Детето ми започна да заеква !

Ама ти, сериозно ли?

  . Къде е затънала? Интересно ми е в коя част на страната е толкова затънала, че искаш да се самолекуваш??? И как ще самолекуваш един апандисит например??? 

Само хирурзите си вършат добре работата. А другите специалисти какво лекуват успешно?

Като човек, заеквал два пъти през живота си за по-дълги периоди, съм потресена от някои мнения по темата. Подкрепям изцяло мнението на Filkam в началото.

За мен при този проблем баячките, леенето на куршум  и хомеопатията са едно и също. А и е факт, че много хомеопати къртят луди пари за енергезирани гранулки с неясни съставки, които не знам дали някой е изследвал, използвайки липсата на доверие /основателно/ в съвременната медицина и лекари. Факт е също, че хомеопатията е скъпо удоволствие и всеки се чувства добре, когато му обръщат внимание, дават му съвети и го изслушват в продължение на часове, пък и смей да кажеш, че за тия пари не си се подобрил, а?.

Много се радвам, че детенцето се е оправило 

И аз съм против хомеопатията, дори с едри букви трябваше да си напишеш мнението. Много точно си се изразила. Дори умишлено на хомеопатичните продукти не винаги са описани вредните странични ефекти, а такива безспорно има. Например ежедневното хрускане на тези сладки бонбонки може да увреди зъбите.
Уважавам мнението на всеки, дори и когато не съвпада с моето... Няма смисъл да се палите, да се наежвате и да се стряскате от различните мнения.
Восъколеенето обикновено се прилага при страхови неврози. Въздействието е енергийно.
И аз подкрепям мнението на Filkam в началото. Той си е помогнал сам, без чужда намеса.

Само да добавя, че когато бях малък, родителите ми ме водеха на логопед дълго време. Въпреки че като цяло много уважавам лекарското съсловие, онези ми посещения бяха напълно безсмислени.

Не знам дали аз попаднах на некадърен логопед или просто такива бяха методите по онова време (края на 80-те), но тогава "лечението" се състоеше в това да чета текстове и да пея песнички нон-стоп. Е, четях си и пеех без проблем, но при говорене пак заеквах. За съжаление бях прекалено малък и не схващах и не можех да обясня очевАдния факт, че механизмът при възпроизвеждане на готов текст (четене или пеене) е различен от този на възпроизвеждане на собствена мисъл (при говорене). Както и другия очевАден факт - че, проблемът е в мозъка, а не в правилното дишане и поемането на въздух например. Както и да е, след 1-2 години безуспешни опити да ме излекуват с четене и пеене, родителите ми спряха да ме водят при логопедката, въпреки че заекването си остана.

При мен проблемът беше тежко заекване на определена дума или сричка от изречението. Излекувах се сам с простичък метод - тъй като знаех на коя дума (и дори сричка) ще заекна още докато обмислях изречението и преди да съм започнал да го изговарям, просто докато произнасях изречението и без да мисля допълнително, светкавично замествам "проблемната" дума с първия синоним, който ми хрумне, дори и да е крайно неточен. Постепенно се пооправих, нуждата да ползвам този метод понамаля и накрая заекването изчезна напълно. Парадоксалното е, че за този метод прочетох в една книга на Стивън Кинг, колкото и абсурдно да звучи.

Не съм запознат с нещата в днешно време, но искрено се надявам логопедичното лечение на заекването при децата да отива отвъд безкрайното четене и пеене, от което поне при мен нямаше никакъв ефект.

Имаш доста нереална преценка за медицината и леченията според мен!
Такова разделение на традиционната и нетрадиционната медицина не е нормално, те трябва да вървят ръка за ръка....а не да са във война.

За заекването аз съм от заекващите , като вече не ми е проблем и почти не си личи.
Иначе хапчета, логопед и курсове логита аз мисля че с нищо не могат да помогнат, разбира се логопедите ако не помогнат не могат и да навредят както се отбеляза по назад.

Проблема  е комбинация между неврологичен и психологически. Работата на психологично ниво само може да овладее проблема със или без терапевт. Казвам без терапевт защото аз се справих и сама!

Лекарите не ни убиват, но лекарствата, които изписват в алопатичната медицина- (антибиотици и противоалергични) много увредиха здравето на децата ми. Ако не бях намерил изход с хомеопатията от ужасното им влошено състояние преди повече от 5 години сега щях да се самообвинявам, че не съм бил достатъчно отговорен, за да видя реалността такава каквато е... Синтетичните лекарства са нож с две устриета, докато лекуват, увреждат много здравето, особено на нежния детски организъм. С хомеопатията вече около 6 години аз не виждам увреждане на здравето на моите деца. Напротив, много жизнени и енергични деца са вече.  

