Подивявам и ми идва да крещя и да си стегна куфарите.

Predi da procheta sudurjanieto, komentar samo na zaglavieto.
Ufff, i ti li??? Aman!

Следя от доста време твоята исторя и за жалост съм принудена да кажа...че оптимизма ти да "промениш" този човек явно е на изчерпване. Веднъж те бяха попитали за какво ти е да го понасяш всичко това и ти каза нещо в смисъл, че накрая успяваш да промениш човека и сеа понеже имате и дете смяташ, че си заслужава.... цитирам те само приблизително.... Да, но има  един момент, когато плюсовете от съвместното съжителство с бащата на детето са се изчерпали отдавна и са останали само минусите. Аз мисля, че когато другия започне да се гаври с теб  и преминал всяка граница на собственото ти самоуважение е време за равносметка. Гарантирам ти,че всички причини които ще изтъкнеш пред себе си ще са породени само от нежелание да се справяш с една нова и за жалост наистина по самотна действителност. Но не си ли по-сама сега, с  мисълта, че сте му в тежест??? Отстрани винаги  е лесно да се дава акъл, тука като чета си казвам боже какви сме принципни всички и смели и дрън дрън, обаче истината е, че всеки го е страх и всеки е бил малодушен и си е плащал после за това.
Приказките "детето ми ще е без баща", са също бошлаф работа... понеже един мъж ако си е на мястото той ще е бил добър баща като женен и ще остане такъв и като разделен с майката, така както ти няма да станеш по-лоша майка понеже вече  не си с бащата.
С което само ти казвам да се вгледаш добре в тоя мъж и да внимаваш какво виждаш... вие сте много години заедно, хвърли си самозаблудите и като видиш с бистро око какво има и е останало между вас двамата и в него към детето, вземи решение. А сега може просто да си ядосана и след 2ч да ти мине.... 

И аз мислех като теб, но се оказах излъгана. Мисълта да останеш самотен е наистина стряскаща, до момента................... до, който не останеш сам. В началото е малко гадно, но после разбираш, че това е било единственото правилно решение и се чувстваш много облекчен. Още повече, че една майка, докато има детето си никога не е сама. Самотен остава глупакът, който не може да оцени това, че е дал живот и че за да бъде добре детето му, трябва да е добре и майката. Има една приказка, която аз много харесвам- много по- добре е да си сам, отколкото зле придружен.
Готово решение никой не може да ти даде. Ти сама трябва да прецениш, кое е най добре за теб самата и най-вече за детето. Много голямо значение за изграждането на детето като личност е средата, в която живее, а също така  и отношенията между заобикалящите го хора.

Все едно си прочетох моята история, когато се роди Георги. И аз отидох при моите родители, за да ги видя и той ми даде 20 лева за три седмици. Докато бях при нашите той ми взе за 4 месеца майчинството и го профука и после ми държа сметка за пари, които моята приятелка имаше на мен на връща. Не го интересуваше дали детето има дрехи или не. Дали има достатъчно памперси и т.н.

Аз бая го изтърпях, когато успях да си намеря работа се отървах от това егоестично копеле. Моите родители обаче много ми помогнаха.

Надявам се при вас нещата да не  стигнат до там и да му дойде акъла в главата на твоя мъж. На моя не му дойде.

Успех!

    

Кажи какво става с вас?

Хмм ами какво да става . Ударих бойкот в къщи нищо не пипах освен моите и на детето неща... Вчера се прибира от работа а нас ни няма / живеем отдалечено от центъра и бяхме отишли да се поразходим с една приятелка и мъжа й до града/ прибирам се и понеже той не може да казва ИЗВИНЯВАЙ се започват опити да ме разсмее или разприказва. Не поддадох и проведохме поредния разовор.
Питах го за какво съм му той каза отначало че незнае. Че не съм се справяла с нещата и това го изнервяло. Питах го щом може да мие чинии и да си готви когато нас ни няма защо не ми помага когато аз съм си в къщи. Отговора беше защото се очаква че ти трябва да го вършиш и то преди аз да съм се прибрал.  Възможно е ако не правех нищо друго и не се занимавах със сина ни / евала на майките които се справят аз немога да се грижа за две бебета/ Е какво толкова имаш да гледаш едно дете и да сготвиш и изчистиш. Е да ама при положение че това дете спи само на вън аз мога да го върша когато той си е в къщи да го гледа а аз да си свърша другите неща но той не го разбира. Описах му какво прави стъпка по стъпка щом се прибере сядането на компютъра заповедническия тон - Гладен съм сложи нещо да ям - Нахранва се и пак пред компютъра как като му казах Гледай малкия за 10 мин да се изкъпя ми каза - НЯМА и така ! Резолтата днес сме спокойни и ми се купи прахосмукачка т.е. аз сия купих а той купи климатик . Неможел да разбере как можело да ми е неудобно и гадно да му казвам да ми оставя пари.. После го попитах да ми каже пример за жени които се справят абсолютно сами .. МЪЛЧИ .. Викам как не ми даде за пример майка си. / той мрази майка си набивано му е в главата от баща му че майка му не е стока че само по мъже е ходила и не си е гледала децата и той доскоро това ми повтаряше/ Майка ми - казва - подържаше идеално чисто не си спомням стаята ми да е била разхвърляна . И аз почнах да се хиля и му казвам че как и е оставяло време от ходене по чужди мъже / Много уважавам майка му и е моя заслугата че вече и се обажда за празници/ той млъкна ... После приспахме двамата малкия и днес нещата са по добре не се развика че нямаше за ядене и сам направи сандвичи ... И махна паролата от компютъра което е и причината да пиша чак сега. Да видим докога !

просто се чудя от къде намираш сили да си с него - сигурно много го обичаш
или много те е страх

седнах на компа само за да ти пиша.
Аз донякъде я разбирам, и аз много съм се тормозила с моя, като се скараме и 2 дни не съм на себе си после, но ми мине и се чувствам поне малко щастлива след това.
Виж... разбираите се.. постой още малко... докато гледаш детенце. Изгради си стена ако трябва, дистанцирай се емоционално от него.. ако виждаш че положението не може да се оправи.. и го използваи поне още едно известно време. В крайна сметка има някои хора които заслужават да ги използваш. Друг е въпроса дали ще можеш. Аз незнам дали бих. Определено си заслужава, ако се дистанцираш и не му се връзваш. Ако му се връзваш, по-добре се махаи. Труден ти е животът. Ако имаш работа, на която да се върнеш, половината от проблемите ти са решени. 
Успех засега и пиши. Дано нещата се стекат така, както ще буде най-добре за теб и за малкото съкровище. И не забравяй, че ще стане това, което трябва да стане и което ще е добре за всички. Не винаги това, което искаме, е добро за нас.      
Ааа, забравих за самотата да ти кажа. Не е хубаво, но не е и страшно. Идва момент, в които започваш да се чувстваш пречистен. Спокоен. Ако не те плаши това, че няма да имаш много свободно време за себе си /мен не ме плаши/. Отговорността винаги ще има с кой да споделиш, ако имаш разбрани и любиащи родители.

Не става дума за използване аз наистина държа на него ... В рядките моменти когато иска да е мил и да покаже чуства се справя много добре. Проблема е неговия във възпитанието и в деградивната роля на баща му. Просто идея нямате за какви подсъзнателни навивания става дума и лошото е че той не ги усеща.
Учен е че жената е необходимото зло в къщата даже като бях бремена някой му наби в главата че ако ме разглези тогава отиде цял живот на главата му ще стоя. и затова не искам да се отказвам защото ако успея да го отърва или да му покажа лошите влияния смятам че ще се промени ... дано не са напразни надежди. Естествено това не пречи да изревавам от него и да си стягам куфарите преди беше през месец сега по нарядко.

WomanitKa - съзирам търкания на първите месеци след появата на новия член на фемилито, когато на никого все още ритъма на живот не е паснал с на другия. Според мен се изисква мааалко повечко търпение и взаимно разбирателство и ще се понаредят нещата. Всеки си има своите кусури - идеален няма! А ако си мислиш, че ще намериш татако-заместител на 100%, значи пък съвсем да се заблуждаваш.
Дайте си време и ако е възможно стиснете зъби за малко. Период е и ще премине.
И аз го имах, когато се роди малкия. Но после нещата взеха да се подреждат и нормализират.
Стискам палци, да оцелеете като семейство 3-мата, а защо не и 4-ма след време

Коментарът ми беше за в случай, че мислиш че нещата се развалят. Ако мислиш, че е временно явление, супер, дано да се оправите. Аз мисля, че човек не се променя, освен ако той самият не реши. Ти вярваш, че с приказване от твоя страна ще успееш да му обясниш, че не си необходимо зло. Аз мисля, че това, което през първите 7 години е влязло в главата на човека, не мож го промени. Или набиваното с десетилетия. Дано да греша и човекът да се окаже много широко скроен и да е склонен да излезе в мисленето си от релсите, по които досега го е карал. Успех. Дано да не пишеш повече при нас.   

Аз съм на мнението на Каси - ако човека сам изрично не реши - не се променя!
Лошото е, че ти все твърдиш, че ще го промениш. Още отпреди. Не знам - това не е най-добрия начин да прекарваш семейния си живот - във вечни промени и надежди те да се случат. Дано обаче поне се справиш. Но много по-вериоятно е да се прекършиш и примириш. Аз се хващам, че аз се променям - не мъжа ми!

Мммм, дааа, последното ще го оставя без коментар.
То няма лошо всъщност да се промениш и ти, ако е към добро. 
Но аз пък точно това - да гледам мъжа си като дете - не искам да го приема. Незнам защо, ама не искам такъв мъж. Може и в мен да е вината, ако ще да носи ... и дворец да ми построи, аз прислужница не ставам. 

Аз съм променена Въобще не съм човекът който бях преди близо вече 8 години . Не смятам че е към лошо само дето преди бях по жизнерадостна ... но сега пък съм по упорита и по инат май май. Преди години още докъто бяхме в Пловдив забелязах че ако се държа добре и покорно изобщо не ме забелязват... Сякаш след като спечели и пречупи духа вече бях безинтересна .. Изненадах го с останалия си живец и го бях зарязала даже му казах че обичам друг Тогава се прибра в Стара Загора за да не му напомня нищо в Пловдив за мен и защото неможел да живее там без мен ... Е след седмица дойде със сестра си и мъжа й в 3 вечерта и ме прибраха ... Той не го признава но аз съм причината да се движи напред дори и с мърморенето си .. Не рядко когато аз съм в моя си град ми се обажда и ми казва че му е скучно защото няма с кой да се дърли и кара  че му е без интересно пред компютъра защото няма кой да го гледа лошо. И перфектния комплимент за него е : Ти си като трън в очите без който немога !
Перфектния подарък за 14 февруари е 10 чифта чорапи / практичен / Бях много щастлива защото се беше сетил все пак Има хляб в него момичета затова не се отказвам упорито теле съм дано само да не ми дойде в много досега умерва границата на голямото ми търпение но винаги на косъм . Аз немога да се променя вече намерих себе си след като преди години се бях позагубила за да му угаждам и да съм добра и хубава така че освен да ме намери някой друг и така да се загубя ама шана е малък Макар че съм непоправима романтичка .

Божееееее, айде стига с това щатстие, че някой се сетил за нас. Не мога да повярвам, че е еднакво трудно да си сам и да имаш такова говедо до себе си. Най-неприятното, с което май повечето мами в този форум се борят е навика, с който са живяли преди да останат сами. Е, аз живея с един навик, който в момента се е напил и ми обяснява, че ако не му сготвя ще припадне  Писна ми да готвя и да чистя след прасето. Да ви кажа вече си имам идея фикс : Искам да си намеря работа след 2-3 месеца, за да мога да си дам джуджето на ясла и си обирам крушите. Искам да се справя сама, но май пак ще опра до услугите на родителите ми, които вече няколко пъти се опитват да ме отърват от мъките, но...
И така! Не си сама мила. И аз съм тук Относно подаръците една статистика: Първа година: Р.д. скромно подаръче, но от сърце.
  Коледа- няма пари; Нова година- няма пари (ама не е точно така)
Втора година: Св. Валентин розичка и на там празно
Трета година: Осми март плюшено зайче после нищо
Четвърта година: Нищо
Пета година: часовник и пръстен за р.д. и Нова година
Май се отчита всяка година за празник, на който не се е сещал или си е търсил причина да не го направи! Май аз съм за усмиване 
Сори за офф-а!                      

Имах подобна връзка ,продължила около 5-6 год.Беше така груб и малко недодялан откъм обясненията в любов.Никак не обичаше глезотии,показване на чувства,романтика и т.н. Здраво обаче ме държеше и се грижеше за мен.Беше железен. Аз не можах да го променя/исках да го поотпусна,да не бъде толкова суров и първичен/,но затова пък аз се промених-станах директна като него,рязка,вече неромантичка,упорита. Пречупи ме,примирих се с характера му,свикнах,дори предугаждах в какво настроение е и как да реагирам.Подтикна ме  и ме научи сама да се грижа за себе си-да не разчитам на никой/макар че винаги ми показваше че мога да разчитам на него/. За подаръците-тук беше точен-не забравяше празници и ми подаряваше хубави неща.Беше груб и суров с една дума,колкото хубави мигове изживях с него,толкова и лоши-на кантар бяха и двете неща. Разделихме се постепенно,бавно. Няма да излъжа ,ако кажа че този човек си направи място завинаги в сърцето ми.Просто се промъкна и се загнезди там.И си остана една тънка нишка между нас-някаква привързаност ли ,незнам.Минаха 4 год.оттогава.Не съм го забравила и никога няма да го забравя.Не мисля че все още го обичам,не-просто от все сърце искам да е добре,желая му най-доброто и съм спокойна когато знам че е добре.
Аз вече си имам съвсем отделен живот,без негово присъствие/освен от време на време в мислите ми/ той също си има отделен живот.
Та ,отплеснах се,мисля,че той наистина те обича,но не го показва точно по този начин,по който искаш ти.Мисля също ,че  връзката ви има шанс да продължи напред.Имаш търпение и го показваш/вярно че всяко търпение си има граници,но при вас няма-поне не си споменавала-разни извращения като побоища,изневери,гаври.../Ако са само тези търкания,ще ги преодолеете.Ако не му се връзваш на всеки груб тон,и той според мен ще поомекне лека -полека.А пък комплимента,че си му като трън в очите,е доста добър-когато човек обича ,боли!

womanitka само да кажа, че мъжа ми се е държал грубо при двата тежки спора дето имах с него в началото на съвместния ни живот. И ако приемам да се променя е защото никой не ми е казвал, че съм му в тежест
ти си знаеш, но общо взето като вкл изневерите, грубото държание и даже унижението на което те подлага понякога - това ми прилича на психически тормоз
все пак помисли струва ли си - от страни аз не виждам нищо с което той да показва че държи на теб и на бебето
но аз не съм там и преценявам само по това дето го пишеш

По тази тема си позволявам да се съглася на 100% с Catnadeen, с което завършвам коментарите си. Дано да не сме прави.

Точно това е че немога да го разбера тауш сме му в тежест а не ни пуска ...Тауш съм му омръзнала а ме връща и казва че съм най - доброто и т.н. не на мен де и че се държи така щото е идиот. Е това пък съвсем не го разбирам ..Имам чуството че живея с шизофреник с много самоличности... Дано намери себе си скоро

ами ти доста преживя до сега
мисля, че ако не той - ти скоро ще намериш себе си заради детето и ще решиш тази борба!
дано останете заедно все пак - желая ти го от сърце! но дано той се промени, а не ти да се примириш с лошото му отношение!

Дано наистина нещата да се оправят. Може пък да му просветне на човека.
А това тя да се примири с отношението му - честно казано не ми се вярва, тя не е такъв човек - примирим. Най-малкото нямаше да пише тук. 
Така си мисля.

Мерси на всички ви просто няма на кой друг да пиша или да се оплача. Имам познати но някак си не мога да им го кажа .Виждам ги всеки ден как обсъждат живота на хората злорадствайки или смеейки се за тяхна сметка и ми е болно защото знам че ако споделя с тях след мен ще почнат подигравките ...
Затова и се радвам че ви има .. Може да не можем да си помагаме но поне се излушваме и споделяме което е голяма помощ само по себе си.
Естествено че няма да се предам най - малкото заради сина си Снощи когато почна пак с "голям гъз " и т.н. го светнах по въпроса че когато малкия почне да разбира и ако продължава по този начин да го учи ще остане сам. Отговора беше :
_ Е ти пък и 50 кила да беше пак щях да ти викам така то не е за да те обидя 
Е да ама аз не искам след време сина ми да ми вика " Де е оная " от популярния скеч предполагам го знаете ... и да се отнася с жена си като с измет макар че за него най - вероятно това да стане пример за любов и показването й.
Някой има ли идея как да го науча че когато глези една жена това не го прави женчо и извинявам се за нецензурното но " путьо" просто незнам как да го науча и да му го покажа.

ами опитай и ти като него да се държиш - с гадните епитети
да усети какво е
а иначе просто му каже, че ако не може да ти казва хубави неща като ИСТАНСКИ мъжкар /посоче някой дето му харесва пък е такъв ??? боже каква непосилна задача ако правилно съм го преценила твоичкия - ама опитай да се сетиш/, то поне да не смее да ти вика гадости. той просто е свикнал и към майка си да се обръща сигурно с гадни епитети по пример на баща си /въобще не обсъждаме прави ли са или не/?
можеш да го отучиш да се държи грубо, но не мисля, че ще успееш да го научиш да се държи мило - освен ако не си го виждала да го прави
мъжа ми се държеше като айсберг, но пък знам, че с поне една голяма любов се е държал мнооого добре /дори гащите й е прал/ - та сега виждам прояна, но тя е нещо естествено - това не е негова натура, а защитна реакция
зависи при твоя дали това е натура или придобит навик. Ако е второто - може и да се промени /евентуално/

Общо взето всяко чудо за три дни. Тази вечер даже ме удари .. и всичко тръгна от това че за втори път съм го питала колко е часа.А после след като отдели половин минута да ми обясни защо няма да ми каже въпреки че часовника му е на ръката и аз си позволих да го апострофирам ме зашлеви и след като избеснях и аз и се разнесоха удари повтори. Въпроса не е дали ще го напусна а как да се занеса с детето и къде по точно.. Наистина нямам сили вече за нищо даже и за спорове. Дайте идеи как да организирам живота си сама . А да и все едно нямам родители така гледайте на нещата немогат да ми помогнат с нищо.

Напусни го веднага ! Отиди при родитилите си за начало, опитай да си намериш първо работа, а по-късно убедена съм ще срещнеш и мъж, който ви заслужава. Останеш ли при този човек рискуваш да се промениш до неузнаваемост, заблуждавайки се , че ще го промениш. Щом те е ударил по такъв незначителен повед, ще го направи пак, а после ще стане практика. Това ли искаш да вежда детето ти? На какво ще го научите ? По-добре без баща, от колкото с такъв егоист. Не се стахувай да останеш сама, ти и сега не можеш да разчиташ на него за нещо , освен за спаринг партньор . Успех ! Господ помага на смелите !

Уо какво става бе. Незнам...съвет незнам дали мога да ти дам само ще ти кажа, че аз не бих позволила да ме удрят. Който направи нещо за първи път го повтаря пак. Аз бих го напуснала. Макар сама с дете...всяко начало е трудно. Ако мога с нещо да ти помогна...дори и само за приказки знаеш, че съм готова.

Към горното мога да добавя само, че нещата вече са отишли твърде далеч, за да се опираш на старите си тези!!!
Мисля, че си понесла достатъчно в тази връзка и си направила повече от възможните усилия. Но бях ти писала наскоро- нещата, които сами си измисляме за даден човек понякога са истинско наказание за нас самите. Амбицията ти да го промениш вече се е обърнала срещу теб самата. Не забравяй, че човек се променя само ако той самия реши, че иска или ако живота го принуди. Но най-важното желанието да промениш някого изобщо не  е добра причина, за запазването на един брак, а във вашия не изглежда да има останало друго, разбира се ти знаеш най-добре, но пак ти казвам- в момента твоите излюзии са твоя проблем. Ти звучиш като самоуверена жена, така, че не мъжът ти е проблема, а ти самата.
Карай подред-1. Ще го напуснеш ли и кога?2.Има ли къде да отидеш дори временно? 3. Ако не родител има ли приятли, които да ти подадат ръка в момента? 
Много кураж от мен
           

  сама си си го казала...

