Детето ми започна да заеква !

Здравей kati 21,

Аз като малък заеквах доста, после постепенно го преодолях. Така че няма страшно, оправят се нещата. Навремето изкарах доста часове при логопеда - полза никаква. Четенето и пеенето не помагат, защото при тези дейности механизмът е друг. Това с баенето ще го подмина с усмивка и без коментар.

Първо трябва да говориш с малката защо го прави - на тази възраст за нея може да е просто игра или да имитира някой, децата правят такива неща. Ако обаче е "класическо" заекване, така да се каже, механизмът е следния: мисълта ти тече по-бързо от говора и още преди да си произнесъл изречението, ти си го казал в главата си и просто знаеш, че някоя от думите няма да можеш да произнесеш и като стигнеш до нея започваш да заекваш. Лечението е простичко:

1. От страна на околните - никога не показвайте, че забелязвате дефекта; никога не бъдете нетърпеливи да чуете края на изречението, отношението ви трябва да бъде сякаш дефектът не съществува и речта на детето е напълно нормална, дори да не е. Иначе създавате комплекс у детето, то се фиксира върху него и му е по-трудно да го преодолее.

2. От страна на детето - да не му пука колко дълго ще говори. Трябва да му обясните, че е все тая дали ще каже изречението за 5 секунди или 5 минути - вие все така ще го слушате и за вас това не е проблем.

3. Най-важното от страна на детето - когато изговаряйки изречението усети, че ще заекне на някоя дума, веднага да я смени със синоним, дори и неточен. Пример: детето иска да каже "Видях куче", обаче усеща, че на "куче" ще започне да заеква - тогава веднага казва "Видях псе", "Видях четириного", "Видях животно" или нещо от сорта.

Спазвайки третото правило за няколко години се излекувах напълно от тежко заекване през детските ми години, а сега с говорене с клиенти ежедневно си вадя хляба така да се каже.   Така че спокойно, не се шашкай, лекува се (макар и не при баячки). Проблемът при теб е, че детето е малко, така че не знам дали ще можеш да му обясниш горните 3 правила, така че то да ги схване напълно, но постепенно ще стане.

Здравей! И при нас се получи същото преди време с дъщеря ми - 2г.и 9мес., внезапно заекване. Ходихме на детски психолог, лехме куршум /въпреки,че не вярвам в това/, писах тук във форумите.  Притесненията ни бяха големи, но с времето се поуспокоихме. Дъщеря ми в момента е  на периоди - когато е притеснена и бърза да каже нещо, заеква, когато говорим с нея бавно и спокойно - няма проблем. Надяваме се с времето всичко да отшуми, за успокоение - това е често срещан проблем за тази възраст. Необходимо е повече внимание и да не показвате, че се притеснявате, да я изслушвате спокойно. Все пак една консултация със специалист не е излишна!

Е и аз така , карам я да говори бавно , старая се да не обръщам внимание когато заеква , но тя
казва не мога да говоря ,и много се ядосва . Също така от разговор с две три майки чиито деца заекват , разбрах че при пеене не заекват  но моето дете заеква и когато пее.Направо не мога да си го обясня как така се получи толкова добре говореше .Усети се самаа че когато си вземе въздух преди да изрече дума и е по-лесно но с зимането на въздух и почването на думата цялата се напряга и толкова се уморява , направо не знам.А и тя заеква най-много на първата дума от изречението , примерно иска да каже мамо или тате , бабо и не може , ако успее от раз и натам изречението е без проблем ако заекне на първата дума заеква и натам.

Здравей Да споделя и аз какво се случи с нас.Дъщеря ми беше на 2.6месеца когато се появи така нар.заекване,детето проговори доста рано,и до този момент никога не сме имали проблеми.Поизчаках ден,два,три,детето имаше периоди през които изобщо не искаше да говори,може би усещаше че има проблем,аз се бях побъркала от притеснение,място не можех да си намеря.Мина около месец и я заведох на логопед,от там ме посъветваха първо да се обърна към невролог,така и направихме,изписаха ни сироп по схема,пи го известно време и от тогава нямаме никакви проблеми Така че според мен най добре е да я заведеш на логопед или невролог Успех и дано дъщеричката ти преодолее този период Ако искаш виж и темата в деца с хронични заболявания-има специална тема за логопеди

И аз съм за консултация с логопед. Най-добре ще ти кажат какво и защо и ще помогнат за преодоляването.

