- Публикувана: 11 ноем. 2010, 11:04 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2010, 17:00 ч.
Оправдано ли е да градиш щастието си върху чуждо нещастие?
Разбирам, че поставената тема е доста болезнена, а проблемът в нея е многопластов и едва ли би могла да се извлече напълно обективна информация, но бих искала да разбера каква е целта/ако има такава/ на мероприятието да родиш дете от чужд мъж.
Тъй като, тук пишат потърпевши любовници и потърпевши съпруги, се надявам да постигна някаква яснота, поне за себе си.
Пускам отделна тема, поради факта че в темата "Дете от семеен мъж" бях заклеймена като невъзпитана, заядлива и злобна, понеже изразявам личната си позиция по въпроса, макар да не съм засегната нито пряко, нито косвено от проблема.
Подчертавам, че тази тема не е за любовниците по принцип, а за онези, които предприемат крачката да родят дете от чуждия мъж.
Предполагам, че и на тях не им е лесно, но в крайна сметка не са ли те, които носят отговорност за решението, което са взели и което засяга доста повече хора, освен тези в стандартния триъгълник?!
Да, ясно ми е, че дете се прави от двама, но решението дали да се роди, предимно може да се вземе само от единия.
Ясно ми, че тук всички са широкоскроени, всички са знаещи и можещи, но при положение, че има толкова много теми за изневери, в които всяка втора къса и заминава, как пък същите тези жени възприемат дете от друга?!
Кой е по-виновен в случая - любовницата, която се е влюбила без да иска в чуждия мъж и не може да го напусне, мъжът, който твърди, че обича любовницата си и мрази жена си, но стои при нея, или съпругата, която е толкова тъпа и нагла, че не иска да се разведе и да остави влюбените да се радват един на друг?!
П.П. Не засягам темата за имотите на семействата, защото в повечето случаи в трупането, изплащането и лишенията за тези имоти, участват и законните половинки на мъжете, така че те са тези, които имат право да се борят за тях. Пиша го като уточнение, защото оставам с убеждението, че любовниците смятат, че съпругите нямат право да искат дялове от това, в което самите те са участвали, което не е така.
П.П.Не съм моралиста, не хвърлям камъни, просто задавам въпроси и моля по-възпитаните от мен, които явно не са толкова злобни, да дадат своето мнение, ако имат желание.
Истината винаги боли
Тъй като, тук пишат потърпевши любовници и потърпевши съпруги, се надявам да постигна някаква яснота, поне за себе си.
Пускам отделна тема, поради факта че в темата "Дете от семеен мъж" бях заклеймена като невъзпитана, заядлива и злобна, понеже изразявам личната си позиция по въпроса, макар да не съм засегната нито пряко, нито косвено от проблема.
Подчертавам, че тази тема не е за любовниците по принцип, а за онези, които предприемат крачката да родят дете от чуждия мъж.
Предполагам, че и на тях не им е лесно, но в крайна сметка не са ли те, които носят отговорност за решението, което са взели и което засяга доста повече хора, освен тези в стандартния триъгълник?!
Да, ясно ми е, че дете се прави от двама, но решението дали да се роди, предимно може да се вземе само от единия.Ясно ми, че тук всички са широкоскроени, всички са знаещи и можещи, но при положение, че има толкова много теми за изневери, в които всяка втора къса и заминава, как пък същите тези жени възприемат дете от друга?!
Кой е по-виновен в случая - любовницата, която се е влюбила без да иска в чуждия мъж и не може да го напусне, мъжът, който твърди, че обича любовницата си и мрази жена си, но стои при нея, или съпругата, която е толкова тъпа и нагла, че не иска да се разведе и да остави влюбените да се радват един на друг?!
П.П. Не засягам темата за имотите на семействата, защото в повечето случаи в трупането, изплащането и лишенията за тези имоти, участват и законните половинки на мъжете, така че те са тези, които имат право да се борят за тях. Пиша го като уточнение, защото оставам с убеждението, че любовниците смятат, че съпругите нямат право да искат дялове от това, в което самите те са участвали, което не е така.
