На мен пък ми хареса поста на Сесили.
Защото напомни за човешките отношения между колегите
и за колегиалността.
Защото напомни за човешките отношения между колегите
и за колегиалността.
- Публикувана: 12 окт. 2010, 11:43 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2010, 14:41 ч.
За селските номера в офиса
Така е! Но ми струва важно да се отбележи, че действието се развива не в офис, а в завод. Участниците са други, оттам и отношенията.
O, то административните вождове винаги смятат, че са далеч по-възлови от производството. Ежедневно виждам подобен пример в работата си. Мениджърът Продажби нарежда нещо. От производството му казват, че трябва време. Него обаче не го интересувало, понеже имал клиент. Хубаво де, ама ако нямаш сработване с производството какво ще му продаваш на клиента? Льо гъзо си?
@Pipi_Dalgoto_Chorapche всичко хубаво, само не ми е ясно как такива хора като теб дишат изобщо? Имам предвид хора, които слагат цял едномилионен град под един знаменател. Това са някакви елементаризми. Все едно аз като познавам предимно отрепки от Паздарджик да кажа "Всички пазарджиклий са идиоти и мошенници". 
Ти избирателно ли четеш или просто това са ти възможностите?! Не ми отговаряй - не ме интересува! Спасявай се!
Към грозните номера в офиса причислявам и полу-легналото положение на колегата на стола зад бюрото, като същевременно ожесточено се драпа по топките, докато се кара на клиент че не знае какъв точно кабел му е необходим.
Мазното отношение към по-висшестоящите и целенасочено грубото такова към складовите работници.
Злословенето зад гърба на шефа и мигновеното сервилничене щом се появи.
Грубо отношение към клиенти в зависимост от това колко е голяма фирмата им и какъв е постът им в тази фирма.
Допускане на личното настроение да диктува поведението в офиса.
Неизменно присъствие на фирмените партита, независимо колко не харесва колегите и шефовете.
Откровеното предлагане с цел закрила от по-висшестоящ.
Мазното отношение към по-висшестоящите и целенасочено грубото такова към складовите работници.
Злословенето зад гърба на шефа и мигновеното сервилничене щом се появи.
Грубо отношение към клиенти в зависимост от това колко е голяма фирмата им и какъв е постът им в тази фирма.
Допускане на личното настроение да диктува поведението в офиса.
Неизменно присъствие на фирмените партита, независимо колко не харесва колегите и шефовете.
Откровеното предлагане с цел закрила от по-висшестоящ.
Пресни селски номера:
Идва разпечатка от чиповете ни за закъсненията сутрин (друг въпрос е че самият акт на дебненето ми е адски селски номер), според която разпечатка аз и една приятелка сме най-точни на работното място, направо блюстители на трудовата дисциплина...
Как е станал този номер и кого да почерпя не знам, но въпросът е, че една колежка позеленя и искаше "да обжалва" - написа докладна, че сигурно системата за отчитане не работи добре 
Същата днес, дойде в моята стая, за да сподели ценната информация как цяла нощ прекарала в тоалетната...На въпроса ми какво прави на работа и защо е завряна в мен, отговори "ами дъщеря ми и внучка ми са си вкъщи и не искам да ги заразя"... И като капак, признанието, което може би трябваше да ме трогне беше "за да дойда от моята стая до твоята да те видя, ми се наложи да изпия един Имодиум"...
Селски номер 1 обаче ми е като видя разни лели и стрини да се тътрузят с по 3-литрови празни бидони към автомата за вода и докато стигна до него с чашката си, вече да няма защо...
Идва разпечатка от чиповете ни за закъсненията сутрин (друг въпрос е че самият акт на дебненето ми е адски селски номер), според която разпечатка аз и една приятелка сме най-точни на работното място, направо блюстители на трудовата дисциплина...
Как е станал този номер и кого да почерпя не знам, но въпросът е, че една колежка позеленя и искаше "да обжалва" - написа докладна, че сигурно системата за отчитане не работи добре Същата днес, дойде в моята стая, за да сподели ценната информация как цяла нощ прекарала в тоалетната...На въпроса ми какво прави на работа и защо е завряна в мен, отговори "ами дъщеря ми и внучка ми са си вкъщи и не искам да ги заразя"... И като капак, признанието, което може би трябваше да ме трогне беше "за да дойда от моята стая до твоята да те видя, ми се наложи да изпия един Имодиум"...