Логопед. Мога да препоръчам тези в Пумпелина.

Да разкажа и нашата история-миналия ноември на малкия му правихме операция,от стреса който преживя милия получи тикове и почна да заеква,но не веднага след операцията,а може би след месец,накрая беше стигнал до състояние в което нищо не може да каже,то даже тогава не беше точно заекване,ами като почне да говори вика:ама,ама,ама и така постоянно и като не може да каже нищо ,накрая вика не мога и спира.Заведохме го на жена да му лее восък,еми който вярва да вярва,който не,не,още веднага след това се поуспокои детето и след два дни нямаше и помен от амато и тиковете,все едно нищо не е било.
Така,така,дойде време да правим втора операция,края на май,от тази обаче стреса му обаче беше по-голям,защото самия той като по-голям осъзнаваше повече това което става.Пак получи тикове,появи се и заекването и пак така след леене се оправи.
Незнам каква е тази неговата душичка,много се плаши вече от всичко,може би се насложи във времето от операциите,сега като тръгна на градина,първите дни беше като в транс,и пак почна да позаеква,учителката вика че там не го е чула,но с нас като говори си заеква.

иначе при вас незнам от какво ще е ,щом казваш че не е уплашена от нещо конкретно.

Ако ходи на детска градина, може там да се е случило нещо, което я е стресирало.
Консултация с логопед задължително, ако трябва и детски психолог.

Здравейте!Искам да споделя моите притеснения относно дъщеря ми която е на 5 годинки.Преди месец започна да и играе лявото оченце,като казвам играе искам да подчертая че дясното си стои нормално а лявото трепери и това треперене се получаваше най-често когато се разстрои или разплаче.Говорех с джипито и,но тя ми обясни че това е нормално.Но сега трептенето се измести на дясното око.Обаче има и друго което ме притеснява повече онзи ден малката докато си играеше падна и си удари на крака на масата  главичката,след това се оплака че има главоболие,но и мина след като си легна.Сега когато се смее и понякога когато говори остричката и стои на една страна.Моля всички който могат да ми кажат от какво се получава това да ми пишат.Аз се съмнявам че или на градината има нещо и някой я тормози а тя не ми споделя много много незнайно защо или има някой засегнат нерв.Моля помогнете ми

kati 21 - за да не повтарям неща , които вече са писани, ще се опитам да съм кратка. Едната ми щерка също заекваше - водих ме я на психолог. Това в началото е по- важно от логопеда. Да се разбере причината. Причината беше , че мисълта и тече по-бързо от говора. Съветите точно такива каквито са ти дадени от Filkam + да се избягват силни емоции, не само отрицателни, но и положителни. Просто да няма силна възбуда. И много сериозен дневен режим да се спазва. Е, всичко отмина.
Разбира се можеш да се консултираш и с логопед, но ако причината е същата не е много удачно логопед да се занимава с детето, понеже така ще фиксирате вниманието му върху проблема. Успех!

Аз знам че ако не е наследствено, заекване се появява при някакъв стрес или притеснения
Съпругът ми е започнал да заеква на 13-14 години, когато майка му и баща му са били в процес на развод
И най-вече когато майка му е забранила да се вижда с баща си и все му повтаряла:"Той вече си има друго семейство. Ти не му трябваш"

Ако потрепва ту едното, ту другото оченце, възможно е да го прави съзнателно. Синът ми е на същата възраст и имаше период, в който и аз се бях притеснила за потрепването на очите му. После се заговорихме с други майки и се оказа, че много деца понякога го правят нарочно. След около месец просто престана да го прави.
Същото е и с устичката. Ако е всеки път, когато говори или се смее и винаги от една страна, тогава е друго. Ако дъщеричката ти е забелязала, че обръща особено внимание на тези тикове, може би го прави съзнателно.
Аз на твое място, вместо да се дерзая дали има нещо, бих направила консултация с невролог за собствено успокоение.