П.П.Не съм моралиста, не хвърлям камъни, просто задавам въпроси и моля по-възпитаните от мен, които явно не са толкова злобни, да дадат своето мнение, ако имат желание.
Истината винаги боли
Мисля, че вина винаги имат и тримата 
Имам позната , която роди дете от семеен мъж , защото годинките и понапреднаха и много искаше дете и друга , която все още - вече 15 г. губи времето си един ...........
и няма деца , а вече е към 45 .
Кофти работа, от където и да го погледнеш, децат аобаче не са виновни , най-много страдат те
Имам позната , която роди дете от семеен мъж , защото годинките и понапреднаха и много искаше дете и друга , която все още - вече 15 г. губи времето си един ...........
и няма деца , а вече е към 45 .Кофти работа, от където и да го погледнеш, децат аобаче не са виновни , най-много страдат те
Ако трябва да отговоря на въпроса в заглавието на темата, бих отговорила - не, не е оправдано. Защото ти самият няма да си напълно щастлив. Все нещо някъде ще те "гризе".
Имам познат, който има дете от любовница. Съпругата му не знае. Въпросната любовница искаше точно този мъж да е баща на детето й, защото й харесваше визуално и нтелектуално. Господинът е добре материално и ги осигурява независимо, че тя вече живее с друг мъж. Интересно какво би се случило, ако финансите спрат?
Имам познат, който има дете от любовница. Съпругата му не знае. Въпросната любовница искаше точно този мъж да е баща на детето й, защото й харесваше визуално и нтелектуално. Господинът е добре материално и ги осигурява независимо, че тя вече живее с друг мъж. Интересно какво би се случило, ако финансите спрат?
Това е странна анкета защото:
Р. роди за да привлече мъжа към себе си
М. и Б. родиха за да получат дял от материалните му богатства
Х. Ц. Д. С. и Т. родиха защото наистина обичат тези мъже
а П. и С. родиха защото искат дете
Кой е верния отговор?
Нямам идея.
Дори и "любовница" подлежи на доуточняване. В единя от близките ми случаи "съпруга" е онази, с която той сключи брак, за да има права върху детето. Но реално обичаше и продължава да обича друга.
Р. роди за да привлече мъжа към себе си
М. и Б. родиха за да получат дял от материалните му богатства
Х. Ц. Д. С. и Т. родиха защото наистина обичат тези мъже
а П. и С. родиха защото искат дете
Кой е верния отговор?
Нямам идея.
Дори и "любовница" подлежи на доуточняване. В единя от близките ми случаи "съпруга" е онази, с която той сключи брак, за да има права върху детето. Но реално обичаше и продължава да обича друга.
Сънмен, нямам аз такъв случай, ако си направиш труда да разбереш колко съм откровена в този форум, ще разбереш, че ако бях имала подобно нещо в живота си, досега да съм го разкала с най-малките подробности.
Съжалявам, че те разочаровам, моля да се включваш по темата, ако обичаш.
Съжалявам, че те разочаровам, моля да се включваш по темата, ако обичаш.
Това е странна анкета защото:
Р. роди за да привлече мъжа към себе си
М. и Б. родиха за да получат дял от материалните му богатства
Х. Ц. Д. С. и Т. родиха защото наистина обичат тези мъже
а П. и С. родиха защото искат дете
Кой е верния отговор?
Нямам идея.
Р. роди за да привлече мъжа към себе си
М. и Б. родиха за да получат дял от материалните му богатства
Х. Ц. Д. С. и Т. родиха защото наистина обичат тези мъже
а П. и С. родиха защото искат дете
Кой е верния отговор?
Нямам идея.
Затова съм написала, че едва ли ще се постигне някаква обективност.
И ако трябва да се разглеждат всички варианти, то трябва да пусна поне 5 различни теми и да ги обядиня после в един резултат.
Ако някой има да допълни нещо към анкетата, моля да сподели, ще я поправя.
