почива добре и да се занимава с неща по избор.