отговорът винаги е в теб самия

късмет и здраве ви желая на теб и бебчо

Здравей WomanitKa  
Сега се зачетох в твоята тема, защото обикновено вися в красива мама с мечти да отслабна Та искам да ти кажа, че от всичко което си написала най-потресаващо ми се видя паролата на компа   Не, че факта, че те е ударил е маловажен, но това ми се вижда логично след като слага парола на домашния комп   Според мен задължително го разкарай, какво ще му променяш? Та то всичко му е за промяна   Направи си план стъпка по стъпка какво ти е нужно, за да живееш сама с бебо. Почваш със жилището, къде? Обмисли алтернативи, квартири, наеми, при родители, при прияте ли,при баби на село или там нещо. После какви пари ще ти трябват, за да се издържате сами, каква осигоровка ще ти плаща......Мисълта ми е да си обмислиш нещата добре в детайли и тихо и подмолно да се уредиш за самостоятелен живот. Детето ви сега е малко и си кротува в неговото легло, но я се замисли каква ще стане като проходи(да ви е живо и здраво)? Ще пипа навсякъде включително и компа и клавиатурата и мишката и тогава таткото ще изкара ли здрави нерви? Тога по-вероятно е да ви шамари наред (недай си боже) Почвай да мислиш за жилище,къде и как да живеете с бебо и ако е на квартира почвай да следиш обявите как са наемите, абе изобщо да си обмисляш бъдещето. Извини ме ако съм ти прозвучала негативно и песимистич, но не искам да те обиждам или наранявам, но докато си губиш времето и нервите в нечия промяна може да се окаже, че ти самата си се обезличила.Успех и дано всичко се разреши по най-добрият начин за теб и детето   Целувки  

WomanitKa

ти такъв мъж ли заслужаваш ?  А детето ти такъв баща ?
Това дето се променяли.... ми нама такъв филм бе момичета...

единствената промяна е, че ако днес ти удари шамар, утре ще носиш тъмни очила да не си личи как ти е разбита физиономията....

няма мъж, който да те обича и да те нарани - било то филизчески или словесно. и защо ще си пропилееш най-хубавите години опитвайки се да промениш някого и докато разбереш, че начин няма детето ще е порасло и ще е станало "по негов образ и подобие"...щото децата попиват не доброто, ми лошото което виждат у дома. А за травмата която детето ще получи виждайки как се унижава майка му? Сам аказваш, че проблемите на твоя са от влиянието на баща му - ми и ТВОЕТО ДЕТЕ ТАКОВА  ЩЕ СТАНЕ! да не мислиш , че майка му от хубаво е "тръгнала по мъже"....

Я далече! Багай при мама и тате, при някоя приятелка - все ще се справиш някак си.  Направи го заради детето си - не заради себе си - защото ТО заслужава.

А и свестните мъже, дето не се нуждаят от "променяне" не са малко и обикновенно идват само при жените които ВЯРВАТ В СЕБЕ СИ И СЕ УВАЖАВАТ!
А не ми изглежда ти много да се уважаваш в момента....

И няма мъж/жена, която удари ли веднъж, да не го направи отново. Следващия път е по-силно, следващия е пред детето ....

И на мен май най-голямо впечатление ми направи паролата на компа. Това си е чист психически тормоз, от най-гадните. А пък да те удря по такъв повод, това според мен е НЕПРОСТИМО.  Но това и ти го знаеш.
За временно не можеш ли да отидеш при родителите ти?
А имаш ли работа? На която да се върнеш като свърши майчинството?
Просто се изнеси, отиди при ваште, ако не може все ще намериш някоя всеотдайна приятелка, която има 1 свободна стая да ви приюти. Някой писа за наем, но аз не виждам как с майчинството ще се гледате с бебо и ще плащаш наем... . Не ми се вижда възможно, търси при кой да отидеш.
Първите месец-два са най-трудни, след това малко по малко си преодоляла психическата си зависимост от този човек /от пресен опит говоря/. И тогава вече сама ще можеш да прецениш дали се променя той/и да стане, няма да стане за месеци, много повече време ще му трябва, за да осъзнае че вие сте най-ценното в живота му/, твърде малко е вероятно да се промени, затова е добре да си далече от него докато е такъв, какъвто е. После ще си намериш работа, ако си упорита и напориста към 7мия-8мия месец можеш да започнеш да бачкаш и да вземеш детегледачка... знам ли... аз за себе си поне така го мисля... . А ако могат вашите да те издържат едно известно време ще е най-добре. Не мисля, че няма да ти помогнат, ти защо смяташ така? И аз мислех, че моите родители няма да запляскат с ръце като разберат, че сама ще си гледам детето, но те пък проявяват завиден ентусиазъм засега. Та знаеш ли, не ги отписвай така като подкрепа! Напротив, първо към тях трябва да се обърнеш, всички родители си обичат много децата, ще видиш че дори и те ще те посъветват да го оставиш, ако разберат истината.

Womanitka
ако сега не се махнеш, рискуваш детето ти да стане като баща си /защото мъжати е като баща си/. Ти реши дали го искаш такова.
ЗА съвет - защо вашите да не ти помогнат. Поне бебето да вземат, ти да се върнеш на работа. Знам, че звучи жестоко, но ще е временно и само за добро - ще донесе щастие после и на двама ви.
Другия съвет - помнеш ли "Самаряни" - помоли ги за начална помощ - ако не друго, може да те насочат към друга майка в нужда, с която двете да наемете квартира и да си делите разходите.
За другото няма да давам съвети - ти си знаеш, но ако останеш - много ще съжалявам за теб и най-вече за детето. И знам, че е трудно да се махнеш, но поне направи всичко възможно - спомнти си Нейка  - намериха се хора /вкл и ти/ които помогнаха - сега съм сигурна, че ще се намире, кой и на теб да помогне.
Ако ти не искаш да идеш при вашите - нека майка ти дойде при теб
Ако й кажеш че той те бие - дорли да те овика, няма да откаже помощ

Ами да, ако могат тези хора да ти помогнат да намериш друга майка, с която заедно да наемете жилище. Това е една много добра алтернатива.
За майка ти и аз мисля, че ако й кажеш, че те шамари за щяло и нещяло, каквато и да е, тя е майка, няма да те остави като знае, че имаш основателна причина, а не каприз.   

Здравей WomanitKa, просто не можеш да си представиш как те разбирам... и аз съм си отнасяла удари от маж ми, но във всички случаи, той пръв биваш пляскан от мен ...
Иска ми се да ти разкажа моята история, за да можеш все пак да помислиш преди да предприемаш нещо драстично. Вие имате малко бебче и повярвай ми сега е най-кошмарния период за връзката ви.

Та когато се роди дъщеря ми, моят мъж коренно се промени, започнахме да се караме, а преди (били сме заедно две години преди да родя) сдърпванията ни сигурно се броят на пръсти... Основният момент беше ФИНАНСИ... Вдигал ми е скандал, че съм накупила пюрета на малката за 80лв. например, и проблема не е че съм купила ядене на детенце, а че съм затворила толкова много пари в това ядене, могла съм да купувам по-малко всеки ден... кажи ми ква е разликата, освен че аз ще се разкарвам повече и ще се притеснявам дали времето утре ще е подходящо да излезем с бебка и да си купим манджа... абе тъпотияяяяя ти казвам.... само и само да ме сяде за нещо... по същия начин и аз не се справях с готвене и домакинстване... не правех нищо по цял ден... нали знаеш живот си живеем ние майките на малки бебета....