И моят съвет е да зарежеш баенето и др подобни 
Специалист! Колкото по-рано, толкова по-добре! Логопед, невролог, психолог. В този ред.

Подкрепям мненията, че първо трябва да се види психолог и невролог и след това логопед, защото заекването е на психологична или неврологична основа. Логопеда по-скоро помага за физиологичната страна на нещата. Пък и съм малко предубедена към логопедите, защото като малка ме караха да ходя известно време заради "р"-то, но упражненията, които ме караше да правя бяха доста скучни и досадни, а на едно дете, когато нещо му е досадно и го прави с крайно нежелание, знаете обикновено какъв е резултата. Не знам, може би не съм случила на логопед - все пак при децата много зависи как се поднасят нещата. В крайна сметка след време се научих да казвам "р" някак си ей така изведнъж от самосебе си след като 13-14 години не можех, за което съм страшно благодарна, защото този дефект ме притесняваше и дори бях започнала да се старая да използвам колкото се може по-малко думи с р.

Успех със справянето с проблема, надявам се, че наистина е само временно състояние както казват другите. 

Ние имахме същия проблем като теб. Дъщеря ми проговори на около 1г. На 2г.6м. внезапно почна да заеква и то в период, в който си бяхме двете заедно вкъщи и не е имала някакъв силен стрес. НО в тази възраст много често децата се стряскат насън и това отключва заекването им, което често отшумява от само себе си. Тези "безобидни" заеквания се определят като физиологични и се появяват обикновено между 2 и 5 годинки. Дали обаче се касае за такова заекване, може да определи само логопед. И така, след като заеквахме 3-4 седмици, аз много притеснена звъня на логопедка, записвам час за следващата сряда... В понеделника преди прегледа детето внезапно спря! Ей така, без конкретна причина. Изчезна, както се беше появило неприятното зекване... Все пак я заведохме, а логопедката ни върна - поразпита малко детето и каза, че нямало смисъл да ни взима парите.
Не се паникьосвай, прави се, че не забелязваш, говори й бавно и ясно, пък 1 консултация няма да е излишна. Но заекването в тази възраст не е нещо страшно и необратимо!

http://s-ivvena.com/index.php?option=com_content&task=view&a … =15&Itemid=27

p.s. Д-р Боянова приема в НБУ след предварително записан час. Първичният преглед е 50лв, после - по 30. 

Две деца на мой приятелки, момчета, започнаха да заекват изведнъж на 3-4 години. Те не се познават по между си , но направиха едно и също нещо по собствена преценка без специалисти.  Спряха децата си от детска през летните месеци и през септември ги преместиха в други детски градини. Когато станаха на 5-6 години спряха да заекват напълно. Всичко това става пред очите ми, та едното не можеше да каже нито една дума нормално, но само за година време пълна промяна. Родителите им така и не разбраха причината, стрес ли е било и от какво...
Едното ми дете е на 4 години и не може да казва "р", но на логопед не искам да го водя, притеснявам се да не му навреди.
Колкото до леенето на восък, мисля че помага, но не ми се е налагало да го правя.

С какво точно би могъл да навреди логопедът, казваш???

И аз се чудя, като как един логопед би могъл да навреди на дете с говорен дефект, а леенето на куршум би помогнало 

Здравейте! Накратко от личния ми опит- третото ми дете заекваше леко. След четиримесечно лечение с хомеопатия, заекването напълно изчезна. От тогава изминаха вече около 1г. и 3 мес. без заекване. За мен такова лечение е леко, бързо и нетравмиращо, защото детето ми пиеше хомеопатичните гранулки без да знае, че с тях се лекува заекването. Струваше ми се доста по- затормозяващо да ходи на логопед където да акцентират върху самия проблем. Същото се случи с още две деца на мои приятелки. И при техните деца заекването изчезна за няколко месеца.