Селски номер 1 обаче ми е като видя разни лели и стрини да се тътрузят с по 3-литрови празни бидони към автомата за вода и докато стигна до него с чашката си, вече да няма защо...
На мен ми е интересно не се ли усещат понякога такива хора като моята колежка, например. Злослови за 95% от колегите, само да затворят вратата след себе си и се започват едни злобни погледи и коментари, та дори и жестове. А пред тях едно мазнене, едно фамилиарнечене. А обвинява други колеги в същото. Ей това не мога да разбера - не осъзнава ли, че аз съм пряк свидетел, че това, в което обвинява друг го върши тя самата? Винаги ми се е искало да и го кажа, но така и не добих смелост (вече не работим заедно). А и не съм такъв човек. Майка ми, например, си казва всичко в очите на колегите си. Ама хич не задържа нищичко. Те и затова много много не я долюбват. Казвали са и, че е лоша, а тя просто говори истината.
Dave Lombardo , да, това, както и всеки опит да ограничиш свободата на подчинения си по някакъв начин.Например, случайно се сещаш за неотменимо важна задача 5 минути преди края на работния ден-периодично.
Надничането в кореспонденцията,както сам си писал.
Подслушването на личен разговор и коментирането му постфактум.
Опита да се намесиш в личните отношения на колега.
Приемането, че само твоето мнение е меродавно.
Както и предположението, че давайки заплата, не си наел определен човек за определена работа а си го купил, включая мечтите и стремежите му.
Имам обаче неприятен вкус в устата от някои изказвания, които бъркат снобизма с добро офис поведение.
Надничането в кореспонденцията,както сам си писал.
Подслушването на личен разговор и коментирането му постфактум.
Опита да се намесиш в личните отношения на колега.
Приемането, че само твоето мнение е меродавно.
Както и предположението, че давайки заплата, не си наел определен човек за определена работа а си го купил, включая мечтите и стремежите му.
Имам обаче неприятен вкус в устата от някои изказвания, които бъркат снобизма с добро офис поведение.
На мен ми е интересно не се ли усещат понякога такива хора като моята колежка, например. Злослови за 95% от колегите, само да затворят вратата след себе си и се започват едни злобни погледи и коментари, та дори и жестове. А пред тях едно мазнене, едно фамилиарнечене. А обвинява други колеги в същото. Ей това не мога да разбера - не осъзнава ли, че аз съм пряк свидетел, че това, в което обвинява друг го върши тя самата? Винаги ми се е искало да и го кажа, но така и не добих смелост (вече не работим заедно). А и не съм такъв човек. Майка ми, например, си казва всичко в очите на колегите си. Ама хич не задържа нищичко. Те и затова много много не я долюбват. Казвали са и, че е лоша, а тя просто говори истината.
Оф много се оплаквате от хорските коментари, обаче и вие носите и докладвате. Дори още по-жалкото е, че го правите пред непознати хора в нета.
А тези, дето много се бият в гърдите как казват всичко право в очи и видите ли, за това не ги харесват .... нямам думи. Елементарна липса на такт, не дори на възпитание, пък после те не ме харесват, шото им казвам всичко направо. Да бе да, по-скоро не ги харесват такива хора защото са непохватни и невъзпитани.
Dave Lombardo , да, това, както и всеки опит да ограничиш свободата на подчинения си по някакъв начин.Например, случайно се сещаш за неотменимо важна задача 5 минути преди края на работния ден-периодично.
Надничането в кореспонденцията,както сам си писал.
Подслушването на личен разговор и коментирането му постфактум.
Опита да се намесиш в личните отношения на колега.
Приемането, че само твоето мнение е меродавно.
Както и предположението, че давайки заплата, не си наел определен човек за определена работа а си го купил, включая мечтите и стремежите му.Имам обаче неприятен вкус в устата от някои изказвания, които бъркат снобизма с добро офис поведение.
Надничането в кореспонденцията,както сам си писал.
Подслушването на личен разговор и коментирането му постфактум.
Опита да се намесиш в личните отношения на колега.
Приемането, че само твоето мнение е меродавно.
Както и предположението, че давайки заплата, не си наел определен човек за определена работа а си го купил, включая мечтите и стремежите му.Имам обаче неприятен вкус в устата от някои изказвания, които бъркат снобизма с добро офис поведение.
Право в десятката
Приемането, че само твоето мнение е меродавно.