Затова съм написала, че едва ли ще се постигне някаква обективност.
И ако трябва да се разглеждат всички варианти, то трябва да пусна поне 5 различни теми и да ги обядиня после в един резултат.
Ако някой има да допълни нещо към анкетата, моля да сподели, ще я поправя.
Да, оправдано е. Аз не съм виновна, че към момента, в който се женя за някого - в него са влюбени (айде, да отговоря в стила на предишния пост) - А. - 25г. секретарка, с която е спал 3 пъти, М. - 18г. фенка на бързите коли като него, Д. - 35г. фатална красавица, съдържателка на бар, която има съмнение, че второто й дете е от него и Ж. с която той е сключил първи брак, който отдавна не върви.
Караш ме да сложа линията между А., М., Д. и Ж. като първите три ги подмина (такъв е живота, не можем да угодим на всички влюбени), а за Ж. си кажа - е, тя ще страда, не мога да си градя щастието на чуждото нещастие....
Живота е такъв. Всички страдаме. Всички го превъзмогваме.
Истината винаги боли
Не съм градила щастие и не ми е ясно как се гради, върху чуждо нещастие. Ако някой се чуства нещастен заради щастието на друг, това е вече друг въпрос. Не съм в състояние да му изградя щастието, дори и върху моето нещастие.
Като видя такива гръмки формулировки, винаги онемявам пред двуцветността на тоя тип мислене 
(Вагабонд, нищо лично, следя постовете ти с интерес и ми правиш впечатление на интелигентен човек
, просто това за граденето на щастието върху чуждо нещастие е един мит, който ни пробутват от люлката.)
Много е арогантно да смяташ, че градиш щастието си върху нещастието на друг, самомнително и горделиво. Това значи, че изключваш от картинката още двама други хора, възрастни, отговорни за собствените си дела и животи. Ако аз кажа "възползвам се от чуждо нещастие", все едно смятам другите две страни в триъгълника за малоумни, по-низши от мен, обезценявам ги, закичвам се с всички права над ситуацията, не ги приемам като равни... А пък моят дял е някакви си 50 %, останалото принадлежи на другите действащи лица в историята.
Ако моят мъж си направи дете с друга жена, боже, ще ме заболи ужасно, разтрепрервам се от ужас само като си го помисля. НО и през ум няма да ми мине, че жената е виновна 100 % и, че гради нещо върху моето нещастие. А аз къде съм спала? А мъжът ми - той какво? И чак накрая 0 евентуално - бих търсила някакъв вид отговорност от нея. Това обаче е най-вече между мен и мъжа ми.
А страданието е част от живота и не можеш да го премахнеш. Можеш да се омъжиш разумно и пресметливо, за идеалната партия, с общи интереси и без някакви видими фактори, които по-късно да носят проблеми... и детето може да се роди боледуващо много. Просто един от възможните сценарии. Това е най-ужасното - не можеш да опазиш децата си от някакъв вид страдание, даже да застанеш и на главата си.
(Вагабонд, нищо лично, следя постовете ти с интерес и ми правиш впечатление на интелигентен човек
, просто това за граденето на щастието върху чуждо нещастие е един мит, който ни пробутват от люлката.)Много е арогантно да смяташ, че градиш щастието си върху нещастието на друг, самомнително и горделиво. Това значи, че изключваш от картинката още двама други хора, възрастни, отговорни за собствените си дела и животи. Ако аз кажа "възползвам се от чуждо нещастие", все едно смятам другите две страни в триъгълника за малоумни, по-низши от мен, обезценявам ги, закичвам се с всички права над ситуацията, не ги приемам като равни... А пък моят дял е някакви си 50 %, останалото принадлежи на другите действащи лица в историята.
Ако моят мъж си направи дете с друга жена, боже, ще ме заболи ужасно, разтрепрервам се от ужас само като си го помисля. НО и през ум няма да ми мине, че жената е виновна 100 % и, че гради нещо върху моето нещастие. А аз къде съм спала? А мъжът ми - той какво? И чак накрая 0 евентуално - бих търсила някакъв вид отговорност от нея. Това обаче е най-вече между мен и мъжа ми.
