господи все си мислех че детето ще го промени.
отговорът винаги е в теб самия
късмет и здраве ви желая на теб и бебчо
- Публикувана: 5 ноем. 2005, 10:07 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2005, 17:04 ч.
Подивявам и ми идва да крещя и да си стегна куфарите.
сама си си го казала...
отговорът винаги е в теб самия
късмет и здраве ви желая на теб и бебчо
Здравей WomanitKa 
Сега се зачетох в твоята тема, защото обикновено вися в красива мама с мечти да отслабна
Та искам да ти кажа, че от всичко което си написала най-потресаващо ми се видя паролата на компа 
Не, че факта, че те е ударил е маловажен, но това ми се вижда логично след като слага парола на домашния комп 
Според мен задължително го разкарай, какво ще му променяш? Та то всичко му е за промяна 
Направи си план стъпка по стъпка какво ти е нужно, за да живееш сама с бебо. Почваш със жилището, къде? Обмисли алтернативи, квартири, наеми, при родители, при прияте ли,при баби на село или там нещо. После какви пари ще ти трябват, за да се издържате сами, каква осигоровка ще ти плаща......Мисълта ми е да си обмислиш нещата добре в детайли и тихо и подмолно да се уредиш за самостоятелен живот. Детето ви сега е малко и си кротува в неговото легло, но я се замисли каква ще стане като проходи(да ви е живо и здраво)? Ще пипа навсякъде включително и компа и клавиатурата и мишката и тогава таткото ще изкара ли здрави нерви? Тога по-вероятно е да ви шамари наред (недай си боже) Почвай да мислиш за жилище,къде и как да живеете с бебо и ако е на квартира почвай да следиш обявите как са наемите, абе изобщо да си обмисляш бъдещето. Извини ме ако съм ти прозвучала негативно и песимистич, но не искам да те обиждам или наранявам, но докато си губиш времето и нервите в нечия промяна може да се окаже, че ти самата си се обезличила.Успех и дано всичко се разреши по най-добрият начин за теб и детето 
Целувки 
Сега се зачетох в твоята тема, защото обикновено вися в красива мама с мечти да отслабна
Та искам да ти кажа, че от всичко което си написала най-потресаващо ми се видя паролата на компа Не, че факта, че те е ударил е маловажен, но това ми се вижда логично след като слага парола на домашния комп Според мен задължително го разкарай, какво ще му променяш? Та то всичко му е за промяна Направи си план стъпка по стъпка какво ти е нужно, за да живееш сама с бебо. Почваш със жилището, къде? Обмисли алтернативи, квартири, наеми, при родители, при прияте ли,при баби на село или там нещо. После какви пари ще ти трябват, за да се издържате сами, каква осигоровка ще ти плаща......Мисълта ми е да си обмислиш нещата добре в детайли и тихо и подмолно да се уредиш за самостоятелен живот. Детето ви сега е малко и си кротува в неговото легло, но я се замисли каква ще стане като проходи(да ви е живо и здраво)? Ще пипа навсякъде включително и компа и клавиатурата и мишката и тогава таткото ще изкара ли здрави нерви? Тога по-вероятно е да ви шамари наред (недай си боже) Почвай да мислиш за жилище,къде и как да живеете с бебо и ако е на квартира почвай да следиш обявите как са наемите, абе изобщо да си обмисляш бъдещето. Извини ме ако съм ти прозвучала негативно и песимистич, но не искам да те обиждам или наранявам, но докато си губиш времето и нервите в нечия промяна може да се окаже, че ти самата си се обезличила.Успех и дано всичко се разреши по най-добрият начин за теб и детето Целувки
WomanitKa
ти такъв мъж ли заслужаваш ?
А детето ти такъв баща ?
Това дето се променяли.... ми нама такъв филм бе момичета...
единствената промяна е, че ако днес ти удари шамар, утре ще носиш тъмни очила да не си личи как ти е разбита физиономията....