Е, хайде сега!
Залитанията и в двете крайности са твърде нездравословни!
Любопитно ми е да разбера как се лекува пневмония (например) с хомеопатия?
Всяко лечение, било то традиционно или алтернативно си има мястото, съобразено с тежестта на заболяването и степента на усложнение, и не бива с лека ръка да се отрича едното или другото.
Но, извинявайте, не виждам баенето, леенето на восък, олово или каквото е там, как точно ще са от полза на заекващия човек.

Аз имам над десетина леенета на куршум и баенета и подобни като дете, и при дргуги хора наясно с това...и при баба ми тя лееше и на хората даже куршум.
Ползата от това нещо за заекването при мен специално беше точно НУЛА!

Дъщеря ми започна внезапно да заеква тази година през април, малко след като навърши 6 години. Отначало мислех, че е свързано с ревността й към бебето, което се роди половин година преди това. Първите няколко дни изобщо спря да говори и казваше само "ММММ". А преди това не спираше да бърбори, и аз често й казвах - "Замълчи поне за малко!" Е, внимавай какво си пожелаваш, са казали хората.
Заведох я веднага на лекар, който ми обясни положението в нашия град - логопед има в Дневен център за деца с увреждания, за да получим разрешение да го посещаваме, трябва медицинско заключение от личния лекар и после с това заключение се подава молба до отдел "Закрила на детето". Процедурата е бърза, но дъщеря ми започна консултации с логопед и психолог в този Дневен център още преди да одобрят молбата, за да не се губи време.
Срещам огромна съпричастност от социалните работници и екипа на Центъра, миналата седмица подадох молба за удължаване на срока на направлението, понеже половин година не е достатъчна.
Има подобрение, но честно казано, съм песимист по отношение на бързото и благоприятно решение на нашия проблем. Имам усещане, че ако въобще се излекува, ще е чак след години. В рода ми има силно заекващи и аз заеквам или спирам да говоря при силен стрес. Вероятно това оказва влияние също.
Исках да напиша също, че при внезапна поява на заекване може да се опитате да подадете на детето някоя реплика, която да си повтаря като мантра - дъщеря ми например си беше измислила едно изречение, което нищо не значи, но й помагаше да започне да артикулира - "Мама Мима фотомивка" си повтаряше постоянно първите месеци, но вече не.
И най-накрая да си призная - смятам се за много интелигентна жена, със здрав разсъдък. Но като стана това, ходих с една нейна дрешка да й леят куршум...Срамувам се сега как съм търсела упование в ирационални неща. Но като се усещаш в безизходица, искаш да направиш хиляда неща, с които да помогнеш на детето си.
Така че не съдете хората, които си губят ума за момент, по-опасни са тези, които биха разчитали само на врачки, баячки и други шарлатани да излекуват децата им, а не ги водят на лекар.

Здравейте,
искам да ви разкажа моята история.
Когато синът ми беше на 3 години говореше като голям човек. За нещастие трябваше да го оставя при свекърва ми за 5 дни.След като си го взех забелязах ,че започна да заеква когато казва мама и тате . Много бях притеснена и веднага го заведох на логопед. Логопедът след като го взе в кабинета и направи някакви тестове с картинки  доведе  детето и ми каза че не е за нея.Детето е уплашено -ми каза тя и да го заведа при баячка.
Разпитвах свекърва ми имало ли е нещо ,когато той беше с нея - отговора беше ,че нищо не  е ставало.
До ден днешен тя не ми е признала какво се беше случило.
По- късно разбрах ,че имало инцидент  в блока и че имало кръв в асансьора ,която той видял и т.н.
Аз вярвам в тези неща. Уплах!
Бързо го заведох при една жена и още на другия ден всичко приключи.
Той сега е на 24 г. и изобщо не се спомня ,че е имало такова нещо.
Уплахата трябва бързо да се премахне ,защото ако се чака дълго - остава заекването.
Не знам при вас какъв е проблема ,но бъдете сигурни че и да има нещо  в детската градина например -ще го скрият от вас както направи свекърва ми.
Доста късно прочетох писмото Ви, но пък може някой друг да се възползва от моя опит.

Крайност е да виждаш само един изход от създало се положение. У дома ползваме също много народна медицина, билки, диети, алопатия, хранителни добавки (супер храни, дето им викат ) и какво ли още не. Но хомеопатията си е тежката "лека" артилерия, тя е само в краен случай... Също ходя и на стоматолог и на хирург, когато се налага