Какво значи "заекваше леко"? С функционално заекване ли беше? Значи с гранулки сте лекували себе си, и без тях щеше да мине. Тези съвети някой път са подвеждащи. Заекването може да е причинено от скрита до момента органика, която някой ветеринар, завършил хомеопатичен курс, да обърка още повече.
П.П. Извинете за резкия тон, все още се изумявам на някои хора 

   Извинени сте за резкия тон. Детето ми нямаше органични проблеми, а само функционални. Но е важно да отбележа, че не само функционалните изменения са възвратими , но и органичните са лечими с хомеопатия, защото има органотропни хомеопатични лекарства. Не се затваряйте за добронамерени съвети с идеята, че са подвеждащи, в случая лично изживяни дори! Обезвереното затваряне и иронията никога не са помагали и не помагат.

здравейте , не съм се включвала ,защото имах здравословен проблем .Благодаря на всички за насоките  които ми дадохте относно проблема  .Искам да споделя че Петя спря да заеква ,не съм я водила никъде защото както започна от веднъж така и спря .

Страхотно, Кати!!!! Много се радвам за вас   

Ина Вел, моля те сподели какви са тези хомеопатични гранули, които си давала на детенцето.Моето дете също заеква леко и мисля да му дам нещо хомеопатично преди да идем на логопед.Колебая се също за есенциите на Бах. Благодаря ти

Kati, радвам се много, че всико се е оправили и така по чудо, спонтанно!!!  

 sharpei, лекувах детето си при класически хомеопат за заекването. Но няма едно хомеопатично лекарство за това отклонение. Всеки пациент според собствената си индивидуалност приема това лекарство, което е показано за неговата индивидуалност. Потърси хомеопат от класическата система в твоя град. Ако нямаш идея за такъв хомеопат мога да ти пратя линк където се регистрират хомеопатите, като хомеопатична практика от класическата система?  

Благодаря ти, ще потърся. Наистина досега не съм се интересувала, но не може да няма.

Такива разсъждения ме връщат в
далечната 1995г., когато завърших
и на въпроса задаван ми от познати:
"Какво работиш?", чувайки моя отговор:
"Логопед", аз наблюдавах два типа реакции.
Едните ме поглеждаха сякаш
съм прокълната, а другите питаха:"Какво е
това?".
Хубаво, ама вече сме 2010г.! Друг век, други
хора, тук би трябвало да кажа и - друго мислене.
Да, ама не...

И на мен ми стана много смешно като прочетох коментара за логопеда.По същата логика по-добре да не ходим на лекар, че може да ни убие с някое лекарство, вместо да ни помогне.

Правилно !  Не ходете на лекар, само ще си дадете парите на вятъра, лекувайте се сами! Всеки сам е отговорен за собственото си здраве. Всички знаем колко е затънала в момента официалната медицина.

Ама ти, сериозно ли?

  . Къде е затънала? Интересно ми е в коя част на страната е толкова затънала, че искаш да се самолекуваш??? И как ще самолекуваш един апандисит например??? 

Само хирурзите си вършат добре работата. А другите специалисти какво лекуват успешно?

Като човек, заеквал два пъти през живота си за по-дълги периоди, съм потресена от някои мнения по темата. Подкрепям изцяло мнението на Filkam в началото.

За мен при този проблем баячките, леенето на куршум  и хомеопатията са едно и също. А и е факт, че много хомеопати къртят луди пари за енергезирани гранулки с неясни съставки, които не знам дали някой е изследвал, използвайки липсата на доверие /основателно/ в съвременната медицина и лекари. Факт е също, че хомеопатията е скъпо удоволствие и всеки се чувства добре, когато му обръщат внимание, дават му съвети и го изслушват в продължение на часове, пък и смей да кажеш, че за тия пари не си се подобрил, а?.