няма мъж, който да те обича и да те нарани - било то филизчески или словесно. и защо ще си пропилееш най-хубавите години опитвайки се да промениш някого и докато разбереш, че начин няма детето ще е порасло и ще е станало "по негов образ и подобие"...щото децата попиват не доброто, ми лошото което виждат у дома. А за травмата която детето ще получи виждайки как се унижава майка му? Сам аказваш, че проблемите на твоя са от влиянието на баща му - ми и ТВОЕТО ДЕТЕ ТАКОВА ЩЕ СТАНЕ! да не мислиш , че майка му от хубаво е "тръгнала по мъже"....
Я далече! Багай при мама и тате, при някоя приятелка - все ще се справиш някак си. Направи го заради детето си - не заради себе си - защото ТО заслужава.
А и свестните мъже, дето не се нуждаят от "променяне" не са малко и обикновенно идват само при жените които ВЯРВАТ В СЕБЕ СИ И СЕ УВАЖАВАТ!
А не ми изглежда ти много да се уважаваш в момента....
И няма мъж/жена, която удари ли веднъж, да не го направи отново. Следващия път е по-силно, следващия е пред детето ....
ти такъв мъж ли заслужаваш ?
А детето ти такъв баща ? Това дето се променяли.... ми нама такъв филм бе момичета...
единствената промяна е, че ако днес ти удари шамар, утре ще носиш тъмни очила да не си личи как ти е разбита физиономията....
няма мъж, който да те обича и да те нарани - било то филизчески или словесно. и защо ще си пропилееш най-хубавите години опитвайки се да промениш някого и докато разбереш, че начин няма детето ще е порасло и ще е станало "по негов образ и подобие"...щото децата попиват не доброто, ми лошото което виждат у дома. А за травмата която детето ще получи виждайки как се унижава майка му? Сам аказваш, че проблемите на твоя са от влиянието на баща му - ми и ТВОЕТО ДЕТЕ ТАКОВА ЩЕ СТАНЕ! да не мислиш , че майка му от хубаво е "тръгнала по мъже"....
Я далече! Багай при мама и тате, при някоя приятелка - все ще се справиш някак си. Направи го заради детето си - не заради себе си - защото ТО заслужава.
А и свестните мъже, дето не се нуждаят от "променяне" не са малко и обикновенно идват само при жените които ВЯРВАТ В СЕБЕ СИ И СЕ УВАЖАВАТ!
А не ми изглежда ти много да се уважаваш в момента....
И няма мъж/жена, която удари ли веднъж, да не го направи отново. Следващия път е по-силно, следващия е пред детето ....
И на мен май най-голямо впечатление ми направи паролата на компа. Това си е чист психически тормоз, от най-гадните. А пък да те удря по такъв повод, това според мен е НЕПРОСТИМО. Но това и ти го знаеш.
За временно не можеш ли да отидеш при родителите ти?
А имаш ли работа? На която да се върнеш като свърши майчинството?
Просто се изнеси, отиди при ваште, ако не може все ще намериш някоя всеотдайна приятелка, която има 1 свободна стая да ви приюти. Някой писа за наем, но аз не виждам как с майчинството ще се гледате с бебо и ще плащаш наем.... Не ми се вижда възможно, търси при кой да отидеш.
Първите месец-два са най-трудни, след това малко по малко си преодоляла психическата си зависимост от този човек /от пресен опит говоря/. И тогава вече сама ще можеш да прецениш дали се променя той/и да стане, няма да стане за месеци, много повече време ще му трябва, за да осъзнае че вие сте най-ценното в живота му/, твърде малко е вероятно да се промени, затова е добре да си далече от него докато е такъв, какъвто е. После ще си намериш работа, ако си упорита и напориста към 7мия-8мия месец можеш да започнеш да бачкаш и да вземеш детегледачка... знам ли... аз за себе си поне така го мисля...
. А ако могат вашите да те издържат едно известно време ще е най-добре. Не мисля, че няма да ти помогнат, ти защо смяташ така? И аз мислех, че моите родители няма да запляскат с ръце като разберат, че сама ще си гледам детето, но те пък проявяват завиден ентусиазъм засега. Та знаеш ли, не ги отписвай така като подкрепа! Напротив, първо към тях трябва да се обърнеш, всички родители си обичат много децата, ще видиш че дори и те ще те посъветват да го оставиш, ако разберат истината.
