За шамарите от съдбата....

# 45 17 ноем. 2005, 15:12 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Дано следващия път съдбата те погали Praynig

. Искрено ти го желая Heart Eyes

и скоро да гушнеш едно бебенце bouquet

Бъди силна и се бори докато не го постигнеш. Поздрави!

# 46 17 ноем. 2005, 16:04 ч.

Мнения: 8

Мили момичета, дълго мислих дали да пиша тук, даже дали да отварям този форум, защото се връщам в период от моя живот за който не искам да говоря даже да си мисля. И все пак се реших....
През 1996 година бях бременна с близнаци (момичета-еднояйчни). в началото всичко вървеше добре, докато на една консултация решиха да ме пратят отново на ехограф (26г.с). и.......... децата нямат сърдечна дейност. Да описвам как съм се чувствала и как съм го преживяла няма смисъл, всички тук знаете. Обяснението на лекарите беше, "Амиииии понеже са еднояйчни при движенията си пъпните им връви са се оплели ииии за това" #Crazy

През 2000 г мъжът ми решава да си направи спермограма, и точно на рожденния ми ден звъни в службата и вместо ЧРД, чувам "Слънчо, няма да имаме деца" през сълзи. 95% патогенни форми на сперматозоидите. Или по - просто казано вероятноста да имаме живо, здраво дете е 5%, а 95 % да е дете с малоформации. Последва някакво лечение без резултат и тогава джи пито ни насочи към ин-витро. Решихме се!
2003 г 8 юли - роди ни се едно прекрасно здраво момченце, Момчил!!!
Така, че след шамарите на съдбата винаги може би има и целувка от нея
Бъдете силни

# 47 18 ноем. 2005, 12:19 ч.

Мнения: 357

Няколко пъти ви иzчетох, преди да се реШа да напиШа и аz неЩо, всъЩност това, което искам да кажа е вече каzано от вас, ... но реШих, че който чете това трябва първо да раzбере, че не е сам в мъката си, и аz съм едно дърво с неzдрави ябълки, zасега само една (колкото и цинично да zвучи), но определено вярвам, че това ме е направило по_силна. Само жена, която е иzпитала таzи несравнима мъка, може да раzбере какво оzначава тя, когато на мен ми се случи...ами просто иzчеzнах от света...нямах ръце, нямах крака, нямах глава, нямах сърце, нямах нито тяло нито дуШа, ниЩо не бе останало от мен, освен една беzмерна мъка, сълzите не спираха да бликат от очите ми неzависимо къде се намирах, неzависимо сама или пред други хора.. спирам, вие zнаете zа какво говоря, това което всъЩност исках да ви кажа е, че искам да ви благодаря Венена, Момиче беz име и Рони, zа притчите и стиховете, те са толкова красиви и тъжни, като самия живот, и оЩе неЩо не винете никого, най малко себе си, колкото и дави боли, така е трябвало да стане, макар сама да не раzбирам смисъла на теzи думи, уви не ни е писано да ги раzбем...

# 48 19 ноем. 2005, 04:20 ч.

Искам да благодаря и на Иренка , Mama_Mom , Marliece , а и на всички писали, за това, че отделиха частичка от съпричастността си и добротата си, да ни пишат...За това, че ги смъдна пак и отново там в сърцето, припомняйки си лошите неща и че все пак намериха сили да пожелаят нещо добро..., че дори и нищо лошо да не им се е случило, намериха смисъл да пожелаят успех! Благодаря ви от все сърце! bouquet

# 49 19 ноем. 2005, 13:23 ч.

Мнения: 1 029

Цитат на: Без име в сб, 19 ное 2005, 04:20

Хубаво казано...И от мое име! bouquet

# 50 19 ноем. 2005, 20:54 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Без име в вт, 15 ное 2005, 20:38

" Мило дете, отвърнал Бог, това не са моите липсващи отпечатъци, липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце"..
Благодаря на всички вас, момичета, че бяхте с мен в тези трудни моменти, не се познаваме, но сте ми близки и ви заобичах, защото виждам колко доброта има в сърцата ви и колко са благородни душите ви! Бъдете живи , задрави и много, много щастливи! bouquet

.....И аз ти благодаря, че ни даде този подарък....направо настръгнах като го прочетох, страхотно е!
Желая ти успех! bouquet

Причина:

Причина: