Как се справяте с несъобразителните хора около нас?

  • 11 501
  • 233
  •   1
Отговори
# 180
  • Бургас
  • Мнения: 372
Буба мара това също е много нагло...То е ясно ,че и такива хора има..и разбира се не си длъжна да купуваш игарчки и на другите деца...Наистина вскякакви хора има..Ама мисля,че хората,които умишлено вземат играчки са..единични случеи...или поне се надявам... Laughing А ,за да не купуваш всеки ден играчки на детето...просто като видиш такава случка,майка да прибира умишлено играчки си отваряш устата.. и готово..То ,че няма да я превъзпиташ,няма,ама поне ще върне играчките..  Peace

# 181
  • Мнения: 2 805
И наши играчки съм давала на  друго детенце и след играта са си ги носили в къщи и аз не се сърдя, нито съм си помислила, че са я откраднали. Когато се видим на площадката, всеки си връща играчките на другото дете.
И при нас е така. Затова ми е странно някой като започне да дрматизира, че някое дете било пипнало кофичката и лопатката на неговото... Tired

Не мисля, че драмата е за това, че някой пипнал нечия играчка и прочие. Ще дам пример - в парка сме с малката. Тя си играе с разни листа и клечки, аз до триколата й седя и я наблюдавам. Минава майка с дете малко над две годинки, което яде баничка. Детето седна на колелото, взе да го бута, омаза го цялото - майка му стои и гледа. Аз също - чудех се невидима ли съм или какво?
Не е драма,че детото е седнало на чуждо колело, не е драма, че го е омазало, голяма работа, ще го избърша и готово. А в това, че един ден тези деца ще пораснат. И не правя ли аз лоша услуга на детето си, като не й позволявам да пипа чужди играчки и че въобще я възпитавам на това. Няма ли да бъде доста по-адаптивно, нахално, оцеляващо от моето дете, това дето е израснало с идеята,че всичко му е позволено и едва ли не му принадлежи?
Отговорът май не е в моя полза - за съжаление.


# 182
  • Мнения: 47
Аз не мисля,ч е грешно.Пък и не в всяка среда/работа,тези "добродетели" ще са им от полза.Ако примерно работят в ...нз.банка или друга институция,в която има ред,а те си правят каквото искат...

и според мен трябва да казваме поне на нашите деца.

Неразбирам например,в нашия мол има пиана,оставени като мостри към магазин.Има голяма табела на всяко пиано-не свирете.И въпреки това постоянно има деца,които дрънкат,а родителите им се радват.Малките н могат да четат ,ама големите.
 

# 183
  • София
  • Мнения: 816
Трябва да се съобразяваме ,ако искаме и към нас така да се подхожда.Съобразявам се с околните ,и правя забележки ако не ми отърва.ВИНАГИ.Но и разбирам майчетата,щото си ги имам двама Mr. Green
Да ползвам темичката ти ако може,та да питам как се отнасяте към какички и батковци които ви целуват децата?Моята и на две,толкова обича другарчета,прегръща,целува/докато я видя и тя налетяла на някого/ама не всички и се радват.Хората се страхуват от болести,пазят чистички децата,обяснявам аз ,ама кой ли ме слуша.На тази възраст,как да обясня,че не всички ще и се радват?Ще се радвам ако получа съвет Hug

# 184
  • Мнения: 1 569
Трябва да се съобразяваме ,ако искаме и към нас така да се подхожда.Съобразявам се с околните ,и правя забележки ако не ми отърва.ВИНАГИ.Но и разбирам майчетата,щото си ги имам двама Mr. Green
Да ползвам темичката ти ако може,та да питам как се отнасяте към какички и батковци които ви целуват децата?Моята и на две,толкова обича другарчета,прегръща,целува/докато я видя и тя налетяла на някого/ама не всички и се радват.Хората се страхуват от болести,пазят чистички децата,обяснявам аз ,ама кой ли ме слуша.На тази възраст,как да обясня,че не всички ще и се радват?Ще се радвам ако получа съвет Hug