Но това и ти го знаеш.За временно не можеш ли да отидеш при родителите ти?
А имаш ли работа? На която да се върнеш като свърши майчинството?
Просто се изнеси, отиди при ваште, ако не може все ще намериш някоя всеотдайна приятелка, която има 1 свободна стая да ви приюти. Някой писа за наем, но аз не виждам как с майчинството ще се гледате с бебо и ще плащаш наем...
. Не ми се вижда възможно, търси при кой да отидеш. Първите месец-два са най-трудни, след това малко по малко си преодоляла психическата си зависимост от този човек /от пресен опит говоря/. И тогава вече сама ще можеш да прецениш дали се променя той/и да стане, няма да стане за месеци, много повече време ще му трябва, за да осъзнае че вие сте най-ценното в живота му/, твърде малко е вероятно да се промени, затова е добре да си далече от него докато е такъв, какъвто е. После ще си намериш работа, ако си упорита и напориста към 7мия-8мия месец можеш да започнеш да бачкаш и да вземеш детегледачка... знам ли... аз за себе си поне така го мисля...
. А ако могат вашите да те издържат едно известно време ще е най-добре. Не мисля, че няма да ти помогнат, ти защо смяташ така? И аз мислех, че моите родители няма да запляскат с ръце като разберат, че сама ще си гледам детето, но те пък проявяват завиден ентусиазъм засега. Та знаеш ли, не ги отписвай така като подкрепа! Напротив, първо към тях трябва да се обърнеш, всички родители си обичат много децата, ще видиш че дори и те ще те посъветват да го оставиш, ако разберат истината. 
Womanitka
ако сега не се махнеш, рискуваш детето ти да стане като баща си /защото мъжати е като баща си/. Ти реши дали го искаш такова.
ЗА съвет - защо вашите да не ти помогнат. Поне бебето да вземат, ти да се върнеш на работа. Знам, че звучи жестоко, но ще е временно и само за добро - ще донесе щастие после и на двама ви.
Другия съвет - помнеш ли "Самаряни" - помоли ги за начална помощ - ако не друго, може да те насочат към друга майка в нужда, с която двете да наемете квартира и да си делите разходите.
За другото няма да давам съвети - ти си знаеш, но ако останеш - много ще съжалявам за теб и най-вече за детето. И знам, че е трудно да се махнеш, но поне направи всичко възможно - спомнти си Нейка - намериха се хора /вкл и ти/ които помогнаха - сега съм сигурна, че ще се намире, кой и на теб да помогне.
Ако ти не искаш да идеш при вашите - нека майка ти дойде при теб
Ако й кажеш че той те бие - дорли да те овика, няма да откаже помощ
ако сега не се махнеш, рискуваш детето ти да стане като баща си /защото мъжати е като баща си/. Ти реши дали го искаш такова.
ЗА съвет - защо вашите да не ти помогнат. Поне бебето да вземат, ти да се върнеш на работа. Знам, че звучи жестоко, но ще е временно и само за добро - ще донесе щастие после и на двама ви.
Другия съвет - помнеш ли "Самаряни" - помоли ги за начална помощ - ако не друго, може да те насочат към друга майка в нужда, с която двете да наемете квартира и да си делите разходите.
За другото няма да давам съвети - ти си знаеш, но ако останеш - много ще съжалявам за теб и най-вече за детето. И знам, че е трудно да се махнеш, но поне направи всичко възможно - спомнти си Нейка - намериха се хора /вкл и ти/ които помогнаха - сега съм сигурна, че ще се намире, кой и на теб да помогне.
Ако ти не искаш да идеш при вашите - нека майка ти дойде при теб
Ако й кажеш че той те бие - дорли да те овика, няма да откаже помощ
Ами да, ако могат тези хора да ти помогнат да намериш друга майка, с която заедно да наемете жилище. Това е една много добра алтернатива.
За майка ти и аз мисля, че ако й кажеш, че те шамари за щяло и нещяло, каквато и да е, тя е майка, няма да те остави като знае, че имаш основателна причина, а не каприз.
За майка ти и аз мисля, че ако й кажеш, че те шамари за щяло и нещяло, каквато и да е, тя е майка, няма да те остави като знае, че имаш основателна причина, а не каприз.
