В Монголия има популярна поговорка, че най-добрите борци са кърмени най-малко до 6 години – сериозно обещание за страна, в която борбата е национален спорт. Преместих се да живея в Монголия, когато първото ми дете беше на 4 месеца, и живях там до тригодишната му възраст. Да отглеждам сина си през на тези ранни години на място, където отношението към кърменето толкова драматично се различава от господстващите норми в Северна Америка, ми отвори очите за една абсолютно различна гледна точка. Монголците не само кърмят по-дълго. Те кърмят с повече ентусиазъм и по-малко задръжки от почти всички, които съм срещала. В Монголия кърмата не е само за бебета, не е само за хранене и определено не е нещо, за което човек трябва да бъде дискретен. Тя е субстанцията, от която е направен Чингиз Хан.
Като всички, за които майчинството е ново, и аз не бях мислила много за кърменето преди да дойде детето. Но само минути след като първият ми син, Калум, се появи, той засука и през следващите четири години изглеждаше твърдо решен да не спира. Имах късмет, тъй като в много отношение кърменето ми се отдаде лесно – никога разранени зърна, много рядко препълнени гърди. Но в ума ми нещата не бяха толкова прости. Колкото и да обичах бебето си и да ми беше скъпа връзката, която ни даваше кърменето, понякога ми идваше в повече. Бях неподготвена за величината на обичта ми към него и за това колко силно ще има нужда от мен и само от мен – от моето мляко. „Не му позволявай да те превърне в биберон“, предупреди ме една сестра в Канада, само дни слез раждането на Калум, докато той сучеше час след час. Но аз прехвърлях всички възможни причини за неговия плач – газове? мокро му е? скучно му е? превъзбуден е? и в крайна сметка най-често пак му давах да яде. Чудех се дали това е правилно.
Тогава се преместих да живея от Канада в Монголия, където съпругът ми изследваше дивата природа. Там бебетата са постоянно увити в катове дебели одеала, увързани са с връв като колети, които не искате да се разпаднат по пощата. Когато пакетът промърмори, в устата му се пъхва едно зърно. Бебетата не се преобуват много често и никога не се оригват. Даже няма ръце, в които да се пъхне дрънкалка. Определено няма поставяне по корем. Бебетата стоят така увити поне три месеца и всеки път, в който издадат звук, ги кърмят.
Интересно. На три месеца канадските бебета вече имат социален живот, даже ходят на плуване. Някои се учат да се „самоуспокояват“. Аз предполагах, че има много причини, поради които едно бебе може да плаче, и че моята работа е да разбера каква е причината и да осигуря подходящото решение. В Монголия обаче бебетата може и да плачат по много причини, но има само едно решение: кърма. И аз си седнах на дупето и последвах този пример.
В Канада около кърменето все още има известна мистика. Наистина, ние просто не сме много свикнали с него. Кърменето се случва в къщи, в бебешки групи, от време на време в някое кафене – рядко се вижда на публични места и ние определено нямаме съзнателен спомен как ни кърмят. При тази интимна дейност между майка и дете често замълчаваме и обръщаме поглед, също както при демонстрирана интимност между двойки – не е табу, но е малко смущаващо и ние учтиво ги игнорираме. А когато това тихо новородено с ангелски образ порасне и стане активно дете, решено да покаже на целия свят какво прави, е, тогава погледите се извръщат малко по-бързо и съсредоточено, понякога под смръщени вежди.
В Монголия, вместо да ме изпрати в отделението „Само за майки“, кърменето ме постави твърдо в центъра на сцената. Тяхната всеобща практика да кърмят навсякъде, по всяко време и тесните пространства, в които живеят монголците, означава, че всеки е запознат с гледката на работещи гърди. Те бяха щастливи да видят, че и аз правя нещата по техния начин (който, разбира се, беше правилния начин).
Докато кърмех в парка, бабите ме забавляваха щедро с разкази за десетките деца, които са изхранили. Докато кърмех на задната седалка в такситата, шофьорите вдигаха палци в огледалото за обратно виждане и ме уверяваха, че Калум ще стане велик борец като порасне. Когато вървях през пазара и носех кърмещия си син на ръце, продавачите ми правеха място на сергийте си и му казваха да си изпие всичко. Вместо да гледат на другата страна, хората се надвесваха и целуваха Калум по бузата. И ако тогава той се обърнеше и оставеше гърдата ми да струи на показ, нищо не се губеше. Никой не гледаше втренчено, нито извръщаше поглед – те просто се смееха и избърсваха мляко от носовете си.