А страданието е част от живота и не можеш да го премахнеш. Можеш да се омъжиш разумно и пресметливо, за идеалната партия, с общи интереси и без някакви видими фактори, които по-късно да носят проблеми... и детето може да се роди боледуващо много. Просто един от възможните сценарии. Това е най-ужасното - не можеш да опазиш децата си от някакъв вид страдание, даже да застанеш и на главата си.
Nesiha е отговорила доста изчерпателно и абсолютно подкрепям мнението ѝ. Всяка жена, взела това решение го прави от различни подбуди. Процентно /поне за самите жени и деца/ се надявам, че надделява 3 отговор. Не отричам, че има дами с изпити от чавка акъл, които смятат, че така биха привлекли мъж.
Вариантите са хиляди, може съпругата да не може (да не иска) да има повече деца и прочие, може любовницата да не иска да се жени, съответно просто да иска дете...
Кой гради щастието си върху чуждото нещастие в случая? За мен винаги съпругът е виновния, но като гледам той е най-страдащия в триъгълника (изключвам децата)
Вариантите са хиляди, може съпругата да не може (да не иска) да има повече деца и прочие, може любовницата да не иска да се жени, съответно просто да иска дете...
Кой гради щастието си върху чуждото нещастие в случая? За мен винаги съпругът е виновния, но като гледам той е най-страдащия в триъгълника (изключвам децата)
Не, не е. И тук не става въпрос за живота и на тримата в триъгълника, а за живота на децата. Как ще расте едно дете, знаейки, че е дете на любовница на женен мъж, който се прибира в друг дом и може би има деца от съпругата си. Как ще растат децата от брака, знаейки, че има брат/сестра не от майка им, докато татко им се прибира всеки ден при майка им и се прави, че нищо не е било. Как се обяснява това? Как се преживява? Как се минават границите? Що за авторитет поддържат родителите пред тези деца? И единствените невинни в ситуацията - децата, са най-потърпевши. Толкова е смущаващо, че дори не искам да си помислям за подобни ситуации - не дай, Боже!
В нашата култура не е прието човек да има две семейства едновременно. Затова и децата в подобна ситуация трудно се адаптират, без да страдат. Аз разгледах класическия случай, който, предполагам, има предвид и авторката, и това е мнението ми.
В нашата култура не е прието човек да има две семейства едновременно. Затова и децата в подобна ситуация трудно се адаптират, без да страдат. Аз разгледах класическия случай, който, предполагам, има предвид и авторката, и това е мнението ми.
Не, не е. И тук не става въпрос за живота и на тримата в триъгълника, а за живота на децата. Как ще расте едно дете, знаейки, че е дете на любовница на женен мъж, който се прибира в друг дом и може би има деца от съпругата си. Как ще растат децата от брака, знаейки, че има брат/сестра не от майка им, докато татко им се прибира всеки ден при майка им и се прави, че нищо не е било. Как се обяснява това? Как се преживява? Как се минават границите? Що за авторитет поддържат родителите пред тези деца? И единствените невинни в ситуацията - децата, са най-потърпевши. Толкова е смущаващо, че дори не искам да си помислям за подобни ситуации - не дай, Боже!
В нашата култура не е прието човек да има две семейства едновременно. Затова и децата в подобна ситуация трудно се адаптират, без да страдат. Аз разгледах класическия случай, който, предполагам, има предвид и авторката, и това е мнението ми.
В нашата култура не е прието човек да има две семейства едновременно. Затова и децата в подобна ситуация трудно се адаптират, без да страдат. Аз разгледах класическия случай, който, предполагам, има предвид и авторката, и това е мнението ми.
Ами растат си. И по лесно ще растат, ако не цъкаме да ги съжаляваме, защото в живота се случват много неща, които все един или друг не приема. Преди така са окайвали децата на разведените.