Здравей WomanitKa, просто не можеш да си представиш как те разбирам... и аз съм си отнасяла удари от маж ми, но във всички случаи, той пръв биваш пляскан от мен 
...
Иска ми се да ти разкажа моята история, за да можеш все пак да помислиш преди да предприемаш нещо драстично. Вие имате малко бебче и повярвай ми сега е най-кошмарния период за връзката ви.
Та когато се роди дъщеря ми, моят мъж коренно се промени, започнахме да се караме, а преди (били сме заедно две години преди да родя) сдърпванията ни сигурно се броят на пръсти... Основният момент беше ФИНАНСИ... Вдигал ми е скандал, че съм накупила пюрета на малката за 80лв. например, и проблема не е че съм купила ядене на детенце, а че съм затворила толкова много пари в това ядене, могла съм да купувам по-малко всеки ден... кажи ми ква е разликата, освен че аз ще се разкарвам повече и ще се притеснявам дали времето утре ще е подходящо да излезем с бебка и да си купим манджа... абе тъпотияяяяя ти казвам.... само и само да ме сяде за нещо... по същия начин и аз не се справях с готвене и домакинстване... не правех нищо по цял ден... нали знаеш живот си живеем ние майките на малки бебета....
Изпадах в нервни кризи като почнеше да ми бръщолеви подобни простотии и...
На няколко пъти виках майка ми през деня да си събирам нещата и да се прибирам в къщи... но като излезех да подишам въздух и премислях... от страх ли било, от любов.. абе сигурно от страх
Това при мен продължи околко година. Накрая си казах, край, давам му последен шанс... но аз самата се заех да работя върху себе си, върху избухливостта си, и страстното желание да се налагам...
Замислих се и осъзнах, че и на него не му е било леко, колкото и да му завиждах че ходи на работа, среща се с хора, а аз седиа затворена в къщи и освен бебшките работи и домакинстване, с друго не се занимавам... Не му е било лесно, защото се е скапвал от работа, за да може ние да имаме всичко, а същевременно го е било страх, че две същества тотално зависят от него... Говорихме много, много пъти обсъждахме проблемите си и дори да не ги решавахме на момента, само това че си ги споделяхме ни помагаше... Карахме се разбира се.. момента със сядането пред компа и изключването на целия свят около него го има и при нас....
Все още се караме... но мога да ти кажа, че след като бебка стана на годинка нещата просто започнаха да си влизат в релси и кризите значително намаляха... Сега вече е на две, аз работя нещата са спокойни...
За кризата на първата годинка съм чувала и от други семейства..
Та мисълта ми е, не бързай, погледни в себе си, отговори си на въпроса дали обичаш този човек... говори с него, разказвай му как се чувстваш, питай го и за неговите притеснения... Явно в брака любовта не на приливи и отливи...Когато си в отлив, поне знаеш че ще има прилив и можеш да се стремиш и да го приближаваш...
Офф много се разписах... както и да е ..
Желая ти да си щастлива, ти и бебчо... независимо как...
...Иска ми се да ти разкажа моята история, за да можеш все пак да помислиш преди да предприемаш нещо драстично. Вие имате малко бебче и повярвай ми сега е най-кошмарния период за връзката ви.
Та когато се роди дъщеря ми, моят мъж коренно се промени, започнахме да се караме, а преди (били сме заедно две години преди да родя) сдърпванията ни сигурно се броят на пръсти... Основният момент беше ФИНАНСИ... Вдигал ми е скандал, че съм накупила пюрета на малката за 80лв. например, и проблема не е че съм купила ядене на детенце, а че съм затворила толкова много пари в това ядене, могла съм да купувам по-малко всеки ден... кажи ми ква е разликата, освен че аз ще се разкарвам повече и ще се притеснявам дали времето утре ще е подходящо да излезем с бебка и да си купим манджа... абе тъпотияяяяя ти казвам.... само и само да ме сяде за нещо... по същия начин и аз не се справях с готвене и домакинстване... не правех нищо по цял ден... нали знаеш живот си живеем ние майките на малки бебета....