Много се радвам, че детенцето се е оправило 

И аз съм против хомеопатията, дори с едри букви трябваше да си напишеш мнението. Много точно си се изразила. Дори умишлено на хомеопатичните продукти не винаги са описани вредните странични ефекти, а такива безспорно има. Например ежедневното хрускане на тези сладки бонбонки може да увреди зъбите.
Уважавам мнението на всеки, дори и когато не съвпада с моето... Няма смисъл да се палите, да се наежвате и да се стряскате от различните мнения.
Восъколеенето обикновено се прилага при страхови неврози. Въздействието е енергийно.
И аз подкрепям мнението на Filkam в началото. Той си е помогнал сам, без чужда намеса.

Само да добавя, че когато бях малък, родителите ми ме водеха на логопед дълго време. Въпреки че като цяло много уважавам лекарското съсловие, онези ми посещения бяха напълно безсмислени.

Не знам дали аз попаднах на некадърен логопед или просто такива бяха методите по онова време (края на 80-те), но тогава "лечението" се състоеше в това да чета текстове и да пея песнички нон-стоп. Е, четях си и пеех без проблем, но при говорене пак заеквах. За съжаление бях прекалено малък и не схващах и не можех да обясня очевАдния факт, че механизмът при възпроизвеждане на готов текст (четене или пеене) е различен от този на възпроизвеждане на собствена мисъл (при говорене). Както и другия очевАден факт - че, проблемът е в мозъка, а не в правилното дишане и поемането на въздух например. Както и да е, след 1-2 години безуспешни опити да ме излекуват с четене и пеене, родителите ми спряха да ме водят при логопедката, въпреки че заекването си остана.

При мен проблемът беше тежко заекване на определена дума или сричка от изречението. Излекувах се сам с простичък метод - тъй като знаех на коя дума (и дори сричка) ще заекна още докато обмислях изречението и преди да съм започнал да го изговарям, просто докато произнасях изречението и без да мисля допълнително, светкавично замествам "проблемната" дума с първия синоним, който ми хрумне, дори и да е крайно неточен. Постепенно се пооправих, нуждата да ползвам този метод понамаля и накрая заекването изчезна напълно. Парадоксалното е, че за този метод прочетох в една книга на Стивън Кинг, колкото и абсурдно да звучи.

Не съм запознат с нещата в днешно време, но искрено се надявам логопедичното лечение на заекването при децата да отива отвъд безкрайното четене и пеене, от което поне при мен нямаше никакъв ефект.

Имаш доста нереална преценка за медицината и леченията според мен!
Такова разделение на традиционната и нетрадиционната медицина не е нормално, те трябва да вървят ръка за ръка....а не да са във война.

За заекването аз съм от заекващите , като вече не ми е проблем и почти не си личи.
Иначе хапчета, логопед и курсове логита аз мисля че с нищо не могат да помогнат, разбира се логопедите ако не помогнат не могат и да навредят както се отбеляза по назад.

Проблема  е комбинация между неврологичен и психологически. Работата на психологично ниво само може да овладее проблема със или без терапевт. Казвам без терапевт защото аз се справих и сама!

Лекарите не ни убиват, но лекарствата, които изписват в алопатичната медицина- (антибиотици и противоалергични) много увредиха здравето на децата ми. Ако не бях намерил изход с хомеопатията от ужасното им влошено състояние преди повече от 5 години сега щях да се самообвинявам, че не съм бил достатъчно отговорен, за да видя реалността такава каквато е... Синтетичните лекарства са нож с две устриета, докато лекуват, увреждат много здравето, особено на нежния детски организъм. С хомеопатията вече около 6 години аз не виждам увреждане на здравето на моите деца. Напротив, много жизнени и енергични деца са вече.  

Е, хайде сега!
Залитанията и в двете крайности са твърде нездравословни!
Любопитно ми е да разбера как се лекува пневмония (например) с хомеопатия?
Всяко лечение, било то традиционно или алтернативно си има мястото, съобразено с тежестта на заболяването и степента на усложнение, и не бива с лека ръка да се отрича едното или другото.
Но, извинявайте, не виждам баенето, леенето на восък, олово или каквото е там, как точно ще са от полза на заекващия човек.

