Разбира се , че влияе. Не , че спираме да се обичаме, просто и двамата сме изнервени и това предразполага за зараждането на различни конфликти. И аз и мъжа ми сме от хората, които не могат да живеят без пари ( наречетени меркантилни, ако щете ). Но според мен истината е, че макар парите да не са всичко, те са важна част от спокойния живот.
- Публикувана: 14 окт. 2010, 17:58 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2010, 15:00 ч.
Безпаричието
Ние по принцип си виреем в ситуация на безпаричие не точно, но скромни средства , и не ни се отразява на отношенията.
По-скоро се чувстваме и двамата уморени и притеснени, но напрежение м/у нас - не.
Имаме си 1-2 неща, от които не искаме да се лишаваме и сме единодушни за което и засега успяваме да си ги осигурим, но има много какво да се желае откъм стандарт.
По-скоро се чувстваме и двамата уморени и притеснени, но напрежение м/у нас - не.
Имаме си 1-2 неща, от които не искаме да се лишаваме и сме единодушни за което и засега успяваме да си ги осигурим, но има много какво да се желае откъм стандарт.
Това е едно от най-неприятните неща, които могат да съсипят междучовешките отношения.
С една гола любов на една гола поляна, не мисля, че може да се постигне друго освен караници и дразги.
В общество, което е подчинено на парите, с присъствието на деца в семейството безпаричието е като дамоклев меч
.
Когато бяхме само двамата, се справяхме, но като се появи детето, се появиха и караниците.
Няма толкова силна любов, която да ме държи, в моменти, в които трябва да купя нещо за детето, а не мога ....
С една гола любов на една гола поляна, не мисля, че може да се постигне друго освен караници и дразги.
В общество, което е подчинено на парите, с присъствието на деца в семейството безпаричието е като дамоклев меч
.Когато бяхме само двамата, се справяхме, но като се появи детето, се появиха и караниците
.Няма толкова силна любов, която да ме държи, в моменти, в които трябва да купя нещо за детето, а не мога
.... 
Лошото на парите е, че колкото повече имаш, толкова повече ти трябват. Нещо като апетитът идва с яденето. В повечето семейства винаги има нещо, което се планира дългосрочно, точно поради финансови съображения. Когато сме нямали пари просто сме измествали приоритетите си към печелене на повече и когато това се случи започвам да съживявам хиляди замразени идеи за харчене. Напрежение има във времето, в което преподреждаме приоритетите си. После всичко си тръгва пак по коловоза.
Лошото на парите е, че колкото повече имаш, толкова повече ти трябват. Нещо като апетитът идва с яденето. В повечето семейства винаги има нещо, което се планира дългосрочно, точно поради финансови съображения. Когато сме нямали пари просто сме измествали приоритетите си към печелене на повече и когато това се случи започвам да съживявам хиляди замразени идеи за харчене. Напрежение има във времето, в което преподреждаме приоритетите си. После всичко си тръгва пак по коловоза.
Като цяло не оспорвам тезата, имайки предвид, че често ставам твърде материална, отделно, че съм и търпяла упреци за това. Но така като се замисля, едни от най-хармоничните моменти, които съм изживяла с мъжа си са били в едни кротки вечери, без шампанско и сълзи, без хайвер, дето се вика на едни пържени яйца и компот с 20-тина лева до заплата.
Светът стана като цяло прекалено зависим от материалните блага. Луксът започна да се приема като нещо задължително и хората наистина се самозабравят.
Може би заради това някои по-чувствителни или пък чисто и просто търсачи на адреналин, започват да се връщат все по-назад към природата, в желанието си да си върнат някои дребни позабравени емоции. Моята най-силна такава няма общо с никакви пари.
Но за сметка на това не се знае, дали същите тези пари няма да си нужни, за да получим нещо, което обикновено се случва без тях и на последния просяк.
Светът стана като цяло прекалено зависим от материалните блага. Луксът започна да се приема като нещо задължително и хората наистина се самозабравят.
Може би заради това някои по-чувствителни или пък чисто и просто търсачи на адреналин, започват да се връщат все по-назад към природата, в желанието си да си върнат някои дребни позабравени емоции. Моята най-силна такава няма общо с никакви пари.
Но за сметка на това не се знае, дали същите тези пари няма да си нужни, за да получим нещо, което обикновено се случва без тях и на последния просяк.
Светът стана като цяло прекалено зависим от материалните блага. Луксът започна да се приема като нещо задължително и хората наистина се самозабравят.
Може би заради това някои по-чувствителни или пък чисто и просто търсачи на адреналин, започват да се връщат все по-назад към природата, в желанието си да си върнат някои дребни позабравени емоции. Моята най-силна такава няма общо с никакви пари.
Може би заради това някои по-чувствителни или пък чисто и просто търсачи на адреналин, започват да се връщат все по-назад към природата, в желанието си да си върнат някои дребни позабравени емоции. Моята най-силна такава няма общо с никакви пари.
Назад към природата се връщат хората, които са надрастнали стремежа за по-голяма печалба и са осъзнали истински стойностните неща в живота.
Когато са задоволени потребностите на някакво ниво, а стремежа към повече в материално отношение расте, отношенията между хората постепенно се опорочават.
Аз мисля, че много пари отдалечават от щастието.
Лошото на парите е, че колкото повече имаш, толкова повече ти трябват. Нещо като апетитът идва с яденето.
Напрежение има във времето, в което преподреждаме приоритетите си. После всичко си тръгва пак по коловоза.
Напрежение има във времето, в което преподреждаме приоритетите си. После всичко си тръгва пак по коловоза.
Точно казано.
Като са кът парите, си доволен, че има за храна, плащане на сметките и децата да учат.
При по-висок доход веднагически възникват още потребности: частни уроци за децата; за жената повече шопинг, козметика; за цялото семейство екскурзийки и т.н.
Ако пак станеш зле - ужас- няма за сауна, маникюр и екскурзия всеки месец.
Като свикнеш- пак всичко си е наред привидно, понеже си се нагодил към по-ниски очаквания.
Странно, при нас проблеми в брака се появиха, когато дойдоха парите.
Има една чудесна заигравка с думички, за която се сетих, прочитайки те.
"Да не забравим какво имахме, когато нямахме нищо."
Та така...Когато си мислим, че нямаме нищо, всъщност държим в ръцете си най-важното - обичта, вниманието, подкрепата...Често, придобили заветните пари, ги забравяме или по-лошо "разменяме" срещу нещата, които вече можем да купим.
Най-близки сме се чувствали и с малко, и с много. Дали липсата на пари ще влоши отношенията зависи от самите отношение, от това какво е довело до безпаричието, както и от това полагат ли и двамата услилия за преодоляването му.
Ако се усети мобилизацията, наместо абдикирането; опората, наместо обвинението; грижата, наместо безразличието, такова изпитание може само да сближи.
безпаричието е всеобщо, няма граница при него! Разбира се, никой тук не казва, че парите нямат никакво значение, разбира се, че имат значение! Но все пак, те не могат да бъдат определящи за раждането на едно дете! През първите години на детето хич не му пука в какво креватче спи, с какви дрешки е облечено и колко скъпи са му играчките. Самият факт, че съществува и че е при майка си и баща си му е достатъчен. Когато се роди първото, че и се разбра, че съм бременна с второто, бях се притеснила как ще се справяме, защото бяхме много зле финансово, но майка ми тогава ми каза "хайде, да ви е честито, не се бойте, още едно дете е една чаша вода в тенджерата". Със или без деца, все трябва да се ходи на работа и да се изкарват пари, нали и ние ядем!