Моята история - вече се бяхме оженили, но аз твърдо разяснявах напред назад, че не бързаме с децата, със съпруга ми въпроса не го бяхме поставяли официално на дискутиране, и в един момент започвам да повръщам...бре Боже, от леглото не мога да стана, и тъй като мъжът ми предишната седмица беше с вирус, решавам, че и аз съм се заразила...докато ми светва, че нещо май ми липсва, и какво мислите ми липсва? - познахте - цикълът! Обаче аз въобще не се и замислям - викам си - абе то от вируса ще е, да ама не, и така, повръщайки, отивам в аптеката и купувам тест! Да, обаче той - отрицателен. И аз, спокойна, продължавам да си повръщам. Обаче цикълът го няма. Купувам втори тест, и издебвам бъдещото татенце да излезе да пуши на балкона, за да го направя на спокойствие - и ХОП  EFP!!! Казвам му аз, той се пули и не мига, започва да си мачка ръцете, пада му гласа, кашля, иска да каже нещо, не може, абе лудница. И на другия ден, вече доктора като потвърди, обаждам се аз на бъдещото татенце да му кажа новината, той пристигна с 200 от службата, и като се започна едно ЛЕЛЕ УЖАС, ЛЕЛЕ СУПЕР, глътна си не граматика, ами направо полудя от удоволствие. И сега си имаме Луси, най невероятното нещо, което се е случвало в живота ми!!!