От момента, когато Калум беше на четири месеца до три години, където и да отивах, чувах едно и също нещо отново и отново: „Кърменето е най-доброто нещо за бебето ти, най-доброто нещо за теб.“ Това постоянно одобрение ме караше да чувствам, че правя нещо важно, което има значение за всички – точно този тип публични похвали, от които има нужда всяка млада майка.
Тайното оръжие на мързеливата майка
До втората годинка на Калум бях разбрала напълно колко полезно може да бъде кърменето. Нищо не приспива едно дете по-бързо, не разведрява скуката на дългото пътуване по-добре и не успокоява надигащата се буря по-скоростно от малко топло млекце от мама. Това е най-полезното помощно средство за родители и аз си мислех, че го използвам максимално. Но монголците бяха с крачка напред.
По време на монголските зими прекарвах следобедите в юртата на моята приятелка Tsetsgee, за да избягам от режещия студ навън. Сравнението между различните ни родителски техники беше поучително. Когато между двегодишните ни деца избухваше разпра за играчки, моята първа реакция най-често беше да въдворя мир като разсея Калум с друга играчка и да му обяснявам принципа на споделянето. Но това отнемаше време и успявах само в половината случаи. Друг път, когато Калум не искаше да се успокои и раздразнението му достигаше точка на кипене, го взимах и го гушвах, за да го накърмя.
Tsetsgee имаше различен подход. При първи признаци на неразбирателство тя повдигаше блузата си и започваше ентусиазирано да развява гърди и да вика „Ела тук, миличък, виж какво има мама за теб!“ Синът й вдигаше поглед от играчките към гърдите на майка си и винаги пристигаше.
Успеваемост? 100 процента.
Да не остана по-назад, и аз въприех същата стратегия. Така си бяхме, две майки, развяващи гърди като стриптизьорки на състезание, опитващи се да съблазнят клиент. Ако бабите и дядовците бяха наоколо и те се включваха. Горките деца не знаеха накъде на гледат – към успокоителната пълнота на гърдите на собствените си майки, към загубилите свежестта си палачинки с дълъг опит на баба си или към странните издутини плът, които дядото стиска, завиждайки на гърдите. Колкото и да се опитвам, не мога да си представя подобна сцена на среща на Ла Лече лигата.
Когато ходят и говорят ... и си взимат изпитите?
В моята пренатална група в малкия канадски град, в който беше роден Калум, кърменето ни беше представено с филм, който показваше една особено спортно изглеждаща шведска майка, кърмеща поотрасналото си дете докато кара ски. Едно потръпване премина през групата: „Естествено, много добре е за бебета, но когато ходят и говорят.... ?“ Горе-долу всички бяха съгласни. Аз си замълчах. Беше мой ред да се изненадам, когато една от новите ми монголски приятелки ми каза, че е кърмена до 9 години. Толкова бях слисана, че първо си помислих, че това е шега. Като се има предвид, че синът ми се отби, точно след като навърши четири години, сега ме е малко срам от непреклонното ми недоверие. Въпреки че 9 години е малко множко дори по монголските стандарти, всъщност не е невероятно.
Въпреки че не винаги беше лесно да обсъждам идеи като отбиване по собствен желание с монголците, заради езиковата бариера, нормата изглежда беше кърмене „до край“. Никога не съм срещала жена, която да кърми две деца едновременно, което е изненадващо, но тъй като интервалите между ражданията са доста дълги, повечето деца се отказват от кърменето между две и четиригодишна възраст. През 2005 година, според Уницеф, 82% от децата в Монголия са кърмени между 12 и 15 месеца, 65% между 20 и 23 месеца. Последното дете изглежда продължава, откъдето и това деветгодишно кърмаче и – ако е истина народната мъдрост – славата на Монголия в борбата.
Докато тригодишният Калум все още сучеше с ентусиазма на новородено и аз се чудех как точно ще се стигне до отбиване, бях любопитна какво кара монголските деца да се отбият сами. Някои майки казваха, че децата им просто са загубили интерес. Други твърдяха, че примерът на връстниците им е имал значение. (Чувала съм монголски тинейджъри да се дразнят един друг с „Искаш гърдите на майка си!“ по същия начин, по който канадските деца казват „Ревливо бебе!“) Все по-често работни задължения принуждават децата да се отбият по-рано, отколкото биха искали; децата често прекарват лятото на село, докато майката остава в града да работи, и по време на раздялата млякото й спира. Приятелката ми Buana, която сега е на 20 години, ми разясни кърмаческата си кариера на златен медалист: „Израстнах в юрта в далечната провинция. Майка ми винаги ми е казвала да си изпивам всичко, че е добре за мен. Мислех си, че всички деветгодишни правят така. Когато тръгнах на училище, спрях.“ Поглежда ме с игриво пламъче в очите. „Но все още ми харесва да си пийвам понякога.“
Подай ми млякото, моля
За мен отбиването изглеждаше доста ясно събитие. Винаги съм очаквала, че в някакъв момент храненията ще намалеят и ще продължат да намаляват, докато не спрат напълно. Млякото ми ще спре и това е. Барът е затворен.
В Монголия не се случва така. Попитах приятелката си Naraa кога се е отбила дъщеря й, която тогава беше на 6 години. „На четири“, отговори тя, „Тъжно ми беше, но тя не искаше вече да суче.“ Тогава Naraa каза, че точно предишната седмица дъщеря й се е върнала от дълъг престой на село с баба си и дядо си и е искала да суче. Naraa се съгласила. „Предполагам, че съм й липсвала твърде много,“ каза тя, „и беше приятно. Нямах никакво мляко, разбира се, но тя нямаше нищо против.“
И ако отбиването означава никога повече кърма, то тогава монголците никога не са наистина отбити – това ме изненада най-много по отношение на кърменето в Монголия. Ако гърдите на някоя жена са препълнени и бебето й не е под ръка, тя просто ще обиколи роднините си и независимо от възрастта и пола им, ще пита искат ли да си пийнат. Често жената може да изцеди купичка кърма за съпруга си като лакомство или да остави малко в хладилника за който иска.
И докато всички ние сме опитвали собственото си мляко, давали сме на партньорите си да опитат, може би сме използвали малко в кафето при спешно случаи – нали така? - не мисля, че много от нас пият кърма много често. Но всеки монголец, когото съм питала, ми е казвал, че харесва кърмата. Ползата от кърмата толкова се възхваляна, толкова здраво е залегнала в културата им, че не се смята, че тя е само за бебета. Кърмата се използва широко в медицината, дава се на възрастните хора като панацея и се ползва за лечение на очни инфекции, както и (твърди се) да направи бялото на очите по-бяло и кафявото на ирисите по-дълбоко.
Но най-вече, мисля си, монголците пият кърма, защото харесват вкуса й. Моя приятелка от Запада, която цедяла кърма на работа, оставяла шишето в хладилника на фирмата и един ден го намерила наполовина празно. Станало й смешно. „Само в Монголия щях да заподозра, че колегите ми ще ми изпият кърмата!“
Животът в друга култура винаги те кара да преоцениш своята. Наистина не знам какво би било да кърмя сина си в ранните му години в Канада. Лавината от позитивни коментари за кърменето, които получих в Монголия, и чистосърдечното приемане на кърменето на обществени места там просто ме удиви и ми даде свободата да гледам детето си по начин, който чувствах като естествен. Но в допълнение към всички малки разлики в нормите за кърмене, подробностите като колко дълго и колко често, в крайна сметка започнах да чувствам, че има по-големи различия в начините на отглеждане на децата.
В Северна Америка толкова ценим независимостта, че тя се появява във всичко, което правим. Говори се изцяло за това колко яде бебето и колко кърмения на ден остават. Дори ако не вие задавате тези въпроси е трудно да избегнете въздействието им. А и сега се продават толкова много неща, които са направени, за да може бебето ви да се забавлява само и да има по-малка нужда от вас, че посланието е ясно. Но в Монголия кърменето не се приравнява със зависимост и отбиването не е финиш линия. Те знаят, че децата им ще пораснат – всъщност средностатистическото петгодишно дете в Монголия е много по-независимо от западните си връстници, независимо дали са кърмени или не. Отбиването не е спешно.
Може би най-ценното нещо от отглеждането на сина ми в Монголия беше това, че осъзнах, че има милиони различни начини нещата да бъдат направени и аз мога да избера всеки от тях. Докато кърмех сина си съм се борила с различни трудности и съм избирала и отхвърляла много идеи и практики в търсенето на моя собствен стил. Радвам се, че кърмих Калум толкова много и толкова дълго – оказаха се четири години. Мисля, че кърменето беше най-добро за сина ми и че ще има продължителен ефект върху личността му и връзката помежду ни. И когато спечели този олимпийски златен медал по борба, ще очаквам благодарност.
Авторката Рут Камницър е живяла в традиционна филцове палатка в монголската провинция в продължение на три години, докато съпругът й, Стив, проучва начина на живот на котките от вида манул в Централна Азия. Тя е специалист по опазване на биоразнообразието и в момента живее в Бристол, Великобритания, със сина си и мъжа си.
http://www.naturalchild.org/guest/ruth_kamnitzer.html
благодаря на no_va за препратката
Като всички, за които майчинството е ново, и аз не бях мислила много за кърменето преди да дойде детето. Но само минути след като първият ми син, Калум, се появи, той засука и през следващите четири години изглеждаше твърдо решен да не спира. Имах късмет, тъй като в много отношение кърменето ми се отдаде лесно – никога разранени зърна, много рядко препълнени гърди. Но в ума ми нещата не бяха толкова прости. Колкото и да обичах бебето си и да ми беше скъпа връзката, която ни даваше кърменето, понякога ми идваше в повече. Бях неподготвена за величината на обичта ми към него и за това колко силно ще има нужда от мен и само от мен – от моето мляко. „Не му позволявай да те превърне в биберон“, предупреди ме една сестра в Канада, само дни слез раждането на Калум, докато той сучеше час след час. Но аз прехвърлях всички възможни причини за неговия плач – газове? мокро му е? скучно му е? превъзбуден е? и в крайна сметка най-често пак му давах да яде. Чудех се дали това е правилно.
Тогава се преместих да живея от Канада в Монголия, където съпругът ми изследваше дивата природа. Там бебетата са постоянно увити в катове дебели одеала, увързани са с връв като колети, които не искате да се разпаднат по пощата. Когато пакетът промърмори, в устата му се пъхва едно зърно. Бебетата не се преобуват много често и никога не се оригват. Даже няма ръце, в които да се пъхне дрънкалка. Определено няма поставяне по корем. Бебетата стоят така увити поне три месеца и всеки път, в който издадат звук, ги кърмят.
Интересно. На три месеца канадските бебета вече имат социален живот, даже ходят на плуване. Някои се учат да се „самоуспокояват“. Аз предполагах, че има много причини, поради които едно бебе може да плаче, и че моята работа е да разбера каква е причината и да осигуря подходящото решение. В Монголия обаче бебетата може и да плачат по много причини, но има само едно решение: кърма. И аз си седнах на дупето и последвах този пример.
В Канада около кърменето все още има известна мистика. Наистина, ние просто не сме много свикнали с него. Кърменето се случва в къщи, в бебешки групи, от време на време в някое кафене – рядко се вижда на публични места и ние определено нямаме съзнателен спомен как ни кърмят. При тази интимна дейност между майка и дете често замълчаваме и обръщаме поглед, също както при демонстрирана интимност между двойки – не е табу, но е малко смущаващо и ние учтиво ги игнорираме. А когато това тихо новородено с ангелски образ порасне и стане активно дете, решено да покаже на целия свят какво прави, е, тогава погледите се извръщат малко по-бързо и съсредоточено, понякога под смръщени вежди.
В Монголия, вместо да ме изпрати в отделението „Само за майки“, кърменето ме постави твърдо в центъра на сцената. Тяхната всеобща практика да кърмят навсякъде, по всяко време и тесните пространства, в които живеят монголците, означава, че всеки е запознат с гледката на работещи гърди. Те бяха щастливи да видят, че и аз правя нещата по техния начин (който, разбира се, беше правилния начин).
Докато кърмех в парка, бабите ме забавляваха щедро с разкази за десетките деца, които са изхранили. Докато кърмех на задната седалка в такситата, шофьорите вдигаха палци в огледалото за обратно виждане и ме уверяваха, че Калум ще стане велик борец като порасне. Когато вървях през пазара и носех кърмещия си син на ръце, продавачите ми правеха място на сергийте си и му казваха да си изпие всичко. Вместо да гледат на другата страна, хората се надвесваха и целуваха Калум по бузата. И ако тогава той се обърнеше и оставеше гърдата ми да струи на показ, нищо не се губеше. Никой не гледаше втренчено, нито извръщаше поглед – те просто се смееха и избърсваха мляко от носовете си.
От момента, когато Калум беше на четири месеца до три години, където и да отивах, чувах едно и също нещо отново и отново: „Кърменето е най-доброто нещо за бебето ти, най-доброто нещо за теб.“ Това постоянно одобрение ме караше да чувствам, че правя нещо важно, което има значение за всички – точно този тип публични похвали, от които има нужда всяка млада майка.