Изпадах в нервни кризи като почнеше да ми бръщолеви подобни простотии и  ...
На няколко пъти виках майка ми през деня да си събирам нещата и да се прибирам в къщи... но като излезех да подишам въздух и премислях... от страх ли било, от любов.. абе сигурно от страх

Това при мен продължи околко година. Накрая си казах, край, давам му последен шанс... но аз самата се заех да работя върху себе си, върху избухливостта си, и страстното желание да се налагам...

Замислих се и осъзнах, че и на него не му е било леко, колкото и да му завиждах че ходи на работа, среща се с хора, а аз седиа затворена в къщи и освен бебшките работи и домакинстване, с друго не се занимавам... Не му е било лесно, защото се е скапвал от работа, за да може ние да имаме всичко, а същевременно го е било страх, че две същества тотално зависят от него... Говорихме много, много пъти обсъждахме проблемите си и дори да не ги решавахме на момента, само това че си ги споделяхме ни помагаше... Карахме се разбира се.. момента със сядането пред компа и изключването на целия свят около него го има и при нас....
Все още се караме... но мога да ти кажа, че след като бебка стана на годинка нещата просто започнаха да си влизат в релси и кризите значително намаляха... Сега вече е на две, аз работя нещата са спокойни...
За кризата на първата годинка съм чувала и от други семейства..

Та мисълта  ми е, не бързай, погледни в себе си, отговори си на въпроса дали обичаш този човек... говори с него, разказвай му как се чувстваш, питай го и за неговите притеснения... Явно в брака любовта не на приливи и отливи...Когато си в отлив, поне знаеш че ще има прилив и можеш да се стремиш и да го приближаваш...
Офф много се разписах... както и да е ..
Желая ти да си щастлива, ти и бебчо... независимо как...  

Така си е, има нещо като "криза на първата година", много сме се карали и то жестоко, но това с паролата за компютра...не знам какво да кажа просто...не мисля, че ще се оправи.

KAKВА КРИЗА НА ПЪРВАТА ГОДИНА  бе хора...той я е ударил, понеже го е питала колко е часа 

а и при тях проблемите не са дошли след бебето, а си ги е имало....

поне голямата заблуда"ще се промени като дойде бебето" се е потвърдила, че е заблуда. (каси, това и за тебе се отнася )

Мммм, даааа. Гледам аз, слушам и се мая.... Човек трябва да взима решенията ... навреме. И тук важи правилото 'по-добре късно, отколкото никога'. Ама да знаете... то повечето всъщност знаете де... ама едно е той да си тръгне и да каже Не те искам или Не искам детето, а съвсем друго ако ти се влачи примерно и ти разправя Аз те обичам или Трън си ми в очите... каквото беше там не го помня точно /както на Womanitka мъжо/, или има едно момиче в Дом и семейство пише, нейния постоянно и говори Обичам те, та обичам те.  Ми то това си е чиста манипулация. И е много по-трудно измъкването, отколкото директно да те изрита примерно. Ето, моя вчера пак се обади да сме се видели. Знаете ли как дърпа назад. И в нейния случай е така. Тя ще избяга примерно, ама е много лесно после като минат месеците... тя забрави лошото, той й се примоли.. и айде обратно. Решението трябва да се вземе веднъж завинаги, обаче човек трябва да е много твърд и силен, за да си го отстоява после.
Womanitke, не се безпокой момиче, начини има, ти и сега си го гледаш детето самичка, финансите ли те притесняват. Ми ще започнеш работа, няма страшно, и ще се гледате. Въпросът е да вземеш решение да приключиш с този човек, ама окончателно! Пък и си толкова хубава, опашка ще стане!   

Eй това е цялата истина. Да го направиш и да не се обръщаш занад!

Womanitka, досега се чудех дали да се обаждам. Дано преди да заминеш, прочетеш мненията на момичетата.
По мои впечатления, ти не си човек, който би търпял подобно нещо. мисля, че достатъчно ти причини този човек. Не му се давай, та той те съсипва. Млада си, хубава, умна, защо стоиш там да те мачка този темерут. Казваш, че родителите ти все едно ги няма - добре. (въпреки, че аз се съмнявам, че ако им кажеш какво се е случило да не те приемат. Баща ми примерно би му откъснал главата на момента.


Според мен - бягай оттам. Явно, че човека няма да се промени. Тези приказки за "криза на първата година" нещо не им вярвам много. Ти поне си запозната със "Самаряни", знаеш, че откриха дом за майки, всичко е новичко, там може да се седи до 6 месеца, време, достатъчно да се окопитиш и да се вземеш в ръце.
Ако имаш нужда от помощ - свиркай.

042/64 11 11 - консултативна телефонна линия, за деца и жени, преживели насилие

Не мога да разбера, как може така, с лека ръка да се дават такива крайни съвети

Още повече, че вие сте чули само нейната версия. Някой запитвал ли се е как се чувстват "чудовищата" и "темерутите"... Сигурна съм, че повечето си заслужават да бъдат напуснати, но...

Не знам, по-добре е да се окуражи човек, да го подкрепиш морално в тежка ситуация, отколкото да го тласнеш към нещо, за което после може и да съжалява...
Това е мое лично мнение и не искам да засегна никога с това...

8 години да  те настъпват не са ли достатъчни ??? С лека ръка ?

Можем да я посъветваме "с лека ръка" - щото знаем историята й, още докато беше бременна.
А между другото тя го чака да се промени само няколко ГОДИНИ наред!
А щом раждането на бебето го прави агресивен...
МОля пък вие дето я карате да остава, да дава още шансове да се замислите ако вас мъжа ви ви МЛАТИ за гова, че го ПИТАТЕ нещо, вие бихте ли стояли? Или може би баща ви млати майка ви, ама кво е един-два три шамара. НАли не я е вкарал в болницата.
Я се замислете - това си е домашно НАСИЛИЕ!!! НАСИЛИЕ! Както и да искате друго яче да го наречете - това е НАСИЛИЕ!

catnadeen .... направо ми иде да ревна...особенно за жени , които са били удряни и пак са си в мъжете....  имам позната дето си я ступват и тя после казва, че тя си била виновна.... много го била изнервяла 

Ми и аз моя мъж сега много го изнервям понякога - то аз не се търпя, той как ме утрайва незнам...  Ама да си ПОСЕГНЕМ, да се НАРИЧАМЕ В ИМЕНА  - няма такъв филм при нас.... като сме много ядосани един на друг - един от нас излиза да се поразходи или се преразпределяме по стаите. Докато намерим сили да стане и да се извини за поведението си. И така и синовете си учим да се държат - човек избухва - понякога казва неща които не иска да каже - но те никога не трябва да засягат и унижават!

Едно време беше, когато моя "прекрасен" мъж номер едно и посягаше и обиждаше и хойкаше .... и все се самоубеждавах, колко ни обича и как ще се промени, че едва ли не аз съм си воновна......добре, че акъла ми дойде още преди да родя....   
Ако го бях търпяла още дали щях да имам шанс да имам нормално семейство един ден и синовете ми да растът с баща с който и аз и те се гордеят?