Изпадах в нервни кризи като почнеше да ми бръщолеви подобни простотии и
...На няколко пъти виках майка ми през деня да си събирам нещата и да се прибирам в къщи... но като излезех да подишам въздух и премислях... от страх ли било, от любов.. абе сигурно от страх
Това при мен продължи околко година. Накрая си казах, край, давам му последен шанс... но аз самата се заех да работя върху себе си, върху избухливостта си, и страстното желание да се налагам...
Замислих се и осъзнах, че и на него не му е било леко, колкото и да му завиждах че ходи на работа, среща се с хора, а аз седиа затворена в къщи и освен бебшките работи и домакинстване, с друго не се занимавам... Не му е било лесно, защото се е скапвал от работа, за да може ние да имаме всичко, а същевременно го е било страх, че две същества тотално зависят от него... Говорихме много, много пъти обсъждахме проблемите си и дори да не ги решавахме на момента, само това че си ги споделяхме ни помагаше... Карахме се разбира се.. момента със сядането пред компа и изключването на целия свят около него го има и при нас....
Все още се караме... но мога да ти кажа, че след като бебка стана на годинка нещата просто започнаха да си влизат в релси и кризите значително намаляха... Сега вече е на две, аз работя нещата са спокойни...
За кризата на първата годинка съм чувала и от други семейства..
Та мисълта ми е, не бързай, погледни в себе си, отговори си на въпроса дали обичаш този човек... говори с него, разказвай му как се чувстваш, питай го и за неговите притеснения... Явно в брака любовта не на приливи и отливи...Когато си в отлив, поне знаеш че ще има прилив и можеш да се стремиш и да го приближаваш...
Офф много се разписах... както и да е ..
Желая ти да си щастлива, ти и бебчо... независимо как...
Мммм, даааа. Гледам аз, слушам и се мая.... Човек трябва да взима решенията ... навреме. И тук важи правилото 'по-добре късно, отколкото никога'. Ама да знаете... то повечето всъщност знаете де... ама едно е той да си тръгне и да каже Не те искам или Не искам детето, а съвсем друго ако ти се влачи примерно и ти разправя Аз те обичам или Трън си ми в очите... каквото беше там не го помня точно /както на Womanitka мъжо/, или има едно момиче в Дом и семейство пише, нейния постоянно и говори Обичам те, та обичам те. Ми то това си е чиста манипулация. И е много по-трудно измъкването, отколкото директно да те изрита примерно. Ето, моя вчера пак се обади да сме се видели. Знаете ли как дърпа назад. И в нейния случай е така. Тя ще избяга примерно, ама е много лесно после като минат месеците... тя забрави лошото, той й се примоли.. и айде обратно. Решението трябва да се вземе веднъж завинаги, обаче човек трябва да е много твърд и силен, за да си го отстоява после.
Womanitke, не се безпокой момиче, начини има, ти и сега си го гледаш детето самичка, финансите ли те притесняват. Ми ще започнеш работа, няма страшно, и ще се гледате. Въпросът е да вземеш решение да приключиш с този човек, ама окончателно! Пък и си толкова хубава, опашка ще стане!
Ми то това си е чиста манипулация. И е много по-трудно измъкването, отколкото директно да те изрита примерно. Ето, моя вчера пак се обади да сме се видели. Знаете ли как дърпа назад. И в нейния случай е така. Тя ще избяга примерно, ама е много лесно после като минат месеците... тя забрави лошото, той й се примоли.. и айде обратно. Решението трябва да се вземе веднъж завинаги, обаче човек трябва да е много твърд и силен, за да си го отстоява после. Womanitke, не се безпокой момиче, начини има, ти и сега си го гледаш детето самичка, финансите ли те притесняват. Ми ще започнеш работа, няма страшно, и ще се гледате. Въпросът е да вземеш решение да приключиш с този човек, ама окончателно! Пък и си толкова хубава, опашка ще стане!
Womanitka, досега се чудех дали да се обаждам. Дано преди да заминеш, прочетеш мненията на момичетата.