Дали защото още сме по-мънички, но досега само едно момиченце й се метна да я мляска, ама както си му е редът. Не ми стана особено приятно, тъй като гледам да си я пазя, а детенцето беше на възраст, на която сигурно ходи на ДГ и кой знае какво носи (съжалявам, дете е все пак и звучи кофти, но е факт). В този случай пак бяхме с майка ми и аз се бях заблеяла малко по-надалеч, но ако беше пред очите ми със сигурност щях да кажа поне 'извинете, бихте ли я извикали?' Иначе повечето възрастни се съобразяват. Най-много да й целунат ръчичката. А като порасне още малко и аз ще обяснявам на моето докато започне да ме разбира и слушка.  Няма друг начин...  Simple Smile

# 185
  • Мнения: 186
На мен пък ми се случи да пазя чашката за пиене от едно любопитно детенце.Не ми бе удобно ,но как да му я дам.Изглеждаше здраво,но те трябва да свикнат с мисълта,че не всичко се пипа и дава.

# 186
  • Мнения: 334
Не е драма,че детото е седнало на чуждо колело, не е драма, че го е омазало, голяма работа, ще го избърша и готово. А в това, че един ден тези деца ще пораснат.

Аз пък мисля, че е "драма", именно защото ще пораснат и трябва да им бъдат давани ориентири постепенно и отначало. На тази възраст е допустимо вече да се обясни според мен, не защото на теб ще ти стане нещо и е чак такъв проблем, а заради самото дете - на него ще му е по-лесно после.

Има една хубава книга - "Родители, осмелете се да кажете НЕ" от Патрик Деларош - препоръчвам я на всички, които се съмняват, че дори и малките деца имат нужда от някакви граници.

Иначе на мен ми се е случвало, баща да води едногодишното си дете за ръка и да го оставя да бърка в дамската ми чанта, която виси на количката. По едно време пита жена си: На кого е тази чанта?! Случайно не бях по-няавътре в площадката и отговорих, че е моята и последва по-остра забележка. Де факто проблем никакъв, много ясно, че детето не краде. Но на какво смятате, че учи детето си този баща? И не вярвам  някакви елементарни норми да ги е оставил просто за по-късно, а сега, видиш ли ми се хили и казва, че малкия обискирал. Мисълта ми е, че това става постепенно, а не от 3 год., от 5 год или просто от една конкретна възраст. А сега - нали са малки, да пипат всичко и на всеки.

Последна редакция: чт, 28 окт 2010, 21:33 от Epifania

# 187
  • Мнения: 2 805
Не е драма,че детото е седнало на чуждо колело, не е драма, че го е омазало, голяма работа, ще го избърша и готово. А в това, че един ден тези деца ще пораснат.

Аз пък мисля, че "драма", именно защото ще пораснат и трябва да им бъдат давани ориентири постепенно и отначало. На тази възраст е допустимо вече да се обясни според мен, не защото на теб ще ти стане нещо и е чак такъв проблем, а заради самото дете - на него ще му е по-лесно после.

Има една хубава книга - "Родители, осмелете се да кажете НЕ" от Патрик Деларош - препоръчвам я на всички, които се съмняват, че дори и малките деца имат нужда от някакви граници.

Иначе на мен ми се е случвало, баща да води едногодишното си дете за ръка и да го оставя да бърка в дамската ми чанта, която виси на количката. По едно време пита жена си: На кого е тази чанта?! Случайно не бях по-няавътре в площадката и отговорих, че е моята и последва по-остра забележка. Де факто проблем никакъв, много ясно, че детето не краде. Но на какво смятате, че учи детето си този баща? И не вярвам  някакви елементарни норми да ги е оставил просто за по-късно, а сега, видиш ли ми се хили и казва, че малкия обискирал. Мисълта ми е, че това става постепенно, а не от 3 год., от 5 год или просто от една конкретна възраст. А сега - нали са малки, да пипат всичко и на всеки.
Съгласна съм с теб! Това исках да кажа и аз, но явно не съм го обяснила добре. Тъй като наистина нямам нищо против някой да играе с играчките на дъщеря ми, но смятам, че е редно да  се попита - от майката, бащата, все едно. Аз питам, и да разревавам детето си като не й позволявам да пипа и да играе с чужди играчки без разрешение.
Възпитанието според мен се основава на личния пример, който даваме.

Това не знам колко е свързано с темата, която е за несъобразителността, защото не мисля, че тези родители постъпват така от несъобразителност, поне не повечето.
Иначе несъобразителни хора е имало, има и ще има, не само в парка - навсякъде. Срещал сме ги и преди да имаме деца. Но за децата си сме по-чувствителни.
Аз реагирам различно, според ситуацията и настроението си. В описаните от авторката случаи ставам и си тръгвам.
И не обичах да ми пипат детето, когато беше по-малка. И правех забележки.

# 188
  • Мнения: 13
denni aa, имам много прости правила за поведение и се чувствам добре с тях. Първото е, че ако не ми харесва какво прави някое от децата на площадката - правя му забележка. Не е задължително да е със строг тон, може и с шеговит, закачлив тон. Децата много често се впечатляват. Изобщо не се обръщам за съдействие към майките им, не ми се е налагало...пък и те май не би трябвало да стоят твърде плътно до децата си в опитите им да опознаят света... Предполагам, че реплика от рода "Ей, сладурче, я не ми пипай бебчето!" би свършила работа.
За кучето и цигарите - просто си тръгвам, ако не ми харесва ситуацията... и си гледам кефа...
Simple Smile

# 189
  • Мнения: 432
Аз обикновенно правя забележка, особено ако нещо силно ме дразни. Например ако малката спи, а някой иска да се напъха вътре. Завъртам количката на друга страна и ако става въпрос за дете казвам - Бебето сега спи. В повечето случаи децата не нахалстват или придружителя ги дърпа. Ако ли не -отдалечавам се. В други случаи когато някой прави нещо нередно- например да си изхвърли боклука не на местата за това директно правя забележка или ако е по-далеч казвам с висок глас на детето- Виж маме колко невъзпитан човек. Цапа навсякъде. Много хора са се червили след това. Mr. Green Или се правят на глухи. Рядко подминавам такива прояви безразлично.

# 190
  • Мнения: 17
И мен ме дразни че повечето хора не се разбират с останалите,те да са си добре...Може би защото аз съм от тези дето отстъпват мястото в метрото,пускат количките и бебета да минат първи, пазят дистанция от чуждите бебета и т.н...Нека дам още примери....Бремена съм в 7,8 месец и съм в метрото...да ви кажа много рядко се сеща някой да ти отстъпи мястото,дори и на специално определени за такива случаи като мен места,а аз не съм от тези дето искат!За пушенето да не говорим,пред бременни в зони за непушачи,пред малкото ми бебе на плажа...просто побеснявам!!! Миналата седмица се прибирам с метрото и малкото ми 7 месечно бебе,от дългата разходка той се умори да стои в количката и в метрото решава че иска да се изправи...много ясно че никой не ни е направил място да седнем...аз трябва да контролирам количката,да държа малкия и да се държа аз самата да не падна...освобождава се мястото до нас,но веднага сяда един господин...изобщо не му хрумва че искам да седна!..смешното обаче че през целия път всички се възхишават на бебето...ох какво хубаво,ох какво сладко...обаче до там...а да му е удобно... Naughty.....Минаваме няколко спирки така и накрая се освобождават 4ри седалки една до друга...докато преместя количката и аз със малкия до мястото трите вече са заети...и тъкмо сядам..направо ПОД мен се промушва една мадама със слушалки в ушите и сяда!... аз оставам пред нея с бебето на ръцете и немога да повярвам на очите си...таково нахалство ми се случи за първи път,надявам се за последен...и както необичам да правя забележки..този път просто неиздържах и й казах "Мога ли да седна?!"...тя ме погледна ...и това е  Shocked   НЕМРЪДНА!  Стана една друга жена и ми направи място...Лошото е че бях сама,ако мъжа ми беше до мен ,със сигурност малкото ни приключение с малкия нямаше да е толкова "интересно"...Подкрепям авторката с двте ръце! Как може да има такива хора!!...та утре тя ще стане майка...
Такива примери имам доста много....асаньсора който уж е за инвалиди и детските колички,се оказа че първо се качват с него съвсем здрави хора........

# 191
  • Мнения: 186
Цитат
Такива примери имам доста много....асансьора който уж е за инвалиди и детските колички,се оказа че първо се качват с него съвсем здрави хора........

Ти пък,той поне да работи ,че...
Бяхме във Варна и се разхождаме с количката.За да стигнем обаче до другия тротоар или трябваше се омесим с колите ,или с подлеза(макар и с мъжа ми не бих слезнала по стълбите-ще се измъчи като грешен дявол).Гледам асансьор,ей викам на мъжа  давай това е за такива като нас.Слизаме си чинно и културно с асансьора и се оказва,че на другия изход асансьора не работи.Моя човек му стана ясна работата и грабна количката.А детето бе вече големичко и си тежеше.Ами ако бях сама?

# 192
  • София
  • Мнения: 44 271
ми ако си сама - количката тръца, тръца на задни гуми по стълбите, бавно и внимателно, че да не разтрисаш прекалено детето....

# 193
  • Мнения: 84
На мен пък какво ми се случи... Излязохме на разходка с бебчо и една приятелка. Поизморихме се и решихме да поседнем малко на една пейка на детска площадка. Сина ми си беше в количката и се радваше по-шумно на една нова играчка. На съседната пейка стояха 2 бабки. Погледнаха ни няколко пъти и накрая с гоямо възмущение ми направиха проблем, че детето им пречело и трябвало да си тръгнем ooooh! Изумих се. Не стига, че има малко детски кътчета, ами и явно вече ше се гонят децата от там smile3516

# 194
  • Мнения: 102
Съгласна съм с авторката, че навсякъде около нас е пълно с несъобразителни и некултурни хора, но в същото време се опитвам да гледам и през техните очи. Те пък сигурно мислят, че майките, смятат, че градинките са запазени само за тях, пенсионерите също си го мислят, другите пък мислят същото за пенсионерите. Кучкарите пък не се гнусуват от своите кучета и не разбират нашите страхове от  това да не  ни зарази или препикае тяхното куче. Тийновете пък са толкова невъзпитани, защото са деца, не по-различни от нашето бебе, но просто нямат родители, които да ги възпитават и дори не се знае, доколко въобще общуват те с децата си.
През лятото аз много често исках да излезна на слънце и никога не можех да седна пред блока си, защото всички пейки бяха заети от майки и баби с деца и бебета. Един ден, едва си намерих място, седнах оставих си чашката с кафе и станах само да изхвърля едно  боклуче, на 2 метра  от пейката, където беше кошчето. Като се подвърнах, се оказа, че едно крайно нагло дете е седнало веднага на мястото ми. То не бе малко дете, а поне на 10 години - стоеше и не мърдаше, а майка му, дори не му направи забележка. Случвало ми се е по обед, когато се изпразнят пейките пред блока, да слезна в беседката, поне няколко пъти са идвали малки, около 10 годишни деца, които са стъпвали с крака, върху седалката на пейката, след като им  напарвя забележка, те не реагират, не обелват нито дума, а само продължават да ме гледат нагло и да си продължават да стъпват или играят.
Така, че да не гледаме животът едностранчиво. Ето, аз не съм все още майка, това значи ли, че нямам право да седна някъде - не, но и да искам, няма къде... Дори, когато прокървих и отидох по спешност при личната си лекарка, а тя ми беше казала, да влезна веднага, една мйка, точно от моя блок седеше на пейката пред лекарския кабинет и най-нагло ми се скара, да не влизам, защото тя не можела да чака, на нея я чакало детенце у дома, а аз как така ще влизам.... Тогава за първи път почувствах, как цялата ми кръв нахлува в мозъка и ще избухна, като вулкан, така и направих, казах и само две думи: Ако не влзезна сега, на мен никога няма да ме чака детенце у дома.... и тя млъкна същисана...
Прости и нагли хора има навсякъде, просто човек като знае, трябва да се принуждава да търси места на които възможно най-малко ще се дразни , иначе ще си отрови деня. Винаги има къде да се премести човек. Един ден, като тръгна да бутам количка, сигурно ще си купя от сгъваемите пластмасови табуретки, те не заемат много място и са удобни за носене и много стабилни. Така поне ще знам , че винаги мога да седна някъде и то, където пожелая.

Другото, което се сещам е че коремът ми е голям, досега не се е намерил и един човек, който да ми стане да ми отстъпи място, само ме гледат в корема и това е. А да не говорим, че ако тръгна по магазините, а ми се наложи наскоро, за да си купя някои работи, в случай, че  пак отида в болница, та като търгна, навсякъде по улиците трябва да внимавам и в магазините  да не ме бутне или изръга в корема някой заблеян човек, вървят като овце. На мен никога не ми се е случвало да изръгам някой, но мен са ме бутали почти всеки път на улицата, върха беше преди години, прибирам се от работа,  чакам само аз и един дядка на спирката, спира празен автобус с има-няма 5-6 пътници в него. Още със спирането реагирам и се сещам, че дядото сигурно ще се качи много бавно в автобуса и се отпрявям към задна врата, в момента в който решавам, че ще се кача, един остър лакът ме пронизва с все сила в ребрата: старият дядка, съвсем пъргаво се е втурнал към същата врата за да се бута с мен и ме изръга, за да не би аз, нищо-неподозиращата да се кача първа... И как да трябваше да реагирам според вас: да му шибна един шамар или да не му обърна внимание.... Естествено, качих се спокойно, това са си рисковете, като не ми харесва:да съм  си кола, като няма място на пейката пред блока, никой не ми е крив, че нямам къща с двор и т.н.

Наскоро влезнахме с мъжа ми да ядем дюнери в една закусвалня, излизаме и гледаме едно малко котенце, което се гали на всеки. Останах да го забаламосам нещо, защото мъжът ми трябваше да изкара колата от там и ме беше страх, че котето може да се бутне под гумите. Докато чакам и се радвам  на котето. Три циганки с малки около 6-8 годишни момиченца минават. Изглеждаха добре облечени, не бяха зле материално. Изведнъж, точно пред очите ми едното цигане ритна котето и то избяга. Тогава вече не можах да се сдържа така му се накарах, че на майката й увисна ченето, после взе да го оправдава, че то се страхувало от котки затова го ритнало. Другото малко цигане пък каза, нещо за което много я уважих: "Като не ти харесват котките како, просто ги заобикаляй, не ги ритай,аз харесвам котки!". И питам се защо аз трябва да давам възпитание на чуждите деца, в случая дори циганите се оказаха по-хора от нас, защото майката се засрами и не реагира остро, а другите баха съгласни с мен,  а ако беше някоя българка, щеше да ми отзеее една уста, защото има много прости жени, които не реагират, когато децата им нараняват жоивотни. Което ме кара да се замислям, а дават ли си тези майки сметка, че то така се почва: днес ритне, утре убие някое животинче, след няколко години: човек...

Последна редакция: чт, 18 ное 2010, 16:56 от Creola ♥

Общи условия

Активация на акаунт