Тайното оръжие на мързеливата майка
До втората годинка на Калум бях разбрала напълно колко полезно може да бъде кърменето. Нищо не приспива едно дете по-бързо, не разведрява скуката на дългото пътуване по-добре и не успокоява надигащата се буря по-скоростно от малко топло млекце от мама. Това е най-полезното помощно средство за родители и аз си мислех, че го използвам максимално. Но монголците бяха с крачка напред.
По време на монголските зими прекарвах следобедите в юртата на моята приятелка Tsetsgee, за да избягам от режещия студ навън. Сравнението между различните ни родителски техники беше поучително. Когато между двегодишните ни деца избухваше разпра за играчки, моята първа реакция най-често беше да въдворя мир като разсея Калум с друга играчка и да му обяснявам принципа на споделянето. Но това отнемаше време и успявах само в половината случаи. Друг път, когато Калум не искаше да се успокои и раздразнението му достигаше точка на кипене, го взимах и го гушвах, за да го накърмя.
Tsetsgee имаше различен подход. При първи признаци на неразбирателство тя повдигаше блузата си и започваше ентусиазирано да развява гърди и да вика „Ела тук, миличък, виж какво има мама за теб!“ Синът й вдигаше поглед от играчките към гърдите на майка си и винаги пристигаше.
Успеваемост? 100 процента.
Да не остана по-назад, и аз въприех същата стратегия. Така си бяхме, две майки, развяващи гърди като стриптизьорки на състезание, опитващи се да съблазнят клиент. Ако бабите и дядовците бяха наоколо и те се включваха. Горките деца не знаеха накъде на гледат – към успокоителната пълнота на гърдите на собствените си майки, към загубилите свежестта си палачинки с дълъг опит на баба си или към странните издутини плът, които дядото стиска, завиждайки на гърдите. Колкото и да се опитвам, не мога да си представя подобна сцена на среща на Ла Лече лигата.
Когато ходят и говорят ... и си взимат изпитите?
В моята пренатална група в малкия канадски град, в който беше роден Калум, кърменето ни беше представено с филм, който показваше една особено спортно изглеждаща шведска майка, кърмеща поотрасналото си дете докато кара ски. Едно потръпване премина през групата: „Естествено, много добре е за бебета, но когато ходят и говорят.... ?“ Горе-долу всички бяха съгласни. Аз си замълчах. Беше мой ред да се изненадам, когато една от новите ми монголски приятелки ми каза, че е кърмена до 9 години. Толкова бях слисана, че първо си помислих, че това е шега. Като се има предвид, че синът ми се отби, точно след като навърши четири години, сега ме е малко срам от непреклонното ми недоверие. Въпреки че 9 години е малко множко дори по монголските стандарти, всъщност не е невероятно.
Въпреки че не винаги беше лесно да обсъждам идеи като отбиване по собствен желание с монголците, заради езиковата бариера, нормата изглежда беше кърмене „до край“. Никога не съм срещала жена, която да кърми две деца едновременно, което е изненадващо, но тъй като интервалите между ражданията са доста дълги, повечето деца се отказват от кърменето между две и четиригодишна възраст. През 2005 година, според Уницеф, 82% от децата в Монголия са кърмени между 12 и 15 месеца, 65% между 20 и 23 месеца. Последното дете изглежда продължава, откъдето и това деветгодишно кърмаче и – ако е истина народната мъдрост – славата на Монголия в борбата.
Докато тригодишният Калум все още сучеше с ентусиазма на новородено и аз се чудех как точно ще се стигне до отбиване, бях любопитна какво кара монголските деца да се отбият сами. Някои майки казваха, че децата им просто са загубили интерес. Други твърдяха, че примерът на връстниците им е имал значение. (Чувала съм монголски тинейджъри да се дразнят един друг с „Искаш гърдите на майка си!“ по същия начин, по който канадските деца казват „Ревливо бебе!“) Все по-често работни задължения принуждават децата да се отбият по-рано, отколкото биха искали; децата често прекарват лятото на село, докато майката остава в града да работи, и по време на раздялата млякото й спира. Приятелката ми Buana, която сега е на 20 години, ми разясни кърмаческата си кариера на златен медалист: „Израстнах в юрта в далечната провинция. Майка ми винаги ми е казвала да си изпивам всичко, че е добре за мен. Мислех си, че всички деветгодишни правят така. Когато тръгнах на училище, спрях.“ Поглежда ме с игриво пламъче в очите. „Но все още ми харесва да си пийвам понякога.“
Подай ми млякото, моля
За мен отбиването изглеждаше доста ясно събитие. Винаги съм очаквала, че в някакъв момент храненията ще намалеят и ще продължат да намаляват, докато не спрат напълно. Млякото ми ще спре и това е. Барът е затворен.