Аз имам над десетина леенета на куршум и баенета и подобни като дете, и при дргуги хора наясно с това...и при баба ми тя лееше и на хората даже куршум.
Ползата от това нещо за заекването при мен специално беше точно НУЛА!

Дъщеря ми започна внезапно да заеква тази година през април, малко след като навърши 6 години. Отначало мислех, че е свързано с ревността й към бебето, което се роди половин година преди това. Първите няколко дни изобщо спря да говори и казваше само "ММММ". А преди това не спираше да бърбори, и аз често й казвах - "Замълчи поне за малко!" Е, внимавай какво си пожелаваш, са казали хората.
Заведох я веднага на лекар, който ми обясни положението в нашия град - логопед има в Дневен център за деца с увреждания, за да получим разрешение да го посещаваме, трябва медицинско заключение от личния лекар и после с това заключение се подава молба до отдел "Закрила на детето". Процедурата е бърза, но дъщеря ми започна консултации с логопед и психолог в този Дневен център още преди да одобрят молбата, за да не се губи време.
Срещам огромна съпричастност от социалните работници и екипа на Центъра, миналата седмица подадох молба за удължаване на срока на направлението, понеже половин година не е достатъчна.
Има подобрение, но честно казано, съм песимист по отношение на бързото и благоприятно решение на нашия проблем. Имам усещане, че ако въобще се излекува, ще е чак след години. В рода ми има силно заекващи и аз заеквам или спирам да говоря при силен стрес. Вероятно това оказва влияние също.
Исках да напиша също, че при внезапна поява на заекване може да се опитате да подадете на детето някоя реплика, която да си повтаря като мантра - дъщеря ми например си беше измислила едно изречение, което нищо не значи, но й помагаше да започне да артикулира - "Мама Мима фотомивка" си повтаряше постоянно първите месеци, но вече не.
И най-накрая да си призная - смятам се за много интелигентна жена, със здрав разсъдък. Но като стана това, ходих с една нейна дрешка да й леят куршум...Срамувам се сега как съм търсела упование в ирационални неща. Но като се усещаш в безизходица, искаш да направиш хиляда неща, с които да помогнеш на детето си.
Така че не съдете хората, които си губят ума за момент, по-опасни са тези, които биха разчитали само на врачки, баячки и други шарлатани да излекуват децата им, а не ги водят на лекар.

Здравейте,
искам да ви разкажа моята история.
Когато синът ми беше на 3 години говореше като голям човек. За нещастие трябваше да го оставя при свекърва ми за 5 дни.След като си го взех забелязах ,че започна да заеква когато казва мама и тате . Много бях притеснена и веднага го заведох на логопед. Логопедът след като го взе в кабинета и направи някакви тестове с картинки  доведе  детето и ми каза че не е за нея.Детето е уплашено -ми каза тя и да го заведа при баячка.
Разпитвах свекърва ми имало ли е нещо ,когато той беше с нея - отговора беше ,че нищо не  е ставало.
До ден днешен тя не ми е признала какво се беше случило.
По- късно разбрах ,че имало инцидент  в блока и че имало кръв в асансьора ,която той видял и т.н.
Аз вярвам в тези неща. Уплах!
Бързо го заведох при една жена и още на другия ден всичко приключи.
Той сега е на 24 г. и изобщо не се спомня ,че е имало такова нещо.
Уплахата трябва бързо да се премахне ,защото ако се чака дълго - остава заекването.
Не знам при вас какъв е проблема ,но бъдете сигурни че и да има нещо  в детската градина например -ще го скрият от вас както направи свекърва ми.
Доста късно прочетох писмото Ви, но пък може някой друг да се възползва от моя опит.

Крайност е да виждаш само един изход от създало се положение. У дома ползваме също много народна медицина, билки, диети, алопатия, хранителни добавки (супер храни, дето им викат ) и какво ли още не. Но хомеопатията си е тежката "лека" артилерия, тя е само в краен случай... Също ходя и на стоматолог и на хирург, когато се налага