Периодично ставам свидетел на ситуации, в които дете по невнимание наранява друго дете (да кажем хвърля му лопата с пясък на главата и в очите или го бутва без да иска и то пада) или прекалява със самоотбраната (удря някой само при намек, че заплашва имуществото му) или безпричинно халосва или обижда някой, ей така, за кеф и щото може (знаете, че такива неща се случват също).
От както ходя по площадки (7-8 месеца приблизително) и по улиците с детето (година и половина) ми се е случвало не повече от 2 пъти да чуя "извинете/извинявам се/много съжалявам" за някакъв инцидент. Да, в повечето случаи майките реагират и започват да обясняват как това не се прави, защото така и така, но пострадалото дете (и/или неговия родител) не получава най-елементарно "прощавайте" както би се очаквало в такава ситуация. (Т.е. майките не обясняват как е прието да се реагира, а никой дори от нас, възрастните, не обича да го настъпят в трамвая или да го блъснат на тротоара и да бъде подминат без каквато и да е реакция.)
Мисля си, че докато детето е малко и съвсем неосъзнато е редно родителят да се извини вместо него (на другото дете и неговият родител) и да покаже на своето какъв е модела на поведение в такива ситуации. В последствие ми се струва, че е редно да приучи детето си да се извини само.
Нямам предвид назидателно и на висок глас пред всички да го изпрати да се извинява с наведена глава, унижавайки го и карайки го да изпитва срам. Нито имам предвид за елементарни неща детето да се извинява официално, с хиляди почести и молби за прошка, разкайвайки се от дън душа.
Но едно "миличък, бутна детенцето и то падна и сигурно го боли. Казваме "извинявай" в такива случаи, за да не ни се сърди и за да му мине по-бързо" би свършило работа.
Детето пък няма нужда да застава мирно и да рецитира "извинявай мило другарче, повече така няма да правя", гледайки в пода и въртейки крайчеца на ризата си, но едно небрежно "съжалявам", и играта продължава все едно нищо не е станало, не би било излишно?
Сама на мен ми се струва странно, че пускам тема за това, но наистина, за сума време не чух ни родител, ни дете да има дори дистанционно отношение към извинението.
Вие как ги виждате нещата?
От както ходя по площадки (7-8 месеца приблизително) и по улиците с детето (година и половина) ми се е случвало не повече от 2 пъти да чуя "извинете/извинявам се/много съжалявам" за някакъв инцидент. Да, в повечето случаи майките реагират и започват да обясняват как това не се прави, защото така и така, но пострадалото дете (и/или неговия родител) не получава най-елементарно "прощавайте" както би се очаквало в такава ситуация. (Т.е. майките не обясняват как е прието да се реагира, а никой дори от нас, възрастните, не обича да го настъпят в трамвая или да го блъснат на тротоара и да бъде подминат без каквато и да е реакция.)
Мисля си, че докато детето е малко и съвсем неосъзнато е редно родителят да се извини вместо него (на другото дете и неговият родител) и да покаже на своето какъв е модела на поведение в такива ситуации. В последствие ми се струва, че е редно да приучи детето си да се извини само.
Нямам предвид назидателно и на висок глас пред всички да го изпрати да се извинява с наведена глава, унижавайки го и карайки го да изпитва срам. Нито имам предвид за елементарни неща детето да се извинява официално, с хиляди почести и молби за прошка, разкайвайки се от дън душа.
Но едно "миличък, бутна детенцето и то падна и сигурно го боли. Казваме "извинявай" в такива случаи, за да не ни се сърди и за да му мине по-бързо" би свършило работа.
Детето пък няма нужда да застава мирно и да рецитира "извинявай мило другарче, повече така няма да правя", гледайки в пода и въртейки крайчеца на ризата си, но едно небрежно "съжалявам", и играта продължава все едно нищо не е станало, не би било излишно?
Сама на мен ми се струва странно, че пускам тема за това, но наистина, за сума време не чух ни родител, ни дете да има дори дистанционно отношение към извинението.
Вие как ги виждате нещата?
Хем плаче,хем ми се извинява.......... 
, но извинявай още не му се 'побира. 