В Монголия не се случва така. Попитах приятелката си Naraa кога се е отбила дъщеря й, която тогава беше на 6 години. „На четири“, отговори тя, „Тъжно ми беше, но тя не искаше вече да суче.“ Тогава Naraa каза, че точно предишната седмица дъщеря й се е върнала от дълъг престой на село с баба си и дядо си и е искала да суче. Naraa се съгласила. „Предполагам, че съм й липсвала твърде много,“ каза тя, „и беше приятно. Нямах никакво мляко, разбира се, но тя нямаше нищо против.“
И ако отбиването означава никога повече кърма, то тогава монголците никога не са наистина отбити – това ме изненада най-много по отношение на кърменето в Монголия. Ако гърдите на някоя жена са препълнени и бебето й не е под ръка, тя просто ще обиколи роднините си и независимо от възрастта и пола им, ще пита искат ли да си пийнат. Често жената може да изцеди купичка кърма за съпруга си като лакомство или да остави малко в хладилника за който иска.
И докато всички ние сме опитвали собственото си мляко, давали сме на партньорите си да опитат, може би сме използвали малко в кафето при спешно случаи – нали така? - не мисля, че много от нас пият кърма много често. Но всеки монголец, когото съм питала, ми е казвал, че харесва кърмата. Ползата от кърмата толкова се възхваляна, толкова здраво е залегнала в културата им, че не се смята, че тя е само за бебета. Кърмата се използва широко в медицината, дава се на възрастните хора като панацея и се ползва за лечение на очни инфекции, както и (твърди се) да направи бялото на очите по-бяло и кафявото на ирисите по-дълбоко.
Но най-вече, мисля си, монголците пият кърма, защото харесват вкуса й. Моя приятелка от Запада, която цедяла кърма на работа, оставяла шишето в хладилника на фирмата и един ден го намерила наполовина празно. Станало й смешно. „Само в Монголия щях да заподозра, че колегите ми ще ми изпият кърмата!“
Животът в друга култура винаги те кара да преоцениш своята. Наистина не знам какво би било да кърмя сина си в ранните му години в Канада. Лавината от позитивни коментари за кърменето, които получих в Монголия, и чистосърдечното приемане на кърменето на обществени места там просто ме удиви и ми даде свободата да гледам детето си по начин, който чувствах като естествен. Но в допълнение към всички малки разлики в нормите за кърмене, подробностите като колко дълго и колко често, в крайна сметка започнах да чувствам, че има по-големи различия в начините на отглеждане на децата.
В Северна Америка толкова ценим независимостта, че тя се появява във всичко, което правим. Говори се изцяло за това колко яде бебето и колко кърмения на ден остават. Дори ако не вие задавате тези въпроси е трудно да избегнете въздействието им. А и сега се продават толкова много неща, които са направени, за да може бебето ви да се забавлява само и да има по-малка нужда от вас, че посланието е ясно. Но в Монголия кърменето не се приравнява със зависимост и отбиването не е финиш линия. Те знаят, че децата им ще пораснат – всъщност средностатистическото петгодишно дете в Монголия е много по-независимо от западните си връстници, независимо дали са кърмени или не. Отбиването не е спешно.
Може би най-ценното нещо от отглеждането на сина ми в Монголия беше това, че осъзнах, че има милиони различни начини нещата да бъдат направени и аз мога да избера всеки от тях. Докато кърмех сина си съм се борила с различни трудности и съм избирала и отхвърляла много идеи и практики в търсенето на моя собствен стил. Радвам се, че кърмих Калум толкова много и толкова дълго – оказаха се четири години. Мисля, че кърменето беше най-добро за сина ми и че ще има продължителен ефект върху личността му и връзката помежду ни. И когато спечели този олимпийски златен медал по борба, ще очаквам благодарност.
Авторката Рут Камницър е живяла в традиционна филцове палатка в монголската провинция в продължение на три години, докато съпругът й, Стив, проучва начина на живот на котките от вида манул в Централна Азия. Тя е специалист по опазване на биоразнообразието и в момента живее в Бристол, Великобритания, със сина си и мъжа си.
http://www.naturalchild.org/guest/ruth_kamnitzer.html
благодаря на no_va за препратката
! 
Това в кръга на шегата, но не е невъзможно.