Ne znam, az na nai-dobrata si priatelka, s koiato sme postoianno zaedno i znaem vsichko edna za druga, ne bih mogla da kaja : "Napuskai go"... ta kamo li na chovek ot net-a... Ohh ne znam... pak povtariam che ne se zaiajdam.. prosto si predstavi, che tia go napusne, nadahana ot kuraja koito i se vdahva tuk, che vsichko shte e OK i che shte se spravi super i sama... koeto moje i da e taka...

.. no predstavi si, che ne e, che tia sajaliava che e postapila pribarzano... dori i da ne go postne tuk...

m/u drugoto az ne ia karam da ostava... vaobshte ne karam nikogo da pravi nishto... prosto iskah da i vdahna kuraj...
zabeliazala sam, che kogato chovek poluchava podkrepa, a ne direktni saveti "napusni go".. "ostani"... vzima mnogo po-pravilni reshenia...

Pojelavam shtastie na vsichki tuk!

сори за оффа - ми при мен пък точно това беше невъзможно, щото като се преразпределя той ходи по дупето ми и дудне, като изляза ще счупи телефона от звънене Върни се, та върни се, ще умра без теб... Та нерви, нерви, не мож избяга и накрая обиди и други гадории... И един /забележете/ път излязох и си ИЗКЛЮЧИХ ТЕЛЕФОНА за да не ме доизнерви... и на него това му беше преломния момент. Пак се извинявам за оффа, хубаво е това дето си го написала Деси, ама трябва и двете страни да имат зрелостта да го направят.
За подкрепата си права, и за даването на директни съвети също.
Бъди сигурна, че тя няма да го напусне, защото НИЕ тук така сме я посъветвали. Тя винаги, ама винаги ще бъде единствения човек който решава. Ние й казваме нашия опит, който евентуално може да й помогне. А на човек от нета е много по-лесно да даваш съвети, защото виждаш ситуацията отстрани, а на приятелка вече ти самия си достатъчно вътре, за да пропускаш някой моменти. Така мисля аз. Отстрани нещата кристализират.

deska по принцип си права.
Но womanitka е стар познайник във форума и мисля, че знае, че ние си казваме мнението, но тя е тази дето взима решенията и ще си носи последиците от тях. Ако беше новобранец тук във форума - не бих си позволила крайности и изказване не такова крайни мнения.
Но наистина се "знаем" отдавна и мисля, че тя не е от тия дето ще се поведат по нашето мнение.
И аз ти желая всичко най-добро и ако съм била остра - не е било персонално, а поради страха, че повечето малтретирани жени са склонни да чакат подобрение, да мислят, че това е за последно и повече няма, че той ще се поправи, че да му дадат още един шанс.... НАпълно грешни мисли!
А и самата тя казва, че е решила /дано да е така/ и иска съвет как да се справи във ситуацията.

womanitka - чака доста, направи нещо за вас със детето, а ако той наистина държи на вас - ще намери начин да ви върне! няма ккаво да губиш ако се махнеш - можеш само да спечелиш

 

НИКОЙ, НИКОГО КЪМ НИщО НЕ МОЖЕ ДА ТЛАСНЕ, освен ако човека сам не си реши! Тя пише, щото има нужда да сподели, а и горещо се надявам, че някой неща си ги знае, но не иска сама себе си да чуе.

Абе пиша  и се ядосвам! Как ще я удари щото го попитала за втори път колко е часа???? и да не би да прибърза, че тя вече е закъсняла!!! Знаете ли колко жени на алкохолици съм чувала да казват" ама той иначе е добър!!!"- че кое му е доброто бе, той 25ч. в денонощието е пиян, кога е това време дето е добър та и на уоманитка мъжът е така- може и да е имало зрънце, което да си е заслужавало но това е било отдавна!!! и докато се е надявала да се промени, не е забелязала, че тои отдавна се  е променил, но не в желаната посока.
Най-тъжното, на което от години ставам свидетел е, как жените в Бг малтретирани физически или психически, намират всевъзможни оправдания, за да не вземат решения.  Може да е ужасно трудно и на моменти да е дори невъзможно, но взимането на решение в такъв момент е хиляди пъти за предпочитане, пред това да се оставиш някой да те мачка!!!и което е още по страшно един  ден да мачка и детето ти!!!  
И не мисля, че това са съвети давани с "лека ръка"- напротив, мисля, че всяка от нас прекрасно знае, колко е трудно да останеш на себе си, когато си вътре в ситуацията. Мисля,че това което й даваме е обективност, поне се надявам да е така:))

Мерси много на всички. Ситуацията е следната НАИСТИНА ми заключи компютъра та затова пиша сега докъто спат с малкия.
Вече загубих надежда че ще се оправи .Удрянето не е от сега .. започна на 2-та година рядко но се случва.
1-я път в Пловдив скарахме се защото неисках да слагам дебела блуза под кожуха си и получих шамар.
2-я път защото за да бъда с него стоях на работа /работехме в една фирма на смени / кажи речи 48 часа и той беше усилил компютъра а на мен ми се спеше и след като три пъти повторих да го изключи звука и не го направи го рестартирах от копчето и получих шамар.
3-я път беше докъто бях бременна защото не съм знаела кога да млъкна
4-я път даже не помня за какво беше
и сега е 5-я. Днес се прибира и все едно нищо не се е случило а аз нямам финанси за да го напусна.
За обичане обичам го но не това което е сега а онова което видях на първата ни среща във Варна. И все се надявах да се появи отново .
Самаряни ще питам но детенце трябва да се храни и да ходи за да го дам или на гледачка или на ясла... Немога да му сменя личния лекар а сме изостанали с ваксините .. Ще откарам до пролетта така после живот и здраве ще почна работа.
Защо казвам да забравите родителите .На майка ми и писах снощи дали може да ме приюти с малкия и макар да е онлайн по кю-то още не ми отговаря.
Баща ми е безработен и разчита изцяло на майка си / баба ми / да  свързва двата края. Дето се казва те немогат сами да се гледат а какво остава на мен да помогнат.

Съжалявам да видя точно този отговор мила... звучи не особено обнадеждаващо.... за причините да ти посяга- ПРОСТО ОСТАВАМ БЕЗМЪЛВНА... ЗА ТВОИТЕ ПРИЧИНИ ДА СЕ САМОЗАЛЪГВАШ СЪщО!!! И аз видях нещо преди три години- беше истинско, страхотно и се него дойде дъщеря ми, но вече го няма. Опитвам се с всички сили сама да си помогна и да спра да му се връзвам на приказките за обич, за предстояща промяна някъде в необозримото бъдеще и да не допусна това да ме измъчва повече. С цялото си сърце исках нещата да се получат, но виждам, че не става и мисля, че не бива да се оставя да минат още три години докато го разбера. Затова прекрасно те разбирам, но знам с абсолютна сигурност, че няма какво да правиш повече там
 Ако човек иска- намира начин, ако не- си намира причини!.
Свито ми е сърцето като си представя, че ще живееш и занапред там и все ми се иска да измслиш нещо. Самаряните ми се струват изход защо поне не поговориш с тях????

Миличка, защо не пробваш нещо наистина. Изчакаи с маика ти, попитай я още веднъж и ако не ти отговори и кажи, че ще отидеш при Самаряните. Ако това не я трогне, наистина може би каузата е загубена. А тя защо реагира така? Може би смята, че щом ти си си го избрала този мъж, трябва да го търпиш. Дори и да не излезе нищо с нея, отиди при Самаряните. Този мъж ако му пука ще намери начин да е с теб. Ако не няма защо да губиш време при него ... в надежди. Самата ти знаеш, но не си признаваш сигурно и на себе си, че таиничко се надяваш до пролетта той да поулегне. Както казваме - нещата да се оправят. Но това може да стане /ако така гледаш на нещата/ и като сте разделени. Има начин той да ти покаже, че му пука. Примерно може да те подпомага финансово. Ако и това не желае да направи, значи няма нищо в него. И няма какво да губиш. Наистина и аз мисля като Jaly, отиди при Самаряните, ще изкараш няколко месеца там, после ще намериш работа и малко по малко ще си стъпиш на краката. Искам да седнеш и сериозно да си помислиш заслужава ли си да го тъприш. Ами ако пак го ядосаш с нещо. Той сега храни егото си с мислълта, че си изцяло зависима от него и се тупа вътрешно по гърдите - ето, видите ли, успях да я подчиня тая непокорна жена. Гадно звучи, но той това си мисли. Не го позволяваи!   

Не си права ама в нищо дето пишеш :
1. не обричаш на болести, а мисля и на мизерия детето си
2. НЯМА да се промени ако ще е на 130 да стане
3. ВЕЧЕ те е пречупил - нямаш капчица реална преценка - само мечти, и напразни надежди
4. НЕ всичко си струва в името на детето, и в името на ДЕТЕТО - БЯГАЙ докато не направиш сина си да стане като баща си /както твоя нехранимайковец дето посяга на жени/. Ей утре ще дойде момента СИНА ти да те млати по примера на баща си!
5. НЯМА предишен мъж - има една лъжа в която си повярвала, а ти нямаш сили да си признаеш, че си сбъркала, че всичко е било напразно и че е екрайно време да поемеш по своя път

п.п. спомняш ли си НЕйка? спомняш ли си как се чудеше дори и ти - и я обвиняваше в нерешителност, мнителност и придирчивост - че не се хвърли към приютите или там дето я пращаха.... виж, че не е лесно да вземеш детето и да тръгнеш - а тя беше и бременна при това
НО тя направи правилния избор - надявам се, че ти няма да се подлагаш на мъжа ти за пари - по добре се примоли на майка ти!
Избора е труден, а ти май просто си караш по нанадолнището - ама ако се пребиеш ще сте двама с детето! ТАка, че премисли!

Съжалявам за това, което прочетох. И още повече съжалявам, че го научавам по такъв начин. Колко сме забити в собствените си проблеми и нямаме нито уши, нито очи за болката на другите...Онзи ден като се видяхме, ти ми спомена, че ви е заключен нет-а, мен нещо ме жегна, ама нали не обичам недискретните подпитвания и..ето.
Забрави да го промениш-казвам ти го от личен опит. Още повече щом посяга. Това е избиване на комплекси, мила моя, съчетано с безсилието му да се справи с живота и с новите отговорности. Започвай да мислиш за това какво ще правиш с живота си...без него. Не ти го натрапвам, нямам намерение да ти натрапвам и моята история, само ще ти кажа, че съм минала през ада на една такава връзка и благодаря на Бога, че ми даде сили да си тръгна/при мен разстоянието беше 1000 км и друга държава/. И ето, намерих щастието отново с човек, който ме обича и е истински загрижен за мен. Проблеми навсякъде има, но никога не съм удряна и никога не бих го позволила.
Всички, които те познават съм сигурна, че ще искат да ти помогнат-кой с каквото може. Най-важните крачки обаче ще трябва да ги направиш самата ти-за доброто на себе си и на прекрасното си детенце. Можеш да разчиташ и на мен, ако и с каквото мога, ще ти помогна.

Направо не знам какво да напиша... не знам изобщо защо пиша. Исках да ти кажа, че съжалявам за това, което ти се случва и съм напълно съгласна с Августа за това, че си живеем със собствените проблеми и тези на другите много често ги пропущаме.

Ще ми се да ти кажа "Напусни го", но знам че нямаш нужда да го чуваш повече. Всичко е в твои ръце - мисли, преценяй и действай.
Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш

Амчи при Шивача...къде другаде
Иначе и аз се придържам към моите съфорумки-съгражданки

Мерси милички ... catnadden повчрвай ми расъждавам трезво. Нямаш идея колко е трудно да си намериш работа в Стара Загора а още повече в Карнобат. Да Нейка я обвинявах но за друго... Не ми се навлиза пак в оная тема. Знам че ще кажете че други са се справили знам че и аз мога но не и на тоя етап. Надеждата винаги умира последна. Винаги съм вярвала че във всеки има капка добро трудно ми е да се обърна шпротив вижданията си. Да обичам го иначе нямаше да съм с него  8 години .И да в него все още живее оня мъж виждам го но прекалено рядко т.е. не достатъчно често.
За шамарите не ме боли толкова удара колкото от унижението . Просто немога да се справя сама сега знам си силите и когато не съм на работа съм половин човек. Трябва да почна да търся ама такава която няма да има извънредно работно време да плащат добре защото ще съм на квартира и да намеря бавачка за малкия. И всичко това посред зима.
На Старо Загорки се извинявам че го разбирате така ама все не исках да ви занимавам а и срещите са за да разпуснем малко. Ще се оправя споделих защото ми тежеше много и като съм така пиша. Живяла съм в разделено семейство и си признавам че много ми се искаше аз да дам на детето си нещо разлкично и по - добро да има родители които се обичат и да се радва на всички празници.
Няма да ви занимавам повече просто немога да си тръгна не и сега и може би само си търся оправдания и ме е страх много .Защото съм си тръгва хиляди пъти през годините .... намираше ме и се оправяхме.
Хвана ме че се зарибявам с друг по интернет че се видяхме с него и тогава не избухна не ме удари тогава плака ... Това преди 3-4 години.
малкия се разплака .. после ще довърша. Едва ли обаче ще ме разберете нещата при всички са така различни.

Темата ти не е от днес, проблемите - също. И макар че рядко влизам в този форум, се случи да я видя, но реших, че е редно да се съобразя с желанието ти да не го обсъждаш това на срещите. Разбирам те напълно и не е нужно да се извиняваш. Освен това знаеш, че можеш да разчиташ на нас за подкрепа по всякакъв начин.