По мои впечатления, ти не си човек, който би търпял подобно нещо. мисля, че достатъчно ти причини този човек. Не му се давай, та той те съсипва. Млада си, хубава, умна, защо стоиш там да те мачка този темерут. Казваш, че родителите ти все едно ги няма - добре. (въпреки, че аз се съмнявам, че ако им кажеш какво се е случило да не те приемат. Баща ми примерно би му откъснал главата на момента.
Според мен - бягай оттам. Явно, че човека няма да се промени. Тези приказки за "криза на първата година" нещо не им вярвам много. Ти поне си запозната със "Самаряни", знаеш, че откриха дом за майки, всичко е новичко, там може да се седи до 6 месеца, време, достатъчно да се окопитиш и да се вземеш в ръце.
Ако имаш нужда от помощ - свиркай.
042/64 11 11 - консултативна телефонна линия, за деца и жени, преживели насилие
По мои впечатления, ти не си човек, който би търпял подобно нещо. мисля, че достатъчно ти причини този човек. Не му се давай, та той те съсипва. Млада си, хубава, умна, защо стоиш там да те мачка този темерут. Казваш, че родителите ти все едно ги няма - добре. (въпреки, че аз се съмнявам, че ако им кажеш какво се е случило да не те приемат. Баща ми примерно би му откъснал главата на момента.
Според мен - бягай оттам. Явно, че човека няма да се промени. Тези приказки за "криза на първата година" нещо не им вярвам много. Ти поне си запозната със "Самаряни", знаеш, че откриха дом за майки, всичко е новичко, там може да се седи до 6 месеца, време, достатъчно да се окопитиш и да се вземеш в ръце.
Ако имаш нужда от помощ - свиркай.
042/64 11 11 - консултативна телефонна линия, за деца и жени, преживели насилие
Не мога да разбера, как може така, с лека ръка да се дават такива крайни съвети 
Още повече, че вие сте чули само нейната версия. Някой запитвал ли се е как се чувстват "чудовищата" и "темерутите"... Сигурна съм, че повечето си заслужават да бъдат напуснати, но...
Не знам, по-добре е да се окуражи човек, да го подкрепиш морално в тежка ситуация, отколкото да го тласнеш към нещо, за което после може и да съжалява...
Това е мое лично мнение и не искам да засегна никога с това...
Още повече, че вие сте чули само нейната версия. Някой запитвал ли се е как се чувстват "чудовищата" и "темерутите"... Сигурна съм, че повечето си заслужават да бъдат напуснати, но...
Не знам, по-добре е да се окуражи човек, да го подкрепиш морално в тежка ситуация, отколкото да го тласнеш към нещо, за което после може и да съжалява...
Това е мое лично мнение и не искам да засегна никога с това...
Не мога да разбера, как може така, с лека ръка да се дават такива крайни съвети
Още повече, че вие сте чули само нейната версия. Някой запитвал ли се е как се чувстват "чудовищата" и "темерутите"... Сигурна съм, че повечето си заслужават да бъдат напуснати, но...
Не знам, по-добре е да се окуражи човек, да го подкрепиш морално в тежка ситуация, отколкото да го тласнеш към нещо, за което после може и да съжалява...
Това е мое лично мнение и не искам да засегна никога с това...
Още повече, че вие сте чули само нейната версия. Някой запитвал ли се е как се чувстват "чудовищата" и "темерутите"... Сигурна съм, че повечето си заслужават да бъдат напуснати, но...
Не знам, по-добре е да се окуражи човек, да го подкрепиш морално в тежка ситуация, отколкото да го тласнеш към нещо, за което после може и да съжалява...
Това е мое лично мнение и не искам да засегна никога с това...
Можем да я посъветваме "с лека ръка" - щото знаем историята й, още докато беше бременна.
А между другото тя го чака да се промени само няколко ГОДИНИ наред!
А щом раждането на бебето го прави агресивен...
МОля пък вие дето я карате да остава, да дава още шансове да се замислите ако вас мъжа ви ви МЛАТИ за гова, че го ПИТАТЕ нещо, вие бихте ли стояли? Или може би баща ви млати майка ви, ама кво е един-два три шамара. НАли не я е вкарал в болницата.
Я се замислете - това си е домашно НАСИЛИЕ!!! НАСИЛИЕ! Както и да искате друго яче да го наречете - това е НАСИЛИЕ!