След като си се ориентирала към идеята да изчакаш до пролетта, мога само едно нещо да те посъветвам много горещо: Събирай пари. Не харчи парите от майчинството и детските. Искай от него за домакинството и отделяй и от тях доколкото ти е възможно. Събери колкото можеш, защото ще ти трябват за начало - за квартирата, за дообзавеждането й, за първите месеци с малкия, докато сте сами - ако решиш да се отделиш. Според мен няма голяма вероятност да се включиш в програмата на "Самаряни", защото настаняването там става чрез Социалните, ама знае ли човек... Все пак мисли и се подготвяй за най-трудния вариант - квартира.

Не съм имала сходен личен опит, но от това, което съм виждала в другите семейства съм се убедила, че мъжът, който вдига ръка, не се променя. Може би ще успееш да го накараш да се държи по-добре с теб пред хора, но никога няма да го накараш да стане друг човек като сте двамата у вас...Дано грешим. Дано е само криза. Дано скоро разбереш какво е и вземеш решението, което е добро за теб, защото това ще е доброто и за Дени.

womanitka разбирам те! и аз може би постоянно съм мислила /поради спецификата на брака ми/ за развода и как ще се справя
а и покрай идеята да се помогне на Нейка
затова ще ти кажа как аз виждах нещата ако една жена НАИСТИНА реши да си тръгне :
1. молиш майка ти да вземе детето да го гледа или да дойде при теб / даваш го на целоседмична детска градина /има такива за соц.слаби родители където децата спят и са и от бебета/
2. тръгваш на работа
Или другия вариант :
0. МОЛИШ ако трябва и на колене /все пак унижението пред майка ти не е като пред мъжа ти!/ майка ти да гледа детето или при теб или при нея
1. молиш "Самаряни" или за подслон или за връзка с друга майка в твоето положение
2. отиваш при тях / с майката взимате обща гарсониера
3. тръгваш на работа

Гадно е - много гадно да си без бебето, защото то ти е искрицата светлина в жимота. Но първите месеци ще е ад - а после ще дишаш свободно.
Плюс това твърдо вярвам, че ако зарежеш копелето само за два-три месеца, той ще се прекърши и ще дойде, но с подвита опашка.
Ще ти кажа обаче - куче което се е научило да яде лайна не се оправя - така казват опитните кучкари. НИЩОЖЕСТВО дето е ударило БРЕМЕННАТА си жена не е мъж!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ако мога да помогна с нещо - мога да търся жена навита в Сф да живеете ве една квартира, да намеря целодневна ДГ за малкия, и да потърся работа - виж само с интервюто ще е много трудно.
Уф толкова ми е тъжно, че все още го чакаш да се промени. Иначе вярвам в теб, че сама ще се оправиш и че ти и детето ще сте ок. Ако мога да ти помогна с дрехи за детето или пари /за последното съм кът ама ако мога все пак/ само пиши. Пиши на ЛС ако стане много спешно - сигурна съм, че както се намериха добри хора да помогнат на Нейка /като теб! не съм забравила, че направи мах дори и да й нямаше доверие/, така ще помогнем и на теб!
И наистина те разбирам - просто ме боли за теб, и за това през което минаваш! Не искам да теу обиждам или обвинявам в поста, а само да ти покажа как за МЕН изглеждат нещата. Понякога човек като е вътре в кашата не винаги вижда нещата ясно.

Ти сигурно си зодия овен, щом си толкова упорита:)))
Просто докато оставиш идеята "нещата да се оправят" ще е късно. Чета те и се съмнявам, че на пролет ще си тръгнеш.... мъчно ми е, но знам, че всеки от нас си има пътека, как ще вървиш по нея си е само твой избор, за съжаление, докато са малки децата ни- ние избираме за тях.... един ден те ще плащат нашите решения ако са лоши. Аз години наред се биех в гърдите и казвах "глупости, това, че нашите са се развели изобщо не ми е повлияло..." и прочее дрън- дрън... докато не осъзнах че съм готова абсолютно на  всичко, за да запазя първо брака си, а после и връзката си от която имам бебе. Гарантирам ти, че с компромиси НЕ СТАВА!!!! тОВА Е ИСТИНАТА.... ти вече тичаш на обратно на вярната за теб посока... но колкото и да ти го посочват другите няма да го видиш ДОКАТО НАИСТИНА НЕ ПОИСКАш.... дано съм лош пророк, но може би един ден това, което ще пречупи най-накрая желанието ти да го променяш ще е , когато го видиш да посяга по някакъв абсурден повод на детето ти....

Здравей отново от мен. Не е необходимо да се извиняваш, може би аз не съм се изразила правилно. По-скоро ти извинявай, че може би съм те накарала да се почувствуваш неудобно. Бях толкова потресена...Просто се обвинявах, че тогава не ти обърнах достатъчно внимание, може би си искала нещо да ми кажеш...
Както и да е. По-добре от сладка хапка не бих могла да изразя това, което чувствам и мисля по твоя въпрос-тя просто е казала всичко. Мисли трезво и се подготвяй-психически и всякак. Сигурна съм, че ще съумееш да вземеш най-доброто решение за себе си и детето си. Винаги можеш да разчиташ на нашата помощ

Аз ставам злобна,кто става въпрос за скапани мъже:Мога да ти кажа как да го накараш да се чуства гадно,само ей така за да му го върнеш.Сложи му англиска сол в яденето,дапрестои един ден в тоалетната.После му кажи че е изхабил тоалетната хартия и няма пари за нова,да се бърше с вестник!!!Ама и той струва пари,дори повече от тоалетната хартия.Тогава да се мие,но и водата е скъпа! Абе да си ходи насран,ама друг да му пере гащите!!!С неговите камъни по неговата глава!!!

Какво да кажа-всичко вече е казано.
Личното ми убеждение е,че нещата наистина ще се променят,само че не към по-добро.Извинявай,песимист съм.Толкова мисли бушуват в главата ми,толкова спомени...Явно и ти,като мен си расла в такова семейство-майката все се е надявала нещата да се променят,ЗАРАДИ ДЕЦАТА.Без щастливи Коледи и без партита за рождения ден.
 Ти знаеш колко ти е търпилото и на каква цена търпиш,ама искаш ли и детенцето ти да расте така?
Както и да е,не мога точно сега да изразя всичко,което чувствам.Имаш подкрепата ни-моята и на Ивка ,както и да постъпиш.

WomanitKa, този мъж не те обича. Той сигурно по принцип никога няма и да може да обича след като има такава представа за майка си.
Не съм чела всички страници, но съм сигурна, че има мъдри съвети. Не прибързвай, но не се и заблуждавай.

Четох,четох и не ИЗДЪРЖАХ!Наистина,извинете,че се намесвам,сигурно не ми е работа,но направо побеснях Аз живях с един такъв"младеж"!Че и баят шамари поизядох,все по поводи като твоя-като например"кво има за ядене ма?""Ми кво си купил,че да има",че даже и работех за да го издържам .Ух,че съм патка!Един път удари ли те-край!Бягаи по далеч.Вярно,аз нямах дете,но за тебе детето е още по голям стимул да си прекратиш отношенията с този тип!

Ей какво става с вас?

Всичко е мирно и спокойно. Няма развитие или влошаване на нещата. Ако има нещо ще пиша. Просто малкиа ми отнема почти цялото време и нерви